Решение по дело №1609/2015 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …./…….05.2016г., гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                  СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА  ХЕКИМОВА

при секретар Елена П.,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1609 по описа за 2015г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.135 от ЗЗД от „Братя Беневи“ ЕООД, със седалище гр.Варна, представлявано от управителя М.Д. срещу „Идна – 48“ ЕООД, със седалище гр.Добрич, представлявано от управителя Т.Т. и Н.А.Д. от гр.Вълчи дол, за обявяване недействителността спрямо ищеца на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 115, том X, рег.N 7070 от 27.12.2013 г. на Нотариус В.М. с рег.N 465 в НК, по силата на който първият ответник е дарил на втория правото на собственост върху описаните в акта недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ N 000005, находящ се в гр.Вълчи дол, обл.Варна, с площ от 14,392 дка, заедно с построения в имота производствен обект „БЕТОНОВ ЦЕНТЪР“, състоящ се от ЕДНОЕТАЖНА МОНОЛИТНА СГРАДА, включваща лаборатория, битовка и складове за обслужване, със застроена площ от 40 кв.м. и съоръженията БЕТОНОВ ВЪЗЕЛ с площ от 784 кв.м. и ВАРОВ ВЪЗЕЛ с площ от 237 кв.м., при граници: имоти с NN 000219, 000001, 000585, 000588 и 059050.

Ищецът твърди, че има вземания от „Идна – 48“ ЕООД по сключени между страните превозни договори, за които се е снабдил с влязла в сила заповед за изпълнение и е образувал изпълнително дело за събиране на сумата от 23 318.30 лева. Твърди, че след възникване на вземанията от страна на „Идна – 48“ ЕООД са извършени разпоредителните действия със собствени недвижими имоти в полза на втория ответник, по отношение на който твърди, че е майка на управителя на „Идна – 48“ ЕООД, т.е.  свързаност по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ТЗ.

С допълнителната искова молба ищцовото дружество оспорва възраженията на ответника, като изразява становище, че разпоредбата на чл.135, ал.1, изр.трето от ЗЗД не е относима към последваща сделка, а касае правата на приобретателя по атакуваната сделка, когато същият е добросъвестен. Твърди също така, че не са налице други имоти в патримониума на ответниците, от които да би могъл да се удовлетвори кредитора, а дори това да е така, правният му интерес от предявяване на иска произтича от предвидената в чл.135, ал.4 от ЗЗД привилегия за предпочтително удовлетворение на кредитора, в чиято полза е уважен иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответниците „Идна – 48“ ЕООД и Н.А.Д. са депозирали писмен отговор, с който оспорват предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърдят, че преди датата на завеждане на настоящия иск ответницата Н.А.Д. се е разпоредила с процесните имоти в полза на трето лице, чийто права съгласно разпоредбата на чл.135, ал.1, изр.трето от ЗЗД не се засягат от недействителността, поради което липсва правен интерес от настоящия иск. Излага се също, че атакуваното разпореждане не е довело до невъзможност или значително затруднение удовлетворяването на кредиторите поради наличието и на друго имущество, срещу което кредиторът е насочил принудително изпълнение.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Представена е като доказателство по делото заповед за изпълнение на парично задължение от 28.09.2012г. по ч.гр.дело №3332 по описа на РС - Добрич за 2012г., издадена в полза на кредитор „Братя Беневи“ ЕООД срещу длъжник „Идна – 48“ ЕООД за сумата от 11914,49 лв., представляваща неплатено задължение по сключен между страните договор за превоз на строителни материали, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2081,22 лв. обезщетение за забава, изчислено върху главницата за периода от падежа на всяка от фактурите.

След подадено от длъжника възражение по реда на чл.414 от ГПК е образувано гр.дело №3927/2012г. по описа на РС – Добрич по предявен от кредитора установителен иск. Постановено е решение от 21.06.2013г., с което е признато за установено, че „Идна – 48“ ЕООД дължи на „Братя Беневи“ ЕООД сумите по издадената заповед за изпълнение.

Решението е потвърдено с решение от 01.11.2013г. по в.т.д. №229/2013г. по описа на Окръжен съд – Добрич и не е допуснато до касационно обжалване с определение от 10.12.2014г. по т.д. №683 по описа за 2014г. на ВКС. Издадени са изпълнителни листи въз основа на влезлите в сила съдебни решения и е образувано изп.дело.

Приети са като доказателства по делото фактури №417/14.09.2010г., №464/13.12.2010г., №465/13.12.2010г., №514/19.04.2011г., №519/30.04.2011г., издадени от „Братя Беневи“ ЕООД за осъществени транспортни услуги за „Идна – 48“ ЕООД.

От нот. акт №115, том Х, рег.№7070, дело №1015 от 27.12.2013г. е видно, че на същата дата е осъществено дарение от „Идна – 48“ ЕООД в полза на Н.А.Д. с предмет недвижим имот, представляващ ПИ №000005, находящ се в гр.Вълчи дол, с площ от 14,392 дка, заедно с построения в него производствен обект „Бетонов център“, състоящ се от едноетажна монолитна сграда с площ от 40 кв.м. и съоръженията бетонов възел с площ от 784 кв.м. и варов възел с площ от 237 кв.м. Видно от представения нот. акт №75, том ІІ, рег.№2677, дело №219 от 2015г., „Идна – 48“ ЕООД е придобило недвижимия имот чрез покупко-продажба от Илия Тошков Илиев.

От нот. акт №186, том V, рег.№4266, дело №601 от 20.08.2015г. е видно, че на същата дата е сключена сделка за покупко-продажба от Н.А.Д. на Николай Великов Йорданов с предмет гореописания недвижим имот.

Представена е и справка от Служба по вписванията – Варна относно „Идна – 48“ ЕООД за периода от 01.01.1992г. о 19.11.2015г.

Видно от представеното по делото удостоверение за родствени връзки на Т.И.Т., ЕГН **********, ответницата Н.А.Д. е негова майка.

От заключението по назначената и приета в хода на производството ССчЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че в счетоводството на „Братя Беневи“ ЕООД са отразени задължения на „Идна – 48“ ЕООД в общ размер 11914,49 лв.; към датата на заключението размерът на задълженията на „Идна – 48“ ЕООД към „Братя Беневи“ ЕООД по изп.дело №219/2015г. по описа на ЧСИ Данова е 24469,85 лв.; от представените санъчни регистри и СД по ЗДДС на „Идна – 48“ ЕООД се установява, че „Идна – 48“ ЕООД е ползвало данъчен кредит.

При така установените факти и обстоятелства по делото съдът възприе следните правни изводи:

Възникването на правото по чл. 135 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на три предпоставки - 1) ищецът да има качеството на кредитор; 2) действието, чиято относителна недействителност се претендира, да има характер на увреждащо по отношение на кредитора; 3) длъжникът и лицето, с което е договарял, да са знаели за увреждането. По отношение на знанието на третото лице, ако същото е свързано лице, законът въвежда оборима презумция, за опровергаването на която доказателствена тежест носи длъжника.

Кредиторът има правен интерес от конститутивния иск по чл. 135 ЗЗД, защото в резултат на предявяването му и прогласяване недействителността на увреждащата сделка ще настъпи правна промяна в гражданските правоотношения между страните по делото. При уважаване на иска прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя. Кредиторът-ищец получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо че то е преминало в патримониума на трето лице.

Относно твърдението за недопустимост на предявения иск: Увреденият кредитор няма интерес от павловия иск и той е недопустим, когато правната промяна вече е настъпила на друго основание - напр. непротивопоставимостта на сделката следва от поредността на вписванията в нотариалните книги, както и когато действителното правно положение съвпада с целената правна промяна т.е., когато увреждащата сделка е непротивопоставима на друго основание. /Решение № 131 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4996/2013 г., III г. о., ГК/ В случая се твърди от ответната страна, че последващата сделка, с която вторият ответник се е разпоредил с дарения му имот, обуславя липса на правен интерес от настоящия иск предвид разпоредбата на изр.трето на чл.35, ал.1 от ГПК. Цитираната разпоредба обаче визира приобретателя по атакуваната сделка, а не евентуална последваща сделка, поради което е неотносима към наличието на правен интерес от водене на павловия иск. Преценката за противопоставимост на настоящото решение по отношение на последващия приобретател е извън предмета на настоящото производство.

В настоящото производство съдът не изследва отношенията, легитимиращи ищеца като кредитор, а изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. (В тази насока е задължителната съдебна практика Решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр.д. № 754/2009 г. ІV г.о. ВКС; Решение № 552/15.07.2010 г. на ВКС, по гр.д. № 171/2009 на IV г.о; Решение № 450-2008- I ТО). В случая легитимацията на ищеца съответства на твърдения за наличие на парично вземане във връзка с осъществена между страните търговска сделка. За успешното провеждане на иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД вземането на увреденото лице не е необходимо да е изискуемо и ликвидно /установено по размер/. В случая вземането е установено със сила на присъдено нещо с влязлото в сила съдебно решение на РС - Добрич, потвърдено по реда на инстанционния контрол, поради което по аргумент на по-силното основание следва да се приеме, че е налице първата предпоставка за основателност на предявения иск.

  Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора. Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие се затруднява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника, като може да намери израз в трансформирането на имуществото в паричен еквивалент, или обременяване на имуществото чрез ипотека и др. (в същия смисъл решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. IV г. о. ВКС). Съобразно константната съдебна практика при всички случаи на отчуждаване на имущество е налице увреждане предвид реалната възможността към момента на реализиране на принудителното изпълнение паричните средства да не са налични. В настоящия случай този аргумент важи на още по-голямо основание, тъй като извършената разпоредителна сделка е безвъзмездна.

 Фактът на разпореждане с конкретно имущество е безспорно установен с извършеното в полза на ответника Н.Д. дарение на процесния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ N 000005, находящ се в гр.Вълчи дол, обл.Варна, с площ от 14,392 дка, заедно с построения в имота производствен обект „БЕТОНОВ ЦЕНТЪР“, състоящ се от ЕДНОЕТАЖНА МОНОЛИТНА СГРАДА, включваща лаборатория, битовка и складове за обслужване, със застроена площ от 40 кв.м. и съоръженията БЕТОНОВ ВЪЗЕЛ с площ от 784 кв.м. и ВАРОВ ВЪЗЕЛ с площ от 237 кв.м., при граници: имоти с NN 000219, 000001, 000585, 000588 и 059050.

Предвид установения от заключението на вещото лице факт, че процесните фактури, издадени през 2010г. и 2011г., са осчетоводени от ответното дружество и за тях е ползван данъчен кредит се приема, че към датата на сключване на атакуваната сделка през 2013г. длъжникът е знаел за съществуването на негови задължения към кредитора. Нещо повече, към тази дата е било постановено и решението на РС – Добрич, по силата на което е установена дължимостта на процесното вземане, поради което следва да се приеме по безспорен начин, че длъжникът е съзнавал увреждането на кредиторите си чрез разпоредителните действия със свое имущество в полза на трето лице.

Сключената между ответниците и атакувана с настоящия иск сделка е безвъзмездна, поради което приложима към случая е хипотезата на чл. 135, ал.1, изречение първо от ЗЗД. Ищецът следва да установи само знание на длъжника, като  знанието на съдоговорителя му за увреждащото кредитора действие е без правно значение - в този случай е предпочетен интереса на кредитора, тъй като третото лице е получило имуществено благо от длъжника без насрещна престация.

При така установената фактическа обстановка и правни изводи, съдът приема, че при извършването на отчуждителната сделка първият ответник е имал съзнанието, че с тези свои действия увеличава платежния си дефицит, т.е. налице е знание за увреждане у длъжника. С оглед момента на извършване на сделката, а именно след възникване на вземането, не е необходимо доказване на намерението на страните за увреждане на кредиторите. Достатъчно е съзнанието, че с извършване на разпоредителното действие се ощетяват кредиторите, че длъжникът увеличава неплатежоспособността си или затруднява удовлетворяването на своите кредитори. Безспорно е, че с така извършената от първия ответник - длъжник сделка са увредени интересите на ищците - кредитори, доколкото имуществото на длъжника е намалено и е създадена трудност за удовлетворяване на кредитора. С оглед безвъзмездния характер на процесната сделка без правно значение е знанието на третото лице – ответник за увреждането на кредиторите на дружеството - продавач.

 Предвид на горното съдът намира за доказани обективните и субективни предпоставки на предявения иск, поради което същият се явява основателен и следва да бъде уважен, като се обяви за недействителна по отношение на ищеца сключената от ответниците сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №115, том Х, рег.№7070, дело №1015 от 27.12.2013г. 

 Съобразно направеното искане в исковата молба и с оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер 4043,26 лева, включващи 3677,26 лв. заплатена държавна такса, 5 лв. съдебно-деловодни разноски и 361 лева депозит за вещо лице по ССчЕ, в съответствие с  представените по делото писмени доказателства. 

 Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

  ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 135 от ЗЗД по отношение на „БРАТЯ БЕНЕВИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, представлявано от управителя М.Д. сключения между „ИДНА – 48“ ЕООД, EИК *********, със седалище ******, представлявано от управителя Т.Т. и Н.А.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес *** договор, обективиран в нотариален акт № 115, том X, рег.N 7070 от 27.12.2013 г. на Нотариус В.М. с рег.N 465 в НК, по силата на който първият ответник е дарил на втория правото на собственост върху описаните в акта недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ N 000005, находящ се в гр.Вълчи дол, обл.Варна, с площ от 14,392 дка, заедно с построения в имота производствен обект „БЕТОНОВ ЦЕНТЪР“, състоящ се от ЕДНОЕТАЖНА МОНОЛИТНА СГРАДА, включваща лаборатория, битовка и складове за обслужване, със застроена площ от 40 кв.м. и съоръженията БЕТОНОВ ВЪЗЕЛ с площ от 784 кв.м. и ВАРОВ ВЪЗЕЛ с площ от 237 кв.м., при граници: имоти с NN 000219, 000001, 000585, 000588 и 059050.

  ОСЪЖДА „ИДНА – 48“ ЕООД, EИК *********, със седалище ******, представлявано от управителя Т.Т. и Н.А.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „БРАТЯ БЕНЕВИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, представлявано от управителя М.Д., сумата от 4043,26 лева (четири хиляди четиридесет и три лева и 26 ст.), представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

 

  Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                           СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: