Р Е Ш Е Н И Е
№ 2238
гр.Пловдив, 04.12.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и втори октомрви, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 5923/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-0333-000416 от 07.08.2019г., издадено от А. С. К., на
длъжност *** РУ – гр.Стамболийски при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на И.С.Д.,
ЕГН:**********, с адрес ***,
1. на основание чл.175, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, за нарушение на чл.103
от Закона за движението по пътищата;
2. на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/, за
нарушение на чл.139, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата;
3. на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /дведесет
лева/, за нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата;
Съгласно изрично посоченото от процесуалния представител на
жалбоподателя и съгласно Определение на съда от 22.10.2019г., предмет на жалбата е само наказателно
постановление №19-0333-000416 от 07.08.2019г., издадено от А. С. К., на
длъжност *** група при сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което
на И.С.Д., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.175, ал.1, т.3 от
Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в
размер на 50 лв. /петдесет лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 2 месеца, за нарушение на чл.103 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, издадено при множество процесуални нарушения. Посочва се, че
жалбоподателят е представил СУМПС,видно от вписването му в АУАН, поради което не
може да разбере в какво се изразява осуетяването на полицейската проверка. В
Допълнение към горната жалба още се посочва, че нито в АУАН, нито в
наказателното постановление е установено как жалбоподателя Д. е нарушил
разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, а именно – как е осуетил полицейската проверка,
както и че в наказателното постановление алтернативно се въвежда допълнително
основание за налагане по чл.175, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата.
Предлага наказателното постановление да бъде отменено в тази му част. Шрпцесуалният представител на жалбоподателят – адвокат М.
подържа жалбата на изложените основания, както и сочи, че от разпитаните пред
съда свидетели не се установява жалбоподателят Д. да е проверката на
контролните органи, макар между тях да е имало препрекания.
Добавя и че наложеното наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от
2 месеца е явно завишено. Предлага наказателното постановление да бъде
отменено, алтернативно – да се наложи наказание в минимален размер.
Ответната страна – РУ – гр.Стамболийски при ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща
представител, в съпроводителното писмо взема становище, че жалбата е подадена
след законоустановения срок, като предлага същата да бъде оставена без
уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 30.08.2019г., видно от приложената към наказателното
постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез РУ –
гр.Стамболийски при ОД МВР – гр.Пловдив на 09.09.2019г., съгласно отразения
входящ номер, като следва да се съобрази, че 06.09.2019г. е неприсъствен ден.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено
атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния
съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 31.07.2019г., в 07:35 часа, в община Родопи, на път Трети клас № 375,
свидетелят Т. Д. М., в качеството му на *** при РУ – гр. Стамболийски на
ОД МВР – Пловдив, спрял за проверка МПС – лек автомобил „БМВ 318И“ с рег.№ „***“
и установил, че същото било управлявано от жалбоподателя И. С. Д.. В хода на
проверката, жалбоподателят Д. представил свидетелството си управление на МПС,
установено било, че управляваното от него МПС не било оборудвано с аптечка и светлоотразителна жилетка. С оглед на последното,
свидетелят М. пристъпил към съставяне на глоба с фиш, при което обаче
жалбоподателят Д. възразил и пожелал да му бъде съставен АУАН. При съставянето
на акта, жалбоподателят Д. отново поискал да му бъде съставена глоба с фиш.
С оглед на горното, на място свидетелят М. съставил АУАН с бланков №
965331 от 31.07.2019г. срещу жалбоподателя Д. за нарушение на чл.103 от ЗДвП, чл.139,
ал.2, т.2 от ЗДвП и чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП, който последният подписал, без
да отрази възражения. Въз основа същия акт било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Т. Д. М.. Последният помни случая, подробно описва
констатираната фактическа обстановка, включително действията на жалбоподателя Д..
Съдът намира показанията на свидетеля *** за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания се установява
начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и
процедурата по съставяне на акта.
Показанията на свидетеля М.
кореспондират и с показанията на свидетеля Н. А. М., който също описва
извършената проверка и установената липса на аптечка и светлоотразителна
жилетка, както и наличието на пререкания между жалбоподателя Д. и свидетеля М.
по повод проверката. В този смисъл съдът не дава вяра на показанията на
свидетеля М. единствено в частта им, в която последния заявява, Д. не възразил
срещу съставянето на АУАН. Следва да се посочи, че последното противоречи на
посоченото от свидетеля М., който е лице, без всякакви отношения с Д. и без
понятен мотив да изнася неверни обстоятелства по случая, докато М. е в
приятелки отношения с Д., което може да го мотивира за подкрепи защитната му
теза. Също така неясно остава как свидетелят М. е успял внимателно да проследи
целия разговор между М. и Д. за да твърди с пълна увереност, че последният в
нито един момент не е възразил срещу съставянето на АУАН.
Относно приложението на процесуалните правила: Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че макар издадени от компетентни органи, притежаващи нужните
правомощия, като материалната компетентност на административнонаказващия орган
се установява от така представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на
чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, то съставените АУАН и НП не отговарят на формалните изисквания на ЗАНН относно посоченото нарушение на чл.103 от Закона за движението по
пътищата, като при съставянето им са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство, както и ограничавайки право на
защита на жалбоподателя, предвид следното:
В нарушение разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, относно съставения АУАН,
както и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление, в последните
два липсва описание на нарушението по чл.103 от Закона за движението по
пътищата и обстоятелствата при които е извършено, както следва:
В АУАН и наказателното постановление е посочено единствено, че водачът
осуетява извършването на проверка, без да е посочено по какъв начин е извършил
това, а именно – а какви действия или бездействия е осуетил извършването на
проверката.
Следва да се посочи, че в обстоятелствената част на наказателното
постановление е описано единствено горното, като не следва да бъда съобразявано
и направеното в наказателното постановление (след обстоятелствената част) цитиране
на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП. Отделен въпрос е, че последното цитиране, а
именно – „оказва да предаде документите
си, или осуетява извършването на проверка, от органите за контрол“ не
отговаря на текста на чл.103 от ЗДвП, съгласно който „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания“.
Независимо от горното, съдът е ограничен във фактическата обстановка,
описана в обстоятелствената АУАН и наказателното постановление, в която по
никакъв начин изобщо не е посочено, по какъв начин жалбоподателят Д. е осуетява
извършването на проверката. Едва пред съда, в хода на съдебното следствие се
установиха възприетите от актосъставителя действия на
Д., а именно – че същият първо искал да му бъде съставена глоба с фиш, след
това – АУАН, и отново глоба с фиш.
Горната липса на описание на нарушението в АУАН и наказателното
постановление води до практическа липса на възможност за съда да разгледа по
същество въпроса осъществено ли е твърдяното в наказателното постановление
нарушение по чл.103 от Закона за движението по пътищата. В този смисъл
недопустимо е съдът да обсъжда факти, които не се твърдят от
административнонаказващия орган в наказателното постановление, а се констатират
за първи път пред съда.
Ето защо, така описаните нарушения на разпоредбите на разпоредбата на
чл.42, т.4 от ЗАНН, относно съставения АУАН, както и разпоредбата на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление, следва да се преценят като
такива от категорията съществените процесуални нарушения, доколкото липсата на
посочване съставомерните по твърдяното деяние факти
лишава лицето, сочено като нарушител, от правото му да разбере горните и
съответно - от възможността да организира защитата си. Последните съществени
процесуални нарушения мотивират отмяната на обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 19-0333-000416 от 07.08.2019г., издадено от А. С. К., на
длъжност *** РУ – гр.Стамболийски при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на И.С.Д.,
ЕГН:**********, с адрес ***,
1. на основание чл.175, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, за нарушение на чл.103
от Закона за движението по пътищата;
2. на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/, за
нарушение на чл.139, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата;
3. на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /дведесет
лева/, за нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата;
В ЧАСТТА МУ с което на И.С.Д., ЕГН:**********,
с адрес ***, на
основание чл.175, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, за нарушение на чл.103 от Закона
за движението по пътищата;
В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ наказателно
постановление № 19-0333-000416 от 07.08.2019г., издадено от А. С. К., на
длъжност *** РУ – гр.Стамболийски при ОД МВР – гр.Пловдив Е ВЛЯЗЛО В СИЛА.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.