РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. ***, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на двадесет и втори ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Административно
наказателно дело № 20225440200325 по описа за 2022 година
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл. 416, ал. 6 от КТ.
Постъпила е жалба от „****“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. ***, бул. „***“ ***, представлявано от *** срещу Наказателно постановление № 21-
0001121/28.06.2022 г., изадено от директора на *** - гр. ***.
В жалбата се твърди, че НП е издадено при съществени нарушения на
материалните и процесуални правила, изразяващи се в недоказаност от обективна страна на
нарушението поради несъответствие с действителната фактическа обстановка, че изобщо не
е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение, тъй като се касае за техническа
грешка, допусната във форма 76, като неправилно в нея счетоводната къща е отразила, че
служителката ***а е работила на 01.01.2022, 02.01.2022, 03.01.2022 и 04.01.2022 г., а след
това е почивала, тъй като реално ***а започнала да полага труд на 04.01.20212 г., когато е
сключен и трудовият договор.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. ***, която поддържа
жалбата и моли обжалваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
За въззиваемия – ст. юр. *** – р.уп. счита жалбата за неоснователна, моли
обжалваното НП да бъде потвърдено, претендира за разноски.
След преценка на становищата на страните и на събраните по делото писмени и
гласни доказателства съдът направи следните фактически и правни изводи:
На 04.04.2022 г. и 28.04.2022 г. от свид. О. и Я. била извършена проверка по
1
документи за спазване на трудовото законодателство в дружеството – работодател. При
проверката били установени няколко нарушения, сред които и това, че дружеството като
работодател е допуснал на 01.01.2022 г. *** ***а да работи като мияч в хотел „***“ в к.к.
*** без сключен трудов договор в писмена форма. За констатациите от проверката е
съставен протокол за извършена проверка, като нарушенитео по отношение на ***а е
отразено в т. 9. Протоколът от проверката е връчен на упълномощеното лице З. С.. В него не
са отразени възражения.
С писмо от 09.05.2022 г. дружеството е поканено да изпрати представител на
16.05.2022 г. в 15,00 часа за съставяне на АУАН за констатираното нарушение. поканата е
връчена при отказ, удостоверен от ***.
На посочената дата в отсъствие на представител на жалбоподателя е съставен
АУАН № 21-0001121 за констатираното нарушение, квалифицирано като такова по чл. 62,
ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ. Актът е връчен с известие за доставяне на 18.05.2022 г. чрез ***.
Срещу съставения АУАН е постъпило възражение от управителя на дружеството ,
с което същият е заявил, че ***а е постъпила на работа на 04.01.2022 г., когато е тастанена
за спане в служебния корпус на хотела със заповед и е посочил, че счетодовната къща,
попълнила форма 76 е допуснала грешка,3 като неправилно е посочила, че ***а е работила
на 01, 02, 03 и 04.01, а след това е почивала 5 дни.
Като е съобразил писмените доказателства и възражението на жалбоподателя,
наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил на
работодателя имуществена санкция в размер на 1 500 лв.
НП е връчена на 30.06.2022 г. с известие за доставяне чрез ***, а жалбата е
депозирана в 14-днвения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН на 12.07.2022 г..
Видно от представените по делото писмени доказателства, *** ***а е подала
молба за работа в „****“ ООД на 31.12.2021 г., която свид. *** е резолирал с „Да“ без дата.
Според представения трудов договор № 081/04.01.2022 г., *** ***а е назначена на
длъжност мияч съдове, считано от 04.01.2022 г., с договорено трудово възнаграждение в
размер на 650 лв. като с уведомление от 07.01.2022 г. по чл. 62, ал. 5 КТ е регистриран
трудовият договор.
В таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през месец януари 2022 г.,
в която е посочено, че е съставена от Светослав ***, но е подписана от свид. С., видно от
нейните показания, срещу името на *** ***а е отразено, че е работила на 01, 02, 03 и 04
януари и след това е почивала на 05. 06. 07. 08. и 09. Като общо отработени са записани 20
дни. В разчетно-платежната ведомост за януари 2021 г. на ***а е начислено трудово
възнаграждение за 20 отработени дни.
Представена е писмена декларация на *** ***а, в която същата твърди, че е
започнала работа на 04.01.2022 г., когато е сключен трудовият й договор.
С настанителна заповед № 17/04.01.2022 г. комплексният управител свид. *** е
2
настанил ***а в стая № 3 в служебния корпус, считано от 04.01.2022 г. до края на зимния
туристически сезон.
Представена е и писмена декларация от *** *** – оперативен счетоводител на
дружеството – жалбоподател, в която същата е заявила, че при попълването на форма 76 за
м. ъянуари 2022 г. е допуснала техническа грешка, като е посочила, че ***а е започнала
работа от 01.01.2022 г., като в действителност е започнала работа на 04.01.2022 г., когато е
издадена и настанителната заповед.
В съдебно заседание свид. С. обяснява, че е получила от хотела по електронен път
форма 76 за януари 2022 г., въз основа на която изготвят трудовите възнаграждения.
Счетоводно информацията за назначаването на ***а е подадена на 04.01.2022 г. Заверила е
формата като меродавна, твърди, че се касае за техническа грешка.
Според свид. *** твърди, че оперативният счетоводител била разсеяна поради
претърпяна операция и поради това е допуснала тази грешка във форма 76. Твърди, че ***а
не е била на работа от 01.01. до 03.01. вкл. и не може да започне работа на 04 и да има пет
почивни дни след това. С постъпването на работа се изготвя и настанителната заповед.
В хода на съдебното следствие са разпитани свид. О., Я. и Г., С. и ***, които
потвърждават описаната фактическа обстановка.
След извършената служебна проверка за законосъобразността на издадения акт за
нарушения, Съдът установи, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения
на материалните и процесуални правила. Същото се отнася и за обжалваното НП, което е
издадено от материално и териториално компетентен орган.
Няма спор между страните, че при извършената документално проверка е
установено, че лицето *** ***а е посочена като работила на дните 01.01., 02.01., 03.01. и
04.01.2022 г. в дружеството – жалбоподател. Към 01.01.2022 г. същата е нямала сключен
трудов договор. Такъв бил сключен и регистриран на 04.01.2022 г..
Съдът не приема за основателни и достоверни доводите на жалбоподателя, че се
касаело за допусната техническа грешка при попълването на форма 76. Това е така, тъй като
молбата за постъпване на работа е подадена от ***а на 31.12.2021 г. – петък и поради
настъпващите празници и официални дни е обяснимо, че трудовият договор не е сключен
нито на същата дата като последен ден от годината, нито на следващия ден - 01.01.2022 г. –
събота, а едва в първия работен ден на 04.01.2022 г. - вторник. съдът счита, че реално ***а е
постъпила на работа на 01.01.2022 г. именно поради празничните почивни дни и открития
ски – сезон в к.к. ***, когато в хотела и ресторанта на жалбоподателя обективно е имало
голям брой гости и съответно необходимост от работна ръка за обслужването им. Не
случайно в молбата на ***а за назначаването й няма отразена дата в резолюцията именно
поради това, че не е било възможно и сключването на трудов договор на тази дата – 31.12.,
нито на следващия календарен ден – 01.01.. Обстоятелството, че трудовият договор е
съставен на 04.01. и на същата дата е изпратено уведомление за регистрирането му, както и
на същата дата е издадена настанителна заповед по никакъв начин не опровергават
3
направения извод, че ***а е постъпила на работа на 01.01.. Несъстоятелен е и доводът на
свид. ***, че няма как ***а да почива в три последователни дни след започването на работа,
тъй като тя е работила 4 дни и след това са отразени почивни дни, но не е ясно по колко часа
е работила и дали тези почивни дни не са вид компенсация за работата й в официалните
празнични почивни дни. Впрочем и във ведомостта за заплати не е начислено по-високо
възнаграждение за положения в официалните празници труд, което потвърждава тезата, че
на 05., 06.01. и 07.01. е почивала като компенсация за работата й в официалните празници.
Трудовият договор има законово определена форма – писмена /чл. 62, ал. 1/ и
трябва да съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл. 66, ал. 1 КТ – данни за
страните; мястото на работа; наименованието на длъжността и характера на работата; датата
на сключване и начало на неговото изпълнение; времетраене на трудовия договор; размера
на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни
отпуски; еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия
договор; основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както
и периодичността на тяхното изплащане; продължителността на работния ден или седмица.
Според ал. 2 с трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с
предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона,
както и условия, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с
колективния трудов договор. Тези условия имат незадължителен характер. Трудовият
договор се характеризира с повтаряемост на трудовите функции от работника в
продължителен период от време.
В случая от събраните по делото доказателства – представената ведомост за
заплати и присъствена форма, безспорно се установява, че към 01.01.2022 г. между „****“
ООД и *** ***а е съществувало трудово правоотношение, без да е бил сключен писмен
трудов договор между страните по него. Безспорно са установени договореното работно
място, работно време, почивни дни и почивки, длъжност и характер на работата, трудово
възнаграждение. Този извод се потвърждава от обстоятелството, че във ведомостта за
заплати е начислено, но и е заплатено трудово възнаграждение за 20 отработени дни в м.
януари. В противен случай не би могло да бъде платено трудово възнаграждение, в случай,
че дните от 01.01. до 03.01. вкл. не са били отработени. Този факт опровергава твърдението
на жалбоподателя, че във форма 76 е била допусната грешка. Свид. *** категорично заявява,
че присъствената форма й е изпратена попълнена по е-мейл, а съставянето й е отговорност
на съответния отговорник в отделното звено – кухня, ресторант, който я предава на
оперативния счетоводител. Това опровергава твърдението и че оперативният счетоводител
*** е допуснала грешка, тъй като не тя, а прекият отговорник в съответното звено попълва
ежедневно присъствената форма. При това положение прекият отговорник правилно е подал
данните към оперативния счетоводител и затова тъй е включил отработените дни от 01. до
03. вкл.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставяне на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Преценката дали едно лице
4
осъществява трудова дейност, се определя от обективно извършените действия, които са
характерни за трудова дейност. Тя следва да бъде извършена както от проверяващия орган,
съблюдаващ спазването на трудовото законодателство, така и от наказващия орган. В
съдебната фаза тази преценка се извършва от съда. Въззиваемият не отрича ***а да е
осъществявала трудова дейност, оспорва единствено началния й момент.
Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ изисква трудовият договор да бъде сключен
между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Чл. 62, ал. 2
КТ въвежда задължителна писмена форма на трудовия договор.
Нормата на чл. 63, ал. 1 КТ въвежда задължение за работодателя да предостави на
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Нещо повече,
разпоредбата на ал. 2 забранява на работодателя да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.
Всички тези изисквания са въведени с цел защита на правата на работника или
служителя, за да има яснота в трудовото правоотношение относно характера му,
договорената трудова дейности, условията на труд, заплащане и пр..
В конкретния случай и в АУАН и в НП се съдържат данни, от които еднозначно
може да се направи извод, че работникът ***а на 01.01.2022 г. е полагала труд за
жалбоподателя и че между тях е съществувало трудово правоотношение, без предварително
да е имало сключен писмен трудов договор.
Следователно нарушението е доказано както от обективна, така и от субективна
страна.
При извършената проверка съдът не установи съществени нарушения на
процесуалните правила при съставянето на АУАН и при издаването на НП. Материалният
закон е приложен правилно.
Санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 КТ предвижда имуществена санкция за
работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1
или 2, в размер от 1500 до 15 000 лв.. В случая на жалбоподателя е наложен минималният
предвиден размер на имуществената санкция.
Ще следва обжалваното НП да бъде потвърдено на основание чл. 63, ал. 2, т. 5
ЗАНН, вр. чл. 416, ал. 6 КТ.
Относно разноските:
С оглед изхода от спора на жалбоподателя не се дължат разноски.
На основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 24
Наредбата за заплащането на правната помощ ще следва на въззиваемия да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН и чл.
5
63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН ***ският районен съд се мотивира да
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0001121/28.06.2022 г.,
изадено от директора на *** - гр. ***, с което на „****“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, бул. „***“ ***, представлявано от *** в качеството му на
работодател на основание чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на
1 500 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
ОСЪЖДА „****“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
бул. „***“ ***, представлявано от *** да заплати на *** - гр. ***, представлявана от инж.
*** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв..
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията, предвидени в
НПК, в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд - ***.
Решението да се съобщи на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6