Решение по дело №137/2022 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 128
Дата: 13 декември 2022 г.
Съдия: Габриела Георгиева Христова Декова
Дело: 20227130700137
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

град Ловеч, 13.12.2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

                                                                               ЛЮБОМИРА К.

 

при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора Цветомир Папурков, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 137/2022г. по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 183/20.10.2022г., постановено по н.а.х.д. № 518/2022г., Ловешки районен съд, осми наказателен състав е отменил като незаконосъобразен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство – Серия К № 3583882, издаден от ОД на МВР Ловеч, с който на М.К.Д. с ЕГН **********, в качеството й на законен представител на „Джокари Грийн Искейп” ООД, ЕИК *********, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 400 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – ОД на МВР Ловеч, страна по н.а.х.д. № 518/2022г. по описа на Ловешки РС.

В жалбата се излагат твърдения за неправилност на съдебния акт. Твърди се, че неправилно въззивния съд е приел, че жалбоподателят не е могъл да упражни и защити правата си поради нередовно връчване на процесния ЕФ. В тази връзка се излага, че фишът е изпратен с писмо с обратна разписка на адреса на юридическото лице, което се е върнало с отбелязване „получателят непознат на посочения адрес”. Излага се, че след направена справка в НБДН, ЕФ е изпратен на РУМВР Велико Търново за връчване. Лицето не е могло да бъде установено след две посещения на постоянния и настоящия си адрес, поради което административнонаказващия орган е приложил разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението на РС Ловеч и потвърждаване на електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез упълномощен юрисконсулт поддържа жалбата и ангажира становище за нейната основателност с подробно изложени доводи.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава заключение за основателност на касационната жалба.

Административен съд Ловеч, втори касационен състав, след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение и съобрази доводите на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за основателна. Аргументите за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства районният съд правилно е установил фактическата обстановка, от която е видно, че на 17.03.2020г. в 14:48 ч. в с. Сопот, област Ловеч, на ПП І-4, км 24+500, при движение в посока гр. Варна, при максимално разрешена за населено място скорост 50 км/ч, с МПС „Дайхатсу Сирион” с рег. № ******** било извършено нарушение за скорост, установено и заснето с АТС „ARH CAM S1”. За нарушението на 11.05.2020г. бил съставен електронен фиш Серия К № 3583882 на М.К.Д. – законен представител на „Джокари Грийн Искейп” ООД, с. Бангейци. В ЕФ било посочено, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 82 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 32 км/ч след отчитане на толеранс минус 3 км/ч. Няма данни за връчване на ЕФ на санкционираното лице.

При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че от формална страна електронният фиш е съставен в законоустановените срокове и притежаващ изискуемите по закон реквизити, при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. При обсъждане на събраните писмени доказателства районният съд приел, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е одобрен тип средство за измерване, преминала е техническа проверка, а по същество стигнал до извод, че нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства.

За да отмени електронния фиш, въззивният съд приел, че наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процедурата по връчването му. Мотивите на решаващия състав са, че на постоянния и настоящ адрес на лицето на са извършени многократни опити да бъде връчен ЕФ, по делото не са представени доказателства, че ЕФ е изпратен за връчване на тези адреси с препоръчано писмо с обратната разписка. В ЕФ фигурира трети адрес, на който няма доказателства по делото да е търсена жалбоподателката. Предвид на така установеното от него, районният съд е приел, че не са били налице кумулативните предпоставките на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Като нарушение районният съд приел и липсата на отбелязване в ЕФ, кога е влязъл в законна сила, което противоречи на закона. Горното съдът е приел за допуснатото от административнонаказващия орган съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на наказаното лице, изразяващо се в правото му по закон да се защити чрез подаване на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП за лицето, действително управлявало автомобила, или възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП, както и да заплати в законовия срок 70% от наложената му глоба. По този начин съществено били нарушени процесуалните права на жалбоподателя по издаването и оспорването на ЕФ.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за основателни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно и допустимо, но постановено в противоречие с приложимите законови разпоредби.

Съгласно специалната разпоредба на чл.189, ал.5, изр. първо от ЗДвП, електронният фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В случая от данните по делото е видно, че процесният ЕФ не е връчен на наказаното лице. ЕФ е изпратен веднъж с препоръчано писмо с обратна разписка на адреса, посочен във фиша, като писмото се е върнало в цялост с отбелязване „получателят непознат на посочения адрес”. На установените чрез проверка в НБДН два други адреса на лицето, постоянния и настоящия такъв, е разпоредено връчване чрез длъжностно лице, което е посетило два пъти адресите, като на единия адрес е установено чрез беседа, че Д. не е познато на този адрес лице, а на другия адрес, че Д. не живеела там, а само наглеждала имота през 3-4 месеца. Лицата не можели да предоставят актуален адрес или телефон за връзка.

Настоящият касационен състав намира, че начинът на връчване не обуславя сам по себе си незаконосъобразност на атакувания акт, тъй като разпоредбите, свързани с връчването, касаят възможността за упражняване на правото на защита на наказаното лице (каквото в случая не е отречено от съда), а нито по въззивното дело, нито в настоящото касационно производство са приложени доказателства, които да свидетелстват за осуетени от страна на органите процедури по чл.189, ал.5, изр. второ, ал.6 или ал.9 от ЗДвП. Цитираните законови разпоредби уреждат административния ред за защита против наложено административно наказание с издаден ЕФ и упражняването на тези правни възможности в случая не е осуетено. Не са представени доказателства настоящият ответник след узнаване за съставения ЕФ да е опитал да упражни правата си да подаде декларация за управляване от друго лице на МПС, или възражение, или да е поискал да заплати глобата в намален размер от 70%, и реализирането на тези права да му е било отказано от АНО.

Нещо повече, в жалбата си до районния съд, поставила началото на съдебното производство, жалбоподателят не е изложил никакви съображения за осуетяване от съответните органи на процедурите по чл.189, ал.5, ал.6 и ал.9 от ЗДвП, явяващи се резултат от неправилното, според него връчване на ЕФ. В хода на цялото съдебно производство, развило се пред районния съд такива възражения не са правени, въпросът за нарушени права по чл.189, ал.5, ал.6 и ал.9 от ЗДвП не е поставян, не са представяни доказателства за това, не са правени и доказателствени искания. Възражения, представяне на доказателства или доказателствени искания за осуетяване ползване на правата по горните разпоредби от ЗДвП не са правени и пред касационната инстанция. В развилото се пред въззивната инстанция съдебно производство, съдът се е произнесъл мотивирано и изчерпателно по всички въпроси, касаещи законосъобразността на обжалвания пред него ЕФ. Извършвайки пълна проверка на отразеното в ЕФ, на деянието и по отношение на лицето, извършило нарушението, е стигнал до извода, че ЕФ съответства на всички законови изисквания, че е установено по безспорен начин нарушението, нарушителя и неговата вина.

Както бе изложено по горе, установяването на нередовно връчване по принцип е относимо до осъществяване правото на жалба до съда. В настоящия казус районният съд е приел последната за подадена в срок и е разгледал спора по същество, с което е спазено правото на съдебна защита на наказаното лице. Електронният фиш е достигнал до знанието на нарушителя, като последният го е оспорил пред съда, без да заяви в жалбата, поставила началото на въззивното производство или в отделна декларация, че друго лице е управлявало МПС, че МПС е било обявено за издирване или е със специален режим на движение, и че му е било отказано да заплати глобата в намаления законов размер. Такива твърдения не са изложени от него и в хода на цялото първоинстанционно производство, въпреки че е разполагал с процесуалната възможност да реализира правата си по чл.189, ал.5, изр. второ или ал.6 и по чл.189, ал.9 от ЗДвП още с подаване на жалбата си до РС. Следователно изводите на решаващия състав, че в случая са били нарушени съществено правата на защита на наказаното лице и това е основание за отмяната на ЕФ, при липса на съответни доказателства за горното, са незаконосъобразни. Не са налице съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, напротив това право е упражнено в пълен обем, като в хода на развилите се пред две съдебни инстанции производства, жалбоподателят е разполагал в пълна възможност да изложи възраженията си и да ангажира доказателства за тяхната основателност.

В горния смисъл е и последователната и непротиворечива практика на Административен съд Ловеч – така Решение №185/02.12.2020г., по к.а.н.д. №179/2020г., Решение №129/04.10.2021г., по к.а.н.д. №123/2021г., Решение №6/11.02.2022г., по к.а.н.д. №184/2021г.

В заключение касационната инстанция приема, че при установяване на нарушението и провеждане на специалната административнонаказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението и авторът му, годността на техническото средство и спазването на законовите изисквания за реквизити на процесния ЕФ. Спазени са и правилата, въведени с Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба съответства на нормативно предвидения в чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение.

По изложените мотиви съдът счита касационната жалба за основателна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалните правила, но при неправилно прилагане на закона, поради което същото следва да бъде отменено.

Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събирането на нови доказателства, а въззивният съд е изразил подробни мотиви по съществото на спора, към които на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК настоящата инстанция препраща, след като е приел, че нарушението е безспорно доказано, обжалвания пред него електронен фиш следва да се потвърди като законосъобразен.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.1 от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 183 от 20.10.2022г., постановено по н.а.х.д. № 518/2022г. по описа на Ловешки районен съд, и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразен Електронен фиш Серия К № 3583882 на ОД на МВР Ловеч, с който на М.К.Д. с ЕГН ********** – законен представител на „Джокари Грийн Искейп” ООД, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП глоба в размер на 400 лв. за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                          2.