Решение по дело №12849/2018 на Софийски градски съд

 

 

              РЕШЕНИE

 

 

                                       Гр. София, 03.12.2020 г.

 

                               В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

              СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                                     МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

 

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 12849/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

          С решение № 409922/17.5.2018 г., постановено по гр.д. № 87483/2017г. от Софийски районен съд 2 г.о., 158 състав,е уважен изцяло за сумата от 800 лв. искът на "З.А.Б." АД, предявен на основание чл.411 КЗ срещу "Б.В.И.Г."- частичен иск от 2 022.20 лв., представляваща останалата непогасена от ответника част от изплатеното по застраховка „Автокаско” обезщетение и разноски за определянето му за застрахователно събитие, настъпило на 29.11.2016, ведно със законната лихва от 14.12.2017 до окончателното изплащане на сумата и ответникът е осъден да заплати разноски за първоинстанционното производство в размер на 300 лв.

         Решението е обжалвано от ответника с оплаквания за незаконосъобразност.  Навежда, че застрахованото при ищеца превозно средство е над пет години и не е необходим ремонт в оторизиран сервиз, а вредата следва да се изчисли по средни пазарни цени към момента на произшествието, но съобразно цените в други автосервизи, а не в автосервиза, който се явява официален за съответната марка автомобил, тъй като конкретният лек автомобил не е „нов автомобил“ , не е гаранционен и не е задължително ремонтът да се извърши в официален за марката сервиз. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което искът да бъде отхвърлен изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

                Въззиваемото З. „А.Б.“ АД оспорва жалбата, претендира юрисконсултско възнагражнеие.

                 Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения за обжалване срок срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен аккт, поради което е процесуално допустима.

                В настоящото производство доказателства при условията на чл.266 ГПК не са ангажирани.

                Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна поради следното:

Предявеният от "З.А.Б." АД иск е с правно основание чл.411 КЗ - за заплащане от ответника З. "Б.В.И.Г." на сумата от 800 лв., частично от 2 022,20 лв., представляваща останалата непогасена от ответника част от изплатеното по застраховка „Автокаско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 29.11.2016 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска -14.12.2017г. и разноски.

         Според исковата молба в срока на застрахователното покритие по договор за застраховка „Каско” е настъпило събитие - ПТП, в причинна връзка с което са настъпили щети на застрахования лек автомобил „Ауди Q 5 с рег.№ *****на стойност 5 619,02 лв., като ищецът поддържа да е изпълнил задължението си за заплащане на ремонта на застрахования автомобил. Твърди ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на деликвента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното обезщетение. Твърди, че ответникът е погасил част от дължимата сума в размер на 3611,81 лв. на 30.06.2017 г. Претендират се 800 лв. от дължимия остатък от 2022,20 лв., както и обезщетение за забавеното му изпълнение.

         Страните не спорят, че между собственика на автомобила „Ауди Q 5 „ и ищеца е бил налице валиден договор за имуществена застраховка „Автокаско”,  настъпило е пътно-транспортно произшествие в срока на действие на договора, причинено виновно от валидно застрахован при ответника по риска „гражданска отговорност“ водач, ищецът е възложил ремонта на автомобила на сервиз „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД, ищецът е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размер от 5 619,02 лв. въз основа на фактурите на автосервиза, ответникът е възстановил на ищеца сумата от 3 611.81 лв. Прието е в производството пред първата инстанция неоспорено заключение на авто-техническа експертиза, според което стойността на ремонта на лекия автомобил към датата на произшествието, изчислена въз основа на представените с исковата молба доказателства – фактури от ремонтиращия автосервиз, възлиза на 4 956.08 лв., вкл. 15 лв. ликвидационни разходи, а стойността на ремонта към същата дата с прилагане на стойността на новите части от алтернативен доставчик  възлиза на 3 665.14 лв., вкл.15 лв.ликвидационни разходи.   

          При посочените данни първоинстанционният съд е приел частичната претенция за основателна изцяло за сумата от 800 лв., като е възприел заключението на автоексперта за стойността на вредите по средни пазарни цени към датата на настъпването им  в размер на 4956.08 лв. с включени ликвидационни разноски, изчислена на база на фактурите от ремонтния сервиз. Вторият вариант на заключението, изготвен въз основа на цените на частите от алтернативни доставчици въобще не е обсъждан.

           Решението е незаконосъобразно.

В случая ищецът не е заявил фактически твърдения, че към момента на ПТП увреденият лекавтомобил е в гаранционен срок и съответно не са ангажирани доказателства за това. При липсата на доказателства, сочещи към необходимост увреденият автомобил да се ремонтира с оригинални части в автосервиз „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД, дължимото застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на собственика на увредения автомобил се равнява на пазарната стойност на ремонтните дейности по неговото възстановяване с алтернативни части. Тази пазарна стойност според заключението на автотехническата експертиза възлиза на 3 665.14 лв., вкл.15 лв. ликвидационни разходи.Ответникът е заплатил на ищеца сумата от 3 611,81 лв. или неплатената част от задължението му възлиза на 53.33 лв. За посочената сума претенцията е основателна и е следвало да бъде уважена. Решението в частта до присъдената сума от 53.33 лв. следва да бъде потвърдено. До уважения размер над 53.33 лв. до 800 лв. решението следва да бъде отменено. Следва да се постанови ново, с което искът за разликата да бъде отхвърлен. Следва да се отмени и решението в частта, в която на ищеца са присъдени разноски над 100 лв.

               Съобразно изхода от спора пред настоящата инстанция на въззиваемото дружество се следват разноски в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.

                Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

 

   ОТМЕНЯ решение № 409922/17.5.2018 г., постановено по гр.д. № 87483/2017г. от Софийски районен съд 2 г.о., 158 състав, в ЧАСТТА, в която искът по чл.411 от КЗ е уважен за сумата над 53.33 лв. до 800 лв. и в ЧАСТТА,  в която е присъдено юрисконсултско възнаграждение над 100 лв. и вместо него постановява:

           ОТХВЪРЛЯ като неоснователен за сумата от 746.67 лв. искът, предявен на основание чл.411 КЗ от "З.А.Б." срещу З. "Б.В.И.Г.", представляваща частичен иск от останалата непогасена от ответника част от изплатеното по застраховка „Автокаско” обезщетение и разноски за определянето му за застрахователно събитие, настъпило на 29.11.2016 г.

            ПОТВАРЖДАВА решението в ЧАСТТА, с която искът по чл.411 от КЗ е уважен за сумата до 53.33 лв. и в ЧАСТТА, с която в полза на "З.А.Б." е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

            ОСЪЖДА "З.А.Б." да заплати на З. "Б.В.И.Г." сумата от 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

          Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.