РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 08.05.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 12701/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба, предявена от
„Г.0.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, против Д.Х.Х.-Т., с ЕГН: **********, с адрес ***.
Ищецът „Г.0.“ ЕООД, твърди, че е собственик на
следните недвижими имоти, находящи се в гр. София, ул. „******, изградени в
дворното място, съставляващо УПИ IV-1040, кв. 29, по регулационния план на гр.
София, м. „Витоша ВЕЦ – Симеоново“, с площ от 652 кв. м., при съседи по
нотариален акт: С.К., Е.М.П., улица, П.С.В.и при съседи по скица: УПИ V-489,
УПИ VI-490, УПИ 111-494 и от две страни- улица, а именно: АПАРТАМЕНТ № 24, находящ
се на V надземен етаж, с площ от 100.35 кв.м., състоящ се от две спални, дневна
с кухненски бокс, две бани с тоалетни и две тераси, при съседи: стълбище,
коридор, апартамент № 23 и двор, заедно с прилежащите му МАЗЕ № 11 в сутерена,
с площ от 2.39 кв.м. при съседи: мазе № 12, коридор, мазе № 10, както и 4,86%
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на
строеж върху дворно място; и на 9.09% идеални части от правото на собственост върху
подземния паркинг, целият с обща площ 340,86 кв.м., находящ се в сутерена на
сградата, при съседи: абонатна станция, мазе № 23, мазе № 22, мазе № 21, мазе №
24, мазе № 25, коридор, мазе № 26, мазе № 18, мазе № 17, мазе № 16, мазе № 15,
мазе № 14 и двор, при разпределено ползване на МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ № 1, с площ
на разпределено ползване 12,50 кв.м., при съседи на разпределеното ползване:
място за паркиране № 10, подземна улица и двор, заедно със съответно
прилежащите му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворно място.
Ищецът твърди, че е придобил правото на собственост върху описаните
недвижими имоти при следния фактически състав:
С нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу
задължение за строителство № 92, том V, peг. № 7219, дело 847 от 2007г., по
описа на нотариус с peг. № 041 от РНКРБ, собствениците на описания УПИ IV-1040
- М.Г.М.и Й.В.Г., учредили в полза на „К.-**"
ЕООД, право на строеж на жилищна сграда с подземни гаражи, абонатна и два
магазина, която следвало да се построи описания УПИ IV -1040.
С нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 113, том VI, per. № 8491, дело № 1063 от 2007 г. по описа на нотариус с
peг. № 041 от РНКРБ, „К.-**" ЕООД прехвърлило на К.Н.Х. правото на строеж
върху описания апартамент № 24 и паркомясто № 1 в
предвидената за построяване в „Жилищна сграда с подземни гаражи, абонатна и два
магазина“, състояща се от сутерен, 5
етажа, подпокривен етаж и кула, която сграда
се изгражда в описания УПИ IV -1040.
С нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 12, том II, рег.№ 5802,
дело № 186 от 2016 г. по описа на нотариус К.Б., Х.С.Х.и К.Н.Х. дарили на
дъщеря си Д.Х.Х.-Т., описания апартамент № 24 и
9.09% идеални части от правото на
собственост върху подземния паркинг в сградата, находяща се в гр. София, ул. „******,
изградена в описания УПИ IV -1040.
Ищецът твърди, че правото на строеж на „К.-**“ ЕООД е било погасено по давност, което било
установено с решение от 24.01.2014 г. по гр.д. №1881/2013 г. по описа на СГС, I
ГО, 8 състав, влязло в сила на 25.03.2014 г.
С Дружествен договор с нотариална заверка на подписите от 09.01.2013 г., М.Г.М.и
Й.В.Г. внесли като непарична вноска описания УПИ IV -1040 в капитала на „М.И. П.“
ООД, ЕИК ********.
С Дружествен договор от 01.08.2014 г., „М.И. П.“ ООД внесло като
непарична вноска описания УПИ IV-1040 в капитала на ищеца „Г.0.“ ЕООД.
Ищецът сочи, че по силата на направената апортна
вноска е собственик на описания УПИ
IV-1040 и по силата на приращението (чл. 92 ЗС) е
собственик и на процесния апартамент № 24 и на 9.09% ид. ч. от правото
на собственост върху подземния паркинг в сградата, находяща се в гр. София, ул.
„******, изградена в описания УПИ IV -1040. Ищецът излага съображения, че
дарението с описания нотариален акт е извършено от лица, които не са били
собственици на дарените имоти и в частност на имотите, предмет на исковата
молба.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено
решение, с което да бъде установено по отношение на ответницата, че „Г.0.“ ЕООД
е собственик на описания апартамент № 24 и на 9.09% ид. ч. от правото
на собственост върху подземния паркинг в сградата, находяща се в гр. София, ул.
„******, изградена в описания УПИ IV -1040.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответницата Д.Х.Х.-Т. е депозирала отговор на
исковата молба. Ответницата не оспорва наличието на посочените договори,
сключени във формата на описаните нотариални актове, респ. дружествени
договори.
Оспорва иска с възражението, че е
недопустим, тъй като ако посоченото в исковата молба е вярно, то ищецът не би
имал правен интерес от предявяването на иска, предмет на разглеждане по делото.
Смята, че твърдението на ищеца, че правото на собственост върху сградата се е
погасило по давност е несъвместимо с твърдението, че ищецът е собственик на процесните имоти в сградата.
По същество оспорва иска, като
неоснователен. Сочи, че праводателите на ответника Х.С.Х.и
К.Н.Х., а впоследствие ответникът, са придобили правото на строеж за Апартамент
24 и Паркомястото на основание на валидни сделки,
които в последствие не са били нито развалени, нито обявени за нищожни или
унищожими. С изграждането на сградата в „груб строеж“, правото на строеж за
тези обекти по окончателен начин надлежно се е трансформирало в право на
собственост върху тях.
Ответницата излага съображения, че
съгласно направените от началника на отдел „КР“ към СО - район „Лозенец“
официални констатации на основание чл. 181, ал. 2 от ЗУТ към 10.10.2008г. „сградата е била изпълнена в груб строеж, с
частично монтирана ПВЦ дограма, изпълнени ел. инсталации и В и К инсталации,
частично изпълнени ОВ инсталации, изпълнени вътрешни мазилки, но неизпълнени
външни мазилки”. Сочи, че Констативният протокол представлява официален
документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, и като такъв съставлява доказателство за
направените в него констатации и по-конкретно - за факта, че към 10.10.2008г. сградата е била изградена на ниво груб строеж.
Към 01.03.2009 г. страните в строителния процес
подписали и Акт-Образец 14 за предаването и съответно приемането на вече
изградената конструкция на сградата, което било още едно доказателство, че
учреденото право на строеж е било надлежно реализирано. Ответницата сочи и че
фактът, че сградата е била изградена в груб строеж към 07.01.2013 г., е бил
закрепен изрично и в текста на извлечението от дружествения договор на „М.И. П.“
ООД, в който се сочело, обектите от сградата, предмет на апорта,
са изградени „на ниво груб строеж“. Освен това, съгласно точка 3.7 на стр. 19
от Окончателния доклад, всички СМР за строителната конструкция на сградата са
били завършени към 08.12.2008 г.
Ответницата сочи, че всичко
изложено установявало, че към най-късно към 10.10.2008г.
правото на строеж за сградата се е трансформирало в право на собственост за
обектите в нея, включително и по отношение на процесните
имоти. От този момент, праводателите на ответницата - Х.С.Х.и К.Н.Х., станали
собственици на процесните имоти. Ответницата сочи, че
веднъж реализирано, правото на строеж не може да се погаси на основание чл. 67
от ЗС, освен ако вече построеният обект не погине и не бъде възстановен отново
в рамките на нов 5-годишен погасителен срок. Излага съображения, че решението,
постановено по гр.д. №1881/2013 г. по описа на СГС, I ГО, 8 състав, водено
между М.Г.М.и Й.В.Г. (като собствениците на земята), от една страна и от друга
– „К.-**“ ЕООД, представлявано от управителя М.Г.М., не е обвързващо нито за праводателите на ответницата, нито за самата ответница.
Ответницата моли, искът да бъде
отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът приема следното от фактическа страна:
По
делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че твърдените от тях сделки действително са сключени (с определението
от 06.11.2017 г., л. 104-105 ). Тези обстоятелства се установяват и от приетите
по делото писмени доказателства. Така съдът приема за доказано по делото, че:
На 07.11.2007 г., М.Г.М.и Й.В.Г.,
като собственици на дворно място, находящо се в гр.
София, на ул. „******, съставляващо УПИ ІV-1040 в кв. 29 по плана на гр. София,
м. „Витоша ВЕЦ-Симеоново“, са учредили в полза на „К.**” ЕООД, представлявано
от М.Г.М., безсрочно право на строеж върху имота за построяване на „Жилищна сграда
с подземни гаражи, абонатна и два магазина“, съгласно Разрешение за строеж №
372/09.10.2006 г., състояща се от сутерен, пет етажа, подпокривен
етаж и. Учредителите са запазили за себе си правото на строеж върху част от
обектите в бъдещата сграда, а именно: апартамент № 1, апартамент № 2,
апартамент № 3, апартамент № 4, апартамент № 12, апартамент № 14, магазин № 1, паркомясто № 11, паркомясто № 7, паркомясто № 8, паркомясто № 10,
мазе № 1, мазе № 2, мазе № 3, мазе № 4, мазе № 5 и мазе № 6 (нотариален акт, л.
12-14 и л. 113-115).
На 20.12.2007 г., К.Н.Х. е
сключила договор за замяна с „К.**” ЕООД (нотариален акт за замяна, л. 9-11). С
него тя е придобила правото на строеж за апартамент № 24, находящ се на пети
етаж, със застроена площ от 100.35 кв.м., състоящ се от две спални, дневна с
кухненски бокс, две бани и тоалетни и две тераси, заедно с 4.83% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, заедно с мазе № 11, находящо се на
сутерен, с площ от 2.39 кв.м. и 0.03% идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху мястото и за паркомясто
№ 1, находящо се на сутерен, със застроена площ от
12.50 кв.м. и 9.09% идеални части от общите части на сутерена на сградата и от
правото на строеж върху мястото. Тези обекти са щели да бъдат изградени в
сградата, находяща се в имота на ул. „******, гр. София.
На 10.10.2008
г.
е съставен констативен протокол изх. № АБ94М/151/10.11.2008 г. на СО, район
„Лозенец“ (л. 56). Той е издаден на основание чл. 181, ал. 2 от ЗУТ. Протоколът
удостоверява, че на 10.10.2008 г. е извършена
проверка на място и по документи на сградата на ул. „****** и е установено, че тя е изпълнена в груб
строеж, частично е монтирана ПВЦ дограма, изпълнени са ел. инсталации и ВиК инсталации, частично са изпълнени ОВ инсталации,
изпълнени са вътрешни мазилки, но не и външни мазилки. Протоколът е заверен от
СО район „Лозенец“, че важи и към
26.09.2009 г.
На
01.03.2009 г. проектантът,
строителят и правоспособното физическо лице към лицето, упражняващо строителен
надзор са съставили акт за приемане на конструкцията със съдържанието съгласно
приложение № 14 към чл. 7, ал. 3, т. 14 (образец 14) от Наредба № 3 от 31.07.2003 година за съставяне на
актове и протоколи по време на строителството. Посочените лица са удостоверили,
че са прегледали изпълнението на конструкцията на строежа, както и всички
документи по изпълнението ѝ и са установили, че конструктивните елементи
на строежа са изпълнени в съответствие с одобрените архитектурни проекти, няма
недостатъци и пропуски при изпълнението по нива на елементите, уреждащи
сигурността на изпълнената конструкция, а отклоненията от проектните размери и
положения са в рамките на допустимите (л. 57-58).
Със
заповед № 1/05.03.2012 г. на инж. С.Д.е предписано на техническия ръководител
на строежа на сградата да положи изолация от един пласт воалит
върху временната дървена конструкция с оглед съхранението на извършените СМР в
жилищната сграда и предпазването от течове на етажните плочи (л. 122). Консултатът, осъществяващ строителен надзор на строежа, е
изпратил писмо до Й.Г., с което я е уведомил, че предписанието му е изпълнено,
както и че „след завършване на покривните работи съгласно одобрения
архитектурен проект, ще се завери кота било” (л. 125).
На
07.01.2013 г. М.Г.М.и Й.В.Г., съдружници в „М.И.П.” ЕООД са подписали дружествен договор,
с който са внесли като непарична вноска в капитала на дружеството недвижими
имоти, сред които и имота в гр. София, на ул. „****** (т. 10 от дружествения
договор, л. 18-21). Заедно с имота са апортирани и обекти,
построени до степен „груб строеж” в
сградата, измежду които обаче не
фигурират апартамент № 24 и паркомясто № 1. В
дружествения договор са посочени актовете, на които учредителите на дружеството основават правата си, а под № 46 от тях е
констативния протокол от 10.10.2008 г., съставен
на основание чл. 181, ал. 2 ЗУТ.
С
решение от 24.01.2014 г. по гр.д. № 1881/2013 г. по описа на СГС, І-8 състав (л.
15-17) съдът е признал за установено, че право на строеж на жилищна сграда в
имота на ул. „****** в гр. София, учредено на „К.**” ЕООД с договор от
07.11.2007 г., не съществува, тъй като е погасено по давност. Искът е бил предявен
от М.Г.М.и Й.В.Г. срещу „К.**” ЕООД .
На 01.08.2014 г. е приет устав
на „Г.0.” ЕООД, с едноличен собственик на капитала „М.И. П.” ЕООД (л. 23-25). В
капитала на ищеца като непарична вноска е внесен имота (дворно място) в гр.
София, ул. „******. Дружеството се управлява и представлява от М.Г.М.. При
служебна справка по партидата на дружеството в търговския регистър се установи,
че то е вписано на 12.08.2014 г.
При
извършване на оценката на непаричната вноска в капитала на „Г.0.” ЕООД вещите
лица, назначени с акт № 20140721121051/22.07.2014 г. са приспаднали стойността
на реализираното право на строеж, за да остойностят
дворното място, което ще се внесе от „М.И. П.” ЕООД в капитала на „Г.0.” ЕООД
(л. 93-102).
На
30.08.2014 г. е съставен втори акт за приемане на конструкцията (л. 120-121).
Този акт е със съдържание, идентично с това на акт обр.
№ 14 от 01.03.2009 г. и е подписан от същите лица, които са подписали акта от
2009 г. (л. 57-58).
На 02.09.2014 г., при направен
оглед от служители на СО район „Лозенец“ е установено, че сградата е изцяло завършена, като са изпълнени
всички топло и хидроизолации по покрива, направени са всички обшивки, монтирани
са улуците и битумните керемиди. Изпълнени са топлоизолацията и мазилките по
стената и каменната облицовка на покрива на сградата. Завършена е и
вертикалната планировка. Покривът и
фасадите са завършени изцяло (констативен протокол № КП-152, л. 119).
На 10.09.2014 г. е издадено удостоверение
по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ, с което е удостоверено, че сградата е изпълнена в
груб строеж, изпълнявани са довършителни работи, но няма издадено разрешение за
ползване (л. 117-118).
На
26.04.2016 г. сградата е въведена в експлоатация (удостоверение от дирекция „Общински
строителен контрол”, л. 103). В удостоверението е посочено, че строежът е заснет и нанесен в кадастралния
план на гр. София, съгласно удостоверение № ДСК 70-00-6567/08.12.2008 г.
на дирекция „Софийски кадастър“ – СО.
На
28.09.2016 г., Х.и К.Х.са дарили на Д.Х.Х.-Т. правото на собственост върху апартамент № 24 и паркомясто № 1 (л. 29-31).
По
делото е приетата СТЕ, изготвена от арх. Н.Х. (л. 212-217). Според нея сградата
е била завършена в степен „груб строеж” към 10.09.2014 г. (отговор на въпроса
на ищеца, л. 213). За да приеме това експертът е не е взел предвид констативния
протокол от 10.10.2008 г., както той сам е посочил
при разпита му в съдебно заседание от 19.11.2018 г. (л. 218-220 ). Причина за
това е, че този протокол е издаден преди последния образец 7 от 08.12.2008 г.
за приемане на СМР, което е посочено в акта за приемане на конструкцията от
2009 г. Последният акт също би следвало да предхожда протокола, а той е
съставен след него. Експертът е отбелязал, че за сградата има три акт 14, които
са идентични и той приема последния за
окончателен („този, който е създаден преди удостоверението по чл. 181,
което е второто от 10.09.2014 г.”). Според арх. Х. допълнителен аргумент за
това е и, че този акт се базира на констативен протокол № 152 от 02.09.2014 г.
Вещото
лице е посочило, че за да достигне една сграда етап „груб строеж” от
строителството си е необходимо да са завършени ограждащите стени и покрива на
сградата. Според ВЛ, покривът на една сграда е съвкупност от елементи без които
не би могло той да бъде завършен и да осъществява своята функция, а именно да
гарантира покриването на всички помещения, тераси и други елементи, находящи се
под него и заложени в конкретен инвестиционен технически проект. Архитектурно -
художествените елементи в една сграда, когато са над кота
корниз по смисъла на чл. 93 ЗУТ, също са част oт
покрива на сградата, както и всички елементи над кота
корниз, които са нормативно позволени. Затова в.л. е заключил, че наличието на
незавършени СМР относно архитектурно-художествените елементи, част от
покривната конструкция на сградата и елемнтите на
покрива е пречка за да се твърди, че сградата е достигнала степен на
завършеност „груб строеж“ (отговора на 1-ви въпрос, поставен от ответника, л.
214). Такива незавършени СМР според арх. Хаджимарниски
са пречка да бъде заверена кота било (л. 215).
В
заключението е посочено още, че нанасянето на сграда и самостоятелни обекти в
кадастралната карта се извършва след издаването на акт 14 за сградата, заедно с
КП по чл. 181, ал.1 и 2 от ЗУТ или след издаване на акт 15 (отговора на трети
въпрос на ответницата, л. 216). В съдебно заседание арх. Х. е уточнил, че
съществува разлика между нанасяне на строително петно в кадастъра и на сграда.
Последното може да стане след издаване на посочените актове, докато за петното
това не е необходимо.
Експертът
е посочил, че недоумение буди факта, че към датата, която той приема за
завършване на грубия строеж (10.09.2014 г.), разрешението за строеж от 09.10.2006 г. е било изтекло и не е презаверено по реда на смисъла чл. 153, ал. 2, ал.
3, ал. 4. на ЗУТ.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П.П.(протокол от о.с.з. от 24.02.2020 г., л. 251). Той сочи,
че през май-юни на 2014 г. е работил на сградата като е правил дървената
конструкция на покрива, изолацията и покритието и т.нар. шиндли
(тънки битумни керемиди с посипка). Преди да започне
работа по конструкцията на покрива такъв не е имало, а е имало найлони, които
покривали плочата. Според свидетеля освен плочата на последния етаж в сградата
е имало зидове тук там, но като конструкция били само бетоновите плочи,
колоните и много малко зидария.
В
противоположна посока са показанията на свидетелката А.П.(л. 251-252). Те е
заявила, че сградата е имала покрив към 2010 г., а към 2011 г. – 2012 г. е оставало
единствено да се боядиса фасадата ѝ.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК.
Ищецът
твърди, че сградата не е била завършена в степен „груб строеж” в срок от 5
години от учредяването на правото на строеж и поради това физическите лица – учредители на правото
на строеж са станали собственици на построеното на основание чл. 92 ЗС и
впоследствие са го апортирали в капитала на
дружество, което от своя страна го е апортирало в
капитала на ищеца.
Съгласно
чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК, всеки може да предяви иск за да установи
съществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес
от това. Собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията
върху нея, освен ако е установено друго (чл. 92 ЗС). Съгласно чл. 73, ал. 4 от ТЗ,
собствеността върху апортираното имущество е
придобита от дружеството от момента на възникването му по силата на вписването
в търговски регистър.
Ето
защо по предявения от ищеца установителен иск в негова
тежест е да докаже: 1/ че сградата не е била построена в степен „груб строеж” в
срок от 5 години от учредяването на правото на строеж; 2/ след погасяване по
давност на правото на строеж, учредителите са внесли имота като непарична
вноска в капитала на дружество с ограничена отговорност, а това дружество 3/ е апортирало имота в капитала на ищеца „Г.0.” ЕООД.
Ответницата
твърди, че сградата е била построена преди правото на строеж да се погаси по
давност и така нейните праводатели, които са
притежавали правото да построят процесните имоти, са
придобили правото на собственост върху апартамента и паркомястото,
което са ѝ дарили. Затова в тежест на ответницата е да докаже: 1/ че праводателите ѝ са притежавали правото да построят процесните имоти; 2/ че това право е реализирано в
петгодишен срок от учредяването на правото на строеж; 3/ че тя е придобила собствеността върху имота на
основание договор за дарение.
Видно
от твърденията на страните е, че основният спорен въпрос по делото е дали
правото на строеж за построяване на сградата, в която се намира процесния имот,
е било реализирано в петгодишен срок от учредяването му.
Съгласно указанията, дадени с т. 1 от ТР № 1/04.05.2012 г. по тълк.д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, в хипотезите, при които
правото на строеж е учредено с
единен договор, то е упражнено, когато е
изграден грубият строеж на сградата. Това се отнася и при последващо прехвърляне на правото на строеж на други лица,
доколкото приобретателият на ограниченото вещно право
не може да бъде поставен в по-благоприятно положение от праводателя
си.
Съгласно посоченото Тълкувателно решение, практиката на ВКС е обединена
около становището, че срокът от пет години, в който следва да се упражни
правото на строеж, за да не се погаси в полза на собственика на земята, е давностен. Той
започва да тече от момента, в който договорът за учредяването породи действие
(моментът, в който е сключен или друг посочен в него момент).
Легална
дефиниция на понятието „груб строеж” се съдържа в пар.
5, т. 46 от ДР на ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба „груб строеж” е сграда
или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със
различна степен на изпълнени довършителни работи.
Установяването
на едно фактическо положение, а именно завършеност на сградата в „груб строеж”
по смисъла на закона, се установява по предвидения в чл. 181, ал. 2 ЗУТ, вр.чл. 159, ал. 2 ЗУТ ред - с акт на общинската
администрация, осъществяваща надзорни строителни функции (в този смисъл са: решение
№ 19/28.03.2016г. по гр.д.№ 1600/2015г. на ВКС, ІІІ ГО, решение №
37/16.07.3025г. по гр.д.№ 6418/2014г. на ВКС, ІІ ГО, и др.).
Съгласно
чл. 1, ал. 4 от Наредба № 3 от 31.07.2003 година за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството (по-долу Наредба № 3), „съставените и
оформени, съгласно изискванията на този подзаконов нормативен акт, актове
имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със
започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на строежа”. Такъв
акт, съгласно т. 14 на чл. 7, ал. 1 от тази наредба е актът за приемане на конструкцията, който се съставя от
проектанта-конструктор, строителя, технически правоспособното физическо лице по
част „Конструктивна“ към лицето, упражняващо строителен надзор и съдържа констатации за съответствието на
строежа с проекта въз основа на данни от съставената предходна документация
(дневници на строежа - бетонов, монтажен и др., съгласно правилата за
изпълнение на съответния вид СМР, документите, удостоверяващи съответствие на
вложените строителни продукти с изискванията по чл. 169а, ал. 1 ЗУТ, и др.,
доказващи годността за употреба при спазване на основните изисквания към
строежите) съгласно действащата нормативна уредба за приемане, извършване и
контрол на отделните видове строителни и монтажни работи, оценка за наличие на
недостатъци, възможността за тяхното отстраняване и заключение за приемане на
строителната конструкция при постигане изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ.
По
делото се установи, че на 10.10.2008 г. с акт на
районната администрация, издаден на основание чл. 181, ал. 2 ЗУТ е
удостоверено, че строежът е изпълнен на етап „груб строеж”. Удостоверено е още,
че към този момент е било необходимо извършването на още строително-монтажни
работи като някои от тях са били извършени частично. На 01.03.2009 г. пък е бил
съставен Акт за приемане на конструкцията на строежа. Той е подписан от лицата,
посочени в чл. 7, ал. 1, т. 14 на Наредба № 3 и е с предвиденото в нея
съдържание. В него е удостоверено, че конструкцията е изпълнена съобразно
одобрените проекти и тя е в състояние да понесе следващите СМР, както и
експлоатацията на сградата.
Тези
два документа представляват официални документи по смисъла на чл. 179 ГПК. Те
обвързват съда да приеме, че удостоверените в тях факти и обстоятелства са се
осъществили. В настоящото производство истинността на тези документи не е била
оспорена. Както се посочи, установяването дали сградата е завършена в степен
„груб строеж” става с официален документ, издаден от общинската (районната)
администрация. Тези факти не могат да се
доказват със свидетелски показания. Поради това и соченото от свидетеля Петров
при разпита му като свидетел не може да обори доказателствената
сила на тези официални документи.
Поради всичко това съдът приема, че сградата е
била завършена в степен груб строеж към 10.10.2008 г.
или най-късно към 01.03.2009 г. Договорът, с който е учредено право на строеж е
сключен на 07.11.2007 г., т.е. „грубия строеж” е бил завършен преди изтичането
на срока от 5 години по чл. 67 ЗС и затова правото на строеж не е било погасено
по давност. В тази връзка следва да се посочи, че решението на съда по гр.д. №
1881/2013 г. на СГС, с което е прието обратното, не обвързва ответницата,
защото тя не е участвала в това производство (чл. 298, ал. 1 ГПК).
Следва
да се отбележи още, че по делото е установено, че освен акта от 10.10.2008 г., районната администрация е издала още един
документ, с който е удостоверила завършването на сградата в степен „груб
строеж”. Вторият акт е издаден през 2014 г. Този документ, обаче, не
противоречи на първия. Напротив, той удостоверява същото – че сградата е била
завършена на етап „груб строеж”. След като това е било факт към 2008 г., то
очевидно е било така и към 2014 г. Разликата между двата акта е в това, че
единият е констатирал множество частично извършени СМР, докато втория е
установил, че са извършвани довършителни
работи.
За
да приеме, че правото на строеж не е било погасено по давност поради
неупражняването му в срок от 5 години от учредяването, съдът не кредитира
заключението на вещото лице, което е приело, че конструкцията на сградата е
била завършена през 2014 г. За да стигне до това заключение експертът е
коментирал несъответствия между актовете, издавани в хода на строителството.
Затова той не е взел предвид акта от 2008 г., който според него е издаден
защото „някой не си е свършил работата”. Този акт обаче съществува и неговата
доказателствена сила не може да бъде игнорирана. Действително заключението, че
грубият строеж не е завършен през 2008 г., защото актът за приемане на
конструкцията го следва по време, е логично. То обаче представлява
предположение и не може да обори доказателствената
сила на констативния протокол. Самото вещо лице е посочило, че не е ясно как след
като грубият строеж е бил завършен през 2014 г. (повече от 5 години от
издаването на разрешението) разрешението за строеж не
е било презаверено. Такова презаверяване
обаче не би било необходимо, ако грубият строеж е бил завършен преди да изтече
срокът от 5 години по чл. 153, ал. 2 ЗУТ. Това е още един аргумент в полза на
приетото по-горе, както и да не се кредитира заключението на приетата СТЕ.
В
подкрепа на извода, че правото на строеж не е било погасено по давност е и посоченото
в удостоверението за въвеждане в експлоатация, че сградата е нанесена в кадастъра на основание удостоверение от 08.12.2008 г.
на Дирекция „Софийски кадастър“ – СО. Изискване за това отразяване е именно
завършването на сградата в груб строеж (чл. 23, т. 2 от ЗКИР). За това, че сградата
е завършена на този етап през 2008 г., а не през 2014 г., сочи и поведението на
Милан Миланов и Й.Г., които учредявайки „М.И.П.” ЕООД са внесли като непарична
вноска обекти построени в сградата, за които изрично са посочили, че са
завършени в степен „груб строеж”, а
за правата си са препратили към констативния протокол, издаден от СО район
„Лозенец” на 10.10.2008 г., т.е. праводателите
на ищеца са признавали този акт и са съобразявали поведението си с него.
Предвид
всичко изложено съдът намира, че правото на строеж за построяване на апартамент
№ 24 и паркомясто № 1 е било упражнено в срока по чл.
67 ЗС. Така то не се е погасило по давност и със завършване на сградата в етап
„груб строеж” това право се е трансформирало в право на собственост върху
обектите в сградата. Ето защо „М.И.П.” ЕООД не е придобило по приращение правото на собственост върху апартамент № 24 и паркомясто № 1 и затова дружеството не е могло да ги
прехвърли с апортната вноска на „Г.0.“ ЕООД.
Относно разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
има ответницита, на която следва да се присъди сумата
от 200 лева (депозит за СТЕ, л. 228).
По
делото е представено пълномощно (л. 53), с което ответницата е упълномощила
като процесуален представител адвокат (адвокати), но липсват данни за
уговорено, респ. заплатено адвокатско възнаграждение. Нормите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, а тълкувана във
връзка с тях - и нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК ясно разпореждат, че страната, в чиято полза е приключило
делото, има право само на направените, т. е. на реално заплатените от нея
разноски по делото - внесени държавни такси, внесени разноски за събиране на
доказателства и пр., заплатено адвокатско възнаграждение. При липса на
доказателства страната да е направила такива разноски, и конкретно - да е
заплатила договореното адвокатско възнаграждение, тя няма право да й бъдат
присъдени такива. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с т.1 от ТР № 6 от
6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В този смисъл при определяне на разноските адвокатско
възнаграждение не следва да се взема предвид.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Г.0.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, против Д.Х.Х.-Т., с ЕГН: **********, с адрес ***, иск
по чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК, за признаване за установено, че ищецът е
собственик на АПАРТАМЕНТ № 24, находящ се в гр. София, СО-район „Лозенец“,
ул. „******, на V етаж в сградата, изградена в дворното място, съставляващо УПИ
IV-1040, кв. 29, по рег. план на гр. София, м. „Витоша ВЕЦ – Симеоново“, който
апартамент № 24 е с площ от 100.35 кв.м., състоящ се от две спални, дневна с
кухненски бокс, две бани с тоалетни и две тераси, при съседи: стълбище,
коридор, апартамент № 23 и двор, заедно с МАЗЕ № 11 в сутерена, с площ от 2.39
кв.м. при съседи: мазе № 12, коридор, мазе № 10, както и 4,86% идеални части от
общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху
дворно място; и на 9.09% идеални части от правото на
собственост върху подземния паркинг, целият с обща площ 340,86 кв.м., находящ
се в сутерена на сградата, при съседи: абонатна станция, мазе № 23, мазе № 22,
мазе № 21, мазе № 24, мазе № 25, коридор, мазе № 26, мазе № 18, мазе № 17, мазе
№ 16, мазе № 15, мазе № 14 и двор, при разпределено ползване на МЯСТО ЗА
ПАРКИРАНЕ № 1, с площ на разпределено ползване 12,50 кв.м., при съседи на
разпределеното ползване: място за паркиране № 10, подземна улица и двор, заедно
със съответно прилежащите му идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворно място.
ОСЪЖДА „Г.0.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Д.Х.Х.-Т., с ЕГН: **********, с
адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 200 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: