№ 467
гр. Враца, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Х. Н. Х.в
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело №
20241400500354 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх. №
690/31.01.2024 г., подадена от адвокат Ж. Д. от АК-Хасково, със съдебен адрес ***,
пълномощник на М. С. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** против Решение №
2/08.01.2024 год. постановено по гр. дело № 72/2023 г. по описа на Районен съд - Козлодуй,
в частта, с която е отхвърлен иска за сумата над 1 000 (хиляда) лева до сумата от 8000 (осем
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от причинени телесни увреждания; в частта с която е
отхвърлен иска за имуществени вреди за заплащане на законна лихва за периода от
18.11.2021 год. (датата на предявяване на претенцията) до 13.01.2022 год. (датата на
постановения отказ) и в частта, с която е осъден ищеца да заплати на „Гаранционен фонд",
гр. София разноски, съобразно отхвърлената част от иска, в размер 810,00 лева.
В изпълнение указанията на съда дадени с разпореждане № 296/15.05.2024г.
жалбоподателя, чрез пълномощника си адв.Д. от АК-Хасково с писмена молба вх.№
4156/28.05.2024г. е уточнила, че доверителят й М. С. И. обжалва първоинстанционното
решение в частта, с която е отхвърлен иска за сумата от 1000,00 лв. до сумата от 8000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като не обжалва
решението в частта, с която е отхвърлен иска за сумата от 8000,00 лв. до сумата от
10 000,00 лв., поради което в тази част решението е влязло в законна сила. По тази
причина, не прави отказ от иска, респ. не оттегля исковата молба в тази част.
1
Жалбоподателя твърди, че решението на Районен съд - Козлодуй в отхвърлителната му
част е неправилно - постановено при неправилно прилагане на материалния закон, т.е. на чл.
52 от ЗЗД за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди, поради
което следва да бъде отменено. Счита, че пред първоинстанционния съд по категоричен
начин е доказано наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд се е
произнесъл в противоречие с материалния закон и по-конкретно с разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД, че е нарушил принципа за справедливост, като е определил изключително занижен
размер на обезщетение, който не съответства на претърпените от него болки и страдания,
техния вид, характер и интензитет, поради което и не може да репарира преживените от него
травматични увреждания. Поддържа, че от изготвената съдебно-медицинска експертиза
всички увреждания получени от ищеца(мозъчно сътресение, без открита вътречерепна
травма, открита рана на лакътя, открита рана по окосмената част на главата, открита рана на
клепача и околоочната област) са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
претърпяното ПТП.
Въззивника счита, че в случая заместващото обезщетение за причинените му от
противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди следва да е в размер на
8000,00 лева, като законодателят определил висок нормативен максимум на този вид
застрахователното обезщетение в размер на 10 420 млн.лв. при всяко едно застрахователно
събитие - арг. чл. 492, т. 1 от КЗ и по този начин е целял заместващото обезщетение да
отговаря на действително претърпените болки и страдания.
Съобразно обществено-икономическите условия в страната към датата на настъпване
на процесното застрахователно събитие - края на 2021 год., морални норми в обществото,
респ. съобразно съдебната практика, въззивника счита, че справедливият размер за
заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания следва да е в
размер на 8 000 лева.
Жалбоподателя счита също, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и
в частта, с която е отхвърлен предявения иск за имуществени вреди за заплащане на
законна лихва за периода от 18.11.2021 год. (датата на предявяване на претенцията) до
13.01.2022 год. (датата на постановения отказ). Посочва, че най-ранната дата, на която
Гаранционен фонд е уведомен за настъпване на застрахователното събитие е 18.11.2021 год.,
от когато датира отговора му.
Счита, че неправилно е решението и в частта, в която са присъдени в полза на
ответника Гранционен фонд разноски в размер на 810,00 лв.
Моли съда, да отмени обжалваното решение на Районен съд - Козлодуй, в частта с
която е отхвърлен иска за сумата от 1000 лева до сумата от 8000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
причинени телесни увреждания и в частта, с която е отхвърлен иска за имуществени вреди
за заплащане на законна лихва за периода от 18.11.2021 год. (датата на предявяване на
претенцията)до 13.01.2022 год. (датата на постановения отказ) и в частта, с която е осъден
да заплати разноски на Гаранционен фонд, гр. София в размер на 810,00 лева и да
2
постанови решение, с което осъди ответника по този иск - Гаранционен фонд, гр. София, да
му заплати допълнително сумата от 7000 (седем хиляди) лева - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени телесни
увреждания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.11.2021 год. - датата
на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на обезщетението, както и да
му присъди направените по делото пред двете инстанции съдебни и деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Гаранционен фонд, с ЕИК ***, чрез
пълномощник адв. Е. Т. Г. от АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с който оспорва, като
неоснователна и недоказана въззивната жалба.
Твърди, че във въззивната жалба не се сочат конкретни нарушения на
първоинстанционния съд, а само неуважени твърдения от страна на ищеца. Намира за
правилно и законосъобразно обжалваното решение, като постановено при пълнота на
доказателствата и съобразено с трайната съдебна практика на съдилищата, че правилно
Козлодуйският районен съд е приел, че в хода на производството е установено по безспорен
начин, че ищецът М. И. се е возил на предна дясна седалка в лек автомобил „Шкода
Октавия“ управляван от водача Х. В. Б., без поставен предпазен колан, знаел е, че
автомобила е с променени регистрационни табели от друг автомобил, както и че водачът не
притежава свидетелство за правоуправление.
Счита, че районният съд е определил размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди по справедливост, тъй като в хода на съдебното производство и от
заключението на СМЕ са установени безспорно вредите причинени на ищеца, които са:
разкъсно - контузна рана на главата, при първоначалния преглед е имал ясен спомен, няма
гадене и повръщане. Бил е контактен и адекватен с нормален соматичен статус, както и
нормален неврологичен статус, имал е и охлузване на ляв лакът. Няма данни за проведено
допълнително лечение, като ищецът към датата на делото е възстановен от травмите и
физическото му състояние е добро.
Първостепенния съд е съобразил, че причинените увреждания на ищеца не се
характеризират със силна по интензитет и продължителност болка, че срокът на
възстановяване е бил 2-3 седмици, липсват усложнения и оздравителния процес бил
нормален.
Правилно районния съд е определил размера на дължимото обезщетение при спазване
разпоредбата на чл. 51,ал.2 от ЗЗД, като намалил обезщетението от определеното
първоначално такова в размер на 3000 лева - с 2/3 и определил окончателно обезщетение в
размер на 1000,00 лева.
Няма искане за допускане на нови доказателства.
Моли съда да потвърди, като правилно и законосъобразно, решението на Козлодуйския
районен съд, като остави без уважение въззивната жалба, ведно с всички законни последици.
В срока по чл.263 от ГПК от третото лице - помагач на страната на ответника
Гаранционен фонд – ЗК „Лев Инс“АД-София е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба.
Оспорва изцяло депозираната въззивна жалба от пълномощника на ищеца М. С. И.,
3
като неоснователна.
Посочва за неоснователни възраженията му за нарушаване разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
респ. за недостатъчност на размера на присъдените парични суми.
Счита, че обезщетението следва да е съобразено с датата на настъпване на деликта,
поради което е неотносимо възражението на жалбоподателя за неправилност на решението,
че не са съобразени динамика на икономически процеси и осъвременяване нивата на
застрахователното покритие, поради което моли съдът да не го кредитира.
Излага правни аргументи за прилагане разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Посочва с оглед заключението на приетата СМЕ, че при процесното ПТП на ищеца са
причинени три леки телесни увреди, като болките от същите били отшумели за период от
две-три седмици.
Съдът следва да зачете направеното пред първоинстанционния съд възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като съдът изложил
изчерпателни мотиви. Счита, че присъденото застрахователно обезщетение съответства на
присъдената от първоинстанционния съд сума.
Моли въззивната инстанция да остави без уважение въззивна жалба, като
неоснователна.
В срока по чл.263 от ГПК от третото лице - помагач на страната на ответника
Гаранционен фонд-Х. В. Б. не е постъпил отговор на въззивната жалба.
С въззивната жалба и с отговорите страните не сочат доказателства и не правят
доказателствени искания.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в
рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт, поради което следва
да се разгледа по същество.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав
обсъди събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната пълнота,
във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното от
фактическа страна:
Районен съд-Козлодуй е бил сезиран и се е произнесъл по предявени от М. С. И., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адвокат Ж. Д. от Адвокатска колегия -
Хасково, против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, искове за заплащане на застрахователно обезщетение от 10000 (десет хиляди) лева,
представляващо обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) в резултат на
ПТП от 04.10.2021г., ведно със законната лихва от 18.11.2021г. - датата на предявяване на
претенцията до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 04.10.2021г. около 09:10 часа в с.*** при управление
на лек автомобил „Шкода Октавия", водачът Х. В. Б. движейки се с несъобразена скорост с
релефа на пътя при завой загубил контрол върху МПС, напуснал пътното плътно в дясно по
посока на движението си и се блъснал в дърво, с което реализирал ПТП. Ищеца твърди, че
бил пътник в лек автомобил „Шкода Октавия" и пострадал при ПТП-то. За реализираното
ПТП е съставен КП за ПТП с пострадали лица с peг. № 288р-12486 от 04.10.2021г.
4
Ищеца твърди, че след претърпяното ПТП бил постъпил за лечение и наблюдение в
„Хирургично отделение" към МБАЛ „Х. Ботев" АД гр. Враца за времето от 04.10.2021г. до
06.10.2021г., като получил мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, открита
рана на лакътя, открита рана по окосмената част на главата, открита рана на клепача и
околоочната област, с което му е било причинено временно разстройство на здравето,
неопасно за живота с интензивни и продължителни болки и страдания.
Сочи, че и към настоящият момент не е възстановен, като продължава медикаментозно
лечение.Освен физическите травми, преживял и душевни такива, почувствал основателен
страх за живота си и не може да се отърси и до днес. Често сънувал кошмари, не може да
спи, често си припомня случилото се и изпитва постоянна тревога.
Ищеца твърди, че към датата на ПТП-то увреждащия лек автомобил „Шкода Октавия"
с рама № THBZZZ1U5U2017519, без данни за собственост не е имал валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Бил заявил претенцията си за
обезщетение за неимуществени вреди съгласно разпоредбите на КЗ и бил посочил банкова
сметка, за което при ответника Гаранционен фонд е образувана щета №
21210236/18.11.2021г., но с писмо с изх. № 24-01- 564/21/13.01.2022г., ответника отказал
изплащане на обезщетението.
Сочи, че било образувано НОХД 291/2021г. по описа на РС – Козлодуй, което
приключило със споразумение по чл.382 от НПК.
Относно размера на претенцията, счита, че неимуществените вреди не могат да имат
категорично стойностно изражение и не подлежат на пряко аритметично изчисляване.
Ноторно било известно, че претърпените болки и страдания нямат материален единен
еквивалент за пострадалия, но следва да се има предвид, че целта му е да се търси от съда
справедливо репариране на реално претърпените болки и страдания вследствие на ПТП по
вина на водач, нарушил правилата за движение и с поведението си станал причина за
реализиране на ПТП. Претендира сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, ведно със законна
лихва, считано от 18.11.2021г. - датата на предявяване на претенцията до окончателното
изплащане, както и заплащане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Гаранционен фонд,
действащо чрез юрисконсулт Й. Ш., с който оспорва предявеният иск като недопустим, а по
същество като неоснователен и недоказан.
Излага твърдения, че Гаранционен фонд не е пасивно легитимиран,като се позовава на
влязло в законна сила Определение, с което е одобрено споразумение за решаване на делото
с № 33/12.10.2021г. по НОХД №20211440200291 на КРС, с което Х. В. Б. от с.*** се признал
за виновен и е осъден на основание чл. 345, ал.2 вр. ал.1 НК за това, че на 04.10.2021г. около
09.00ч. в ***, общ. Козлодуй по *** до *** е управлявал лек автомобил марка „Шкода
Октавия", с идентификационен номер на рама № TMBHZ26Y554194932. Твърди, че не е
налице основание за привличане на отговорността на Гаранционен фонд, поради наличие на
действащ към датата на ПТП застрахователен договор за същия автомобил със ЗК „Лев Инс“
АД и представил справка от Информационен център към ГФ, от която е видно, че
увреждащият автомобил „Шкода” с номер на рама № TMBHZ26Y554194932 имал сключена
5
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗК „Лев
Инс“ АД, полица № BG/22/121001840540 със срок на действие от 13:21 часа на 28.06.2021г.
до 23:59 часа на 28.06.2022г., която полица била прекратена в ИЦ на ГФ на 13.10.2021г. в
21:20 часа,поради "Невнесена вноска".
Ответника по същество на спора, оспорва иска по основание и размер. Признава, че
Гаранционен фонд е бил сезиран във връзка с процесното ПТП от ищеца и по образуваната
щета № 21210236/18.11.2021г. УС на ГФ е отказал изплащането на обезщетение за
неимуществени вреди.
Направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по реда на чл.51,ал.2
от ЗЗД от страна на ищеца, който пътувал в процесното МПС, без поставен предпазен колан,
което е в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на настъпилата травматична увреда.
Освен това ищеца се съгласил да пътува в увреденото МПС „Шкода Октавия” с поставени
регистрационни табели на друг автомобил, съгласил се да пътува с неправоспособен водач, с
когото са се познавали.
Оспорва размера на предявени иск за неимуществени вреди, като изключително
завишен, позовавайки се на чл. 558 ал.1 от КЗ, визиращ, че размерът на обезщетението,
изплащано от ГФ, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по
задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило ТПТ.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихви, като излага доводи, че в случая
законната лихва се дължи от датата на подаване на исковата молба, а не от 18.11.2021г.,
както е посочено от ищеца.
По искане на ответника е конституиран като трето лице-помагач Х. В. Б. от с.***,
който се явил лично в с.з., дал обяснения и не оспорва исковете.
По искане на ответника като трето лице помагач е конституиран и ЗК „Лев Инс“ АД,
която оспорва иска. Представила писмени доказателства, че застраховката „Гражданска
отговорност” сключена с полица № BG/22/121001840540 не касае автомобила „Шкода
Октавия”, с който е осъществено процесното ПТП на 04.10.2021г., от което ищеца
претендира обезщетение за неимуществени вреди. Позовава се на КП за ПТП,в който бил
посочен правилния номер на рамата на автомобила № THBZZZ1U5U2017519 посочен от
ищеца в и.м. Представил допълнително справки и НП.
При тези аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни, като се претендират и разноски по делото.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства,
допуснати и изслушани са съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи,
чиито заключения не са оспорени от страните и са приети от съда.
Въз основа на събраните доказателства, анализирайки приложението на нормите на чл.
558, ал. 5 и чл. 380 от КЗ, в обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че
предявеният иск за заплащане на неимуществени вреди е допустим, с оглед спазване на
изискването на чл. 380 КЗ, с оглед сключеното споразумение № 33/12.10.2021г. по НОХД №
20211440200291/2021г. по описа на Районен съд Козлодуй, извършването на деянието,
неговата противоправност и вината на дееца - третото лице Х. В. Б., са установени, както и
6
че от заключението на СМЕ са установени вредите, причинени на ищеца, причинно-
следствената връзка между тях и процесното ПТП, поради което искът за неимуществени
вреди е доказан по основание.
По отношение неговия размер, прилагайки нормата на чл. 52 ЗЗД и съобразявайки
характера, интензитета и продължителността на причинените увреждания, както и краткият
срок за възстановяване, районният съд е приел, че справедливото обезщетение в случая е
3000 лева, а за разликата до пълният предявен размер от 10000,00 лв. иска е отхвърлен.
Първоинстанционният съд е приел също, че е налице съпричиняване по реда на
чл.51,ал.2 от ЗЗД от страна на ищеца, поради доказаното по делото знание от негова страна,
че автомобилът, в който бил пътник е управляван от неправоспособен водач, както и че е
пътувал без поставен предпазен колан. На това основание е намалил претендираното от
ищеца обезщетение с 2/3 и му присъдил такова в размер на 1000,00 лв.
С оглед основателността на претенцията за неимуществени вреди, съдът приел, че на
уважаване подлежи и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху
главницата, считано от датата на постановения отказ на Гаранционен фонд – 13.01.2022г., до
окончателното изплащане на задължението.
С обжалваното решение РС-Козлодуй на основание чл. 558, ал. 5, вр. с чл. 557, ал. 1 , т.
2, б. „а“ от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД осъдил Гаранционен фонд, *** да заплати на М. С. И., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата 1 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени телесни
увреждания вследствие на настъпило на 04.10.2021г. ПТП, причинено виновно от Х. В. Б. от
с.*** при управление на лек автомобил „Шкода Октавия“, червена на цвят с рама №
THBZZZ1U5U2017519, без сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“
към датата на ПТП, ведно със законната лихва, считано от 13.01.2022г. до окончателното
изплащане, като отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди до предявения
размер от 10 000 лева, като неоснователен и недоказан.
Със същото решение на основание чл.78, ал.1 ГПК осъдил Гаранционен фонд, ***, да
заплати на М. С. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** разноски за платена
държавна такса съобразно уважената част на иска от 40 (четиридесет) лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК осъдил Гаранционен фонд, ***, осъдил да заплати на
основание чл.38, ал.2 ЗА на пълномощника на ищеца М. С. И., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, адвокат Ж. Д. от АК-Хасково адвокатско възнаграждение в размер на
130,00 лева.
На основание чл.78, л.3 ГПК осъдил М. С. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
*** да заплати на Гаранционен фонд, *** сумата в размер на 810,00 (осемстотин и десет)
лева, разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на страната на
ответника Гаранционен фонд - Х. В. Б. с ЕГН ********** от с.***, общ.Козлодуй,
обл.Враца, *** и ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК *** със седалище ***.
Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят
приетата и изяснена от районния съд фактическа обстановка.
7
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във
връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
При извършената служебна проверка по чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира, че
първоинстанционното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е
разбираемо. Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена
правилността му в обжалваните части по изложените във въззивната жалба доводи и при
извършена служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материално правни
норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният иск за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен над сумата от 8000,00 лв. до
пълния му предявен размер от 10000,00 лв., видно от депозирана писмена молба вх.№
4156/28.05.2024г., чрез неговия пълномощник и поради тази причина не е направил отказ от
иска, респ. оттегляне на исковата молба в тази част.
От ответника ГФ решението не е обжалвано в частта, в която този иск е уважен в
размер на 1 000,00 лв., ведно със законната лихва върху него от 13.01.2022 г. до
окончателното му изплащане, поради което в тези части то е влязло в законна сила и
въззивният съд не дължи произнасяне.
Във въззивното производство спорът се съсредоточава само върху размера на
дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пострадалия ищец, в
съответствие с критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и върху
дължимостта и размера на законната лихва за забава.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички относими и
необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената и възприета от районния съд
фактическа обстановка е правилно установена и изцяло кореспондира с представените по
делото доказателства. Въззивната инстанция споделя изложените от районния съд мотиви,
довели до извода за основателност на предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер 1000,00 лева и неоснователност и недоказаност на този иск в
размер на разликата до претендираните 10 000,00 лева, и намира, че решението е
постановено при правилно приложение на материалния закон и съобразно доказателствата
по делото, при което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
В отговор на наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира за
необходимо да изложи допълнително следните фактически и правни съображения:
От фактическа страна по делото е установено и не е спорно, че на 04.10.2021г. около
09:10 часа в с.***, общ. Козлодуй, по *** до ***, Х. В. Б. без да притежава свидетелство за
управление е управлявал МПС - лек автомобил марка „Шкода Октавия", с рама №
THBZZZ1U5U2017519, с рег. № Е *** ВС, без данни за собственост, в който пътувал ищеца
8
на предна дясна седалка, като се движил с несъобразена скорост с релефа на пътя при завой
загубил контрол върху МПС, напуснал пътното плътно в дясно по посока на движението си
и се блъснал в дърво, реализирайки ПТП. Установено е също и не е спорно, че за лек
автомобил марка „Шкода Октавия", не е била сключена застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
За процесното ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг.
№ 288р- 12486 от 04.10.2021г, който не е оспорен от страните по делото.
По делото е приложено за послужване НОХД № 291/2021г. по описа на Районен съд
Козлодуй, от което е видно, че с определение от 12.10.2021г. е одобрено споразумение
(имащо значение на влязла в сила присъда), с което Х. В. Б. е признат за виновен и му е
наложено наказание за престъпления по чл.345 ал.1 НК вр.чл.54 НК за това, че на
04.10.2021г. около 09.00ч. в ***, общ. Козлодуй по *** до №8 е управлявал МПС - лек
автомобил марка „Шкода Октавия" с идентификационен номер на рама с №
TMBHZ26Y554194932, като си е послужил с регистрационни табели с рег. № Е *** ВС
издадени за друго моторно превозно средство, а именно за лек автомобил марка „Фиат
Пунто" с рама № ZFA1760004525940. Наложено му е също наказание по чл. 345,ал.2 вр.ал.1
от НК, за това, че на 04.10.2021г. около 09.00ч. в ***, общ. Козлодуй по *** до №8 е
управлявал МПС - лек автомобил марка „Шкода Октавия" с идентификационен номер на
рама с № TMBHZ26Y554194932, като МПС-то не е регистрирано по надлежния ред-
чл.140,ал.1 от ЗДвП и чл.140,ал.2 от ЗДвП.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
По делото е безспорно, че Х. В. Б. не притежава свидетелство за правоуправление на
МПС, което се потвърждава от неговите обяснения дадени в с.з., от приложено Наказателно
Постановление № 21-0288-000319/01.11.2021г. на Началника на ОД на МВР, РУ-
Козлодуй(л.94 от делото) и от справката на ИЦ към ГФ изготвена на база данни от
застрахователните компании в страната за сключени застраховки „Гражданско отговорност”
по регистрационни табели.
От приетата САТЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от
първоинстанционния и въззивния съд, се установява механизма на ПТП, при който лек
автомобил „Шкода”, модел „Октавия“ управляван от Х. В. Б. от ***, на 04.10.2021 г. около
09,00 часа се е движил по платното за движение на ул. „Ленин“ в *** в посока от с. Бутан
към *** със скорост на движение около 95 км/ч. При излизане в прав участък от ляв завой,
поради движение с превишена скорост, лекият автомобил „Шкода”, модел „Октавия“ е
загубил напречна устойчивост, отклонил се в дясно и напуснал платното за движение,
преминал през бордюра и тревната площ, автомобилът се блъснал челно в областта на
десния фар и калник в крайпътно дърво, след което се завъртял в посока на въртене на
часовниковата стрелка върху платното за движение, после се установил на пътното платно с
предната си част насочена към с. Бутан. В резултат на станалото ПТП ищеца, който бил
пътник в лек автомобил „Шкода” и седял на предна дясна седалка, получил описаните в
9
медицинските документи наранявания. Експерта посочил, че л.а. „Шкода Октавия“,
производство 1997 год., заводско изпълнение бил оборудван с предпазни колани за водача и
пътниците на всички седалки в него, включително и с въздушни възглавници. Според
заключението, при процесното ПТП реализирано на 04.10.2021 г., ищеца седял на предна
пасажерска седалка в катастрофиралият автомобил „Шкода Октавия“ и бил без предпазен
колан, вследствие на което получил описаните травми предимно в областта на главата.
Експерта посочил още, че в материалите по делото и в ДП по НОХД № 291/2021г. по описа
на РС-Козлодуй липсва информация за състоянието на предпазните колани след ПТП-то, но
след като те не са използвани е невъзможно тяхното блокиране.
За установяване на причинените на ищеца травматични увреждания, техния
интензитет и продължителност на лечение в първоинстанционното производство са
представени писмени доказателства (Фиш от ФСМП - Козлодуй от 04.10.2021г., Епикриза от
ХО при МБАЛ „Х. Ботев“ АД град Враца , амбулаторен лист от 18.12.2021г. и медицинско у-
ние изд.от МЦ „Норма“ ООД гр.Свищов за психичното състояние на ищеца) от които се
установява, че М. С. И., бил прегледан в спешния център още на 04.10.2021г.и му е била
поставена работна диагноза: разкъсно-контузна рана на главата. Бил с ясен спомен, нямал
гадене и повръщане, бил контактен, адекватен, с нормален соматичен и неврологичен
статус. Имал охлузване на ляв лакът. Назначена е терапия с противооточно средство,
обезболяващо, кръвоспиращо, водно-солеви разтвор и локален анестетик и компресивна
превръзка.
В МБАЛ „Х. Ботев“ АД град Враца ищеца бил на лечение в периода от 04.10.2021 г. до
06.10.2021 г. с диагноза: Мозъчно сътресение, пострадал при ПТП, без загуба на съзнание, с
главоболие, гадене без повръщане, бил в задоволително общо състояние. Имал разкъсно-
контузна рана на темето тип „ламбо“ около 5-5 см. Разкъсно-контузна рана челно в ляво с
размер 7 см. и разкъсно-контузна рана в областта на ляв лакът с размер 2 см., бил с нормален
соматичен статус. Проведено е медикаментозно лечение с противооточно средство,
обезболяваща, витамин С и глюкозен серум. Изписан при липса на медицински риск,
контактен, адекватен, без ОНС, с дадени указания.
Относно психичното му състояние от приложено с исковата молба медицинско у-ние
изд.от МЦ „Норма“ ООД гр.Свищов/л.9 от делото/ се установява, че И. в момента на
прегледа /17.12.2021г./ е с ясно съзнание, психично ориентиран, мисловен процес без
нарушение на темп и структура. Няма данни за сетивни измами. Памет и интелект-
съответни за възрастта и социума, без нарушения.
От приетото от първоинстанционния съд, като обективно и обосновано заключение на
съдебномедицинска експертиза (СМЕ), което и настоящия въззивен състав приема като
професионално и компетентно изготвено, е установено, че в резултат на процесното ПТП на
04.10.2021 г. ищеца е получил разкъсно-контузна рана тип „ламбо“ в теменната област на
главата; разкъсно-контузна рана на челото в ляво; разкъсно-контузна рана на ляв лакът.
Според вещото лице по механизъм тези увреждания отговарят да бъдат получени от удар с
или върху твърд тъп предмет и могат да бъдат получени в условията на ПТП - травма в
купето на лек автомобил. В заключението е отразено, че описаните увреждания са
10
причинили на М. С. И. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание – временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Оздравителния (възстановителния) процес,
според заключението, е от порядъка на 2-3 седмици при липса на усложнения и нормален
оздравителен процес, без настъпили последващи усложнения. Също от заключението е
установено, че няма установени травматични увреждания, които да са получени в резултат
на употреба на обезопасителен колан, като и самия пострадал отрича да е бил с поставен
обезопасителен колан. Получените от ищеца двете разкъсно-контузни рани в областта на
главата, биха могли да бъдат предотвратени при поставен обезопасителен колан, като към
датата на изготвяне на експертизата, ищеца е напълно възстановен от претърпените травми
и физическото му състояние е добро.
За установяване на преживените от пострадалия болки, страдания и неудобства в
резултат на извършеното ПТП, по делото са разпитани като свидетели Ж. М.- полицейски
служител бил на мястото на ПТП-то и съставил констативния протокол, но не си спомня
конкретни обстоятелства от значение за спора, С. И. А.(баща на ищеца) и Д. Д. Л.(близка
приятелка на ищеца).
Свидетеля А. сочи, че 04.10.2021г.бил събуден от негов колега, който му съобщил за
ПТП с участие на синът му. Потеглили за спешния център в гр.Козлодуй, но не го намерили
на местопроизшествието, тъй като вече бил транспортиран в спешна медицинска помощ в
гр. Козлодуй. Видял, че синът му лежи на носилка и главата му била цялата в кръв.
Впоследствие бил транспортиран в болницата в гр.Враца, където останал на стационарно
лечение около седмица. Не могъл да се движи, имал световъртежи, шевове на глава и на
едната му ръка.
След като се прибрал вкъщи, не могъл да се обслужва сам, оплаквал се, че не се
чувства добре. Приемал лекарства, но свидетелят не си спомня точно какви. А. посочил, че
синът му за около месец и половина-два се възстановил, като друго допълнително лечение
не му е провеждано, нито лечение на психичното му състояние. И към настоящият момент
има признаци да забравя някои неща.
Свидетелката Д. Д. Л. разбрала за ПТП-то от роднини на ищеца. Видяла го на носилка
в болницата в гр.Козлодуй, а докато бил на лечение една седмица в болницата в гр.Враца не
го е посещавала. След като се прибрал в домът си, ходила да го види, като сочи, че ищеца не
могъл да се обслужва сам, а баща му помагал. Видяла шевове на главата и косата му била
обръсната. Имал дълбока рана на лакътя. При разговори с него, ищеца й споделял за болки в
главата, приемал лекарства, но свидетелката не знае точно какви. За около един месец се
възстановил.
Свидетелства, че преди ПТП-то ищеца бил концентриран, а към настоящият момент
ищеца забравя някои неща.
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на горепосочените свидетели
съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК, за обстоятелствата, че ищеца е претърпял ПТП на
04.10.2021г., возел се е на предна дясна седалка до шофьора и е бил няколко дни на лечение в
МБАЛ гр.Враца, но не и за обстоятелствата, че изпитвал страх, уплах и влошен сън, тъй
като противоречат и се опровергават от приетата СМЕ.
11
За вида, характери и оздравителния период на телесните увреждания на ищеца съда
дава вяра и кредитира изцяло приетата СМЕ.
Трето лице Х. Б. в се явил в с.з. и дал обяснения във връзка с настъпилото ПТП, като
споделя, че карал силно автомобила и затова реализирал ПТП. Сочи, че с ищеца се познават
много отдавна и същият знаел, че Б. няма книжка, както знаел и за смяна на
регистрационните табели на процесния автомобил.
По делото не е спорно обстоятелството, че за лек автомобил марка „Шкода Октавия" с
идентификационен номер на рама с № THBZZZ1U5U2017519, без данни за собственост,
управляван от третото лице Х. Б. не е била налице действаща към 04.10.2021 г.
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
От приетата по делото претенция за заплащане на обезщетение от ищеца до
Гаранционен фонд се установява, че същият уведомил Гаранционен фонд за настъпило ПТП
на 04.10.2021 г. и е поискал изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на получени от ПТП-то телесни увреждания в размер 15 000,00 лева.
Претенциите на ищеца са заведени при Гаранционен фонд като щета № 21210236/18.11.2021
г. за неимуществени вреди и с две писма (приложени на л. 13 и 14 от делото) Фонда е
поискал от ищеца да представи документи, а с писмото от 13.01.2022 г. е отказал изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди с мотиви, че за увреждащия автомобил с рама №
TMBHZ26Y554194932 има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, полица BG/22/121001840540, изд.от ЗК“Лев Инс“ АД със срок на
валидност от 28.06.2021г. до 28.06.2022г., която е подала данни към ИЦ на ГФ за
прекратяване на полицата, считано от 14.10.2021г., но към датата на ПТП-то-04.10.2021г. тя е
била валидна.
Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят така
приетата и изяснена фактическа обстановка, поради което окръжният съд я възприема
изцяло.
Относно оплакванията във въззивната жалба за неправилно прилагане
институтите на чл.52 от ЗЗД и чл.51,ал.2 от ЗЗД от районния съд, въззивната
инстанция следва да се отбележи следното:
Спорът пред въззивната инстанция се свежда основно до размера на дължимото
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и до
наличието или не на твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, респ. размерът на приноса му в целия единен съпричинителен процес между
обстоятелствата и явленията в обективната действителност, а и оттам – наличие на
основание за редуциране на определеното от съда обезщетение, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост – чл. 52 ЗЗД. Според приетото в ППВС № 4/23.12.1968 г., понятието
"справедливост" по смисъла на посочената законова разпоредба не е абстрактно, а е
свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обстоятелства при телесни увреждания са: характерът, броят и начинът на увреждането,
12
обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на
здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. От друга страна, в константната съдебна практика на ВКС (напр.
Решение № 151 от 12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г., ТК, ІІ т. о., Решение № 130 от
09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г., ТК, ІІ т. о.,
Решение № 174 от 27.10.2016 г. по т. д. № 2960/2015 г., ТК, I т. о., Решение № 157 от
28.10.2014 г. по т. д. № 3040/2013 г., ТК, II т. о., Решение № 141 от 28.01.2016 г. по т. д. №
1398/2014 г., ТК, II т. о. и мн. др.) се приема, че при определяне на справедливото
обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен
случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на
увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални
болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на
увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя
към този момент.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи
от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Последните са относим критерий и при определяне размера на дължимото от
Гаранционния фонд обезщетение, независимо, че същият няма качеството на застраховател.
Аргумент за това е нормата на чл. 558, ал. 1 КЗ, съгласно която размерът на изплащаното от
ГФ обезщетение не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по
задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило ПТП /в настоящия
случай – 10 420 000 лева за едно събитие, независимо от броя на пострадалите лица,
съобразно чл. 492, т. 1 КЗ/.
В процесния случай е доказано, че ищеца М. С. И. е получил разкъсно-контузна рана
тип „ламбо“ в теменната област на главата; разкъсно-контузна рана на челото в ляво;
разкъсно-контузна рана на ляв лакът, които са му причинили болки и страдания. За
посочените увреждания по делото няма данни за проведено продължително лечение от
ищеца. Общият оздравителният период за получените травми е от порядъка на 2-3 седмици,
без усложнения и нормален оздравителен процес. Ищеца е напълно възстановен от травмите
получени при ПТП на 04.10.2021 г. и физическото му състояние е добро. Психическото му
състояние също е добро, без нарушения в памет и интелект, с ясно съзнание и психически
ориентиран, видно от медицинско у-ние изд.от МЦ „Норма“ ООД гр.Свищов.
При определяне справедливия размер на обезщетението, съдът съобрази, че ищеца е
бил хоспитализиран в МБАЛ „Х. Ботев“ АД гр.Враца в периода от 04.10.2021 г. до
06.10.2021 г.провеждано му е лечение с обезболяващи средства, краткия период на
възстановяване, в който е изпитвал болки и страдания и неудобства от битово и хигиенно
естество, възрастта му -17 години към момента на настъпване на ПТП, в която същият е бил
в ученическа възраст, работоспособен и активен, както и икономическите условия в
страната към момента на настъпване на вредите – 2021 г. От друга страна следва да бъде
13
отчетено, че възстановяването на ищеца е протекло без усложнения в обичайния период за
тези травми, че понастоящем не са установени видими травматични увреждания, че ищеца е
напълно възстановен от травмите получени при процесното ПТП и е в доброто физическо и
психическо състояние.
С оглед всички посочени критерии, вкл. обществено-икономическите условия в
страната към датата на процесното ПТП, при отчитане установените лимити по чл. 492 КЗ, с
оглед общественото понятие за справедливост и съдебната практика за подобни случаи
настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от
ищеца болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП, възлиза на 3000,00 лв. Този
размер на обезщетението към 2021 г. е адекватен на присъжданите обезщетения с оглед
икономическата конюнктура и би репарирал в пълна степен причинените на ищеца за
неимуществени вреди вследствие на деликта, без да води до неоснователно обогатяване за
сметка на деликвента. Определяне на по – висок размер на обезщетението, съдът намира за
несправедливо, предвид характера на трите травми, които са само повърхностни с нисък
интензитет на болка, отминали за не-дълъг период от 2-3 седмици и без никакво проведено
лечение. Допълнително по делото не се доказа ищеца да е бил в невъзможност да полага
труд, или да е отсъствал от училище или работа - няма данни да посещава училище, нито да
работи). В този смисъл оплакванията на въззивника за присъден размер на обезщетение за
неимуществени вреди, в нарушение на принципа за справедливост, са неоснователни.
Спорен пред въззивната инстанция е и въпросът за правилното приложение на
института на съпричиняване от първоинстанционния съд с оглед въведените във въззивната
жалба оплаквания, че съдът е извел необоснован и неправилен извод за приложимост на
този институт в противоречие със събраните по делото доказателства и при неправилно
ценене на същите.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат.
Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал
предпоставки за възникване на вредите. Съпричиняването подлежи на пълно и главно
доказване от страна на ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2
ЗЗД, цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия
на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. В случаите, при които пострадалият е пътувал в
лек автомобил, без да ползва предпазен колан, това обстоятелство не обуславя само по себе
14
си приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването на обезщетението за вреди ще е
допустимо само при наличие на категорични доказателства, че вредите не биха били
настъпили, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
В конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като пътник в лек
автомобил марка „Шкода Октавия" с твърдения, че водачът на този автомобил Х. Б. е бил
неправоспособен водач на МПС към датата на ПТП и с противоправното си поведение е
съпричинил ПТП, като е нарушил правилата за движение по пътищата, а ищецът с
поведението си е съпричинил собствените си вреди, като се е качил в лекия автомобил и се е
возил като пътник, като е знаел или не е положил дължимата грижа да узнае, че водачът е
неправоспособен, както и е пътувал без поставен обезопасителен колан.
Настоящият съдебен състав намира, че това възражение е доказано в процеса по
следните съображения:
Константна е съдебната практика, намерила израз в ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. №
1/2014 г. на ОСТК – налице е съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е
пътувало в автомобил, управляван от водач, без съответната правоспособност, ако този факт
му е бил известен. Рисковото поведение на пострадалия, с което той е спомогнал за
собственото си увреждане, е налице тогава, когато е резултат на негов съзнателен и
свободно формиран избор, по отношение на когото е налице знание за този факт. Знанието,
като елемент от фактическия състав на съпричиняването, в този случай подлежи на пълно и
главно доказване, доказателствената тежест за което носи страната, въвела възражението за
съпричиняване.
По делото се доказа, че ищеца и водача на л.а. марка „Шкода Октавия" се познават и са
в близки отношения. В обясненията си пред съда дадени по реда на чл.176 от ГПК ищеца
заявил: „Не съм знаел, че Хр.Б. няма свидетелство за правоуправление“, а в показанията си
дадени на досъдебното производство/л.8/ в същия ден на ПТП-то на 04.10.2021г. И. изрично
заявил пред разследващия полица: „Знам само, че Х. няма книжка“, което е извънсъдебно
признание.
Поемането на предвидим и реално очакван риск, или в неговото необосновано
игнориране, това поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в
пряка причинна връзка вредоносния резултат, последица от реализираното ПТП. /Решение
№ 59 от 27.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 257/2021 г., II т. о., ТК, Определение № 245 от
18.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2027/2023 г., III г. о., ГК./
Този факт изключва липсата на знание за неправоспособността на водача, а наличието
му означава, че с качването си в автомобила пострадалият е предприел възможен и
предвидим риск от настъпване на ПТП, който в случая се е реализирал. По делото липсват
твърдения и доказателства, че той не е бил в състояние да разбира свойството и значението
на постъпките си, макар и непълнолетен.
На следващо място, е извода на настоящия съдебен състав, че установената
неправоспособност на виновното лице е в причинно-следствена връзка с настъпилото
произшествие. Вещото лице по САТЕ е установило техническата причина за ПТП, а именно
15
– управляване на лекия автомобил с превишена скорост от 95 км./ч. един път над
разрешената/, като безопасната скорост е била 50 км/ч разрешена в населено място съгласно
чл.21 от ЗДвП, загуба на напречна устойчивост на автомобила, отклоняване в дясно и
напускане на платното за движение, преминавайки през бордюра и тревната площ,
автомобилът се блъснал челно в областта на десния фар и калник в крайпътно дърво, след
което се завъртял в посока на въртене на часовниковата стрелка върху платното за
движение, след което се установил на пътното платно с предната си част насочена към с.
Бутан.
Липсата на правоспособност, особено с оглед ниската възраст на делинквента на 18
години, означава липса на знания, умения и опит, включително за съобразяване влиянието
на пътната настилка и центробежните сили върху движението на превозното средство,
довели именно до загуба на странична устойчивост на автомобила, която водачът не е бил в
състояние да овладее. Въпреки проведеното доказване, по делото не е установено
последният да е притежавал необходимите технически познания и умения да управлява лек
автомобил, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице.
Ето защо, съдът намира, че е доказано, че пострадалият е знаел, че водачът на лекия
автомобил не притежава свидетелство за управление, може да се направи категоричен извод
за съпричиняване поради съзнателното поемане на риска от пострадалия, съгласявайки се да
пътува в автомобил, управляван от неправоспособен водач.
По отношение на другото възражение – че пострадалия ищец е пътувал без поставен
обезопасителен колан, този факт се потвърждава от СМЕ и от САТЕ досежно вида и
механизма на получените травми. Според експерта медик, при поставен предпазен колан,
ищеца е могъл да предотврати настъпване на травматичните си увреждания, а именно двете
разкъсно-контузни рани на главата. Според експерта по САТЕ при установения механизъм
на ПТП, че скоростта с която автомобилът се е блъснал в дървото е била 95 км./ч. е налице
причинно - следствена връзка между получените травми на главата от ищеца и
непоставянето от него на предпазния обезопасителен колан.
Нормата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП вменява в задължение на водачите и пътниците в
МПС от категория М1, М2, М 3 и N1, N2 и N3, когато са в движение да използват
обезопасителни колани, с които те са оборудвани. Нормата е императивна, установена в
обществен интерес и имаща за цел да съхрани живота и здравето на водачите и пътниците в
МПС. Всяко отклонение от нея е нарушаване на закона и означава противоправно поведение
на нарушителя. Непоставянето на обезопасителен колан, респ. неправилното му поставяне,
поставя в завишен риск субектите, които имат това задължение.
Предвид гореизложеното правилно районния съд е намалил обезщетението на ищеца с
2/3, като му е присъдил обезщетение в размер на 1000 (хиляда) лева.
Като е достигнал до същите правни изводи районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в обжалваните части.
Във въззивната жалба се инвокиране оплакване от въззивник-ищец, че законната лихва
за забава следва да бъде присъден от 18.11.2021 год. (датата на предявяване на претенцията),
а не както районния съд е присъдил в решението си от 13.01.2022 год. (датата на
16
постановения отказ), като счита, че в тази решението на съда е неправилно.
Съгласно нормата на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, приложима в настоящия случай по силата
на препращата норма на чл. 558, ал. 1 изр. второ КЗ, в полза на застрахователя е предвиден
срок от 15 работни дни за разглеждане на претенцията, като забавата му настъпва именно,
ако не определи и изплати в този срок дължимото обезщетение. Съответно, ако определени
нередовности на претенцията на пострадалия осуетяват изпълнението на задължението на
застрахователя, то ползващото се от застраховката увредено лице като кредитор също изпада
в забава и това негово поведение освобождава длъжника-застраховател от неблагоприятните
последици на неговата забава /чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ/.
Отговорността на фонда не е функционално свързана с отговорността на делинквента,
поради което той не дължи заплащането на компенсаторна лихва от деня на увреждането.
/Решение № 72 от 29.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1191/2021 г., I т. о., ТК, Решение № 128 по
т. д. № 2466/2018 г. и решение № 60112 по т. д. № 122/2020 г. на І т.о. на ВКС, Определение
№ 50617 от 17.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2442/2021 г., II т. о., ТК).
В случая ищецът е предявил своите претенции пред ответника на 18.11.2021 г. /видно
от приложеното писмо на л. 11 от делото/, без да са наведени твърдения за представяне на
изисканите от фонда допълнителни доказателства, поради което и съгласно чл. 558, ал. 1,
изр. 2 вр. чл. 497, ал. 1, т. 2 вр. чл. 496, ал. 1 КЗ от тази дата тече тримесечният срок за
произнасяне по претенцията. ГФ се е произнесъл с мотивиран отказ на 13.01.2022г. Предвид
това върху обезщетението следва да се присъди законна лихва от деня на изтичане на срока
за произнасяне – 13.01.2022 г. до окончателното изплащане. Ето защо иска за присъждане на
законна лихва за периода от 18.11.2021 г. до 13.01.2022г. вкл. е неоснователен и правилно е
отхвърлен от първоинстанционния съд.
Предвид горното настоящия въззивен състав намира въззивната жалба за
неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция на въззивника М. И. не се дължат
разноски.
Въззиваемата страна не е направила разноски и не е претендирала такива, поради което
не следва да й се присъждат.
На третите лица -помагачи не се дължат разноски.
Предвид гореизложеното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2/08.01.2024 год. постановено по гр. дело № 72/2023 г.
по описа на Районен съд - Козлодуй, в обжалвани части.
В останалата част решението е влязло в законна сила.
Решението е постановено при участието на трети лица - помагачи на страната на
въззиваемия Гаранционен фонд - Х. В. Б. с ЕГН ********** от с.***, общ.Козлодуй,
17
обл.Враца, *** и ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК *** със седалище ***.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок
от връчване на препис от него на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18