МОТИВИ
към
присъда по НОХД № 3474/2019г. по описа на ПРС – I X
н.с.
Районна прокуратура гр.Пловдив е
повдигнала обвинение срещу К.И.Х. – роден на *** ***, ***,
български гражданин, със средно техническо образование, пенсионер, женен,
неосъждан, ЕГН **********, за това, че
на 29.10.2015 г. в гр. Пловдив на ул. „Лука Касъров“ срещу №
13 при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Сеат Ибиза“ с
рег. № *** е нарушил правилата за движение:
Чл. 5, ал. 1 от Закона за движение по пътищата –
„Всеки участник в движението по пътищата:
т. 1 С поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди.",
Чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата –
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, в превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, в конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението.“,
Чл. 40, ал. 1 от ЗДвП – „Преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участниците в движението.“,
Чл. 40, ал. 2 от ЗДвП – „По време на движението си
назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство,
а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности.“,
при което по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на М.Я.И., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на голямопищялната
кост на левия крак в горната част, довела до трайно затрудняване на движенията
на долен ляв крайник, като деецът е избягал от местопроизшествието – чл. 343,
ал. 3, пр. 6, б. „а“, предл. 2-ро вр. с ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро вр. с чл.
342, ал. 1 от НК.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението
като сочи, че от събраните доказателства
по безспорен и категоричен начин се установи, че на 29.10.2015 г. в гр. Пловдив
на ул. „Лука Касъров“ срещу № 13 при управление на МПС – л. а. „Сеат Ибиза“
подс. К.Х. е нарушил правилата за движение, като е допуснал и настъпването на
ПТП, в хода на което е причинено и травматично увреждане на М.И., който е бил в
съседен автомобил, като това увреждане е определено като средна телесна
повреда, тъй като в следствие на ПТП-то М. е със счупена голямопищялната кост
на ляв крак. В този смисъл посочва, че като водач подс. К.Х. не е спазил всички
изисквания на закона, а именно да се увери, че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението при тази маневра, която е предприел, за да
напусне паркинга на заден ход, в следствие на което е пострадал М.И.. На
следващо място поддържа, че от всички събрани доказателства се установява, че е
настъпило произшествие, при който е пострадал М.И., като в унисон са и
свидетелските показания и заключенията на изготвените и приети по делото
експертизи – СМЕ и АТЕ, както и заявеното
от самият К.Х., който призна, че действително той е основният изпълнител и
основно той има вина за произшествието, тъй като е допуснал невнимание и не е
бил убеден, че няма да създаде опасност, предприемайки маневрата. Поддържа, че
основният въпрос е дали подсъдимият е избягал от произшествието, в който смисъл
сочи, че самият Х. признава, че е напуснал произшествието в диапазона от 07,45
часа до около 08,10 часа – т. е. в един кратък период след възникване на ПТП-то
и без да изчака пристигането на органите на полицията, като е знаел за
подадения сигнал, знаел е за това, че М.И. е откаран от родителите си в
болнично заведение за спешна медицинска помощ, знаел е, че предстои на място за
пристигнат полицейски служители, и въпреки всичко не е останал на място, като
по този начин той е преместил автомобила си, отдалечил се е от района на
местопроизшествието и така са били осуетени всички възможности за извършване на
оглед на местопроизшествието, поради което счита, че свои действия подс. Х. е
избягал от местопроизшествието. Взема становище, че от обективна и от
субективна страна К.Х. със своите действия е реализирал съставомерните признаци
на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. „а“, предл. 2-ро вр. с ал. 1, б.
„б“, предл. 2-ро вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като предлага да му бъде
определено наказание около минимума, което на основание чл. 66 от НК да бъде
отложено с изпитателен срок от 3 години, както и на основание чл. 343г от НК
подс. Х. да бъде лишен от правото да управлява МПС за срока, който бъде опреден
като наказание „Лишаване от свобода“, а именно в съответния минимум, още в теза
на същия да бъдат присъдени и разноските по делото.
Защитникът на подсъдимият Х. – адвокат Б. предлага
подсъдимият да бъде осъден за това, което извършил, но да бъде оправдан за
това, което не е извършил. Поддържа, че доказателствата са безспорни и никой не
ги оспорва, че на 29.10.2015 г. на паркинга на ул. „Лука Касъров“, пред
училището, при маневра движение на заден ход подсъдимият е погледнал назад в
огледалото, видял е, че няма никой, и е дал назад, като е внимавал да не удари
някое дете, но така на практика се е лишил от възможността да види, че докато
се движи назад, в този момент е спрял друг автомобил и от него е започнало да
слиза пострадалото дете М., и тогава е последвал удар във вратата, причинена е
телесната повреда. Посочва още, че веднага след това Х. е дръпнал колата
напред, направил е необходимото да разбере какво е станало, отишъл е при
детето, казал е на майката и бащата, че има познат лекар, искал е да закара
детето до болницата, а преди това е казал на свид. П. да се обади за помощ, тъй
като е видял, че тя държи телефон вече, но пастрокът на детето е отказал и е
казал, че тръгват веднага, казал и да откажат бърза помощ, защото той тръгва
към болницата. Поддържа, че Х. е останал да чака КАТ, чакал е между 30 или 40
минути, изпушил е 5 цигари, обаждал се е по телефона, попитал е негов познат,
който му е казал, че КАТ може и да не дойдат изобщо, обадил се е на съпругата
си и й е казал, че тръгва, но е готов да се върне, ако КАТ дойдат, и е отишъл
на работа. Също обръща внимание на часовете на провеждане на двата огледа на
местопроизшествие – първият оглед е започнал в 09,30 часа и е завършил в 10,30
часа – продължил е един час, а веднага след това е проведен и вторият оглед
между 11,10 часа и 11,40 часа, от този на МПС „Сеат Ибиза“ на К.Х. се виждат
следи от местопроизшествие – заден ляв стоп е счупен, има малко ожулване под
стопа на задния капак, като не е правен никакъв опит за укриване на автомобила,
никакъв опит за поправяне на автомобила или по какъвто и да е начин да се
прикрива участието му в ПТП-то. Посочва и личността на подсъдимия, който има десетки
години стаж като шофьор, няма нито едно нарушение, няма дори фиш за неправилно
паркиране, синът му живее в Г., пътува до там, всяка седмица пътуват до Я. и
няма нито едно произшествие. Счита, че няма бягство от местопроизшествието, съгласно
практиката на ВКС и на Окръжен съд – Пловдив налице е бягство, когато деецът е
напуснал местопроизшествието с цел да се укрие, макар и временно, да заличи
участието си в произшествието или да укрие доказателствата за установяването на
фактическата обстановка, в който смисъл сочи практика – Решение № 166 по н. д.
№ 515/2017 г. на ВКС, Решение № 278 от 2018 г. по н. д. № 870/2017 г. на І-во
н. о. на ВКС, Решение на Пловдивския окръжен съд по НОХД № 1151/2017 г. и НОХД
№ 549/2016 г. на Окръжния съд в Пловдив. Поддържа още, че неоснователно е
становището на прокурора по така повдигнатите обвинения, като е неясно защо има такова по чл. 5 от ЗДвП,
който е твърде общ, има обвинение и обвинение по чл. 20 от ЗДвП, че ПТП-то е
станало с несъобразена скорост, докато подсъдимият се е движел с 3 – 4 км. в
час и е виновен, че е карал назад и не е наблюдавал пътя назад през цялото
време. Предлага подсъдимия да бъдат оправдан за квалифицирания състав и да бъде
приложен по-лекия такъв, както и да бъде приложен чл. 78а от НК, не бъде
наложено наказанието „Лишаване от правоуправление“, доколкото подсъдимият не е
опасен за обществото като шофьор, много време кара и след произшествието кара,
и не е имал абсолютно никакви нарушения. Също предлага да се приложи чл. 9, ал.
2 от НК и съдът да приеме, че това е малозначителен случай, макар да покрива
състава на престъпление, е малозначителен с оглед данните и характеристиките на
подсъдимия – става въпрос за безукорно поведение, и като последствия от
произшествието, наистина крака на детето е счупен, гипсирано е, но след 10 дена
детето е било на училище и е тичало с патерицата, подсъдимият Х. се е опитал да
помогне, и жена му се е опитала да преподава уроци. Посочва още, че подсъдимият
е бил осъден да заплати по граждански иск при първото съдебно производство по
делото сумата от 2500 лева, като не е чакал да мине процедурата, да се издаде
изпълнителен лист, а направо е заплатил парите. Предлага още да не се дава вяра
в пълна степен на показанията на пастрока и на майката, защото те били много
озлобени към Х. в началото, не следва да се кредитират показанията им, че 5
минути били чакали на паркинга, доколкото Х. спира, съпругата му слиза и той
веднага тръгва, като това са 15 или 30 секунди, грешката му е, че не е гледал
през цялото време назад, но не може да се каже, че колата е била 5 минути там и
те са чакали едва ли не някой да ги удари, водачът на автомобила, в който е
пътувал пострадалия е бил дължен да спре вдясно, а той е отишъл вляво, защото
така му било удобно, допуснал е нарушение, но той не е подведен под отговорност.
Посочва, че подсъдимият не е укривал следите от произшествието, в който смисъл
предлага да бъде присъдата.
Подсъдимият К.Х. сочи, че поддържа казаното от
защитника си, автомобилът и в момента стои на паркинга пред къщата му и никъде
не може да отиде. В последната си дума заявява, че е виновен за ПТП-то, но не е
виновен, че е избягал, ако е искал да избяга, е щях да отиде в Г. при сина си,
там щял поне да се скрие ако смята, че може да направя подобно нещо, както и че
всички го познават в училището, няма къде и от кого да се крие.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият К.И.Х. е роден на *** ***, ***,
български гражданин, със средно техническо образование, пенсионер, женен,
неосъждан, ЕГН **********.
На 29.10.2015 г. около 07.10 часа
сутринта подсъдимият К.И.Х. решил да закара съпругата си – свидетелят Д.И.Х. до
училище ***, ***, в което същата работела, след което и оставяйки съпругата си,
подсъдимият Х. възнамерявал да продължи към собственото си работното си място.
В изпълнение на взетото решение
подсъдимият К.И.Х. привел в движение лекия си автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № ***
и двамата със свидетелят Х. се отправили към горното училище и след като
достигнал същото, спрял на паркинга на
училище *** в гр. Пловдив на *** и свидетелят Х. напуснала моторното превозно
средство.
Тогава подсъдимият Х. предприел маневра
на заден ход, за да напусне паркинга на училището, но междувременно зад и перпендикулярно
на автомобила на подсъдимия Х., своя лек автомобил „Шкода Фелиция“ с рег. № ***
паркирал свидетелят Р.Д.. На предните седалки на автомобила се намирали
свидетелите Р.М.Д. и С.Д.П., а на задната седалка, от лявата страна зад шофьора
Д., бил седнал малолетният свидетел М.Я.И.. В този момент М.И. се приготвял да
слиза от лекия автомобил, като бил отворил лявата задна врата на превозното
средство и бил спуснал левия си крак на земята. Вследствие движението си на
заден ход, лекият автомобил „Сеат Ибиза“, управляван от подсъдимия Х., ударил
със задната си дясна част задната лява врата на лекия автомобил „Шкода
Фелиция“. Под въздействието на физичните сили задната лява врата на лекия
автомобил „Шкода Фелиция“ притиснала левия крак на свидетеля М.И. към купето на
автомобила и така настъпило счупване на голямопищялната кост на левия крак в
горната част.
Свидетелят М.И. изпитал изключително
силна болка и започнал да вика. Стоновете му били възприети от свидетелите Р.Д.
и С.П., както и от подсъдимият К.Х.. Последният незабавно преустановил
движението на своя автомобил и излезнал да види какво е настъпило. Случващото
се било възприето от свидетелят П.П., която незабавно подала сигнал на телефон
за спешни повиквания 112. Свидетелят Р.Д. бил силно притеснен от случилото се с
малолетното дете, поради което незабавно го закарал в УМБАЛ „Св. Георги“ на
бул. "Пещерско шосе" гр. Пловдив. След прегледа се оказало, че е
причинено счупване на голямопищялната кост на левия крак в горната част.
Междувременно подсъдимият К.Х., който
останал на мястото на инцидента, след като изчакал известно време, въпреки че бил
причинител на настъпилото пътнотранспортно произшествие с пострадало лице,
както и че бил подаден сигнал от страна на св. П.П. на телефон за спешни
повиквания 112, решил да не чака екип на ОДМВР – Пловдив и си тръгнал.
Около 11.00 часа на 29.10.2015 г.
подсъдимият Х. бил установен от органите на МВР и бил извършен оглед на лекия
автомобил на подсъдимия „Сеат Ибиза“ с рег. № ***, вече паркиран на бул.
„Княгиня Мария Луиза“ № 44 в гр. Пловдив. По превозното средство били
констатирани следи от настъпилото произшествие.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка
съда счита за безспорно установено въз основа показанията на разпитаните в хода
на съдебното следствие свидетели, както следва:
На първо място съдът съобрази
показанията на свидетеля Д.И.Х. /л.49 – л.50 от делото/ – съпруга на
подсъдимия, която подробно описва горната фактическа обстановка, а именно – придвижването
и заедно с подсъдимия Х. до паркинга на училище *** в гр. Пловдив, както и
настъпилото там произшествие, в следствие движение на заден ход с МПС рег. № ***
и в тази връзка – състоянието на свидетеля М.Я.И.. От показанията на свидетеля Х.
още се установява и че майката на детето М. и свидетеля Д. решили да не изчакат
пристигането на Бърза помощ и органите на МВР, а сами да откарат пострадалия в
лечебното заведение, поради което напуснали мястото на произшествието. Също от
показанията на свидетеля Х. се установява, че подсъдимият Х. останал на мястото
на произшествието след напускането му от М.Я.И., С.Д.П., Р.М.Д., както и
характеристични данни за подсъдимия, във връзка с липсата на други нарушения на
ЗДвП,
Показанията на свидетеля Х. напълно
кореспондират с тези на С.Д.П. /л.29 – л.30 от делото/, Р.М.Д. /л.30 – л.32 от
делото/ и М.Я.И. /л.28 – л.29 от делото/, последният – пострадалото от
изследваното ПТП лице, които описват идентична фактическа обстановка,
включително механизма на произшествието в следствие
движение на заден ход на МПС рег. № ***, състоянието на М.И. и решението на С.П.
и Р.Д. да напуснат мястото и да закарат пострадалото дете в медицинско
заведение.
Горната фактическа обстановка се установява
и от показанията на свидетеля К. В. Н. /л.48 – л.49 от делото/, която сочи, че
е била на мястото, не е наблюдавало движението на МПС с рег. № ***, но е била
свидетел на реакцията и действията на гореописаните свидетели, както и че
придружаващите пострадалото дете отказали да изчакат пристигането на служили на
Бърза помощ и МВР, като напуснали мястото. Също от показанията на Н. се
установява, че подсъдимият Х. е останал на мястото на произшествието след
напускане на горепосочените лица.
Съдът съобрази и показанията на свидетеля
П.Г.П. (лист 42 от досъдебното производство), прочетени по реда на чл.281,
ал.5, вр. ал.1, т.3 от НПК (лист 50 от делото), от които се установява, че е
подала сигнал на телефон „112“ за настъпилото ПТП, но придружаващите пострадалото дете не са
останали на мястото и да откарали М.И. в
болница, а подсъдимият останал на мястото.
Горната фактическа обстановка се
установява и от обясненията на подсъдимия Х. /л.50 – л.51/, който също описва,
че заедно със съпругата си се придвижил до паркинга на училище ***, управлявал МПС
рег. № ***, сочи и начина на настъпване на инцидента, при движение на заден ход
със същото МПС, констатираното състояние на детето. От показанията на
подсъдимия Х. още се установява и че
майката на детето М. и свидетеля Д. решили да не изчакат пристигането на Бърза
помощ и органите на МВР, а сами да откарат пострадалия в лечебното заведение,
поради което напуснали мястото на произшествието, както и че Х. останал на там
известно време – около 30 – 35 минути, след което напуснал мястото и отишъл на работното
си място.
Съдът намира показанията на свидетелите Д.
И. Х., С.Д.П., Р.М.Д., М.Я.И., К. В. Н. и П.Г.П. за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал и
приема същите като истинни.
Като такива следва да се приемат и
обясненията на подсъдимия Х., доколкото последните също изцяло кореспондират
със събраната по делото доказателствена съвкупност.
На следващо място съдът съобрази и
заключението на приетата по делото автотехническа експертиза /л. 72 – 86 от
досъдебното прозиводство/, съгласно която ударът между л. а. „Сеат Ибиза“ и л.
а. „Шкода Фелиция“ е настъпил на *** в конфликтна точка на първоначален
контакт, която се намира югоизточно от входа на училище ***. Според
заключението скоростта на движение на л. а. „Сеат Ибиза“ непосредствено преди
задействане на спирачната му система (и в момента на удара) е била около 3 – 4
km/h. В анализираната пътна ситуация, когато мястото на удара е било извън
дължината на пълния спирачен път (опасна зона), л. а. „Шкода Фелиция“ бил в
обхвата на огледалата за обратно виждане и водачът на л. а. „Сеат Ибиза“ при
своевременна реакция и задействане на спирачната система е имал техническа
възможност да избегне удара. Съгласно заключението, основна причина за
настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на л. а.
„Сеат Ибиза“ – К.И.Х., не е реагирал своевременно на опасността от удар с
намиращия се зад него л. а. „Шкода Фелиция“, от който е слизал пострадалият М.Я.И..
Съдът приема заключението на същата експертиза като компетентно изготвено, с
необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област,
неоспорено от страните и съответстващо на събраните по делото доказателства. От
същото се установява механизма на настъпилото ПТП.
В този смисъл съдът намери, че следва да
бъде съобразено именно заключението на горната автотехническа експертиза, а не
това на също приетата такава /л.45-л.52 от досъдебното производство/, изготвена
от същото вещо лице, доколкото първата е изготвена при наличие на допълнителни
данни по делото, видно както от становището на вещото лице, така и от описаното
в самите заключения.
Възприетата от съда фактическа
обстановка се установява и от заключението на приетата по делото съдебно-медицинската експертиза по писмени
данни № 180/15 /л.19 от досъдебното производство/, съгласно което на
пострадалия М.И. е било причинено счупване на голямопищялната кост на левия
крак в горната част. Видно от заключението, описаното увреждане е в резултат на
удар с или върху твърд тъп предмет и отговаря по време и начин да е причинено
така, както се съобщава в данните по досъдебното производство при станалото
ПТП, с което е в пряка причинна връзка. Съгласно заключението е причинено
трайно затрудняване на движенията на долен ляв крайник за около 4 – 5 месеца
при обичаен ход на оздравителния процес /по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1
от НК/. Съдът приема заключението на същата експертиза като компетентно изготвено,
с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана
област, неоспорено от страните и съответстващо на събраните по делото
доказателства. От същото се установява вида и характера на причинената на
свидетеля М.И. телесна повреда.
Съдът съобрази писмо на началник „РЦ 112
– Кърджали“ рег.№ 10585р-579 от 08.03.2016г. в едно с оптичен диск /л.56-л.57/
от които се установява, че сигнал за произшествието е подала свидетеля П.Г.П..
Също така съдът съобрази и писмените
доказателствени средства – 2 броя протоколи за оглед на местопроизшествието
/л.2-л.3 и л.5 – л.6 от досъдебното производство/ от които се установява
момента на извършване същите огледи и фактическите констатации, от значение за
съобразяване изводите на заключението на автотехническата експертиза.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така описаната безспорна фактическа
обстановка, съдът прие, че със своите действия подсъдимият К.И.Х. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, буква „Б“, предл.2-ро, вр. чл.342 ал.1 от НК, както
следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова, че на 29.10.2015 г. в гр.
Пловдив на ул.“Лука Касъров“ срещу №13, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.номер № *** е нарушил правилата за
движение:
чл.40, ал.2 от ЗДвП – „По време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности“, при което по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на М.Я.И. с ЕГН **********, изразяваща се в счупване на
голямопищялната кост на левия крак в горната част, довела до трайно
затрудняване на движенията на долен ляв крайник.
В този смисъл от обективна страна се
установява, че на 29.10.2015 г. в гр. Пловдив на ул.“Лука Касъров“ срещу №13,
подсъдимият Х. е управлявал лек
автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.номер № ***, в следствие на което е настъпило ПТП
между последния и управляваното от свидетеля Р.М.Д. МПС – лек автомобил „Шкода
Фелиция“ с рег. № ***.
Установява се още, че на М.Я.И. е
причинена телесна повреда на М.Я.И. с ЕГН **********, изразяваща се в счупване
на голямопищялната кост на левия крак в горната част, довела до трайно
затрудняване на движенията на долен ляв крайник, която следва да се прецени
като средна такава по смисъла на чл.129 от НК.
Също така се установява, че
гореописаната средна телесна поверена, причинена на М.Я.И. е резултат именно от
осъщественото от подсъдимия Х. ПТП.
И на последно място, от обективна страна
се установява, че същото ПТП е в резултат от несъобразяване от страна на подсъдимия
Х. с разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗДвП, доколкото същият, по време на
движението си назад, като водачът непрекъснато не е наблюдавал пътя зад
превозното средство.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Престъплението е извършено при форма и
вид на вината –непредпазливост, като подсъдимият Х. не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но съгласно разпоредбите на ЗДвП
е бил длъжен и с оглед фактическата обстановка - обективно е могъл да ги
предвиди. В тази връзка, съгласно вече описаната като възприета от съда фактическа
обстановка, се налага извод за виновно поведение на Х., довело като пряка и
непосредствена последица настъпване на инкриминираното ПТП, в следствие на
нарушение от страна на подсъдимия на посочените разпоредби на ЗДвП, съгласно
коментираното от обективна страна.
Ето защо, съдът призна подсъдимия
К.И.Х. – роден на *** ***, ***, български гражданин, със средно
техническо образование, пенсионер, женен, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 29.10.2015 г. в
гр. Пловдив на ул.“Лука Касъров“ срещу №13, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.номер № *** е нарушил правилата за
движение:
чл.40, ал.2 от ЗДвП – „По време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности“, при което по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на М.Я.И. с ЕГН **********, изразяваща се в счупване на
голямопищялната кост на левия крак в горната част, довела до трайно
затрудняване на движенията на долен ляв крайник – престъпление по чл.343, ал.1, буква „Б“, предл.2-ро, вр. чл.342 ал.1 от НК.
Въпреки горното, съдът намери, че
подсъдимият К.И.Х. следва да бъде
признат за НЕВИНОВЕН за това, че на на 29.10.2015 г. в гр.Пловдив на ул.“Лука
Касъров“ срещу №13, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
„Сеат Ибиза“ с рег.номер № *** да е нарушил правилата за движение:
чл.5, ал.1 от Закона за движение по
пътищата „Всеки участник в движението по пътищата:
т.1 с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“
чл.20 ал.2 от Закона за движение по
пътищата – Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, в превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, в конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
чл.40 ал.1 от ЗДвП – „Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство
е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението“, както и че е избягал от местопроизшествието.
На първо място, относно разпоредбата на
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП следва да се има предвид, че същата е обща такава,
което правилото за поведение е конкретизирано в различни други норми на ЗДвП, в
случая подсъдимият е нарушил чл.40, ал.2 от ЗДвП, която сочи по какъв начин
водачът на МПС с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди, а именно – като по време на движението си назад
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство. Ето защо в случая
подсъдимия нарушава специалната норма на чл.40, ал.2 от ЗДвП, а не общата такава
на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
На следващо място в случая не се
установява подсъдимият Х. да е нарушил и разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП,
доколкото не се установи същия при ПТП да се движил със скорост, която не е била съобразена с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, в
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, в конкретните условия
на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.
В този смисъл и по делото се установи, включително съобразно посоченото в
заключението на автотехническата експертиза, че лек автомобил „Сеат Ибиза“ с
рег.номер № *** е има скорост на движение 3 – 4 км./ч. (т.2 от Заключението), а
мястото на удара е било извън дължината на пълния спирачен път (опасна зона),
лек „Шкода Фелиция“ бил в обхвата на огледалата за обратно виждане и водачът на
лек автомобил „Сеат Ибиза“ при своевременна реакция на спирачната система е
имал техническа възможност да избегне удара (т.3 от Заключението). Предвид
горното, а именно – че мястото на удара е било извън дължината на пълния
спирачен път, както и че водачът на лек автомобил „Сеат Ибиза“ при своевременна
реакция на спирачната система е имал техническа възможност да избегне удара, не
позволява да се направи извод, че ПТП е резултат от движение с „несъобразена“
скорост, напротив – установява се, че същото е резултат от това, че
подсъдимият, по време на движението си назад, не е наблюдавал непрекъснато пътя
зад превозното средство. Ето защо твърдението за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП остана недоказано, като съдът приема за несъмнено установено, че такова
нарушение не е осъществено.
Също така по делото не се установиха и
достатъчно данни за извършено нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДвП, а именно –
подсъдимият, преди да започне движение назад, да се не се убедил, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението. Тук следва да се подчерта, че по делото не е
установено и предвид свидетелските показания обективно не е възможно да се
заключи с необходимата точност времевото отстояние на момента на привеждане в
движение на заден ход на лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № ***, спрямо
момента на перпендикулярно паркиране зад последния на лек автомобил „Шкода
Фелиция“ с рег. № ***. Безспорно, житейски вероятно е МПС с рег.№ *** да е
паркирано зад МПС рег. № *** преди второто да е приведено в движение на заден
ход, но не се събраха данни, които напълно да изключат възможността МПС с рег.№
*** да е паркирано зад МПС рег. № *** след като второто да е приведено в
движение на заден ход. Ето защо твърдението за допуснато от подсъдимия
нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДвП не е доказано, като съдът приема за несъмнено установено,
че такова нарушение не е осъществено.
На последно място, съдът намери, че по
делото не се установиха и достатъчно данни, от които да се заключи, че
подсъдимият Х. е избягал от местопроизшествието. „Бягството“ от местопроизшествието
по смисъла на чл.343, ал.3, пр.6 от НК
от обективна страна предполага напускане на ПТП от страна на дееца, преди да
бъде установен от компетентните органи, което в случая безспорно е установено.
Въпреки това, от субективна страна, същото напускане на мястото на ПТП от
извършителя следва да е със субективна цел той да се укрие, макар и временно
или да заличи участието си в произшествието, или да укрие доказателствата за
установяването на фактическата обстановка. Именно последната субективна цел на
подсъдимия Х. в случая не се установява, предвид установеното от обективна
страна негово поведение. В този смисъл, по делото несъмнено се установи, че подсъдимия
Х. е останал да чака на мястото на произшествието, след като всички други участници
в последното са го напуснали. В тази насока са както обясненията на самия Х.,
така и показанията на свидетелите Х., Н. и П., като по делото напълно липсват
данни, които да противостоят по какъвто и да е начин същите обяснения и
показания. Предвид това още няма причина, поради която да не бъде кредитирано
заявеното от подсъдимия Х., че след като престоял на мястото около 30 – 35
минути, решил да го напусне и отишъл на работното си място. Тези действия на
подсъдимия – оставане на мястото на инцидента, след напускането му от другите
участници в ПТП и изчакване, по никакъв начин не кореспондират със становището,
че същият се опитал да се укрие по смисъла на чл.343, ал.3, пр.6 от НК. Отново следва да се
подчертае разликата между нарушението на чл.123, ал.1, т.2, бук.Б от ЗДвП, за
което подбудите на участника в ПТП да напусне мястото и да не изчака пристигането
на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи са без значение,
и престъплението по чл.343, ал.3, пр.6 от НК, за което субективната цел на
участника в такова ПТП да се укрие е съставомерна за реализиране на същия
състав. Ето защо и след преценката на събраната по делото доказателствена
съвкупност, не се установи подсъдимият Х. е
избягал от местопроизшествието.
Поради което и на основание чл.304 от НПК съдът оправда подсъдимият Х. по първоначално повдигнатото обвинение по
чл.343, ал.3, пр.6, буква „А“ от НК.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕ РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.78А ОТ НК
Установява се още, че подсъдимият К.И.Х.
не е осъждан към момента на деянието, както и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НПК. Предвиденото
в НК наказание за престъплението по чл.343, ал.1, буква „Б“, предл.2-ро, вр.
чл.342 ал.1 от НК е „лишаване от свобода“ до три години или „пробация“.
Престъплението по престъплението по чл.343, ал.1, буква „Б“, предл.2-ро, вр. чл.342 ал.1 от НК е
извършено непредпазливо. При осъществяване на престъплението не са причинени
съставомерни имуществени щети, които да подлежат на възстановяване.
С оглед на така посочената правна квалификация на
извършеното от страна на подсъдимия Х. инкриминирано деяние – престъпление по
смисъла на чл.343, ал.1, буква „Б“, предл.2-ро, вр. чл.342 ал.1 от НК, съдът
прие, че са налице основанията на чл.78 А от НК, във вр. чл.343, ал.1, буква
„Б“, предл.2-ро, вр. чл.342 ал.1 от НК, както следва – подсъдимият Х. е
пълнолетен, предвиденото наказание за деянието по чл.343, ал.1, буква „Б“,
предл.2-ро, вр. чл.342 ал.1 от НК е лишаване от свобода“ до три години или
„пробация“, подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК,
посредством деянието не са причинени имуществени вреди, както и не се налице предвидените
в чл.78а, ал.7 от НК изключения от приложното поле на чл.78А, ал.1 от НК.
Поради това подсъдимият Х. следва да бъде освободен от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание „Глоба”, по реда на чл.78А от НК.
ПО
НАКАЗАНИЕТО ПО РЕДА НА ЧЛ.78А ОТ НК
При определяне размера на наказанието глоба, в
предвидените съгласно чл.78А, ал.1 от НК граници, съдът счита, че следва да
бъде определено наказание в минимален размер. Основания за това се извеждат от
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства по случая и наличието само на
смекчаващи такива, а именно липсата на предходни осъждания, признанието на
вината, както и добрите характеристични данни и социалното положение на
подсъдимия – същия е ***-годишен, пенсионер, не е наказван за други нарушения
на ЗДвП.
Предвид горното, а именно –
изключителния превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът на
основание чл.78а. ла.4, вр. чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, намери, че
подсъдимият *** не следва да бъде лишен от право да управлява МПС. В този
смисъл съдът прецени и заявената от подсъдимия необходимост да ползва МПС за
задоволяване нуждите на семейството си.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
След като намери подсъдимия К.И.Х. за виновен в
извършване на престъпление с квалификация чл.343, ал.1, буква „Б“, предл.2-ро,
вр. чл.342 ал.1 от НК съдът счете, че на основание чл.189, ал.3 от НПК същия
следва да бъде осъден да заплати
направените разноски по досъдебното производство в размер на 438 /четиристотин
тридесет и осем/ лева в полза на държавата направените разноски на по сметка на
ОДМВР гр. Пловдив.
Отново на основание чл.189, ал.3 от НПК и след като
призна подсъдимия К.И.Х. за виновен в извършване на престъпление с квалификация
чл.343, ал.1, буква „Б“, предл.2-ро, вр. чл.342 ал.1 от НК съдът намери, че
същия следва да бъда осъден и да заплати в полза на съдебната власт сумата от
120 /сто и двадесет/ лева, представляваща направени разноски по НОХД №
6719/2016 г. по описа на РС – Пловдив, ІІ н. с., както и сумата от 60
/шестдесет/ лева, представляваща направени разноски по настоящото дело, или
общо сумата от 180 /сто и осемдесет/ лева по сметка на Районен съд гр. Пловдив.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.