Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Ловеч, 07.08.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 451 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
серия К, № 2311419 на ОД на МВР Ловеч е наложено на П.Т.Т. ***, административно
наказание на основание чл.182, ал.2, т.4, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП –
глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволна от електронния фиш останала
жалбоподателката Т., която чрез процесуалния си
представител адвокат Р.Т. от САК го е обжалвала. В жалбата сочи, че обжалвания
ЕФ съдържа редица процесуални пороци при издаването му, като не са посочени
точни данни за издателя му (имена и длъжност), не е посочена дата на издаването
му, не е приложен снимков материал към фиша. Оспорва правната квалификация на
нарушението, като изтъква, че са посочените нормите на две отдени нарушения, а
в обстоятелствената част е описано едно такова, поради което не става ясно коя
от съответните правни норми наказващия орган е приел за нарушена. Счита, че по
този начин съществено й е било нарушено правото на защита и че обжалвания ЕФ
подлежи на отмяна дори само на това основание. По нататък в жалбата се оспорва
годността на техническото средство, с което е била установена скоростта и
заснет автомобила. Изтъква също така, че липсват данни, нито пък в обжалвания
фиш е посочено, че мястото, което е било контролирано с техническото средство е
било обозначено с пътен знак Е24, както и да е било оповестено чрез средствата
за масова информация или на интернет страницата на МВР. Моли електронния фиш да
бъде отменен изцяло, като незаконосъобразно издаден.
В съдебното заседание, редовно
призован, жалбоподателката П.Т. не се явява. Не се
явява и процесуалния й представител адвокат Р.Т.. Последната е представила
писмени бележки по делото /л.25-27/, с които поддържа жалбата с наведените в
нея възражения и доводи, като обстойно и подробно ги доразвива.
С отделна молба пледира да й
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 300 лева.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по делото.
От събраните по делото писмени и
веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното
движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела
засичайки превишена за съответния контролиран пътен участък скорост на участник
в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип. След това, в полицейското
управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на
автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка
за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 20.09.2018 г. в 11:54 часа,
на първокласен път І-4, при км 42+400, в землището на с.Голец, област Ловеч,
системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се със скорост от 126
км/ч МПС. Предвид обстоятелството, че контролирания от системата участък от
пътя се намирал извън населено място, то съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1
от ЗДвП, максимално разрешената скорост била 90 км/час.
По-късно записите от системата
за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция”
към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип № 11743С0/00 /л.13/ установили, че
засечената в 11:54 часа на 20.09.2018 г. скорост от 126 км/час била от лек
автомобил „Пежо 407” с рег.№ .
След справка в централната база
данни на КАТ /л.15/, било установено, че собственик на автомобила е П.Т.Т. ***.
Въз основа на така
констатираното нарушение, на 28.11.2018 г. /справка на л.14 от делото/ бил издаден
електронен фиш серия К, № 2411419 /л.7 и 12/ срещу П.Т.Т. ***, в качеството й
на собственик на автомобила. С него наказващият орган й наложил на основание
чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП санкция „глоба” в размер на 100 лева. Във фиша било
отразено, че автомобила се е движел със скорост от 122 км/ч, тъй като били
приспаднати 3 % толеранс в полза на водача (допустима техническа грешка при
измерването на скоростта, съгласно техническата спецификация на използваното
АТС), при максимално допустима 90 км/час. Така превишението
на разрешената от закона скорост било изчислено на 32 км/час.
Видно от приложената по делото
разписка /л.36/, електронният фиш е бил връчен на П.Т. на 10.04.2019 година.
По делото липсват данни на
основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателката
Т. да е представила писмена декларация за друго лице, което да е управлявало
автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено
писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
С оглед наличните по делото
данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил връчен на П.Т., то жалбата е
подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна
страна, доколкото именно П.Т. е посоченото като нарушител в електронния фиш
лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.
При цялостният преглед на
обсъждания тук случай и представените от страните доказателства съдът
констатира, че са налице два абсолютно идентични електронни фиша серия К №
2411419 на ОД на МВР Ловеч, издадени срещу жалбоподателката
П.Т., с идентични реквизити и обстоятелствена част. Двата се различават
единствено по дадената правна квалификация на описаното нарушение. В първия,
който е бил връчен на жалбоподателката Т. /л.7 от
делото/, случаят е бил квалифициран като нарушение на разпоредбата на чл.21,
ал.1, във връзка с чл.21, ал.2 от ЗДвП. Вторият /на л.12 от делото/ е
представен, ведно с цялата административнонаказателна
преписка по случая от наказващия орган ОД на МВР Ловеч – съпроводително писмо
на л.2 от делото. В него обаче, като правна квалификация на нарушението е
посочена само разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Така установеното съдът счита за
съществено нарушение на правото на защита на наказаното лице, което като
последица води до отмяна на обжалвания фиш единствено и само на формално
основание. Аргументите за това са следните :
Макар и издаден по реда на
специалната, ускорената и облекчена процедура по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП,
електронният фиш е вид властнически правораздавателен акт и като такъв между
словесното изписване на обстоятелствата при извършване на нарушението, правната
им квалификация и приложимата санкционна норма следва да е налице пълно
единство, за да е наясно привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице какво точно нарушение му се вменява, че е извършило, с оглед
възможността да упражни правото си на защита в пълен обем. Отнесено към обсъждания
случай, връчвайки на жалбоподателката Т. електронният
фиш на л.7 от делото, наказващият орган, с описаната във фиша фактическа
обстановка и посочена правна квалификация е предопределил пределите и рамките
на правото й на защита. Резонно, с оглед на отразеното във връчения й фиш, при
упражняване правото на съдебно обжалване, в жалбата, както и в представените по
делото писмени бележки жалбоподателката е възразила и
подробно е изложила аргументи и доводи относно правната квалификация на
нарушението и че същата не съответства и противоречи на описаната фактическа
обстановка. В този смисъл, обсъждайки само фиша на л.7 от делото, т.е.
връченият на П.Т., настоящият съдебен състав също счита, че дадената правна
квалификация на деянието е противоречива и неправилна, и несъответства на фактическото
описание на нарушението, поради което и изложените в тази връзка аргументи са
основателни. Посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП визира
максимално разрешената скорост в и извън населено място за различните категории
превозни средства, както и с оглед вида на пътя – автомагистрала или скоростен
път. В случая, за вида на заснетото от АТС МПС собственост на Т. – лек
автомобил и посоченото във фиша обстоятелство, че това се е случило на
първокласен път І-4, то разрешената максимална скорост на движение е била 90
км/час. Неясно защо обаче, като привръзка на
нарушената правна норма е посочена и разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, която
сочи, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Такова
обстоятелство – въведено с пътен знак ограничение на скоростта в контролирания
пътен участък, не е отразено в обстоятелствената част на фиша, нещо повече –
там словесно е изписан елемент от състава на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП
: „….при максимално разрешена за извън населено място скорост 90 км/ч…..”. На
практика, с посочената квалификация по чл.21, ал.2 от ЗДвП наказващият орган е
въвел елементи от състава на това нарушение, без подобни обстоятелства (изрично
въведено с пътен знак ограничение на скоростта) да са отразени в описаната
фактическа обстановка. Не на последно място, това процесуално нарушение
препятства съда, в рамките на своята компетентност да прецени извършено ли е
нарушение на разпоредбите на ЗДвП, в какво се изразява то, тъй като не е ясно за
какво нарушение е санкционирана жалбоподателката.
Безспорно изложеното съставлява
процесуално нарушение, но още по-същественото в случая е, че в представения от
наказващия орган с преписката електронен фиш /л.12/ квалификацията по чл.21,
ал.2 от ЗДвП липсва. Механичното сравняване на двата ЕФ (този на л.7 и този на
л.12 от делото) води до извода, че се касае за един и същи такъв, а именно :
серия К, № 2411419. Неясно обаче остава защо от екземпляра при наказващия орган
е отпаднала квалификацията по чл.21, ал.2 от ЗдВП. Безспорно,
с оглед даденото фактическо описание на нарушението във фиша, квалификацията по
чл.21, ал.2 от ЗДвП е неправилна и излишна, но съдът само може да предполага
причините за тази последваща (след връчването на фиша
на П.Т.) промяна в правната квалификация на нарушението. Но във всички случаи
това е съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на
защита на наказаното лице в степен, че то да не е наясно с точната правна
квалификация на вмененото му нарушение, за да може да реализира това си право в
пълен обем. Недопустимо е едва в хода на въззивното
обжалване на ЕФ пред съд, в него да е въведена правна квалификация, която до
този момент не е била известна на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице. Най-малкото, до този момент за него са били налице и други
способи за защита, съгласно разпоредбите на чл.189, ал.5, изр.2-ро, ал.6 и ал.9
от ЗДвП, които то би могло да упражни, ако не е било „подведено” от правната
квалификация във връчения му фиш и го е обжалвало директно в срока по чл.189,
ал.8 от ЗДвП.
Не на последно място – в
настоящето производство съдът е изправен пред задачата да се произнесе по
законосъобразността на един ЕФ, но с посочени различни правни квалификации в
екземпляра връчен на наказаното лице и съответно този при наказващия орган. При
това положение е неясна волята на наказващия орган и как той квалифицира
описаното в обстоятелствената част нарушение, за да може да бъде направена
обоснована и почиваща на закона преценка относно правилността й.
Предвид на изложеното съдът намира,
че електронен фиш серия К, отразен в регистрите на сектор ПП при ОД на МВР
Ловеч под № 2411419 е незаконосъобразно издаден и като такъв следва да бъде
отменен.
При така констатираното
съществено процесуално нарушение при издаването на обжалвания ЕФ и този изход
на делото е безпредметно обсъждането на възраженията и доводите касаещи
реквизитите на фиша, както и дали техническото средство е било от одобрен тип и
преминало първоначална и последваща проверка.
По отношение на претенцията на жалбоподателката за присъждане на направените по делото
разноски, то същата е недопустима и като такава следва да бъде оставена без
разглеждане, тъй като в настоящето производство такива не се определят, в
какъвто смисъл е и ТР № 2 от 03.06.2009 г. по т.д.№ 7/2008 г. на ВАС.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 2211419 на ОД на МВР
Ловеч, с който
на П.Т.Т. ***, ЕГН : **********, е наложено административно наказание - глоба в
размер на 300 лева на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Оставя без разглеждане искането на П.Т.Т. ***, с горните данни, да й бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 300 /триста/ лева, представляващи
изплатено адвокатско възнаграждение, като НЕДОПУСТИМО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :