Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Д., 09.01.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Д. РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав в публично съдебно заседание на девети
декември две хиляди и деветнадесета година в следния състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА
ПЕТКОВА
при
секретаря С.Б., като разгледа докладвано от районния съдия гр. дело № 1465 по описа на ДРС за 2019г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на Т.А.Ч. с ЕГН ********** ***,
чрез процесуалния представител адвокат Г.Р.И. с адрес ***, срещу ЗД „БУЛ ИНС“АД
с ЕИК **, седалище и адрес на управление гр. С., район „Л.“, бул.“Д.Б.“ №**,
представлявано от изпълнителните директори С. С.П.и К.Д.К., по чл.432 от
Кодекса за застраховането за осъждането на ответника да заплати на ищеца
следните суми: 1) 20 лева - частичен иск от общата сума в размер на 100 лева,
представляваща разлика между реални имуществени вреди, причинени от водач на
застрахован в ответното дружество автомобил по застраховка „Гражданска
отговорност“, на собствен на ищеца автомобил „М.**“ с рег. №**, по щета №**/24.06.**
г. при настъпило на 22.06.** г. ПТП, малко преди ** часа, по ул.“С.С.“ №** в гр. Д. по вина на М. Г.,
която е управлявала застрахования в ответното дружество стоящ вдясно лек
автомобил „Ф.Г.“ с рег. №**и е предприела маневра назад, навлязла в платното на
ищеца и го блъснала отпред и изплатената сума на 17.10.** г. в размер на 63.20
лева, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата
молба (24.04.2019 г.) до окончателното плащане. 2) 5,75 лева, представляваща
законната лихва върху посочената в т.1 сума за периода от датата на увреждането
(24.06.** г.) до датата на подаването на исковата молба (24.04.2019 г.).
На осн. чл. 213 от ГПК, съдът с
определение №1835 от 02.07.2019г. е присъединил за съвместно разглеждане гр.
дело № 1465/2019г. по описа на ДРС, XIX с-в, и гр. дело № 2220/2019г. по описа
на ДРС, IX с-в, в производството по гр. дело № 1465/2019г. по описа на ДРС, IX
с-в, за постановяване на общ съдебен акт, като е прекратил отделното
производство по гр.дело № 2220/2019г. по описа на ДРС, IX с-в., образувано по подадена от Т.А.Ч. с ЕГН ********** ***, чрез процесуалния
представител адвокат Г.Р.И. с адрес ***, с която срещу ЗД„БУЛ ИНС“АД с ЕИК **,
седалище и адрес на управление гр. С., район „Л.“, бул.“Д.Б.“ №**,
представлявано от изпълнителните директори С. С.П.и К.Д.К., е предявен иск по
чл.432 от Кодекса за застраховането за осъждането на ответника да заплати на
ищеца следните суми: 1) 80 (осемдесет) лева като частичен иск от общата сума в
размер на 100 лева, представляваща разлика между реално причинените увреждания
от водач на застрахован в ответното дружество автомобил по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобила на ищеца „М.**“ с рег. №** по щета №**/24.06.**
г. (произшествието е настъпило на 22.06.** г. малко преди 19.30 часа по ул.“С.С.“
№** в гр. Д. по вина на М. Г., която е управлявала застрахования в ответното
дружество стоящ вдясно лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. №**и е предприела маневра
назад, навлязла в платното на ищеца и го блъснала отпред) и изплатената сума на
17.10.** г. в размер на 63.20 лева, заедно със законната лихва върху нея от
датата на подаването на исковата молба (21.06.2019 г.) до окончателното
плащане. 2) 24.29 лева (двадесет и четири лева и двадесет и девет стотинки),
представляваща законната лихва върху посочената в т.1 сума за периода от датата
на увреждането (24.06.** г.) до датата на подаването на исковата молба
(21.06.2019 г.).
С протоколно определение от 09.12.2019г.,
на основание чл. 214, ал.1 от ГПК, е допуснато изменение в размера на
предявените искове посредством тяхното увеличаване, както следва: от 20 лева до неговия пълен размер от 22,78
лева; от 5,75 лева до неговия пълен размер от 6,45 лева и за периода 10.07.**г.
до 24.04.2019г.; от 80 лева до неговия пълен размер от 90,00 лева и от 24,29 до
неговия пълен размер от 26,94 и за периода от 10.07.**г. до 21.06.2019г.
В исковата молба са изложени
следните обстоятелства: Ищецът твърди да е собственик на лек автомобил „М.”,
модел „**”, с ДК №**, рама: **, год. на производство: **г., брой врати: 5,
кубатура: **, цвят: **.
На 22.06.**г.,
малко преди **ч., управлявайки горепосочения автомобил в гр. Д. по ул.„С.С.” №**,
претърпял ПТП – дясностоящ лек автомобил, марка „Ф.”, модел „Г., рег.№**,
управляван от М. ***, предприел маневра назад, навлязъл в платното на ищеца и
блъснал управлявания от него автомобил отпред.
За
произшествието бил подаден сигнал на спешен телефон 112. Тъй като между
водачите нямало спор за вината, бил съставен Двустранен протокол за ПТП №**/22.06.**г.
Собственикът на виновния за настъпилото пътно-транспортно произшествие лек
автомобил „Ф.”, модел „Г.", рег.№** имал сключена застраховка
"Гражданска отговорност" с ответното дружество по Полица №****.
За
претърпените от ищеца имуществени вреди в ЗД„БУЛ ИНС“АД била заведена щета №**/24.06.**г.
При извършен от служител на ответното дружество оглед били установени следните
щети: Облицовка пр. броня - кол.1, степен - 1, боя.
На 17.10.**г.
по банковата сметка на ищеца застрахователят ответник превел сума в размер на
63,20 лв. с основание „******”, представляващи номера на заведената щета и
номера на застрахователната полица.
След
направено проучване за стойността на щетата в оторизирани магазини за продажба
на авточасти и сервизи за ремонт на автомобили, Т. Ч. установил, че
необходимата сума за възстановяване на автомобила, е в размер на 160,00 лв., от
които застрахователят му заплатил 63,20 лв., т.е. неплатената разлика до
действителната стойност на щетата е около 100,00 лв. Изплатената от
застрахователя сума не отговаря на действително претърпените имуществени вреди.
По
изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, редовно уведомен,
е депозирал отговор на исковата молба, чрез адв. С.З.С.. Счита производството
за недопустимо и моли за прекратяването му предвид липсата на специалната
предпоставка по чл. 493 от КЗ. Изразява и становище за неоснователност на
предявените искове по следните съображения: механизмът на настъпване на
процесното ПТП е неясен; оспорва процесното ПТП да е настъпило по описания в
исковата молба механизъм; оспорва ДКП №***/22.06.**г., като счита, че същият не
съдържа изискуемите по закон реквизити; оспорва твърдението за изключителна
вина на водача на застрахования автомобил, като навежда възражение за
съпричиняване на ПТП от страна на ищеца, който с поведението е допринесъл за
настъпване на вредите – ищецът паркирал по начин, който затруднявал
придвижването на останалите МПС. Намира претендирания размер на обезщетение за
прекомерно завишен, като оспорва и заявените от ищеца претърпени вреди, както и
причинната им връзка с ПТП.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание основание чл.
432, ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.**г./ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът
навежда възражение за съпричиняване по чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 432
ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.**г./, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ.
Фактическият състав на иска по
чл.432, ал.1 от КЗ се свързва с пълното и главно доказване от ищеца на:
реализирането на процесното ПТП; виновното причиняване на същото от деликвента,
като вината на деликвента се предполага до установяването на противното;
наличието на валидно застрахователно правоотношение между последния и ответното
дружество към момента на ПТП; претърпяните по вид и обем материални щети,
причинната връзка между тях и деликта; размера на дължимото обезщетение за тях
и изпадането в забава на ответника.
Съгласно разпоредбата чл. 498,ал.
3,във вр. с чл. 496,във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя
на ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок
от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на
застрахователно обезщетение.
В тежест на ищеца е да докаже
изтичането на срока по чл. 498, ал. 3 от КЗ.
В тежест на ответната страна е да
докаже положителните факти, на които основава твърденията и доводите си, както
и евентуално при успешно проведено доказване от ищеца - че му е изплатил
застрахователно обезщетение за претърпените увреждания.
По възражението за съпричиняване:
в тежест на ответника е да установи наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпването на противоправния резултат.
Между страните по делото не е
спорно наличието на застрахователно правоотношение по отношение на автомобил „Ф.Г.“
с рег. №**, възникнало със сключване на
застрахователна полица №****, валидна към датата на настъпване на процесното
ПТП /22.06.**г./, издадена от ответното
дружество.
Не е спорно, че на 22.06.**
година малко преди ** часа в гр. Д., по ул. „С. С.” №** се е осъществило
процесното ПТП.
Не е спорно, че ищецът е собственик
на увредения автомобил.
От представения по делото
констативен протокол за ПТП №** от 22.06.** г., се установява, че на 22.06.**г.,
в гр. Д., по ул. „С.С.“ №** в ** часа е настъпило пътнотранспортно произшествие, с участието на
л.а. „М.**“ с рег. №**,
управляван от Т.А.Ч., и л.а.„Ф.Г.“ с рег. №**, управляван от М.Д.И.. Съгласно протокола
водачът на дясностоящия лек автомобил, марка „Ф.”, модел „Г.”, предприел
маневра назад, навлязъл в платното на ищеца и блъснал управлявания от него
автомобил отпред, като му нанесъл щети в дясната част на предната броня. Направена
е схема на ПТП, а протоколът е разписан от водачите на двата автомобила.
При разпита си свидетелката М.Д.И.,
призована по искане на ищеца, споделя, че излизайки на заден ход от паркинга
пред дома си, не видяла автомобила на Т.Ч. и го ударила в предната му част.
Между двамата водачи нямало спор за вината, подписали констативен протокол.
Предвид уведомлението за настъпилите
щети, при застрахователя ЗД „БУЛ ИНС“ АД е образувана преписка по щета №**/24.06.**г.
Съставен е опис на щетите, съгласно който при процесното ПТП са увредени
следните детайли на л.а. „М.**“ с рег. №**:
облицовка пр. броня степен на деформация „1“ и повредено лаково покритие.
Съгласно заключението на вещото
лице по приетата САТЕ, нанесените щети по увредения автомобил са, както следва:
облицовка на предна броня – степен на деформация „1“ и повредено лаково
покритие, като същите съответстват на механизма на настъпване на ПТП, посочен в
исковата молба на Т. Ч. и е технически възможно тези повреди да настъпят по
този начин. За отстраняване повредите по л.а. „М.**“ с рег. №** и привеждането
му във вида от преди произшествието е необходимо да му се извърши ремонт на
стойност 175,98 лв. /с вкл. труд и материали/.
Не се спори, че на 14.10.**г.
ответното дружество е заплатило на ищеца по банков път сумата от 63,20 лв. –
обезщетение по щета №**/24.06.**г.
Вследствие на произшествието
пострадалият лек автомобил е претърпял вреди, които следва да бъдат
възстановени на ищцовата страна.
С оглед на изложеното съдът
намира, че са доказани всички предпоставки за възникването на отговорността за
обезщетяване на имуществени вреди от деликт, а именно че на посочената дата е
настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от противоправното
поведение на застрахованото при ответника лице, вследствие на което са били
причинени увреждания на лекия автомобил, собственост на ищеца, поради което
предявеният иск за обезщетяването им е доказан по основание. Дължимото от
ответника застрахователното обезщетение следва да е равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието. Доколкото не е предвидено друго, то
съгласно общите принципи на чл. 45 от ЗЗД и чл. 51 ал.1 от ЗЗД ответникът е
длъжен да обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане, т.е. следва да е налице пълно репариране на преките
вреди. Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на
договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания
размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено
по пазарната му стойност.
Съобразно разпоредбата на чл.
400, ал. 2 КЗ, за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността
за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и др., без прилагане
на обезценка. Съдебната практика е категорична, че при съдебно предявена
претенция за заплащане на обезщетение, последното се определя по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие.
От САТЕ се установява, че
стойността, необходима за възстановяване на щетите като обща сума по средни
пазарни цени към датата на събитието, е в общ размер от 175,98 лева. След
приспадане на извършеното плащане от 63,20 лева, дължимото обезщетение възлиза
на 112,78 лева.
По делото ответното дружество не
ангажира доказателства за релевираното в срока по чл. 131 от ГПК възражение за
съпричиняване на ПТП от страна на ищеца, а именно че с поведението той е
допринесъл за настъпване на вредите – ищецът паркирал по начин, който
затруднявал придвижването на останалите МПС. Поради това, възражението се явява
неоснователно.
С оглед гореизложеното,
предявените искове за главници се явяват
доказани както по своето основание, така и по размер – общо 112,78 лв., като сумите следва
да бъдат присъдени ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, доколкото към датата
на завеждане на делото срокът по чл.498, ал.3 вр.с чл.496 от КЗ е бил изтекъл.
В случая, следва да се приеме, че
ответникът е изпаднал в забава с изтичане на срока по чл. 497 от КЗ от датата
на извършване на огледа /24.06.**г./ Срокът от 15 работни дни след огледа на
автомобила е изтекъл на 15.07.**г. и от следващият тази дата ден ответникът е
изпаднал в забава. За периода от 16.07.**г. до 23.04.2019г. /от 24.04.2019г. -
датата на подаване на исковата молба се дължи законната лихва/ ответникът дължи
обезщетение за забава върху главницата от 22,78 лв. в размер на 6,40 лв., като
за горницата над този размер до предявения размер от 6,45 лева и за периода
10.07.**г. - 15.07.**г. акцесорният иск подлежи на отхвърляне. За периода от 16.07.**г.
до 20.06.2019г. /от 21.06.2019г. - датата на подаване на исковата молба се
дължи законната лихва/ ответникът дължи обезщетение за забава върху главницата
от 90,00 лв. в размер на 26,75 лв., като за горницата над този
размер до предявения размер от 26,94 лева и за периода 10.07.**г. - 15.07.**г.
акцесорният иск подлежи на отхвърляне.
Относно
отговорността за разноски:
Ищецът
претендира разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, както следва:
200 лв. - държавна такса и 2,50 лв. - банков комисион; 250 лв. - депозит вещо лице и 5 лв. - банков
комисион; 600 лв. - адвокатско възнаграждение /заплатено в брой – по 300 лв. по
гр. дело № 1465/2019г. по описа на ДРС, XIX с-в, и по гр. дело № 2220/2019г. по
описа на ДРС, IX с-в,/.
Ответникът
е заявил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, при което в контекста на приложното поле на чл.78, ал.5 от ГПК,
съдът е длъжен да прецени дали размерът на заплатените разноски е адекватен на
естеството на извършените процесуални действия. Съобразно цената на предявените
искове за главница и обезщетение за забава, минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г.,
възлиза на 300 лв. Платеното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
надхвърля минималния размер и не е съответно на фактическата и правна сложност на
делото и на обема на осъществената от пълномощника на страната защита. Ищецът е предявил два отделни
иска, за защита на едно имуществено право с нисък материален интерес , като
образуваните дела, впоследствие са съединени на осн. чл.213 от ГПК. За заведеното по-късно гр. дело №2220/2019г.
на ДРС на същия не му се следва отделно адвокатско възнаграждение, като освен
ниската фактическа и правна сложност на делото и ниския материален интерес,
съдът отчита факта, че исковата молба по гр. дело №2220/2019г. на ДРС преповтаря
напълно съдържанието на тази, въз основа на която е образувано гр. дело №1465/2019г.
на ДРС.
В този смисъл съдът намира, че уговореното
и платено възнаграждение от 600 лв. за първата инстанция е прекомерно и същото следва да бъде
редуцирано до размер от 300 лв. Поради това, с оглед изхода на спора, на ищеца
се следват разноски в общ размер от 748,74 лв., от които: 200,16 лв. - държавна
такса, ведно с банков комисион; 252,05 лв. - депозит вещо лице, ведно с банков
комисион; 296,53 лв. - адвокатско възнаграждение.
Ответникът
също има право на разноски, съобразно отхвърлената част на акцесорния иск – в
размер на 4,16 лева.
Така
мотивиран, Д. районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД с ЕИК **,
седалище и адрес на управление гр. С., район „Л.“, бул.“Д.Б.“ №**,
представлявано от изпълнителните директори С. С.П.и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ НА Т.А.Ч. с ЕГН ********** ***, следните суми: 1) 112,78 лева, представляваща разлика /в общ размер/ между реални
имуществени вреди, причинени от водач на застрахован в ответното дружество автомобил
по застраховка „Гражданска отговорност“, на собствен на ищеца автомобил „М.**“
с рег. №**, по щета №**/24.06.** г. при настъпило на 22.06.** г. ПТП, малко
преди ** часа, по ул.“С.С.“ №** в гр. Д.
по вина на М. Г., която е управлявала застрахования в ответното дружество стоящ
вдясно лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. №**и е предприела маневра назад, навлязла в
платното на ищеца и го блъснала отпред и изплатената сума на 17.10.** г. в
размер на 63.20 лева, заедно със законната лихва, както следва: върху
главницата от 22,78 лева, считано от датата на подаване на исковата молба по
гр.д. 1465/2019г. на ДРС – 24.04.2019г. до окончателното плащане и върху
остатъка от главницата от 90 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба по гр.д. 2220/2019г. на ДРС – 24.06.2019г. до окончателното плащане;
2) сумата
от 6,40 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 22,78 лв. за периода от 16.07.**г. до 23.04.2019г., като ОТХЪРЛЯ иска за като за горницата над
този размер до предявения размер от 6,45 лева и за периода 10.07.**г. - 15.07.**г.
3) сумата от 26,75 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 90
лв. за периода от 16.07.**г. до 20.06.2019г.,
като ОТХЪРЛЯ иска за горницата над
този размер до предявения размер от 26,94 лева и за периода 10.07.**г. - 15.07.**г.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД с ЕИК **,
седалище и адрес на управление гр. С., район „Л.“, бул.“Д.Б.“ №**,
представлявано от изпълнителните директори С. С.П.и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ НА Т.А.Ч. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
съдебно - деловодни разноски по делото в общ размер от 748,74
лв., от които: 200,16 лв. - държавна такса, ведно с банков комисион; 252,05 лв. - депозит вещо лице, ведно с банков
комисион; 296,53 лв. - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т.А.Ч. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ЗД „БУЛ ИНС“АД с ЕИК **,
седалище и адрес на управление гр. С., район „Л.“, бул.“Д.Б.“ №**,
представлявано от изпълнителните директори С. С.П.и К.Д.К., на основание на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, съдебно - деловодни разноски съобразно
отхвърлената част от исковете, в размер на 4,16
лева -адвокатско възнаграждение.
Банкова
сметка, ***дените суми:
IBAN:***: ***
ТИТУЛЯР:Т.А.Ч.
РЕШЕНИЕТО
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Д. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
На
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: