РЕШЕНИЕ
№ 455
гр. Пловдив, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330106147 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
********* против А. И. И., ЕГН **********, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно
предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и
притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставя в
абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът
като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ...., ИТН .., имал качеството на
клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите
суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия. При неизпълнение в срок,
дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при
общи условия договор за покупко - продажба на ТЕ, дружеството доставило такава на
стойност 564,76 лева през периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г, която не била платена.
Предвид забавата, се дължала и сумата от 77,65 лева - лихва за периода 04.12.2018 г. –
03.02.2021 г. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради
което ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 1222/05.02.2021 г. по ч.гр.д. № 2088/2021 г. на ПРС, срещу която в срок
постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес да
предяви искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването им.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, с който оспорва исковете само по
основание, не и по размер. Нямало данни ответницата да е абонат на ЕВН. Живеела на
1
друг адрес, т.к. се грижела за болната си д. Процесният имот бил необитаем, а всички
радиатори – изключени, снабдени с уреди за дистанционно отчитане, както и
водомерът. Претендираната главница представлявала кумулиран дълг за три години
технологични загуби от топлопреносните тръби, които преминавали през жилището
без съгласието на ответницата, които не можела да премахне. Тя била принудена да
плаща топлинни услуги само за технологични загуби от топлопреносните тръби, при
напълно изключени радиатори и необитаем имот, при което било налице нарушение на
чл. 146 ЗЗП. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д., вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е
подадено в срок, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По делото е представен препис – извлечение от сметка на ответника за
процесния период, в който е отразено, че задълженията са за отопление, БГВ, сградна
инсталация и услуга разпределение.
Според чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия
/ТЕ/ за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при
публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на
правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се
сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата,
нито ОУ да бъдат приемани изрично, защото обвързаността между страните възниква
по силата на закона.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или
носителят на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Същият е
задълженото лице да заплаща продажната цена на доставената и потребена ТЕ, тъй
като е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото дружество /Решение
№35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на III ГО на ВКС/.
Исковата претенция касае доставена и начислена ТЕ за имот, находящ се в ......
На основание чл. 153 ГПК /с доклада по делото – вж. протокол о.с.з. –л.46-48/, предвид
признанието, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че ответницата е собственик на топлоснабдения имот /установява се и от
представените писмени доказателства – л.44-45/. Ето защо, тя има качеството на
клиент на дружеството, съобразно чл. 153 ЗЕ и ОУ на ЕВН.
Налице са договорни отношения по продажба на ТЕ за битови нужди, с
включените права и задължения, съгласно ЗЕ и ОУ /видно от приложените към ИМ
документи – публикувани по надлежния ред и влезли в сила/. Според чл.4, ал.1 ОУ,
продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок. Същият е
2
регламентиран в чл. 34, ал. 1 ОУ - 30 – дневен след изтичане на периода, за който се
отнасят. При неизпълнение, изпада в забава, без покана и дължи обезщетение в размер
на законната лихва.
Определянето размера на месечното задължение за плащане цената на
потребената ТЕ, независимо дали е за отопление или БГВ на всеки потребител от
сградата - етажна собственост, начинът на разпределяне, респективно формиране на
месечното задължение, са регламентирани в ЗЕ и Приложението към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм., но действаща в периода/
- Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост /за процесния период норм. акт е бил действащ и приложим, като
частичната отмяна с Решение на ВАС от 26.06.2020 г. по адм. дело № 14350/2019 г. има
действие занапред/.
По делото е прието заключение на СТЕ, в което експертът отбелязва, че за
процесния период е доставена и начислявана ТЕ за отопление и БГВ за имота на
ответника. АС, обслужваща жилищния блок, е работила като е подавала ТЕ за
отопление и БГВ. Дяловото разпределение е извършено коректно и с оглед
изискванията на Методиката. Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало
не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител.
Технологичните разходи в размер на 6,95479 MWh са за сметка на ЕВН. През имота
на ответника преминавала щранг лира, която не била снабдена с уред за отчет, а трите
броя отоплителни тела тип радиатор, както и водомерът, били снабдени с ИРУ за
дистанционен отчет. В процесния период, била начислявана ТЕ при условията на т.6.7,
вр. с т.6.5. от Методиката само за щранг-лирата, поради липса на уред за отчет на
изразходваното количество ТЕ, а останалите 3 радиатора и един водомер били
отчитани дистанционно, като съответните суми били начислени съобразно отчетените
данни /вж. устен доклад на ВЛ в о.с.з./. Всички отоплителни тела били присъединени
към топлопреносната мрежа в блока. Отбелязано е, че няма разлика между
разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца.
Разпределението и начисляването на ТЕ, били извършвани в съответствие с
нормативните изисквания. Съдът кредитира заключението като ясно, подробно,
компетентно и безпристрастно изготвено, доколкото вещото лице е отговорило
обективно и с научна обоснованост на поставените му въпроси.
Няма основание заключението да не бъде ценено, с мотиви, че вещото лице
изградило изводите си на частни свидетелстващи документи. Това е така, тъй като -
отчетната дейност на топлинната енергия се извършва от дружество за топлинно
счетоводство. Ползването на други отчитащи енергията документи е обективно
невъзможно, защото единствено ответникът осъществява дейност по производство и
пренос на топлинна енергия в гр. Пловдив. Съгласно чл.43, ал.2 ЗЕ, за една обособена
територия се издава само една лицензия за пренос на топлинна енергия. Доколкото
дружеството - ищец е единственият лицензиран преносител на топлинна енергия за
територията на гр. Пловдив /ноторен факт, с публично достъпна информация за всички
данни за лицензията и в интернет – сайта на ДКЕВР/, няма как вещото лице да работи
на база други отчитащи енергията документи. Освен това законът предвижда строги
правила, гарантиращи коректността на отчитането и при липса на данни за
нарушаването им, не може да се презумира неточност на начисленията.
Неоснователни са оспорванията относно технологичните разходи, т.к. според
заключението на СТЕ в процесната сграда е изпълнена корекция на тези разходи в
абонатната станция, като количеството е определено правилно и в съответствие със
3
законовите изисквания /в т.ч. с Методиката за дялово разпределение към посочената
Наредба/.
Относно дължимостта на разходи за сградна инсталация: съобразно чл.142, ал.2
ЗЕ - ТЕ за отопление на сграда-етажна собственост се дели на ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, такава за отопление на общите части и на имотите. ТЕ за
сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия
обем на отделните имоти - чл.143, ал.3 ЗЕ. Количеството ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, зависи не от потребеното количество в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и прочие
фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл.140, ал.3 ЗЕ и чл.38,
ал.1 ЗС и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части,
ограждащи стени на имотите, подове, тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в
резултат на който се повишава температурата в цялата сграда, което също се явява
реално енергийно потребление. Ето защо, всички собственици/ползватели на имоти,
находящи се в сграда - етажна собственост, следва да участват в разпределението на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от
тази енергия се използва за отопляване на съответния имот. В този смисъл е и
изричната разпоредба на чл.153, ал.6 ЗЕ, съобразно която клиентите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
В чл. 11, ал. 5 ОУ на ЕВН е предвидена норма, почти идентична на посочената,
от която следва, че – дори и при прекратено топлоподаване, клиентите в сграда – ЕС,
остават такива и следва да заплатят отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата ТЕ.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на
сградата. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.
Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху
отделни обекти не може да откаже плащане на отдадената от сградната инсталация или
от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно
отопление в сградата /Тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г.
на ОСГК на ВКС/.
Ето защо, ответникът е задължен за разходите за ТЕ, отдадена от сградната
инсталация. След като процесният обект се намира в топлоснабдена сграда, трябва да
поеме припадащата се част от разходите за ТЕ, свързани с общите части /Решение № 5
от 22.04.2010 г. на КС на РБ по к. д. № 15/2009 г., с което е отхвърлено искането на
омбудсмана на РБ за установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6
ЗЕ. от Закона за енергетиката./.
Начинът, по който е отчитана и начислявана топлинната енергия, не е в
противоречие с принципите, заложени в чл.13 от Директива 2006/32/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 год. относно ефективността на
крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на
Директива 93/76/ЕИО на Съвета. Тази Директива е транспонирана в българското
законодателство и изискванията й са въведени в Закона за енергетиката /обн.ДВ бр.107
от 09.12.2003 год., Закона за енергийната ефективност /обн.ДВ бр.98 от 14.11.2008
год./ - § 3 от ДР на ЗЕЕ и редица наредби, между които Наредба № 16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването, поради което няма пряк ефект и са приложими
4
нормите на националното законодателство. Общото изискване по т.1 на чл.13 за
осигуряването на индивидуални измервателни уреди, които да отчитат реално
консумираното количество енергия, е въведено в българското законодателство в
различни норми на ЗЕ, според вида на потребяваната енергия. Спазен е и принципът,
залегнал в т.2 на чл.13 от Директива 2006/32/ЕО, за изготвяне на сметките въз основа
на реално енергийно потребление. Този извод се обосновава с факта, че от абонатната
станция на сградата до индивидуалните имоти на потребителите преминават
топлопроводи, от които се отдава топлинна енергия, за която също се дължи плащане.
Доколкото сградната инсталация е обща етажна собственост и чрез нея се затоплят не
само индивидуалните имоти, но и общите части на сградата, всички собственици
следва да участват в разпределението на отдадената от нея ТЕ, съразмерно на
отопляемите обеми на имотите, което също се явява реално енергийно потребление.
Следва да се съобрази и произнасянето на СЕС с Решение от 05.12.2019 г. по
преюдициални дела С- 708/17г. и С- 725/17г., в което се прие, че - правото на Съюза
допуска национална правна уредба, която предвижда, че всеки собственик на
апартамент в сграда в режим на етажна собственост е длъжен да участва в разходите за
отопление на общите части. Съдът разглежда съвместимостта с правото на Съюза на
национална правна уредба в областта на топлоснабдяването и приема, че Директива
2011/83 за правата на потребителите и Директива 2005/29 за нелоялните търговски
практики, допускат национална правна уредба, която задължава собствениците на
апартамент в сграда - етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и
за сградната инсталация, дори индивидуално да не са поръчвали доставката на
отопление и да не го използват в своя апартамент /в случая е отдадена ТЕ и за
отопление и БГВ/. По отношение на същата правна уредба, съдът постановява и, че
Директиви 2006/32 и 2012/27 за енергийната ефективност, допускат сметките за тази
топлоенергия да се изготвят за всеки собственик на апартамент в сграда в режим на
етажна собственост пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Приема и, че подаването на топлинна енергия за сградната инсталация, а оттам и за
общите части на сграда — етажна собственост, не представлява непоръчана доставка
на централно отопление. Съдът заключава, че предвид широката свобода на действие,
с която разполагат държавите членки при определянето на метода за изчисляване на
потребената топлинна енергия в сградите — етажна собственост, Директиви 2006/32 и
2012/27 допускат топлоенергията, отдадена от сградната инсталация, да се изчислява
пропорционално на отопляемия обем на всеки апартамент.
Поради изложеното, съдът приема, че ответникът дължи цената на реално
доставените услуги. Твърденията в ОИМ, макар свързани с тежка житейска ситуация,
не могат да обосноват отпадане на отговорността на ответницата за плащане на
предоставените услуги - чл. 139 и сл. ЗЕ урежда възможността за прекратяване на
топлоснабдяването само при постигнато съгласие между най-малко две трети от
собствениците в сграда в режим на ЕС /чл.153, ал.2 ЗЕ/, като отделният етажен
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата /чл.153, ал.6 ЗЕ/. По делото такива
твърдения и данни няма.
Доставката на ТЕ в сгради в режим на етажна собственост е регламентирана
законодателно като услуга, която се ползва от самата ЕС. По делото няма спор и се
установява от СТЕ, че ТЕ е отдавана и ползвана в периода в сградата, поради което не
5
е налице и непоискана услуга. Предназначението на сградната инсталация е да
отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й
топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите
части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на
някои собственици и титуляри на вещни права. Потребител на услугата е цялата
етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти
/каквото по делото нито се твърди, нито установява/, но не може да откаже
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в
общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. Съгласието
за доставката и нежеланието за преустановяване й по реда на чл.153, ал.2 ЗЕ съставлява
„искане” на услугата по смисъла на чл.62, ал.1 ЗЗП, поради което между двата закона
не съществува противоречие /в този смисъл са задължителните разяснения на
Тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС/.
Поради това, освен че не е налице непоискана доставка, претендирането на сумите за
плащане /обективирани в издадените фактури/ не представлява и нелоялна търговска
практика по см. на ЗЗП, нито е налице соченото нарушение в ОИМ.
От заключението на СТЕ се установява, че ТЕ е била начислена както за
отопление, така и за БГВ, т.е. не става дума за търсени суми за технологични загуби от
топлопреносни тръби /както се посочи – технологичните разходи са отчетени и са за
сметка на ЕВН, а не на абоната/, а за доставена ТЕ, начислена за щранг – лира, 3 бр.
отоплителни тела и един водомер, последните снабдени с уреди за дистанционен отчет,
чиито данни са били събрани от топл. счетоводител. Поради това и възраженията в
ОИМ не се споделят.
Следва да се подчертае и, че, съгласно действащата в периода разпоредба на чл.
70, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването /отм./, количеството ТЕ, отчетено
от топломер в сграда – ЕС, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово
разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по
правилата, съгл. приложението, а според ал. 2 – всички клиенти са длъжни да
осигуряват достъп до имота си на представителите на фирмата за дялово
разпределение. Ал. 4 гласи, че на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия по т.6.5. от приложението, като за
отоплителни тела без уреди. В случая е установено категорично, освен че щранг –
лирата е без ИРУ, в т.ч. и, че ответникът не е изпълнил задължението си да осигури
достъп до имота си, поради което дружеството за дялово разпределение е изготвило
сметката, съобразно чл. 70, ал. 4 от Наредбата /отм./, като за отоплителното тяло без
уред за отчет е била начислена по максимална нормативна мощност. Не се твърди и не
са ангажирани доказателства от ответника да е поискал извършване на допълнителен
отчет и преработване на изравнителната сметка в срока по чл. 70, ал. 5 от Наредбата
/действаща в периода/. Ето защо и той дължи пълния размер на начислената му ТЕ /в
този смисъл – Решение № 162/28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ВКС по реда на
чл. 290 ГПК, в което е прието, че, когато не е осигурен достъп за отчитане, не е
необходимо да има реално потребление на доставената ТЕ в сградата от съответния
етажен собственик, както и, че в отношенията с доставчика, потребителят, който е
възложил на топлинен счетоводител индивидуално отчитане и разпределение на
консумираната ТЕ в сграда – ЕС, е обвързан от съставените от топлинния счетоводител
документи – които в случая са проверени от ВЛ по СТЕ, дало заключение, че няма
разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и
6
начисленото от ищеца/.
С оглед горното, съдът намира, че ответникът дължи начислените му суми за ТЕ.
Размерът на задълженията за исковите периоди е отделен за безспорен на осн.
чл. 153 ГПК /вж. о.с.з. – посл. о.с.з./, предвид изричното признание на ответника, като
се установява и от представените справка за доставена ТЕ и издадени фактури.
Доколкото ищецът проведе пълно и главно доказване на претенциите си,
съобразно изискванията на чл. 154, ал.1 ГПК, исковете като доказани по основание и
размер следва да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното погасяване,
като последица. Възраженията на ответника, макар изразяващи обяснима защитна
позиция, не се споделят.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по
чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на: 75 лева – ДТ; 200 лева -
депозит за СТЕ; като се претендира и юрк. възнаграждение. Следва да се присъдят и
разноските в заповедното производство /25 лв. – ДТ и юрк. възнаграждение/, съобразно
т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото
дело следва да бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с
чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се дължи такова
от 100 лева за настоящото производство, предвид конкретната фактическа и правна
сложност на делото и 50 лева за заповедното.
За исковия процес, на ищеца се дължат разноски от общо 375 лева, а за
заповедното производство – 75 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. И. И.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********,
следните суми: 564,76 лева - главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за обект, находящ се в ...., ИТН ... за периода 01.10.2018 г. –
30.04.2020 г.; 77,65 лева - обезщетение за забава за периода 04.12.2018 г. – 03.02.2021
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 04.02.2021 г. до окончателното погасяване, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
1222/05.02.2021 г. по ч.гр.д. № 2088/2021 г. на ПРС.
ОСЪЖДА А. И. И., ЕГН **********, с адрес: ..... да плати на “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” № 37, следните суми: общо 375 лева /триста
седемдесет и пет лева/ - разноски в настоящото производство и общо 75 лева
/седемдесет и пет лева/ - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 2088/2021
г. на ПРС.
7
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8