Присъда по дело №623/2019 на Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ

 

към Присъда № 260023 от 03.06.2021 г., постановена по НОХД № 623 по описа за 2019 година на Окръжен  съд – Хасково

 

Съдебното производство е образувано по внесен от Окръжна прокуратура – Хасково обвинителен акт против Д.А.Х., роден на *** г. в гр. ****, ****, **** гражданин, с персонален № ******, притежаващ паспорт № ****, живущ *** *****, по обвинение за това, че на 23.05.2018 г. през ГКПП Капитан Андреево, община Свиленград, област Хасково, като извършител, в съучастие с неустановени по делото лица – като подбудители и помагачи, без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната от Република Турция Република България с товарен автомобил марка „Скания“ с регистрационен номер ***** и прикачено към него полуремарке с регистрационен номер *****, високорисково наркотично вещество – хероин с общо нетно тегло 187.485 килограма на стойност 13 410 025 лв., от които 79.807 килограма със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 36.6 % тегловни процента на стойност 5 187 455 лв., 34.766 кг със съдържание на наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 47.6 % тегловни процента на стойност 4 404 600 лв., 19.988 кг със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 44.5 % тегловни процента на стойност 1 299 870 лв. и 3.974 кг със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 41.9 % тегловни процента на стойност 258 310 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък – престъпление по чл. 242, ал. 4, предл. 1-во вр. ал. 2, предл. 1-во вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

Съдебното производство премина по общият ред.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково поддържа обвинението във вида, в който е повдигнато. Прокурорът намира, че събраните по делото доказателства налагат несъмнен извод за виновност на подсъдимия Х. в извършване на престъплението, за което е предаден на съд. Този извод се основавал на част от свидетелските показания, обстоятелствата, отразени в протоколите от извършените следствени действия, писмените и веществени доказателства, събрани включително по линия на международното сътрудничество, както и изводите на всички изслушани и приети експертизи. Подчертават се редица обстоятелства, които според прокурора имат значение за обвинителната теза – притежаването от подсъдимия на два телефонни апарата, на единия от които имало инсталирано приложението „WhatsАpp” (според думите на подсъдимия от негови близки, но неизвестно от кого); отношенията със свидетеля А.Й., който работел в същата фирма и който трябвало да поеме транспортния курс на товара, в който е открито наркотичното вещество, в деня на натоварването на стоката се констатирала оживена телефонна комуникация между подсъдимия и свидетеля; необичайната комуникация между Х. и ***** на транспортната фирма – Д.А., който в другите случаи на превозване не е комуникирал директно с *****те, както и комуникацията със свидетеля Е.Г., директор на операционната дейност във фирмата, който нямал пряко отношение към процесния превоз; твърдението, че подсъдимият имал възможност да се запознае с цялата документация на стоката, видно от видеозаписа на товаренето, което опровергавало твърдението му, че много по-късно - едва на Митница ***** от митничар разбрал за ***** произход и останал много изненадан; подозрителната смяна на маслото и филтрите, което вместо да се извърши на обичайното място в ползвания от фирмата сервиз „****“, подсъдимият оставил камиона в сервиз на име „****“, умишлено изтритите от дистанция на данните от телефонния апарат на подсъдимия и др. Акцентира се и на изводите на приетите автотехнически експертизи на тахографския апарат, поставен в управлявания единствено от подсъдимия влекач и възможността подс. Х. да потегли веднага след натоварването и обмитяването на товарите на 18.05.2018 г. и че „нормалното поведение на водачите“ било след натоварване и обмитяване на товарите, по най-бързия начин, използвайки възможностите на Регламент № 561, да се придвижат до адреса за разтоварване, като е установено несъответствие между това поведение и поведението на подсъдимия през процесния период. Отправя се искане за признаване на подсъдимия за виновен в престъплението, като му бъде наложено наказание под предвидения минимум, което следва да се изтърпи при „строг“ режим, както и наказание „Глоба“ също към минимума. На основание чл. 242, ал. 7 НК предметът на контрабандата следвало да се отнеме в полза на Държавата и да се унищожи.

Защитникът на подсъдимия, адв. П., смята, че тезата на прокуратурата по отношение механизма на извършване на деянието представлява само свободна интерпретация на фактите, но без да е подкрепена от доказателствата по делото. Посочва, че били допуснати множество процесуални нарушения, като иска изключване от доказателствената съвкупност на разпитаните свидетели, провели оперативна беседа с Х. и на тези, участвали при претърсването и изземването на 23.05.2018 г.  Навеждат се доводи за нарушения и при участието на поемните лица при извършеното претърсване и изземване от 23.05.2018 г. и в протокола за оглед на наркотични вещества и вземане на представителни проби от 25.05.2018 г. По отношение на назначената и приета съдебно-психологическата експертиза се навеждат доводи, че при прилагането на полиграфския метод се допуснало нарушение на чл. 138, ал. 5 НПК във връзка с формулирането на въпросите към подсъдимия и не следва да се ползва при постановяване на присъдата. Според турското митническо законодателство и Конвенцията за международен автомобилен превоз фирмата-превозвач и водачът на превозното средство нямали правомощия да отварят и да проверяват съдържанието на товара, а само съответствието на палети, респ. кашони с придружаващата документация. На няколко пъти се подчертава, че по делото не се събрали доказателства за субективната страна на деянието, тъй като всички данни сочели, че подсъдимият нямало как да знае за наркотика, натоварен в управлявания от него камион. В заключение се отправя искане за признаване на подсъдимия за невинен и постановяване на оправдателна присъда, тъй като обвинението е изградено изцяло на базата на предположения. Алтернативно пледира за налагане на минимално наказание лишаване от свобода в случай, че съдът приеме, че деянието е съставомерно, но иска оправдаване по отношение на квалифициращия признак „особено тежък случай“, като излага и доводи в тази насока.  По отношение на превозното средство се иска връщането му на собственика.

Другият защитник на подсъдимия, адв. И., се присъединява към изложеното от адв. П. и допълва някои основни моменти в защитната теза. Най-спорният и най-същественият бил субективният елемент – дали е налице умисъл. Прокуратурата анализирала интензивната кореспонденция между подсъдимия и неговия колега А., който всъщност е бил свидетел, но съдържанието на тази кореспонденция я нямало по делото. Обемът на пратката и нейната стойност – около 13.5 млн. лева, свидетелствали за една сериозна схема за изграждане на такъв международен трафик, за да се даде възможност на един шофьор да знае какво превозва. В заключение защитникът адв. И. смята, че обвинението не доказвало съпричастност на подсъдимия към процесното деяние и иска същият да бъде оправдан. Превозното средство, като принадлежащо на трето лице, следвало да бъде върнато на собственика.

Подсъдимият Д.Х. в своя защита и в последната си дума заявява, че е невинен и иска да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д.Х. е **** гражданин, живеел в ***** По професия бил ****. Женен, с *** деца. През *****, но и след това продължил да работи като ****. Работел в **** търговско дружество „*****“, със седалище ******* с предмет на дейност ***** За работата си във фирмата подсъдимият получавал заплата от *****, а за всеки курс му се полагали и командировъчни, изплащани в евро. Собственик на дружеството бил Д.А.. Във фирмата работели също така свидетелите Е.Г. и Ф.А., както и лицето А.Х./в някои от показанията фигурира като Х./. Г. обработвал поръчките от клиентите и организирал превозите, А. отговарял за ремонтното и сервизно обслужване на товарните автомобили, а А.Х.с износа – стоки, които трябвало да се натоварят в *** за друга държава, което включвало и оформянето на митническите документи. След получаване на поръчка от клиент и информация къде точно се намира стоката, следвало определяне на  шофьор, който е свободен, за да поеме курса. Свидетелите Г. и А. насочвали шофьора към конкретното място, за да я натовари. В склада на фирмата в *****, не се извършвало товарене на стоки, само по изключение се практикувало донатоварване на стока. Ако имало нужда да се донатовари транзитна стока, това се извършвало само в присъствието на митничар, който свалял временната пломба и  поставял нова такава. След натоварването на стоката шофьорът получавал информация само към коя държава е насочен превоза, а когато същият наближавал съответната държава, от офиса на фирмата му съобщавали точния адрес на доставка. Всеки един от товарните автомобили на фирмата разполагал с монтиран GPS, посредством който се следяло движението на камионите.

Подсъдимият Х. се завърнал от последния си курс от Г. на 13.05.2018 г. вечерта. Тъй като превозваната от него стока била „групажна“, на 14.05.2018 г. я разтоварил на съответните адреси, оставил товарната композиция в гаража на дружеството и се прибрал у дома, за да почива.

В началото на месец май 2018 г. в офиса на фирмата постъпила поръчка за превоз на обмитена транзитна стока, която по първоначално данни се намирала в склада на митническа служба ****. Поръчката била поета първоначално от служителя А.Х., който впоследствие уведомил свидетеля Ф.А. и двамата се заели с нейната организация. Възложител на поръчката била фирмата „******“ /надолу „А.“/, с която „*****“ имала трайни търговски отношения от дълги години. Предмет на поръчката били 19 палета, съдържащи 950 хартиени торби с керамичен прах – лепило за полагане на плочки с произход *****. Фирмата „А.“ само възложила извършването на превоза, но не била собственик на стоката. Производител на керамичния прах по документи било лицето М. М., а като износител (или изпращач) фигурирало лицето С. Г., **** гражданин с адрес в квартал *****. Като получател била посочена фирма в *****, с адрес *****. По митнически документи за отправно митническо учреждение била посочена Митница Д., а за получаващо – Митница М. в ***. В международната товарителница CMR изпращачът и получателят съответствали на данните, получени първоначално при поръчката от свидетелите А. и Х..

Свидетелят А.Й. работел като ****** в същата фирма-превозвач, както и подсъдимия Х. – „*****“. Двамата започнали работа почти по едно и също време и били в добри отношения. На 15.05.2018 година на свидетеля Й. се обадил А.Х., който му казал, че от склад „****“ - Митница Д. има за товарене транзитна стока и тъй като е свободен трябва да отиде да я натовари. Пристигайки пред митническия склад, около 09,00 часа, св. Й. отишъл до охраната на входа и попитал кога ще може да натовари стоката, но там му указали да паркира и да изчака момента, в който  стоката ще е готова и когато ще го пропуснат на територията на митническия склад, където имало пропускателен режим. През същия ден св. Й. три пъти ходил до охраната да провери дали стоката е готова за товарене, но към 16,30 часа се обадил във фирмата и им казал, че си тръгва, тъй като работно време на митническия склад било до 18,00 часа. Оставил камиона отпред и се прибрал у дома в автобус. На следващия ден – 16.05., около 08,30 часа, отишъл отново до митническия склад, многократно разговарял с охраната, но му обяснявали, че ще трябва да чака, тъй като не са готови митническите документи. Към 15,30 часа на св. Й. се обадил Х., който му казал, че го пренасочват за друг товар и го насочили към склад в ***** част на гр. И..

На 17.05.2018 г. свидетелят Ф.А. разбрал, че междувременно подсъдимият Д.Х. се е завърнал от поредния си курс от Европа, свободен е и го изпратил да поеме товаренето на стоката от митническия склад „*****“ в Д..  Подсъдимият отишъл до склада, управлявал камион с рег. № ***** и прикачено към него полуремарке, рег. № *****. Стоката, която трябвало да натовари представлявала 19 палета с хартиени торби, съдържащи керамичен прах - лепило за полагане на плочки. Складът представлявал охраняема зона и според утвърдената процедура охраната придружавала камиона, шофьорът отварял задните врати на камиона или брезентовото покривало отстрани. Товаренето на стоката се извършвало само от служители на склада. След като се уверил, че стоката е натоварена, полуремаркето е пломбирано и получил необходимите митнически документи, Х. потеглил в 17.37 часа на 17.05.2018 г. Междувременно св. А. разбрал, че има друга стока за товарене, която се намирала в Митницата в **** и се обадил на подс. Х.. Разбрали се стоката да се натовари на 18.05., като междувременно товарната композиция се остави в сервиза, в който обслужват камионите на фирмата /“С.“/, находящ се на около 35-40 км. от склада на ****** тъй като същият трябвало да бъде обслужен чрез смяна на масла и филтри. Тъй като пристигнал след края на работния ден, към 19.30 часа, вече нямало време да се извърши смяната на маслото, подсъдимият оставил цялата товарна композиция в сервиза за през нощта.

На 18.05.2018 г. сутринта, около 09.30 часа, подсъдимият отишъл до сервиза, където влекачът вече бил обслужен, и потеглил за гаража на фирмата „*****“, където в полуремаркето били донатоварени три палета със заготовки за картонени кутии за пица с възложител на поръчката „*****“ и адрес за доставка в ****. Уговорената цена за този превоз била 400 евро. За този вид стока в митническите документи е посочено, че отправно митническо учреждение е Митница **** и получаващо митническо учреждение З., *****. Пломбата на полуремаркето била скъсана  и след донатоварването на стоката отново била поставена такава от митнически служител.

На същата дата, 18.05.2018 г., след обяд, подсъдимият Х. потеглил с товарната композиция „Скания“ с рег. № ****** и прикачено към него полуремарке „Тирсан“ с рег. № **** и пристигнал в митническия склад „Х.“, който също бил под контрола на Митница М., **** (в част от материалите по делото споменавана и под името Митница ****“, доколкото се намира в квартал ****), където натоварил трета стока – един палет с еротични принадлежности и играчки за възрастни, с възложител фирма **** и адрес за доставка в *****, с цена за превоза 650 евро. За този вид стока в митническите документи се сочело, че отправно митническо учреждение е Митница М. и получаващо митническо учреждение З., район *****. Преди да натовари заготовките за картонени кутии и секс-артикулите отново се наложило да бъде премахната временната пломба, след което започнало товаренето всяка една стока. При товаренето на последната стока (секс-артикули) един от служителите на митницата казал на подсъдимия, че лепилото на прах било с произход ***. Когато товаренето приключило, се сложила нова пломба на товарната композиция и се поставило ново пломбажно въже. Митническите служители поставили на камиона проследяващо GPS – устройство, каквото поставяли на всички товарни автомобили, извършващи международни превози като изискване от страна на **** държава. Проследяващото устройство се сваляло и предавало на КГПП „Капъкуле“. Товаренето приключило около 17,00 часа на 18.05.2018 г. Подсъдимият уведомил св. А., че оставя товарната композиция в района на Митницата и се прибира вкъщи, за да направи задължителната си почивка.

На 21.05.2018 година, в 03,59 часа, подс. Х. потеглил от Митница „М.“ /или „Ч.“ – виж по-горе/ към турско-българската граница с натоварената стока /трите различни стоки/. Около 20,00 часа подс. Х. пристигнал на ГКПП „Капъкуле“, където влекачът бил приведен в покой до 06,20 часа на 22.05. с.г. Междувременно свидетелят А.Й., който отпътувал също на 21.05. след обяд, пристигнал на паркинга на ГКПП „Капъкуле“. Преди отпътуване двамата ***** се засекли в офиса на фирмата ****** и в проведения между тях разговор изяснили, че ще пътуват към Европа по едно и също време. Свидетелят Й. не знаел, че подс. Х. превозва товара, който той самият преди това трябвало да вземе от склада на митническата служба „Ч.“. Разбрал за това едва по-късно, когато двамата пристигнали последователно на митническия пункт „Капъкуле“, където се наложило да изчакат митническата проверка.

Управляваната от св. Й. товарна композиция преминала без забавяне митническа проверка, но при въвеждане на данните на влекача марка „Скания“, управляван от подс. Х., и полуремарке „Тирсан“, **** митнически служители установили, че по сигнал от **** полицейски власти превозните средства са индикирани за подробна проверка. Този сигнал бил отправен до всички държави, през които следвало да пътува транспортната композиция от *** до **** и бил провокиран от неколкократни полицейски акции в ***, при които на пристанището в гр. **** били откривени контейнери с големи количества хероин, и установеното съвпадение на изпращач – С. Г.з, на получател – **** фирма *****“ и на товара – торби с лепило за керамични плочки. Подс. Х. бил отклонен за ЩМП. От изготвения протокол се установява, че е била извършена проверка с рентген, с кучета, товарът бил разтоварен и били взети проби от отделни части от него и проверени на специален апарат, като не било установено нарушение. Проверката на товара продължила от 15,09 ч. до 19,50 часа на 22.05.2018 г. Св. Й. възприел  разговор между подс. Х. и представител на фирмата работодател, в който подсъдимият на висок тон питал какво има в товара и защо са тези проверки, след което подс. Х. заедно със св. Й. останали на турския пункт да пренощуват. На следващия ден – 23.05.с.г. рано сутринта, св. Й. преминал турско-българската граница. След като на ГКПП „Капитан Андреево“ му била извършена проверка с рентген на товара и на митническите документи и не било установено нищо подозрително нито в съпровождащите митнически документи, нито при проверката на превозваните стоки, същият решил да изчака подсъдимия, когото видял, че отново отклоняват за проверка.

Свидетелката К.Н. към датата на процесното деяние заемала длъжността „******“ в ***** на ****“. На 22.05. срещу 23.05.2018 г. Н. била нощна смяна, която започвала от 20.00 часа на 22.05. и завършвала в 08.00 часа на следващия ден. Смяната се изпълнявала на трасе „Входящи товарни автомобили“ в сектора за претегляне на товарните автомобили, извършване на първоначален документооборот и въвеждане на данни в модула „пътни такси и разрешителни режими“. В 06.30 часа до кабината, където работела Н., се приближили двамата гранични полицаи, които водели със себе си подсъдимия Х.. Полицаите обяснили на свидетелката, че искат извършване на проверка на товарната композиция, тъй като имало подаден сигнал. Съгласно установената митническа процедура Н. първо извършила документна проверка на три броя транзитни декларации, представени й от подсъдимия, но не намерила нищо съмнително в документите. Докато ги преглеждала, забелязала, че подсъдимият изглеждал уморен. Когато започнала да въвежда данните в модул „Пътни такси и разрешителни режими“, на екрана се визуализирал сигнал за  рисков профил, съгласно който трябвало веднага да бъдат уведомени служители от отдел „Борба с наркотрафика“. Н. веднага се свързала със свидетеля М.Б., **** от същия отдел за борба с наркотрафика, предала му принтирания сигнал и документите на камиона. Б. се обърнал към подсъдимия и му обяснил, че ще трябва да се извърши допълнителен контрол на товарната композиция. Преди да започне проверката Б.  попитал подсъдимия дали има нещо друго за деклариране, освен описаните в транзитната декларация стоки, но подсъдимият отговорил отрицателно. Първоначално се извършила проверка от свидетеля В.К.. С техническото устройство – рентген, свидетелят установил, че товарът е с много висока плътност, което затруднявало сканирането му и това наложило извършването на физическа проверка. По време на сканирането с рентген служителят В.К. се усъмнил за наличие на други предмети на конкретно място в товарния отсек, но когато се извършила проверка на това място, се оказало, че няма нищо подозрително. Подсъдимият въвел камиона в съседното хале, където се пристъпило към физическа проверка на товара. Полуремаркето, в което се намирал товарът, било пломбирано от турските митнически власти, с ненарушена цялост на пломбажното въже. Българските митнически служители разкъсали пломбата, отворили задните врати на товарното помещение и установили два товарни палета – единият съдържал търговски стоки, представляващи секс играчки, а другият картонени заготовки. Митническите служители отворили лявата част на брезентовото платнище на камиона и установили 19 палета, както били описани в транзитната декларация, които по документи трябвало да съдържат прахообразно лепило за плочки и още 2 палета отново с картонени заготовки за кашони. Служителите отворили първо вратите отзад на полуремаркето, тъй като конструкцията му не позволявала да се отвори брезента отстрани, без да се отворят първо задните врати. За целта първо трябвало да се разкъса пломбата, да се отворят задните врати и след това брезента отляво или отдясно. Пломбажното въже обхождало целия брезент по протежението му, а дръжките, с които се затваряли задните врати, били самозаключващи се, като през тях преминавало пломбажното въже и там била поставена пломбата, за да не могат да се отворят вратите на полуремаркето. След отварянето на брезента служителите установили 19 палети с торби с лепило за плочки с надписи “*****”, обвити със стреч-фолио. Свидетелят Б. се обадил на колегата си С.С., за да доведе служебно зачислено митническо куче, обучено да открива наркотични вещества. На проверката присъствал и свидетелят Д.Т.. Б. и С. се качили заедно с кучето върху палетите с лепило за плочки, тъй като те били доста ниски и ги обходили. Митническото куче реагирало веднага на първите два палета, които били в началото на товарното помещение и след това реагирало отново на предпоследните палети. Тази реакция на кучето усъмнила св. С., поради което митничарите  решили да свалят с помощта на мотокар един от палетите, който бил огледан от свидетеля Б. и останалите проверяващи. Установили, че палетът е обвит в прозрачно полиетиленово стреч–фолио, което било със запазена цялост. Торбите с лепилото за плочки били фабрично запечатани и с ненарушена цялост. Свидетелят С. взел метален шиш с отвори на върха и нарези по дължината, какъвто обичайно се използвал при пробиване на насипни материали за установяване на съдържанието им. С. направил няколко произволни „пробождания“ с шиша на торбите с теракол. При едно от тези пробождания от една от торбите се показало не само бялото вещество, представляващо лепило за плочки, но и кафяво прахообразно вещество. Б. и С. разкъсали торбата с лепило и видели, че в нея има допълнително поставен полиетиленов плик със същото кафяво прахообразно вещество и веднага повикали *****“ към пункта Н.Д., който пристигнал и извършил полеви наркотест за наличие на наркотични вещества, който реагирал положително на хероин. Свидетелят Д. се обадил на разследващи митнически инспектори и при тяхното пристигане всички започнали проверка вече на цялата стока. Свидетелите Б., С. и Т. започнали да свалят и да отварят торбите една по една. Разпечатали се всички торби с лепило и били открити общо 95 броя пликове със същото кафяво прахообразно вещество. Извършило се претегляне на място с електронна везна, която показала количество от 191.220 кг.  Св. Б., който имал пряк контакт с подсъдимия почти през цялото време – от началото до края на проверката, възприел, че „шофьорът беше абсолютно спокоен, може би малко изморен от пътя, така ми изглеждаше. Може би от това, че са му правили няколко часа проверка на турския пункт. Каза, че е спокоен и че там на турския пункт  са го проверявали и няма нищо, което да го притеснява. Не изглеждаше притеснен, но малко изморен.“ /л. 131, т. 1, СП/. Преди носените от подсъдимия телефонни апарати да бъдат предадени на тримата свидетели той успял да проведе разговор с фирмата „*****“, тъй като му било поискано заплащане на дейностите по разтоварване, а освен това настоятелно ги попитал какво толкова има в този товар, че му създават такива проблеми. След като било открито наркотичното вещество, подсъдимият изглеждал изненадан и веднага заявил, че не знае за поставянето му в товара. Цялата проверка продължила доста дълго - близо 12 часа, защото се налагало разрязване на всяка една торба, а тъй като лепилото било в прахообразно състояние, част от него се пръснало в помещението и въздуха, което забавило и затруднило цялостния ход на проверката. Наложило се да бъдат извикани допълнително и други служители, за да помагат при разтоварването. Докато се проверявали торбите поотделно, на свидетеля Д. му направило впечатление, че на няколко места стреч-фолиото било продупчено, което според него се дължало на проверката, извършена от турските митнически власти, на МП „Капъкуле“.  

По време на огледа и на претърсването и изземването, извършени на 23.05.2018 г., свидетелят Д.Д., *****, изготвил снимки и фотоалбум, впоследствие приложени към протокола за оглед (л. 32-39, том 1 ДП) и към протокола за претърсване и изземване (л. 1-9, том 2 ДП). 

Междувременно при започването на проверката с рентген, а впоследствие и на физическата проверка, свидетелят Й., чийто товар вече бил проверен, видял, че подсъдимият е отклонен в гаража за физически контрол. Свидетелят Й. решил да занесе на подсъдимия чай и хляб, но още на входа на гаража бил върнат от митнически служител, който му забранил за влезе в помещението. Свидетелят обяснил, че двамата с подсъдимия работят в една и съща фирма, колеги са и просто му е донесъл малко закуска да се подкрепи, но въпреки това митническият служител му обяснил, че не може да влезе и трябва да си върви. Й. видял, че служители на митницата сваляли палети от полуремаркето с мотокар. Свидетелят само успял да подаде чая и хляба за подсъдимия, тъй като знаел, че има диабет, и се отдалечил. Когато подавал закуската, на Й. му се сторило, че подсъдимият е „притеснен и паникьосан“, но въпреки това трябвало да се отдалечи и не могъл да говори с него. Когато били оформени митническите документи, Й. решил да тръгне на път, тъй като разбрал, че подсъдимият ще се забави много и няма смисъл да го изчаква.

Й. научил за проблема в товара на подсъдимия, едва когато пристигнал в гр. Р., където също трябвало да премине митническа проверка и се наложило да се обади на фирмата *****. На митницата в град Р. Й. бил спрян и извикан за разпит от митнически инспектор, тъй като била получена информация, че същият  е служител в същата турска фирма – превозвач. Именно по време на разпита Й. разбрал за първи път за немерения наркотик в товара на подсъдимия.

По време на пътуването и докато контактувал с подсъдимия, свидетелят Й. ползвал две сим-карти – едната *** с номер ****, а другата **** с номер ****. Практиката във фирмата била *****те да разполагат с няколко сим-карти и да изключват **** и ползвалат друга карта, разходите по която се покривали частично от работодателя. 

След напускането от свидетеля Й. на МП „Капитан Андреево“ митническата проверка на товара, превозван от подсъдимия, продължила. На място пристигнали разследващи органи и се пристъпило към съставяне на протоколи за оглед и протоколи за претърсване и изземване.

Свидетелят В.Г. работел като **** към процесната дата и бил извикан, за да участва в разтоварването на камиона. Участвал като поемно лице при съставянето на протокола за оглед (л. 32 - 36, том 1 ДП) и протокола за претърсване и изземване (л. 1-6, том 2 ДП), като подписал и двата протокола.

Свидетелят Н.С. също работел като ***** и бил извикан, за да участва в разтоварването на камиона. Участвал като поемно лице при съставянето на протокола за оглед на (л. 36, том 1 ДП) и протокола за претърсване и изземване (л. 6, том 2 ДП), като подписал и двата протокола. Свидетелят отбелязва в разпита си, че не е успял да прочете докрай протокола за оглед.

Подписът на свидетеля В.Г. е обект на изследване в приетото по делото заключение на съдебно-графологична експертиза, изготвена от вещото лице Х.К., доколкото бяха налице съмнения относно това дали е положен от същия. Съгласно заключението подписите, положени на л. 32, позиция 1 под изписания текст „поемни лица“ и на л. 36, позиция № 1 под изписания текст „поемни лица“, намиращи се в том 1 от ДП, както и на л. 1, позиция № 1 под изписания текст „поемни лица“ и на л. 6, позиция 1 вдясно от изписания текст „поемни лица“, намиращи се в том 2 от ДП, са положени от В.Г..

Свидетелките М.В. и Г.К. работели като *****. Участвали като поемни лица при съставянето на протокол за оглед на наркотични вещества (л. 14 – 17, том 2 ДП), като подписали протокола. Свидетелката В. твърди, че не се е запознала със съдържанието на протокола, преди да го подпише.

При същия оглед на наркотични вещества участвал и свидетелят Х.Х. на длъжност „****, изготвил фотоалбума към протокола за оглед. При изготвянето на снимковия материал присъствал и на преброяването на всички пликове с наркотично вещество, общо 95 броя, като забелязал, че всички те били маркирани с различни цветове и именно въз основа на  цветните обозначения били разпределени в 5 отделни групи. След изготвянето на снимковия материал, били взети представителни проби от всяка група, а след приключване на процедурата същите били запечатани.

На МП „Капитан Андреево“ пристигнали и свидетелите Г.Х., Т.Д. и И.И., служители в ****. Те провели оперативна беседа с подсъдимия Х.. В хода на беседата събрали първоначални сведения в коя фирма работи подсъдимия, от къде е пратката, коя е крайната точка на получаване, през кои **** митнически пунктове е преминала товарната композиция. Също така полицейските служители установили два мобилни телефона, ползвани от подсъдимия – марка Iphone и марка Samsung. Свидетелите прегледали телефоните и установили кореспонденция с неизвестни номера, както и с повтарящи се абонати, записани в списъка „контакти“ с имената Ф., А., Ч. Х. и М.. За тях подсъдимият посочил в беседата, че се познава с тях и разговарял няколко пъти в последните дни. Подсъдимият Х.  обяснил, че той не е участвал в товаренето на камиона, други лица са го натоварили, посочил, че не е пипал пломбата и пломбажното въже.

Свидетелката М.Д. на длъжност ***** към момента на извършване на деянието, както и свидетелката А.Р., участвали като поемни лица при огледа на двата мобилни телефона с марка Iphone и марка Samsung, извършен от полицейския служител Е. Д. на 12.06.2018 г. в сградата на РУ – Свиленград. Д. и Р. подписали протоколите за оглед (л. 69 – 74, тома 2 ДП), без възражения, както и присъствали на действията по огледа, извършени от служителя Д..

Съгласно приетото по делото заключение на съдебна физико-химична експертиза, изготвена от вещото лице Ц.Т., е извършено специализирано изследване на физико-химичния състав на съдържанието на веществото, намиращо се в откритите пликове в товара на камиона. Вещото лице е изследвало представителни проби, запечатани и разделени в пет отделни групи обекти. Приложен е визуален метод за изследване под микроскоп, както и чрез капкови качествени реакции и посредством тънкослойно и газова хроматография. За група 1 е установено, че съдържа хероин с активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 36.6 % (представителна проба за цялото количество иззето вещество с общо нето тегло 79 807 грама); за група 2 – съдържа хероин с активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 43.9 % (представителна проба за цялото количество иззето вещество с общо нето тегло 34 766 грама); за група 3 – съдържа хероин с активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 47.6 % (представителна проба за цялото количество иззето вещество с общо нето тегло 48 940 грама); за група 4 – съдържа хероин с активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 44.5 % (представителна проба за цялото количество иззето вещество с общо нето тегло 19 998 грама); за група 5 – съдържа хероин с активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 41.9 % (представителна проба за цялото количество иззето вещество с общо нето тегло 3974 грама). Общото нето тегло на цялата иззета пратка е 187 385 грама. След собствено изчисляване на количествата, посочени в експертизата, съдът констатира, че е допусната аритметична грешка от 1 единица – точното количество е 187 485 грама. Вещото лице е посочило, че хероина се намира в Списък 1 към чл. 3, ал .1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“. Хероина представлява наркотично средство, няма легална употреба, пазар и производство и е под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за психотропните вещества, ратифицирана от България, както и съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

Въз основа на резултатите от физико-химичната експертиза се установява и паричната равностойност на хероина. Стойността на наркотичното вещество е изчислена съгласно Постановление № 23 от 29.01.1998 г. на МС за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като предмета на деянието попада в две отделни групи – първата група за съдържание на активно вещество от 31 % до 45 % с цена от 65 000 лв. за 1 кг и втората група за съдържание на активно вещество от 46 % до 60 % с цена от 90 000 лв. за 1 кг. Така за количеството от 79.807 кг със съдържание на активен компонент диацетилморфин 36.6 % стойността е 5 187 455 лв.; за количеството от 34.766 кг със съдържание на активен компонент диацетилморфин 43.9 % стойността е 2 259 790 лв.; за количеството от 48.490 кг със съдържание на активен компонент диацетилморфин 47.6 % стойността е 4 404 600 лв.; за количеството от 19.998 кг със съдържание на активен компонент диацетилморфин 44.5 % стойността е 1 299 870 лв.; и за количеството от 3.974 кг с активен компонент диацетилморфин 41.9 % стойността е 258 310 лв. При сумиране на всички посочени стойности общата стойността на предмета на престъплението е в размер на 13 410 025 лв., с което превишава 190 пъти сумата на 140 минимални работни заплати към момента на деянието с размер от 510 лв., поради което правната квалификация на деянието отговаря на съставомерния признак „в особено големи размери“.

Съгласно приетото по делото заключение на комплексна съдебно-автотехническа и оценителна експертиза, изготвена от вещите лица Г.М. и Н.А., е извършен оглед на товарния автомобил влекач, марка „Скания“ с рег. № **** и анализ на записа от тахографския апарат за периода от 01.04.2018 г. до 24.05.2018 г. и дигиталната карта на водача. Посочено е, че в тахографа са заложени всички основни европейски езици, като автоматично се променя езика според поставената в него дигитална карта – например, при поставяне на *** карта се преминава на *** език. Тахографът имал заложени функции да информира водача за оставащото му работно време и всички необходими почивки съгласно изискванията на Регламент № 561 на ЕС. Процедурата по използване на тахографа била следната – преди потегляне водачът задължително трябвало да постави картата си в първото гнездо и в началото на работния ден да въведе отправния пункт, от който потегля, а в края на работния ден – държавата, в която спира. В конкретния случай подсъдимият Х. не спазвал стриктно това задължение и въвеждал само началната държава, при това не всеки ден. От анализа на рапортите по тахографа можело да се направи извод, че той обикновено задавал като начална държава тази, в която спирал. На тази основа, както и от невъвеждането на информация за дейностите на водача и отчетените грешки в рапортите на тахографа, вещите лица са направили извод, че подсъдимият очевидно не е имал достатъчно умения за работа с подобен дигитален апарат. Въпреки това от анализа на рапортите за разглеждания период от 01.04.2018 г. до 24.05.2018 г., вещите лица приемат, че в тахографа се е намирала единствено дигиталната карта на подсъдимия, която била извадена само в периода от 08:57 ч. по UTC на 14.05.2018 г. до 07:47 ч. по UTC на 17.05.2018 г., но през същото това време тахографът не е отчел движение на влекача. За този период картата не е била поставяна във второ гнездо на апарата. В с.з. вещите лица посочват, че посоченото в експертиза време е UTC, което съвпадало с Гринуич. Тъй като към месец май 2018 г. у нас е действало лятното часово време, следвало да се добавят още 3 часа, за да се премине към българското часово време.

По отношение на средната пазарна стойност на превозните средства към 23.05.2018 г. вещите лица посочват стойност от 58 200 лв. без ДДС за товарния автомобил – влекач марка „Скания“ и 55 400 лв. без ДДС за полуремаркето марка „Тирсан“, или общо за цялата товарна композиция 113 600 лв. без ДДС.

Съгласно приетото по делото заключение на допълнителна съдебна-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Г.М., е извършен подробен анализ на данните от тахографа във връзка с местонахождение, скорост, спиране, тръгване, изминати километри и часовете на движение за дните 17.05., 18.05, 21.05, 22.05. и 23.05.2018 г. и почивките на подсъдимия.

По приетото по делото заключение на видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, изготвена от вещото лице К.Ц., е извършено изследване на видеофайлове, извлечени от флаш-памет, представена от защитника адв. П., и на копия от протоколи за оглед на видеозаписи от 09.10.2018 г. и 23.05.2018 г. Видеозаписите са от камери на митническа служба „Ч.“. Вещото лице описва обектите на записа. Описва товарния автомобил на паркинга на митническата служба. След отваряне на вратите в задната част на полуремаркето се наблюдавали в товарната му част три палета, като на всеки от тях били наредени пакети по пет във височина с форма на паралелепипед, основен бял до светлосив цвят, жълти странични елементи, общо опаковани с прозрачен материал. На някои от пакетите се забелязвал надпис с вид „***“. Водачът на автомобила не се наблюдавал. От видеозаписите били извлечени снимкови файлове на товарния автомобил с прикаченото полуремарке – влекач с надпис „Скания“ с видими основен бял цвят на кабината и тъмносива решетка, черни елементи пред и над предните колела, и полуремарке с видим основен сив цвят и с надписи ****. Наблюдавали се регистрационните табели – на влекача **** и на полуремаркето ****. След отваряне на вратите в задната част на полуремаркето се наблюдавали в товарната му част неопределен брой палети със същите признаци – с форма на паралелепипед, основен бял до светлосив цвят с жълти странични елементи и черни елементи по горната част. От видеозапис от вътрешността на складовото помещение на митническата служба се наблюдавали мотокари, пренасящи палети с пакети и поставящи ги в товарната част на товарен автомобил с прикачено полуремарке. При прегледа на записите са установявали палети със същите признаци - с форма на паралелепипед, основен бял до светлосив цвят, тъмни и жълти елементи в горната част и общо опаковани с прозрачен материал. В част от записите са наблюдава и лице, приличащо на подсъдимия. Вещото лице е извършило идентификационна експертиза на записите и при сравнение на външността на образа с този на подсъдимия от предоставени за целите на експертизата снимки се установява съвпадението на общо физически и анатомични признаци, които са устойчиво и достоверно проявени. Не се установяват различаващи се признаци и такива с висока видеоидентификационна стойност. Вещото лице е направило извод, че на записите вероятно е записан подсъдимия Д.Х..

Със заключение на съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице В.Т., е извършено изследване на мобилните апарати, ползвани от подсъдимия Х. и намиращи се у него към момента на извършване на проверката в МП „Капитан Андреево“ – 1) мобилен телефон SAMSUNG с IMEI **** с поставена в него сим-карта **** с пин-код ***, със сериен номер № ***** и карта-памет San Disk 1.0 GB micro SD; 2) мобилен телефон IPhone Model A1332 с IMEI: ****** с поставена в него една сим-карта с пин-код ****. При първоначалното включване на мобилния телефон SAMSUNG и въвеждането на пин-код *** вещото лице установило, че съществуват записи в регистъра на разговорите и за да получи необходимата информация в електронен вид, се наложило да свърже мобилния телефон посредством кабел към компютър. Компютърът разпознал мобилния телефон, но веднага след свързването автоматично мобилният телефон се рестартирал и се изтрила наличната информация, след което се заключил и започнал постоянно да се рестартира. На екрана на телефона се появил знака на Android и отдолу Erasing (Изтриване). В експертизата вещото лице изказва предположение, че дистанционно (отдалечено) и умишлено била изтрита съществуващата информация в телефона през Google профила, меню „Сигурност“, което се използвало при загубено или откраднато мобилно устройство с цел защита на личните данни. След като информацията се изтрила, вещото лице извадило сим-картата *** с пин-код **** и я поставил в друг мобилен апарат, свалил в електронен вид наличните контакти и с помощта на карточетящо устройство свалил информацията от карта –памет SanDisk 1.0 micro SD. Също така вещото лице установило, че през апарата е протичала интернет – активност, като преди нулиране и изтриването на информацията все пак успял да констатира, че е използвана програмата WhatsApp. По отношение на мобилния апарат IPhone вещото лице извършило същата процедура – свързало апарата посредством кабел с компютър. Появила се информация за вътрешната памет – имало запаметени снимки и видео, съобщения, контакти, хронология на разговорите, бележки, напомняния, интернет адреси, гласови бележки, подробно описани в приложения към експертизата.

По отношение на мобилния апарат SAMSUNG с IMEI **** е извършена съдебна компютърно-техническа експертиза и от вещото лице инж. Н.Х., който е анализирал данните от телефона при изключено автономно захранване и в лабораторна тестова компютърна система със свързано защитено захранване тип UPS. Целта на проверката е информацията за неправомерна манипулация чрез специализирани програмни ресурси. В процеса на изследване се установило, че постоянната памет на телефона е техническа неизправна, което възпрепятствало цялостното изследване. Поради тази причина не можело да се отговори и на въпроса дали е протичала интернет – активност през апарата. Вещото лице е извлякло контакти, регистър на повиквания, текстови съобщения, подробно описани в експертизата. Посочено е, че телефонният номер на поставената сим-карта е *****.

Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-психологична експертиза, изготвена от вещите лица И.Б. и И.Р., на подсъдимия Х. е проведено полиграфско изследване по метода на Клив Бакстър, като за целта е използван компютъризиран полиграф на марка „Лафайет Инструмент“, модел LX 4000. При изследването бил използван тест тип YOU PHASE, посредством който се установявала директна съпричастност към инкриминираното деяние. В с.з. експертите поясняват, че този вид тест можел да се прилага за всякакви видове въпроси и за него имало утвърдени единни международни стандарти. В зависимост от образователното и интелектуалното ниво се давала информация за начина, по който се установява наличието или липсата на лъжа. Изследваното лице се запознавало с всеки въпрос, който ще му бъде зададен, и след това той отговаря с „Да“ и „Не“ на всеки въпрос, за да се установи дали въпросите са ясни и разбираеми за него и дали може да отговори еднозначно на всеки въпрос. Ако изследваното лице не може да отговори еднозначно или въпросът е неразбираем, тогава той се променял така, че да стане разбираем и да се отговори еднозначно. По време на изследването присъствал лицензиран преводач от ***** език. Въпреки това в проведената предтестова беседа преценката за автентичността на поведението на подсъдимия била затруднена от факта, че изследването се провело чрез лицензиран преводач, което затруднявало личностния и поведенчески анализ на беседвания. От невербалните реакции на Х. се виждало, че той се стремял да контролира поведението си и да не дава израз на вътрешните си преживявания. Подсъдимият твърдял, че е добър и честен човек, няма нищо общо с деянието, нямал никакви вина и той само превозвал стоката, която била натоварена на палета, с ненарушена цялост. Подсъдимият категорично отрекъл предварително да е бил наясно с факта, че превозва пакети с хероин в полуремаркето на товарната композиция. Експертите му задали следният значим въпрос: „Ти лъжеш ли, че не знаеше предварително за натоварения хероин в камиона ти?“, на което подсъдимият дал отрицателен отговор „Не“, а резултатът на полиграфа показал „Лъжа“. От този резултат експертите заключават, че с голяма степен на вероятност можело да се приеме, че подсъдимият не казвал истината.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на съвкупната преценка на всички събрани доказателства по делото-  свидетелски показания, обяснения на подсъдимия в по-голямата им част, заключения на назначени експертизи, протоколи за проведени огледи, претърсвания и изземвания, приобщени писмени доказателства и др.

По анализа и оценката на доказателствата, обосноваността на обвинението и съставомерността и правната квалификация на деянието:

От обективна страна са събрани достатъчно убедителни и категорични доказателства затова, че на 23.05.2018 година през ГКПП“Капитан Андреево“, общ. Свиленград, обл. Хасково, подсъдимият Д.Х. като **** на товарен автомобил марка „Скания“, рег.№ ****  и прикачено към него полуремарке,  рег.№ ****, без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната от Република Турция в Република България високорисково наркотично вещество – хероин, с общо нетно тегло 187,485 кг. на стойност 13 410 025 лева, като предметът на контрабандата е в особено големи размери, като е осъществил от обективна страна всички признаци от състава на престъплението по чл. 242 ал. 4, предл.1-во, вр. ал. 2, предл. 1-во от НК.

От така приетата за установена фактическа обстановка  и обстоен анализ на събраните доказателства, като настоящият съдебен състав кредитира само онези от тях, за които се установява, че се подкрепят от цялостната доказателствена съвкупност по делото и не съдържат противоречия, неясноти и неточности, се установява как е получена поръчката за процесния превоз; къде е извършено натоварването на стоката; какъв е механизма на натоварване; какви са действията на подсъдимия при изпълнението на превоза; какви са констатациите на митническите служители на МП „Капъкуле“ и съотв. на МП „Капитан Андреево“ при първоначалното откриване на скритите пликове с наркотичното вещество.

Последователността от събитията, описани в гореизложената фактическа обстановка, се установява чрез взаимосвързания анализ на отделните доказателства, доколкото те са относими към различни етапи от превоза и преминаването на товарната композиция през границата на страната.

Показанията на свидетелите Е.Г. и Ф.А. установяват факти и обстоятелства, свързани с приемането на поръчката за процесната стока, определянето на товарния автомобил и шофьора, които е трябвало да я изпълни и общата организация на работата във фирмата „******. Именно във връзка с организацията на работата свидетелят Г. уточнява, че транзитни стоки никога не се товарели в склада на фирмата в кв. *****, а можело само да се извърши донатоварване на стока и то в присъствието на митничар, който свалял временната пломба и поставял нова такава. Специално що се отнася до процесната стока с произход ***, става ясно, че фирмата ***** не е контактувала пряко с производителя и собственика /изпращача/ на стоката, а с друга фирма - „****** Показателно е, че двете фирми са имали дългогодишни търговски взаимоотношения (по думите на Е.Г. от 14-15 години) и за целия този период никога не е имало проблеми в работата между тях, поради което когато е получена поръчката за процесната стока, във фирмата ****** не са имали основание да се усъмнят, че има нещо нередно или съмнително. Още повече,  както отбелязва Е.Г., в тяхната фирма не са имали практика да превозват стоки от ***, поради което не са били и запознати с евентуалните рискове при транспорта на товари от тази държава. Свидетелите Г. и А. подчертават, че при транзитна стока, която се товари в митнически склад, каквато е била и процесната такава, товаренето се извършва от служители към съответния склад и никой служител на фирмата няма право да участва в тази дейност, нито да отваря и да проверява стоката, тъй като това би било нарушение на правилата, уреждащи транзитния режим. Шофьорът единствено можел да се намира близо до товарния автомобил, но не и да участва в самото товарене. Друга важна особеност в организацията на работата е предоставянето на информация относно получателят и адреса за доставка – Г. уточнява, че едва след натоварването на стоката, от фирмата се обаждат на съответния шофьор и го уведомяват първо за коя държава трябва да пътува, а едва когато стигне до нея, му съобщават вече точния получател и адрес. В конкретния случай не е имало изключения от тази фирмена политика. Това означава, че подсъдимият Х. изобщо не е знаел кой е получателят на стоката и къде се намира адреса – той е следвало да го научи, когато наближи **. При това положение не може да се приеме, че изначално подсъдимият е имал каквато и да е представа за крайния получател на стоката, с кого трябва да комуникира и как да се свърже с него. Нещо повече, първоначално подсъдимият изобщо не се е предвиждало да извърши този превоз – първият избран **** е бил свидетелят А.Й., но когато впоследствие товаренето на стоката в митническия склад „Ч.“ се е забавило с два дни и Й. е бил пренасочен, от фирмата са изпратили подсъдимия Х.. Това стечение на обстоятелствата навежда на извод, че подс. Х. не е бил конкретно и предварително определен за конкретния превоз и въобще не е знаел за какъв товар ще бъде насочен. Нелогично е да се приеме, в случай, че този товар е бил толкова „ценен“ за собственика на фирмата – Д.А., който според прокурора е „участвал изключително активно в осъществяването на процесния превоз на наркотичното вещество“, да се допусне случаен ***да поеме същия или да се променя определения такъв в последния момент, след като св. Й. е чакал да го натовари в продължение на два работни дни от склада „Ч.“. Всъщност, обяснението не се открива в някаква предварително уговорена схема за действие, каквато е тезата на държавното обвинение, а се свежда до един елементарен факт – след поредното си завръщане от Европа свидетелят Й. се е намирал физически най-близо до склада „Ч.“ и за него е било най-лесно да поеме превоза. В показанията на свидетеля Ф.А. това е изрично посочено – „По принцип, който от **** е свободен и е най-близо до мястото на товарене, него насочваме. Аз насочих А.Й., тъй като неговата кола беше най-близо, от **** страна“ (л. 122, том 2 от делото). Забавянето на товаренето, обаче, е довело до пренасочване на Й. за друга поръчка. Изборът на *** се е спрял върху подсъдимия, защото А. е разбрал, че Х. е свободен след поредния си курс. В този смисъл, не е налице никаква преднамереност или специална уговорка именно подсъдимият да извърши този превоз. Свидетелят А. прави важно отбелязване в показанията си – в допълнение към казаното от Е.Г. за превоза на транзитни стоки, той уточнява, че *****те получават митническите документи за стоката от съответното митническо учреждение. Впоследствие във фирмата – превозвач документите се получават по електронна поща и от тях вече се научава коя е крайната точка на доставката и кой е получателят. В настоящия случай фирмата **** също не е разполагала с митническите документи предварително, т.е. преди натоварването на стоката. Единствената информация е била от кой митническа склад следва да бъде натоварена стоката. Последният разговор на свидетеля А. по телефона с подсъдимия е проведен, когато на 23.05.2018 г. е видял, че по данните от GPS – устройството камионът се застоява продължително на едно и също място, без да се движи – още на МП „Капъкуле“. Именно тази проверка е довела до забавянето в движението, констатирано от А., а впоследствие и тази извършена на МП „Капитан Андреево“, по време на която той вече не е могъл да се свърже с подс. Х..

Показанията на свидетеля А. Й. попълват важни моменти от доказателствената съвкупност и са относими към първоначалния етап от развитието на фактическата обстановка, както и към момента, в който е извършена проверката на МП „Капитан Андреево“. Свидетелят всъщност е бил първият шофьор, за който се е предвиждало, че трябва да поеме превоза на процесната стока от ***, но тъй като товаренето й на митническия склад „Ч.“ се е забавило много, е бил пренасочен за товаренето на другата стока. Й. не е имал никакви предварителни сведения за естеството на стоката, за възложителя на поръчката, за получателя или адреса за доставка. Той е знаел само, че стоката е транзитна. Както св. Й., така и подс. Х. твърдят, че им е станало ясно, че подсъдимият е поел превоза на същата стока, едва когато двамата са се засекли на паркинга на МП „Капъкуле“, като доказателства в противната насока не са налице. Свидетелят също потвърждава, че при транзитни стоки, които се товарят в конкретен митнически склад, **** на товарните автомобили не участват в товаренето и нямат достъп до камиона, докато стоката не бъде натоварена и пломбирана. Това негово твърдение съвпада изцяло с обясненията на подсъдимия в тази им част, а и с показанията на св. Г. и А., поради което се кредитират от съда.

Особено голямо внимание държавното обвинение е отделило на телефонната комуникация между подсъдимия и св. Й. в процесния период от натоварването на стоката и тръгването й към границата до трансграничното й преминаване и спирането на камиона на МП „Капитан Андреево“. Тази телефонна комуникация е установена само като входящи и изходящи обаждания, но без да е известно какво е било съдържанието на разговорите между двамата водачи. В с.з. Й. не отрича, че е говорил с подсъдимия Х., но уточнява, че това са били общи разговори за това как върви пътуването, къде са спрели, кога ще почиват и т.н., което не звучи недостоверно, а и такива разговори са проведени и с други *** от фирмата, както и с членове на семейството на Х.. Служебно известно е, че телефонните разговори между международни ***** са нормална практика, заради дългия период от време, през който същите са сами в кабината на влекача и пътуват близо 12-15 часа без продължителна почивка. При липса на доказателства за точното съдържание на разговорите е невъзможно само от факта на тяхното провеждане да се правят изводи и заключения, че тези разговори са касаели процесната стока с наркотично вещество или че свидетелят е имал някаква съпричастност към деянието,   която от своя страна да предполага знанието на подсъдимия за наличния в товара наркотик. Нито едно пряко доказателство не обосновава  подобни изводи. Противно на това, прокурорът не намира за случайни нито „интензивната телефонна комуникация“ между двамата *****, нито факта, че те тръгнали по различно време, а се засекли на паркинга на МП „Капъкуле“, нито че Й. изчакал след проверката, както и носил закуска на подсъдимия, когато той вече бил проверяван на МП „Капитан Андреево“. Според прокурора тези действия целели да бъде проследена съдбата на товара и на самия подсъдим, т.е. поведението на Й., макар и косвено, подкрепяло представите за превоз на забранената субстанция. Обвинителният извод очевидно е неверен е непочиващ на действително установеното, а именно, че двамата ***** са знаели, че ще пътуват приблизително по едно и също време, а колегиалната им уговорка за съвместно пътуване не надхвърля обичайната практика, поради което не е в състояние да обоснове умисъл за трафик.  Още по-малко индиция за това може да бъде нормално проявената загриженост от страна на св. Й., който знаел, че подсъдимият страда от диабет /по повод занесената закуска/. Затова съдът прие, че за проблема с товара, превозван от подсъдимия, Й. действително е разбрал, едва когато е пристигнал в град Р., където е бил спрян от митническите органи за разпит.

Отбелязването на свидетеля по време на разпита му в ДП (приобщен чрез прочитането му), че видял подсъдимия „разтревожен и паникьосан“, когато му занесъл чай и хляб в гаража на МП „Капитан Андреево“, където вече е била започнала физическа проверка на товара, следва да се отбележи, че в тази им част показанията на св. Й. не са в противоречие с показанията на останалите свидетели. Според прокурора именно дългогодишното познанство между двамата довело до това св. Й. да долови настроението на подсъдимия, което не успели да направят присъствалите митнически служители, поради което показанията му в тази им част следвало да се кредитират, и да се приеме, че описаното състояние на подсъдимия се дължало на опасността да бъде открит наркотика в товара. Точно в обратната насока обаче са показанията на всички  свидетели, присъствали на проверката. Според свидетелите Б., Д. и Д., първоначално подсъдимият е бил „спокоен и уморен“, но след откриването на хероина вече се е разтревожил и е бил явно притеснен в момента, в който свидетелите Х., Д. и И. са започнали провеждането на оперативни беседи с него. Останалите служители също са възприели Х. към момента на отпочване на проверката като спокоен, но уморен, което е напълно обяснимо. Проверката на МП „Капъкуле“ е продължила близо  5 часа и още тогава Х. при проведения разговор с представител на фирмата е задал въпроса на какво се дължи необичайно засиления контрол върху автомобила му. Тази втора по ред /след проверката на МП „Капъкуле“/  ЩМП на българския митнически пункт, включваща отново рентген, куче и физически преглед неминуемо е повлияла  поведението на подсъдимия и несъмнено се е отразила негативно върху психическото му и емоционално състояние. От показанията на св. Б. се установява, че след като му е било пояснено, че трябва да се извърши физическа проверка на товара, Х. е показал протокола от извършената такава на МП „Капъкуле“ и казал, че е спокоен, тъй като всичко било наред и не са установени нередности по товара. В нито едно от показанията на разпитаните свидетели не се потвърди тезата на прокурора, че Х. нееднократно е показвал протокола от същата проверка с цел да предотврати извършване на такава на МП „Капитан Андреево“. Данни за поведението на Х. се съдържат и в показанията на св. К.Н., касаещи първоначалния етап от митническата проверка на товарната композиция след пристигането й на МП „Капитан Андреево“. Единствената причина за отклоняването на подсъдимия за ЩМП е била появата на рисков профил в автоматизираната софтуерна система на митническите служби, но не и необичайни или смущаващи белези в поведението на водача. С прочитане на показанията на свидетелката Н., дадени по време на разпита на досъдебното производство, се установява, че подсъдимият е имал нормално поведение през цялото време, докато е общувал с нея – според нея подсъдимият  изглеждал „…малко уморен“.

Показанията на свидетелите Б., К., Д., С., Н., Х., Д. и И. следва да бъдат коментирани в тяхната взаимна връзка, тъй като именно тези свидетели са присъствали при първоначалното откриване на наркотика и извършването на първите действия по разследването от страна на разследващите органи. Б. като служител в отдела „*****“ се отзовава на сигнала от свидетелката Н., тъй като на процесната дата се е намирал на смяна. Преди да пристъпят към рентгенова и физическа проверка свидетелят е запитал Д.Х. дали има да декларира нещо допълнително към това, което е било описано в транзитните митнически декларации. Подсъдимият е отговорил отрицателно и свидетелят не споменава при този отговор да е забелязал нещо съмнително в реакциите на Х.. От съществено значение е ясният спомен на Б., че преди започване на физическата проверка той и останалите присъстващи са видели, че товарният автомобил е пломбиран по надлежния ред, с ненарушена цялост на пломбажното въже. Пломбата се е намирала в състоянието, в което е била поставена от ***** митнически служби. Това изключва възможността да са извършени някакви интервенции върху нея. Същото важи и за пломбажното въже. По предназначението си то опасва (или обхожда) товарния отсек на камиона, покрит с брезентово платнище, по цялото му протежение, като целта е не само запазване и съхраняване на товара, но и гарантиране, че след като веднъж е натоварен, товарът не е претърпял изменения и се доставя в същия вид до крайния получател. Тази констатация на Б. е заявена категорично в съдебно заседание, включително и след задаването на повторен, уточняващ въпрос. От показанията му може да се извлече и какъв е механизмът на пломбиране. Б. посочва, че конструкцията на полуремаркето е такава, че отварянето на брезентовото платнище зависи от отварянето на задните врати, а те от своя страна могат да бъдат отворени, само ако бъде премахната пломбата и след нея пломбажното въже. Дръжките на задните врати са конструирани като самозаключавщи се, като пломбажното въже преминава през тях. Това означава, че след пломбирането на товарния автомобил няма как шофьорът или трето лица да манипулират товара, без да се наложи нарушаване на целостта на пломбата или на пломбажното въже. Същото се отнася и до брезентовото платнище – Б. заявява, че то също не било с нарушена цялост, не е имало външни белези от разкъсване, залепване или продупчване по брезента. Следователно, не е имало признаци, от които да се направи извод, че е осъществен достъп до товара през брезента. Именно Б. и К. са първите, които разпечатват пломбата след поставянето й от турските митнически служби, поради което обосновано може да се приеме, че от момента на поставянето й до извършеното разпечатване върху пломбата не е било осъществявано каквото и да било въздействие. Показанията на свидетеля Д. относно целостта на пломбата, пломбажното въже и брезентовото платнище са в същата насока и съвпадат изцяло с тези на останалите свидетели.

Също толкова важни са и първите впечатления на Б. и К. относно вида на превозваните стоки, които те са заварили в товарния отсек. Констатирали са 19 палета, обвити със стреч-фолио. Съдът намира за необходимо да уточни въпроса относно целостта на стреч-фолиото. В показанията си Б. посочва, че целостта на фолиото не е била нарушена, а свидетелят Н.Д., който се е включил в проверката малко по-късно, си спомня, че на него му направили впечатление няколкото места, на които фолиото е било пробито. Д. обяснява този факт с предположението, че нарушената цялост  на фолиото се дължи на проверката от **** митнически служители, които са използвали аналогичен уред за проверка - дълъг метален шиш, предназначен за проникване  в запечатани стоки. В същата насока са и показанията на свидетеля Д.Н. – някои от торбите имали следи от пробиване. Свидетелят Д. си спомня, че ги е забелязал, когато вече е извършен първоначалният полеви тест за наличие на наркотици и оттам нататък вниманието на всички присъстващи вече е било засилено, така че в хода на разтоварването и последователното отваряне на палетите са  наблюдавали различни детайли и подробности по стоката.

По-съществено е отбелязването на Б. и Д., че след свалянето на фолиото са установили, че торбите с лепилото за плочки са били цели, запечатани с фабрична опаковка по еднакъв начин, без да има някаква разлика между отделните торби, не са констатирани разкъсвания, разрязвания, отлепвания, одрасквания или други въздействия върху опаковката на строителния материал. Целостта на опаковката е несъмнен белег за това, че пликовете с наркотичното вещество не са поставени след фабричното запечатване на торбите – например, чрез отварянето им от трето лице, различно от производителя, поставяне на пликовете с хероина и последващото им затваряне, а напротив - че наркотичното вещество е поставено в торбите с лепило преди тяхното запечатване и с цел да бъдат прикрити по този начин. В хода на съдебните прения прокурорът изрично подчертава, че тези твърдения на св. Б. представляват „интерпретация“ и „абсолютно необоснована субективна увереност от негова страна“, което всъщност е в разрез със залегналата в обвинителния акт теза, в която липсва изрична заявка по въпроса дали наркотичното вещество е било фабрично запечатано в торбите с лепило още във фабриката в *** или същото е било поставено впоследствие на територията на ***. Следва да се отбележи, че в подкрепа на посочената втора хипотеза индикации се съдържат в изявленията на прокурора, според които товаренето на картонените кутии в склада на фирмата-превозвач – на 18.05.2018 година, продължило „около 5 часа, през което време пломбата на полуремаркето била премахната“. Въпреки тези изявление, конкретни твърдения в насока, че е била извършвана каквато и да било манипулация на товара няма. В тази връзка следва отново да се обърне внимание върху факта, че всяко донатоварване на стока е ставало в присъствието на митнически служител, в т.ч. премахването на временна пломба и поставянето на нова такава. Освен св. Б.,  св. Д.Н. е този, който също твърди, че когато отворили палетите известно време се колебаели по какъв начин да проверят торбите с лепило, тъй като били фабрично запечатани.        

Така описаното запечатване обяснява и начина, по който е открито наркотика – с метален шиш. Пликовете с наркотично вещество не са можели да бъдат установени по друг начин – нито визуално отвън, нито след свалянето на стреч-фолиото, а единствено след разкъсването на самите торби. Тъй като обаче пратката е била транзитна, съгласно митническото законодателство подобно разпечатване е било невъзможно да се извърши както на територията на Република Турция, така и в Република България. Единствено металният шиш като приспособление е успял да проникне във вътрешността на торбите с лепило така че освен лепилото по повърхността му, да полепне и част от хероина. В тази насока следва да се има предвид и отбелязването на свидетеля В.К., който е участвал в първия етап от проверката – чрез сканирането на камиона с рентген. Изхождайки от опита си като митнически служител, както и от особеностите на настоящия случай, в показанията си той отбелязва съществен според него белег на товара, който забелязал при използването на рентгена – „Лепилото и хероина са с една и съща плътност“ (л. 132, гръб, том 1 от делото). Всъщност, в случая констатациите му се отнасят не толкова до плътността като физическа величина, колкото до консистенцията на двете вещества – и двете са прахообразни, в насипно състояние, и оттук може да се направи извод, че имат еднаква или поне сходна плътност. Така, чрез съчетаването в товара на две вещества, които са в едно и също физическо състояние и имат близка плътност, се постига по-лесното прикриване на едното за сметка на другото. От друга страна, с употребения метален шиш е имало значение до каква дълбочина ще се достигне – ако шиша не е бил притиснат по-надълбоко, е имало вероятност изобщо да не достигне до пликовете с хероин и върху повърхността му да има следи само от лепилото за плочки. Така е съществувала възможност дори и при щателната физическа проверка на товара, митническите служители да пропуснат хероина и да се заблудят, че всичко е наред. Свидетелят Д. отбелязва, че пликовете с хероин не са се намирали най-отгоре върху лепилото, а по средата на пълната торба и изказва предположение, което се споделя и от съда, че най-вероятно торбите са пълнени до половината, след това е бил сложен плика с наркотичното вещество и накрая са допълнени с останалата част от лепилото (л. 134, том 1 от делото). Така хероинът се е оказал между два пласта лепило – долен и горен, които са го защитавали и скривали достатъчно добре, за да може да премине всякакви проверки. В този смисъл изказаните от прокурора съмнения, че проверката на МП „Капъкуле“ е била преднамерено безрезултатна и подсъдимият е знаел за това, са изцяло хипотетични, доказателствено неподкрепени и освен това опровергани от наличните по делото доказателства.

Показанията на свидетелите Х., Д. и И. възпроизвеждат казаното от подсъдимия в първите моменти след задържането му. Следва да се подчертае, че съдът по принцип не цени оперативните беседи сами по себе си като доказателствено средство, доколкото същите не се провеждат по реда на НПК. Възпроизведеното от Х., Д. и И. може да се цени частично само дотолкова, доколкото то потвърждава  обясненото от подсъдимия, тъй като още по време на разговора си с тримата свидетели, последният е поддържал основното си твърдение, че не е участвал в натоварването на транзитната стока, а е поел товарната композиция вече натоварена. В тази насока са и първоначално дадените обяснения от подсъдимия, от които впоследствие той се е отказал. Тримата свидетели са и първите, на които са били предадени двата мобилни телефона от подсъдимия Х.. Към този момент те са били в работещо състояние, като Х. и И. си спомнят, че са ги отворили и са разгледали част от обажданията и контактите. Сред тях са фигурирали и имената на свидетелите Ф.А. и А. Й., за които е безспорно, че са контактували по телефона с подсъдимия и това се установява и от останалия доказателствен материал и не се отрича от Х.. Установено е обаче, че телефонните апарати към този момент са „работещи“, което следва да бъде коментирано по-долу във връзка с двете съдебно – технически експертизи, изготвени от вещите лица Т. и Х.. Това действие не представлява по същността си „оглед на веществени доказателства“ и в тази им част показанията на свидетелите не се ценят от състава на съда, още повече, че мобилните апарати са били предмет на специално назначени експертизи.

 Данни за известно притеснение у Х. вече са констатирани от свидетелите Х., Д. и И., но това се е случило при воденето на т.нар. „оперативна беседа“. Д. отбелязва, че когато са отишли в гаража на митническия пункт, подсъдимият вече е бил с поставени белезници, поради което е разбираемо наличието на първи признаци за тревожност или притеснение. В този смисъл, емоционалното състояние на подсъдимия е следвало естествения си ход – в началния етап от митническата проверка то е било спокойно, впоследствие подсъдимият е бил изненадан и леко разтревожен при откриването на пликовете с наркотично вещество, а за притеснение може да се говори едва при задържането му с белезници и провеждането на оперативни беседи. Подобна градация на реакциите е напълно нормална и тя би била наблюдавана при повечето хора, попаднали в такава ситуация.  Налице е съответствие в показанията на свидетелите, тъй като те отразяват отделните етапи в емоционалното състояние на подсъдимия. Това поведение на подсъдимия се възприема от прокурора като „хладнокръвно“ и се набляга на първоначалния разпит, при който същият е заявил, че не е присъствал на товареното на стоката, в която е открит наркотика, а е получил полуремаркето натоварено от друг шофьор. Следва да се отбележи, че Х. се е отказал от тези си обяснения още на досъдебното производство, като е обяснил, че вследствие на стреса и притеснението си при откриване на наркотика е дал такива обяснения, но те не са верни, което и съдът приема за напълно нормална човешка реакция.

Показанията на свидетелите Д. и Х. отразяват само изготвянето на фотоалбуми към съответните протоколи за оглед (на л. 37 – 39, том 1 ДП и л. 14 – 22, том 2 ДП). Тези показания потвърждават описаното от свидетелите Б., К., Д. и Н. относно начина, по който са изглеждали торбите с лепило и пликовете с наркотично вещество. Свидетелят Д. си спомня, че всички торби с лепило външно са изглеждали еднакво, а пликовете с хероина са били маркирани в различни цветове. Д. отбелязва, че на огледите са присъствали и поемни лица, които са стояли там през цялото време. Показанията на свидетеля Х. са в същата насока – както по отношение на разтоварването и отварянето на торбите с лепило и външния вид на пликовете с хероин, така и по отношение присъствието на поемните лица.

Именно във връзка с последното следва да се коментира и възражението на защитата относно допуснати процесуални нарушения при съставянето на протоколите за оглед и подписването им от поемните лица В.Г., Н.С., М.В. и Г.К.. От тези поемни лица единствено С. отбелязва, че не е имал възможност да прочете докрай протокола за оглед, преди да го подпише, а В. твърди, че изобщо не могла да се запознае с протокола. Подписът на Г. е обект на изследване на съдебно-графологична експертиза, изготвена от вещото лице Х.К., която потвърждава, че подписът е положен от свидетеля. Показанията на свидетелите Д. и Х. сочат, че всички поемни лица през цялото време са присъствали на огледите. При съпоставянето на всички тези доказателства, съдът намира, че при изготвянето на протоколите за оглед и участието на поемните лица не са допуснати процесуални нарушения, които да са толкова съществени, че да водят до негодност на доказателствените средства. Ето защо съдът цени тяхната доказателствена стойност наред с останалите доказателства.

Съдът кредитира изцяло заключението по назначената съдебна физико-химична експертиза, изготвена от вещото лице Ц.Т. (л. 29 – 33, том 2 ДП), тъй като същото е обективно, безпристрастно, точно и ясно в своите констатации, основава се на утвърдени научни методи за изследване на наркотични вещества и са спазени нормативните изисквания в тази насока. От заключението недвусмислено може да се приеме, че задържаното наркотично вещество е с доста високо качество, а разделянето му в пликове, маркирани с различни цветове, вероятно е имало отношение впоследствие при определяне на цената му на незаконния пазар за наркотични вещества.

По отношение на приетото по делото заключение на комплексна съдебно-автотехническа и оценителна експертиза, изготвена от вещите лица Г.М. и Н.А.; допълнителната автотехническа експертиза и втората допълнителна автотехническа експертиза, двете изготвени от вещото лице Г.М., на чиято база се гради голяма част от обвинителната теза на прокурора следва да се обърне по-обстойно внимание. Заключенията са основани на оглед на товарната композиция и анализ на записа от тахографския апарат за периода от 01.04.2018 г. до 24.05.2018 г. и дигиталната карта на водача. Данните от тахографа сочат, че подсъдимият Х. не е спазвал стриктно правилата за боравене с този апарат и коректно въвеждане на информация, тъй като е въвеждал само начална държава, от която потегля, без да въвежда държава, в която спира. Също така е безспорно, че не са спазвани и всички правила за почивки, важащи за международните *****, съгласно изискванията на Регламент № 561 на ЕС относно времетраенето на управление и почивка на моторните превозни средства. Въпреки това от тези пропуски при боравенето с тахографа не могат да се изведат изводи в подкрепа на обвинителната теза или в тежест на подсъдимия. Важно значение има отбелязването на вещите лица, че въпреки установените пропуски, е констатирано със сигурност, че за периода от 01.04.2018 г. до 24.05.2018 г. в тахографа се е намирала единствено дигиталната карта на подсъдимия. Тя е извадена само два пъти – в периода от 08:57 ч. по UTC на 14.05.2018 г. до 07:47 ч. по UTC на 17.05.2018 г., но през същото това време тахографът не е отчел движение на влекача. Това означава, че е невъзможно подсъдимият да е манипулирал в товарния автомобил, без да постави карта в тахографа, за да се опита по някакъв начин да заблуди апарата или да управлява камиона така, че да не остави никакви следи за това движение. Напротив, фактът, че картата не се намира в тахографа означава, че и камионът се е намирал в покой – следователно, подсъдимият не го е управлявал през тези кратки промеждутъци. Ако е имало движение на камиона, но без поставена карта, това е щяло да се отбележи, макар и без данни за лицето, което го управлява. В настоящия случай обаче няма такива записи в рапортите от тахографа, поради което не може да се приеме и че подсъдимият е управлявал превозното средство без поставена дигитална карта. Също така това означава, че и никое друго трето лице не е управлявало камиона в интервалите, през които не е имало поставена карта в тахографа. Фактът, че не са спазвани всички изисквания за почивка между пътуванията, не обуславя извод, че през това време подсъдимият е извършвал противоправни действия, свързани с превозваната от него стока. Липсват доказателства, които да навеждат на извод в тази насока и които да свързват интервалите за почивка или спиране с манипулация на товара от 19-те палета, в които е открито наркотичното вещество. Фокусът на прокурора върху правилата на горепосочения Регламент не подкрепят предложените от него изводи, а именно че Х. е направил почивката на 19.05. и 20.05.2018 година преднамерено и с цел да отпътува именно на 21.05. с.г. Твърденията, че такава почивка не била необходима, а подсъдимият следвало да потегли веднага след като натоварил последния товар, т.е. на 18.05., тъй като можел да кормува 4 работни дни, 3 от които по 15 часа, и едва след това да  направи 24-часовата почивка, са абсолютно несъстоятелни. Следва да се отбележи, че св. Й. също е направил такава почивка, а и в тази връзка обясненията на подсъдимия, че тази почивка му е давала възможност да кара повече, т.е. 6 последователни дни /вместо 4/ са напълно логични. Обвинителното заключение, че „Х. е целял да не спира и престоява излишно на случайни места из Европа с превозвания наркотик, за който конкретен ангажимент е имал и работодателят му Д.А. и това било ясно и на самия подсъдим“ /цитат от съдебните прения/ не се подкрепят от нито едно обстоятелство по делото. В заключение следва да се отбележи, че какво следва да бъде т.нар. „нормално поведение на водачите“ не е от компетентността нито на експерти, нито на прокурора, защото зависи само и единствено от организацията във фирмата-превозвач, от предстоящите разстояния, които следва да се изминат до конкретните точи за разтоварване на стоката, както и последващите задължителни почивки, които следва да се направят от водачите в съответствие с Регламента, посочен по-горе.

Анализирайки заключението по назначената съдебно-психологична експертиза, изготвена от вещите лица И.Б. и И.Р., съдът намира, че същото не следва да бъде кредитирано. То не представлява нито доказателство, нито доказателствено средство. Полиграфският анализ на практика не представлява и експертно изследване, в каквато насока е и последователната и категорична практика на съдилищата. Въпреки това същата експертиза ще бъде обсъдена, доколкото представлява изследване, на чиито резултати прокурорът се позовава. Вещите лица са посочили, че при изследването е използван еднотематичен тест YOU PHASE. Въпреки, че от страна на Х. е подписана декларацията за информирано съгласие, не става ясно от съдържанието на експертизата кога е подписана, било ли му разяснено какво е съдържанието на този тест, за какво служи, по какъв начин са структурирани въпросите и как се отчита резултата от тяхното задаване. Естеството на приложения тест не е описано в експертизата, а е само частично разяснено в с.з. при разпита на вещите лица. От това може да се направи извод, че не е ясно в каква степен е спазено правото на защита на подсъдимия във фазата на досъдебното производство. В писмения текст на заключението единствено е отразен последният въпрос от приложения тест относно прякото участие на подсъдимия в извършване на деянието. Ето защо съдът не може да установи как е протекла предтестовата беседа и дали при етапното й провеждане в достатъчна степен са съблюдавани процесуалните права на подсъдимия. На следващо място, самите вещи изрично са посочили, че провеждането на изследването е било затруднено от езиковата бариера – подсъдимият владее само ***** език, което е наложило участието на преводач, но това се е отразило върху „личностния и поведеченския анализ на беседвания“ (л. 117, гръб, том 2 ДП). И в допълнение вещото лице Р. посочва в с.з. „…анализът на невербалното поведение бе затруднен от факта, че ние не разбираме езика, тоест вербалното поведение“ (л. 262, том 1 от делото). След като самите експерти са били затруднени, със също толкова голямо основание може да се приеме, че и подсъдимият също е бил затруднен от провеждането на беседата в тази обстановка, а това от своя страна е напълно възможно да е повлияло неговите емоционални и поведенчески реакции, отклоненията в които се отчитат от полиграфския апарат с решаващо за резултата значение. Това е пряко относимо към крайната интерпретация на релевантния за процеса отговор – дали той е такъв, защото е обективно неверен, т.е. подсъдимият лъже, или защото емоционалните и всички други базови показатели са били предпоставени от фактори, внасящи съмнения в достоверността на резултата. Освен това, без да се оспорва компетентността на вещите лица Б. и Р., съдът намира, че зададения от тях „значим“ (по дефиниция) въпрос е некоректно формулиран, защото съдържа изначално подвеждаща от синтактична гледна точка, структурата на въпроса – „Ти лъжеш ли, че не знаеше предварително за натоварения хероин в камиона ти?“. Така зададен, въпросът акцентира върху „лъжата“, а не върху „знанието“ на определен факт. Лексикалната комбинация е достатъчно объркваща и за лица, владеещи български език, което само по себе си може да предизвика отрицателна емоционална или поведенческа реакция и свързаното с това напрежение да се отрази на полиграфското изследване. Според вещото лице Р., не е възможно зададеният въпрос да е неясен, защото „трябва да бъде формулиран еднозначно, точно и ясно“ /т. 1, л. 261 – гръб/, на което условие отправеното в случая питане несъмнено не отговаря. В заключение, съдът намира, че констатациите при проведеното изследване не следва да се вземат предвид при отговора на въпросите, касаещи авторството на деянието.   

Съдът кредитира заключението по назначената съдебна видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, изготвена от вещото лице К.Ц. (л. 90 – 113, том 2 ДП). Тя има съществено значение, доколкото изследва единствените кадри и записи, от които може да се придобие визуална представа за начина, по който е натоварена стоката. От констатациите на вещото лице и от извлечените снимкови файлове (л. 97 – 99, том 2 ДП) се вижда как подсъдимият първо приближава влекача и полуремаркето на заден ход до товарната рампа в митническия склад „Ч.“, от където започва товаренето на стоката. На снимките ясно се вижда, че стоката е натоварена само от служители на митницата и подсъдимият не е участвал в тези действия (л. 99, гръб – 110, том 2 ДП). Първоначално товаренето започва с помощта на мотокар, който носи палетите с лепило за плочки и на последните снимки се забелязва как всички палети вече са натоварени. През цялото време обаче на снимките никъде не се забелязва присъствието на подсъдимия Х.. Този снимков материал е особено силно доказателство в подкрепа на обясненията, давани от подсъдимия през цялото време на досъдебното производство и потвърдени в хода на съдебното следствие, че при товаренето на транзитни стоки няма практика ******* да участват и да се занимават с товара – те само се намират в близост до камиона на територията на митническия склад, но нямат пряк физически контакт със стоката, която се товари от митнически служители.

Съдът намира, че изложеното в заключителната пледоария на държавното обвинение относно запознаването на подсъдимия със съдържанието на митнически документи, не се подкрепя от видеотехническата експертиза. Прокурорът е посочил, че от съдържанието на експертизата ставало ясно, че подсъдимият е разгледал цялата митническа документация за процесната стока и това опровергавало твърдението му, че едва на Митница М. от един митничар разбрал за ***** й произход. Всъщност в текста на експертизата и снимковия материал към нея няма подобно отбелязване. То се открива единствено в протокола за оглед на веществени доказателства (л. 76 – 86, том 2 ДП), изготвен от разследващия митнически инспектор. Предмет на огледа са записите от същата USB flash – памет, която е изследвана от вещото лице по видеотехническата експертиза. В снимковия материал към протокола за оглед (л. 83, том 2 ДП) разследващият орган е описал, че в 17:35:42 часа мъж с черна тениска и тъмни панталони предава на водача на товарния автомобил листи хартия, които водача разглежда и двамата се насочват в задната част на товарната композиция. На снимков материал се вижда как подсъдимият действително държи листове хартия. Дори да се приеме, че тези листове хартия са митническата документация, не може да се направи категоричен извод, че за този кратък период от време подсъдимият е успял да възприеме обстойно всички детайли в нея. Ето защо поради липса на категоричност в тази насока аргументът на прокуратурата не може да се приеме за основателен.

Една от основните тези за виновност на подсъдимия се гради върху заключенията по назначената съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице В.Т., и съдебната компютърно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице Н.Х.. Предмет на експертизите е мобилен телефон SAMSUNG с IMEI ***** с поставена в него сим-карта TURKCELL64 K. Поддържаната от прокурора теза е, че изтриването на информацията в апарата е извършено дистанционно и независимо от факта, че подсъдимият е бил с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, същият има отношение към това действие „посредством негови близки, които разполагали с нужните парола, профил и акаунт за достъп“, т.е. информацията е била изтрита от разстояние и то умишлено, с цел същата да не стане достояние на разследващите органи. Действително вещото лице Т. твърди, че такъв отдалечен достъп е възможно да се осъществи чрез профил на подсъдимия в Google. В тази насока следва да се има предвид, че към датата на извършване на експертизата от вещото лице В.Т. подсъдимият вече се е намирал в ареста и не е имал достъп както до мобилния си телефон (който му е бил иззет още преди това), така и до други компютърни или телекомуникационни устройства, чрез които да установи отдалечен достъп. В такъв случай остава предположението, че това трябва да е било трето лице, различно от подсъдимия (например, близък или роднина според прокурора). От разпита на вещото лице Т. в с.з. става ясно, че изтриването е можело да стане само при две условия – третото лице да има съответните права, регистрации и пароли, предоставени му от подсъдимия, и на следващо място – ако при създаването на профила в Google изначално е заложена възможност да се изтрива такава информация. В настоящото производството не се представиха и не се събраха доказателства, от които да се установи по категоричен начин, че е налице някое от двете условия – нито има доказателства, че подсъдимият е предоставил паролата и правата си на трето неизвестно лице, нито има информация, че при създаването на профила му в Google изначално е имало зададена възможност за изтриване на информацията. При това положение тезата на прокуратурата за злоумишлени действия остава непотвърдена, а от обсъдените по-горе експертни заключения не произтичат изводи в тежест на подсъдимия.

Разясненията на вещото лице Х. в с.з. разширяват още повече хипотетичните възможности относно изтриването на информацията. На първо място, той подчертава, че в случая следвало да се прави разлика между понятията „изтриване“ и „заличаване“ – при изтриването има възможност за възстановяване на информацията, а при заличаването информацията не може да се възстанови, т.е. тя се губи окончателно. Х. обръща специално внимание на това, че докато при вещото лице Т. мобилният телефон все пак се е включил първоначално, то при него изобщо не е успял „да го включи“. Ето защо вещото лице Х. предпочита да приеме, че телефонът е технически неизправен. За него има три възможни обяснения – фабрична неизправност (производствено продиктувана грешка, появила се впоследствие); механичен удар, който е повредил паметта или дистанционна намеса или пряко въздействие. Но в същото време подчертава, че „…тази техническа неизправност може да се изразява в тези три хипотези теоретично  и в случая не можем да кажем коя точно е налице“. Отделно от това уточнява, че при смартфоните дистанционното заличаване на данни може да бъде извършено от хора с много високи технически познания и умения. Логично е да се предположи, че едва ли близките и роднините на подсъдимия притежават такива специфични умения. Ако се предположи, че може да бъде намерено такова лице, което да извърши тази услуга, тогава следва да се има предвид и друго уточнение на вещото лице Х. – технологично би било възможно да се зададе увреждане на паметта на телефона, но не чрез Google акаунта, а чрез получаването на административен достъп до конкретната версия на Android (операционната система на телефона), и оттам вече чрез манипулация на настройките да се зададе такова увреждане на паметта. Администраторският достъп можел да бъде получен дистанционно, но много трудно, тъй като трябвало да се използва допълнителна програма за отключване.

Така изброените възможни хипотези при предварителното уточнение на вещото лице Х. са теоретични. По делото няма доказателства, които да установяват коя от тях може да обясни техническата неизправност на телефона. Това е още един допълнителен аргумент, че няма как подсъдимият Х. да бъде пряко или косвено свързан с неизправността, защото наличието на такава връзка по делото не е доказана по никакъв начин.

Както по-горе бе посочено, от страна на прокурора се въвеждат неопределени съмнения за престой на товарната композиция в склада на фирмата-превозвач в продължение на 5 часа, през което време временната митническа пломба е била свалена, от които не е ясно какви изводи следват, тъй като и самите твърдения не се конкретизират. По подобен начин се акцентира върху престоя на товарната композиция, управлявана от подсъдимия, в сервиз, който не бил този, който се ползвал от фирмата, а в друг – „неустановен сервиз“ – „С.“, където трябвало да бъдат сменени маслото и филтрите на влекача марка „Скания“. Всъщност не е налице разминаване и съдът не приема за доказано, че подсъдимият е оставил товарната композиция в сервиз лично избран от него и „неустановен“ по делото. От показанията на св. Ф.А. /т. 1, л. 195 от ДП, приобщени към доказателствата/ се установява, че на 17 срещу 18.05.2018 г. Х. е оставил товарната композиция  за смяна на масло и консумативи „в сервиза, в който обслужваме камионите. Този сервиз се намира много близо до нашия склад в ****.“ При разпита си в съдебно заседание /том 2, л. 123 от СП/ доуточнява, че „маслата и филтрите на нашите товарни автомобили се сменят в сервиз близо до нашия склад, който се казва „С.“. Всъщност това е името на паркинга за тирове, в който има сервиз /работилница/“, а като разстояние до склада посочва че се намира на около 20-30 км. Същото се твърди и от Х., че е оставил композицията в сервиза, в който се обслужват камионите на фирмата и той се намира на около 35-40 км. от склада, но го сочи като „С.“. В подкрепа на тези изявления е и възприетото от прокурора, че т.нар. „неустановен сервиз“ се намира на 37 км. от склада на фирмата в ****, което налага извод, че сервизът съвсем не е неустановен, а именно този, в който се извършва поддръжката на камионите. От изложеното се налага извод, че съвсем не може да бъде пренебрегната  тезата, че сервизът се казва „С.“ и се намира на паркинг за тирове „С.“.

Според прокурора едно от основните доказателства в подкрепа на обвинителната теза са предоставените от представител на фирмата превозвач разпечатки от имейли с възложителя по повод конкретния превоз на процесната стока. Същите били непълни, манипулирани, а представената информация била в редактиран и непълен вариант. Тези изводи се налагали от съпоставката с имейлите за другите два товара, превозвани от Х., в които имало конкретни данни за вида на стоката, количество, тегло и цена на транспорта. Било установено, че заготовките за картонените кутии били три палета, с тегло 1 710 кг., а договорената цена на транспорта била 400 евро. Превозваните секс артикули представлявали 1 палет, с тегло 143 кг., а договорената цена на транспорта бил 650 евро. За разлика от тези стоки, договорките за процесната – торбите с лепило за плочки, били правени между точно определени лица – имейлите били адресирани до А. Х., с копие до Д.А.. В имейлите, които били предоставени нямало цена на превоза, липсвало уведомяване на възложителя за ненатоварване на стоката от първия ****– св. Й., както и уведомяване за смяна на *****. Така посочените уведомления според съда съвсем не са задължителни, тъй като ангажимент за фирмата превозвач е  да натовари и достави товара  от и на договорените места и в определения период от време. Прокурорът обръща особено внимание на факта, че цената на превоза била определена лично от *** – Д.А., в каквато насока има изразени съмнения и в показанията на св. Г. /л. 120 гръб, т. 2 СП/. Според него цената на превозите се определя от самия него, г-н Д.А., г-н А. и г-н Д.. Заявява изрично, че адресът на доставка се знае от самото начало, тъй като при определяне на цената на транспорта се вземало предвид „от къде се товари стоката, къде ще се разтовари и колко тежи“.  От показанията на същия свидетел се установява, че за процесната стока е трябвало една част от транспорта да се поеме от възложителя – фирма „А. ****“, а друга част от получателя на стоката, което не било изключение в практиката, защото понякога цената на целия транспорт се плащала от възложителя, друг път от получателя, като в тези случаи при предаването на стоката вземали парите за транспорта в брой /л. 121, т.2 от СП/. Тези показания оборват и тезата на прокурора по отношение на определената цена на транспорта на другите две стоки, превозвани от подсъдимия. Напълно обяснимо е защо цената на транспорта на процесната стока надвишава сбора на другите две – картонените кутии и секс артикулите – първите са само 3 палета – 1710 кг , вторите 1 палет – 143 кг., а процесната стока е била 19 палета, съдържащи 950 хартиени торби с прахообразно лепило за плочки, а разстоянието е изчислено от митническия склад „Ч.“ до ******. Напълно обясним се явява и получения от подс. Х. смс от Х., в който пишело да не разтоварва стоката докато не му платят 1 600 евро. Това е в подкрепа именно на показанията на св. Г., че част от транспорта е следвало да се поеме от получателя на стока, а практиката била парите да се получат в брой при разтоварване на стоката от шофьора. Не следва да се коментира твърдението на прокурора, че тази сума подсъдимият следвало да получи за извършения от него превоз на наркотика, която му била нужна с оглед затрудненото му финансово положение и издръжката на „голямото семейство“, което имал, тъй като доказателства в тази насока няма, а и е логичен въпросът тези 1 600 евро за кого би трябвало да са – само за подсъдимия, за него и Х. или и за Д.А., което дори на пръв поглед с оглед количеството наркотик, което се превозва, звучи несериозно.

По отношение на адреса за доставка на процесната стока следва да се отбележи, че според прокурора „Д.А. и А. Х. знаели реалния адрес за доставка, който бил различен от този посочен в митническите документи, защото бил фиктивен“ – по линия на международното сътрудничество било установено, че на този адрес имало необитаема, запусната сграда, която се намирала в центъра на *****. Знаели също, че фирмата получател била „фантом“. Тезата на прокурора е, че А. Х., „на когото е бил предоставен реален адрес, е водил предварително конкретни разговори относно реалното място за доставка“ и това се установявало именно от получения от Х. смс на 21.05.2018 година от Х., която версия съдът не приема за достоверна /виж по-горе във връзка с получения смс и сумата от 1 600 евро/. По делото не се събраха и доказателства в подкрепа на доводите, че подс. Х., Д.А. или друг представител на фирмата, в т.ч. и фирмата изпращач на стоката са знаели или предполагали, че на адреса на доставка, посочен в митническите документи, не съществува такава фирма – „*****“. Изцяло в сферата на предположенията са изводите, че подсъдимият би доставил стоката на място, различно от посоченото в документите за превоз. По делото е установено, че ***** на товарните композиции научават конкретния адрес на доставка едва след като влезнат на територията на съответната държава.

Телефонните обаждания от страна на Д.А. до подсъдимия също не могат да се тълкуват само и единствено в насока, че е имал „специално отношение“ към процесния товар. С него проблем е имало още при натоварването в митническия склад „Ч.“, предвид факта че св. Й. е чакал 2 работни дни неуспешно да го натовари, а предвид последващите разговори е напълно логично и житейски оправдано собственикът на фирмата, след като е разбрал от св. А., че товарната композиция не се движи дълъг перод от време и се извършва ЩМП на МП „Капъкуле“, а впоследствие и невъзможността на св. А. да се свърже с подсъдимия, да бъде заинтересован какво точно се случва и да потърси личен контакт с шофьора. Това обяснява и телефонните разговори, както и неприетите повиквания от А. до Х. след откриване на наркотичното вещество.          

Настоящият състав счита, че не са налице каквито и да било преки или косвени доказателства за съставомерност на деянието от субективна страна и то такива, които да не оставят никакво съмнение, че подсъдимият е знаел и е имал изградени в съзнанието си субективни представи, че в управляваната от него товарна композиция е било натоварено наркотично вещество, наред с легално превозваните стоки – керамичен прах за плочки, картонени кутии и секс артикули, за които са били издадени и всички необходими документи. Няма спор, а и в правната теория и практика последователно е застъпено становището, че е напълно допустимо осъдителна присъда да бъде постановена на базата само на косвени доказателства и те да покриват стандарта, въведен в разпоредбата на чл. 302, ал. 2 от НПК. Изискването обаче е тези доказателства да представляват единна и непрекъсната верига, от която би могло да се изведе единствено възможен извод за виновността на дееца, като се изключат каквито и да било други възможни предположение и хипотези. В тази връзка бе извършен самостоятелен анализ на всяко едно обстоятелство, на база на което прокуратурата гради своята теза за виновност на подс. Х..

На първо място, от събраните по делото доказателства не се установява къде, кога и по какъв начин е поставено в палетите инкриминираното наркотично вещество, нито тези обстоятелства са установени с методите и способите, визирани в НПК. Прокурорът също няма ясно изградена теза по отношение на тези факти – няма твърдения в тази насока нито в обвинителния акт, нито в хода на цялото съдебно производство пред първоинстанционния съд. Основното твърдение в защитната теза, че по всяка вероятност на място при самия производител на лепилото за плочки са пакетирани пликовете  с хероин и така те са били предварително поставени в палетите, които впоследствие са представени като транзитна стока за безопасното им транспортиране през границата на Република Турция и на митническата територия на Европейския съюз, не може да бъде изключено като недостоверно – напротив, всички събрани доказателства подкрепят именно именно такива изводи.

В правната квалификация на обвинението е посочено, че деянието е извършено в съучастие с неустановени по делото лица като подбудители и помагачи. Следва да се подчертае, че няма нито едно доказателство, което да навежда на вероятността подсъдимият да е участвал в съвместна престъпна дейност с други лица. Посоченото в обстоятелствената част на обвинителния акт, че подсъдимият е действал задружно с други лица, подбудили го да извърши контрабандата и оказали му подкрепа, като го снабдили с наркотика и логистично го подпомагали, остава единствено в сферата на една предполагаема хипотеза, поради което съпричастността на неизвестни трети лица към деянието се явява недоказана и по никакъв начин не се отразява върху понасянето на наказателна отговорност от страна на подсъдимия. Такава отговорност следва да понесат действителните извършители на деянието, но очевидно тяхната самоличност да настоящия момент не е установена, въпреки образуваното ДП в ОП-Хасково. Дефицитът на факти по отношение на съучастническата дейност и конкретната роля на т. нар. „неустановени по делото лица, действащи като подбудители и помагачи, сред които и такива от фирмата му работодател“, както и на факти, касаещи субективната страна на деянието, е изводим и от самото съдържание на внесения обвинителен акт от прокурора, от която теза настоящия съд няма основание да отстъпи. Тези въпроси са правно релевантни и към момента на постановяване на настоящата присъда, тъй като не е налице ясно и конкретно изяснен механизъм на формиране на представи у подсъдимия за това, че пренася наркотично вещество, както и как, кога  и по какъв начин са създадени у него от „неустановените лица – подбудители и помагачи“ представи за преноса на наркотика. За тези обстоятелства по делото не се събра нито едно категорично доказателство и те останаха напълно недоказани и неизяснени. Нееднократно от страна на прокурора се въвеждат твърдения, за евентуална съпричастност на **** – Д.А., на А.Х.и св. А. към престъплението, в което е обвинен подсъдимият. Без да са поименно посочени в обвинителния акт още се твърди, че „сред неустановените лица, действали като като подбудители и помагачи, са и такива от фирмата му работодател“ /л. 3 от обвинителния акт/. В тази връзка следва да се обсъдят и обвиненията от страна на прокурора към състава на съда в хода на съдебните прения, че поради отказа да се допуснат до разпит в качеството на свидетели Д.А. и А.Х., „съдът се отказа от собствената си претенция поне да опита да разбере“ основни факти, свързани с обвинението. Съдът не намира, че показанията на Д.А. и А. Х. биха допринесли за попълването на доказателствената съвкупност с важни факти, доколкото е несериозно да се очаква, че при разпита им тези две лица биха уличили себе си в престъпление, представяйки факти в свой и на подсъдимия ущърб. Настоящият съдебен състав положи необходимите усилия за изясняване на всички обстоятелства, като намери, че възлагането на съдебна поръчка за разпита на поисканите от прокурора свидетели след близо 3-годишното задържане на подсъдимия, освен безпредметно, е и явно непропорционално на търсения обществен интерес. Отправената до *** съдебни власти молба за получаване на информация във връзка с воденото наказателно производство за същия случай от ****, не бе удовлетворена в разумен срок. Относно развоя на наказателното производство в **** сведения се съдържат  в показанията на св. Г., който заявява, че разбрал от Д.А. за прекратяването на производството, а последният бил информиран за това по повод разпита по него на служители от фирмата.

 Съдът категорично отхвърля като необосновани твърденията на прокурора, че „поради начина, по който бяха проведени разпитите“ на св. Г. и А.  „се допусна показанията им, отразени в съдебния протокол, да се раздират от противоречия.“  Напротив, показанията на тези свидетели са обективирани в протокола според действителното им съдържание, а то сочи последователност, пълнота и непротиворечивост на свидетелския разказ. Фактите, за които свидетелите изразиха колебание, се уточниха чрез прочитането на показанията им, дадени пред органа на досъдебното производство, като липсата на спомен се отчете като разбираема и съответна на времето, изминало от процесните събития до провеждането на разпита. Следва да се наблегне върху това, че прокурорът въобще не конкретизира в коя част тези показания се „раздират от противоречия“, а и в искането си за поправка на протокола от съдебното заседание, в което бе проведен разпит на посочените свидетели, отсъстват твърдения, че показанията са записани по начин, променящ реално заявеното и допускащ некоректна намеса в смисъла на словесното изказване.

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, присъдата не може да почива на предположения, а по настоящото дело прокуратурата поддържа обвинението за извършена от подсъдимия Х. контрабанда на наркотици, позовавайки се единствено на обективното наличие на процесното наркотично вещество, укрито в товарния отсек на полуремаркето, без по никакъв начин да е доказана и установена  субективната страна на състава на претендираното престъпление. Законът изисква изводите на съда досежно субективната страна на деянието да се основават на обективните данни по делото. В тази връзка, решавайки въпроса за съдържанието на умисъла, съдът е длъжен да изхожда от съвкупността на всички обстоятелства, касаещи извършеното престъпление. В конкретният случай, от наличните по делото доказателства, не може да се направи категоричен извод, че подсъдимият Х. е имал знание за това, че в управлявания от него автомобил се намират наркотични вещества. Задължението на шофьора да достави натоварената стока на посочения адрес във вида, в който я е получил, не предполага детайлно проучване и познаване на тази стока, защото нито такъв род задължение е присъщо за извършващия транспорта, нито естеството на товара е допускало възможност да бъдат създадени представи за поставения в него наркотик. Както вече се отбеляза по-горе, касае се за вещество, старателно укрито в легален керамичен прах, фабрично запечатен в торби, които от своя страна са били подредени в палети, а те обвити във фолио така че шофьорът не е могъл да има досег с който и да е елемент от цялото, още по-малко със съдържимото в отделните опаковки. Външният изглед на товара не е създавал съмнения за наличие на стоки, различни от оповестените в документите за превоз, свидетелство за което е както резултатът от извършената на турския митнически пункт проверка, така и факта на товарене на стоките от митнически склад във вътрешността на турската държава, а и начинът, по който е протекла самата проверка на МП „Капитан Андреево“. От друга страна, отсъствието на ясни, преки или косвени доказателства за това, че подсъдимият е бил уведомен от някого за поставения в товара наркотик, не може да подкрепи поддържания от прокурора умисъл, като фактите, с които обвинението се опитва да обоснове този необходим за съставомерността елемент, са неубедителни, почиващи на неприемливи от гледна точка на формалната логика заключения и отсъстваща последователност на фактическата аргументация.  Опитът на прокурора да внуши, че подсъдимият е бил информиран от своя работодател за поставения в торбите с керамичен прах наркотик е очевидно безуспешен при липсата на каквито и да е доказателства в полза на такава хипотеза, на каквато плоскост е останал и стремежът на обвинението да установи евентуалният мотив за наркотрафика – получаването на допълнително възнаграждение. Така, единствената категорично установена, но косвена улика – липсата на реален адрес на доставката, не може да бъде свързана в такава последователна и еднопосочна доказателствена верига, която да постигне преследвания от обвинението резултат.

Именно това обоснова решаващият извод на съдебния състав, че подсъдимият Х. не е осъществили от субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Съдът прие, че  така установените фактически положения не са в състояние да обосноват извод, че подсъдимият Д.Х. е осъществил състава на престъплението по чл. 242, ал. 4, предл. 1-во вр. ал. 2, предл. 1-во вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, поради което го призна за невиновен в това да го е извършил и съответно го оправда изцяло по повдигнатото му обвинение.

С присъдата съдът постанови на основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК да бъде отнет в полза на държавата предметът на престъплението, представляващ високорисково наркотично вещество – хероин с общо нетно тегло 187,485 килограма на стойност 13 410 025 лева, от които 79,807 килограма със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 36,6 % /тегловни процента/ на стойност 5 187 455 лева, 34,766 килограма със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 43,9% /тегловни процента/ на стойност 2 259 790 лева, 48,940 килограма със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 47,6% /тегловни процента/ на стойност 4 404 600 лева, 19,998 килограма със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 44,5% /тегловни процента/ на стойност 1 299 870 лева и 3,974 килограма със съдържание на активен наркотичнодействащ  компонент диацетилморфин 41,9 % /тегловни процента/ на стойност 258 310 лева, предаден на Агенция митници, ЦМУ – София с постановление на ОП-Хасково от 22.04.2019 година, след което да се унищожи.

По отношение на остатъка от представителни проби от наркотичното вещество – хероин с общо нетно тегло 187,485 кг., след влизане в сила на присъдата, съдът постанови същите да останат на съхранение в Агенция Митници – ЦМУ – София, с оглед необходимостта им по ДП № 1 по описа за 2019 година на ОП-Хасково.

По отношение на превозното средство, послужило за пренасяне на инкриминирания товар, представляващо товарен автомобил марка „Скания“ с рег. № ****, ведно с контактен ключ и свидетелство за регистрация № ****, и полуремарке марка „TIRSAN“ с рег. № ****, ведно със свидетелство за регистрация с № *****, съдът постанови същите да се върнат на собственика им „*******“, което дружество е регистрирано в **** или на негов упълномощен представител. В хода на наказателното производство не е налице нито едно доказателство в подкрепа на тезата за съпричастност на някой от представителите на фирмата към конкретното деяние, нито за недобросъвестност от тяхна страна, която да обуслови отнемането на превозните средства в полза на държавата.

По отношение на останалите веществени доказателства, представляващи  950 разрязани хартиени чували, ведно със съдържащото се в тях прахообразно лепило, съдът постанови същите да останат на съхранение в ТО „МРР Южна морска“, с оглед необходимостта им по ДП № 1 по описа за 2019 година на ОП-Хасково.

Приобщените веществени доказателства: транзитна декларация с № ****. – 1 лист; транзитна декларация с № **** – 1 лист; транзитна декларация с № ****. – 2 листа; CMR за 23 броя палета групажна стока – 1 лист; копие на фактура № ****. – 8 листа; фактура № ****. – 1 лист; пакинг лист от ***. – 1 лист; сертификат за произход с № **** сериен № ****. – 1 лист; сертификат с № ****. – 1 лист; копие на фактура с № **** – 1 лист; CMR за 1 палет стока – 1 лист; СMR за 19 палета стока – 1 лист; документ на *** език от 22.05.2018г. – 1 лист; документ на **** език от 18.05.2018г. – 1 лист, съдът постанови същите да останат по делото.

Приобщените веществени доказателства: мобилен телефон „Айфон“ модел А1332, с IMEI: ****, с поставена в него сим-карта № ***, с напукан дисплей – 1 брой; мобилен телефон „Самсунг“ с IMEI: ****** с поставени в него сим-карта „****“ със сериен № **** и карта-памет „SanDisk 1.0 GB micro SD“; 1 брой *** митническа пломба, синя на цвят с № T*****; три броя черни полиетиленови чували, съдържащи опаковки от наркотично вещество - приложени по ДП, съдът постанови същите след влизане в сила на присъдата да се предадат на Окръжна прокуратура -Хасково и се приложат по ДП № 1 по описа за 2019 година.

С оглед така постановената присъда, разноските по делото следва да останат за сметка на всеки един от органите, който ги е направил.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

           Председател:                               Член съдия: