РЕШЕНИЕ
№2513/23.12.2022г.
гр.
Пловдив, 23.12.2022год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в публично заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и втора година в състав :
СЪДИЯ:
МАРИЯ НИКОЛОВА
при
секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА, като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело №
2650 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х от АПК
във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Н.П.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв. Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
/ЗППАМ/ №
22-0444-000139 от 22.09.2022 г. на Началник РУ към ОД на МВР – Пловдив, РУ 05
Пловдив, с която на основание чл.171, т.2А, б."а" от ЗДвП е
постановено прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек
автомобил марка „НИСАН ПРИМЕРА“ с рег. № ***за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на обжалваната
ЗППАМ, като антидатирана и издадена само на единия собственик. Твърди се, че
водачът който е управлявал МПС-то не е неправоспособен. Според жалбоподателя в
издадената заповед липсват мотиви. Иска се отмяна на оспорения административен
акт. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя, адв.Д.
поддържа жалбата и посочва, че при издаване на заповедта са допуснати
процесуални нарушения. Поддържа, че законодателят е предвидил мярката да се
търпи от лице, което със съзнанието, че предоставя на неправоспособно лице е
предоставил автомобил и всъщност го е предоставил. Излага доводи, че водачът е
предоставил заместващ документ за правоспособност в Ирландия. Твърди, че
издаденото НП е с неистински подпис, издадено от името на И., но не е подписано
от нея.
Ответникът- Началник Пето РУ към ОД на МВР – Пловдив, не
изразява становище по жалбата.
Съдът като разгледа направените възражения и приложената
административна преписка, намери за установено следното:
За допустимостта:
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 06.10.2022
г., така както е отразено в нея, а жалбата е подадена директно в съда на 14.10.2022
г., т.е. в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Приобщен по делото е Акт за установяване на административно
нарушение серия АД бл. №
424189 от 22.09.2022 г.
Констатациите, изложени в акта се свеждат до следното: На 22.09.2022
г., около 10:07 часа, в град Пловдив на бул. “Освобождение“ срещу № 6, CONOR BOYLE (дата на раждане ***г., място на раждане Ирландия, документ
за самоличност № ***, управлява лек автомобил „НИСАН ПРИМЕРА“ с рег. № ***, собственост на М.П.Т.с ЕГН **********,
като извършва следното нарушение: 1) водачът не притежава свидетелство за
управление на МПС (не представя чужд документ СУМПС); 2) автомобилът не е
представен в законоустановения срок за годишен технически преглед. В съставения
АУАН е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.150 и чл.147, т.1 от ЗДвП,
както и че като доказателства са иззети: СРМПС № ********* и 2 бр. рег.табели с
***. Актът е подписан от един свидетел при отказ на нарушителя.
Въз основа на така съставения АУАН и констатираното с него
нарушение е издадена оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, с която на основание чл.171, т.2А, б."а" от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
/ППС/, лек автомобил марка „НИСАН ПРИМЕРА“ с рег. № ***за срок от 6 месеца.
Като част от административната преписка са представени:
заповед №
8121з–1632 от 02.12.2021г. (лист 33-34) на министъра на вътрешните работи
относно определяне на служби за контрол по Закона за движение по пътищата;
заповед №
317з–3162 от 15.04.2022г. на директора на ОД на МВР – Пловдив относно
оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив да прилагат с
мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2,
т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 и т.7 от ЗДвП (лист 31-32); Заповед №
8121к-8560 от 22.08.2018г. на министъра на вътрешните работи за
преназначаването на гл.инспектор И.М.Ч.на ръководна длъжност Началник 1 степен
на Пето районно управление - Пловдив при
ОД на МВР Пловдив; Удостоверение за наследници изх.№ 162815 от 29.08.2022г.
От страна на жалбоподателя е представено заверено копие на НП
№ 22-0444-000309, издадено на 22.09.2022г. от Началник сектор в ОДМВР Пловдив,
РУ 05 Пловдив.
С Разпореждане от 14.10.2022г., съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните.
По делото е разпитан свидетеля М.Д.С., стажант при адв.Д.,
който посочва, че има пълномощно от адв. Д. за получаване на документи и ходи
по институции, и вади необходимите документи. Свидетелят посочва, че си спомня
датата 23.09.2022г., когато посетил Пето РУ на ОДМВР Пловдив с адв.Д.. Като
причина за посещението в Пето РУ, свидетелят посочва, получаването на ПАМ,
заради отнета на 22.09.2022г. книжка на клиент на адв.Д. – К. Б.. С. посочва,
че са махнали и номерата на автомобил марка „НИСАН ПРИМЕРА“, собственост на
жена, която починала. Свидетелят заявява, че в Пето РУ говорили с една жена,
която се представила за началник на районното или „нещо подобно“ и същата
заявила, че ПАМ ще бъде издаден в срок. С. сочи, че не са дали заповедта за
ПАМ, нито са върнали номерата. На следващия ден според свидетеля, адв.Д. му дал
документите на колата и пълномощно и му
казал да ходи в Пето РУ да проверява за издадена заповед за ПАМ. Стоянов
заявява, че е ходил следващите три дни да проверява дали е издадена заповед и в
крайна сметка не са му дали заповед. След около седмица отишли с адв.Д. и му
казали, че заповедта е изпратена за връчване и им дали ксерокопие.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Според нормата на чл.171 от ЗДвП, принудителните
административни мерки, предвидени в закона се налагат за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в
заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по
различните състави на чл.171 от ЗДвП, е извършено от водач на МПС
административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от
компетентните длъжностни лица.
При произнасянето на компетентния орган относно
осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или
след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за
отпаднала.
Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна
мярка /ПАМ/, е издадена от компетентен орган - Началник РУ към ОД на МВР – Пловдив,
РУ 05 Пловдив, съобразно нормата на чл.172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022г. на
Директора на ОД на МВР – Пловдив, издадена на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи. Във връзка с компетентността на издателя на ЗППАМ
по делото е приложена и Заповед № 8121к-8560 от 22.08.2018г. на министъра на
вътрешните работи за преназначаването на гл.инспектор И.М.Ч.на ръководна
длъжност Началник 1 степен на Пето районно управление - Пловдив при ОД на МВР Пловдив.
Съдът констатира, че заповедта е издадена в
предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по
аргумент от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/. Тя е и надлежно
мотивирана.
Съдът не констатира допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила, което да обосновава извод за наличие
на основания за отмяна на оспорения акт. Неоснователно и недоказано е
твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя за антидатираност на
заповедта. Съдът кредитира показанията на
разпитания по делото свидетел, но същите не допринасят за изясняване на
обстоятелства по делото. Свидетелят сочи, че на 23.09.2022г. посетил Пето РУ на
ОДМВР Пловдив с адв.Д., като причината за посещението в Пето РУ било,
получаването на ПАМ, заради отнета на 22.09.2022г. книжка на клиент на адв.Д. –
Конар Бойл. Тук не става ясно дали адв.Д. и неговият стажант са били в Пето РУ
за получаването на ПАМ на клиента К.Б.или за жалбоподателя. Отделно от това
адв.Д. не представи пълномощно по силата на което да представлява Н.П.Т. пред
органите на МВР. Пълномощното представено по делото е за представителната власт
на адв.Д. да представлява Н.П.Т. в производството по обжалване на Заповед за прилагане
на ПАМ, т.е. на вече издадена такава. Отделно от това, противно на твърденията
на адв.Д. в с.з. от приложената по административната преписка и ЗППАМ се
установява, че тя е връчена на жалбоподателя на 06.10.2022г., като отново
следва да се подчертае, че подписът положен в нея за получател не бе оспорен по
надлежния ред.
Несъстоятелно е и възражението, че заповедта не е подписана
от вписания в нея издател И. Ч.. Въпреки указаната доказателствена тежест с
разпореждане на съда, жалбоподателят не оспори подписа положен в процесната
заповедта. Що се отнася до възраженията за незаконосъобразност на издаденото НП
на водача C. B., следва да се отбележи, че то не е
предмет на настоящото производство.
За пълнота следва да се отбележи, че в действителност
съгласно приложеното по делото Удостоверение за наследници изх.№ 162815 от
29.08.2022г., наследници на М.П.Т.– собственик на процесния автомобил и
починала на 13.11.2020г. са П. Колев Т. – съпруг и жалбоподателя Н.П.Т. – син.
Не е съществено нарушение на процесуалните правила издаването на процесната
заповед само по отношение на единия наследник, доколкото в
рамките на производството по налагане на тази ПАМ, ответния орган няма
задължение да събира доказателства относно осъществявани права на съсобственост върху автомобила и в този смисъл непосочването
на всички съсобственици на МПС като адресати на приложената ПАМ, не обуславя
нито нейната материална незаконосъобразност, нито ПАМ се явява наложена спрямо
ненадлежен адресат. При това константна е съдебната практика, че за
законосъобразността на издадена заповед за прилагане на ПАМ по чл.171,
т.2а, б."а" от ЗДвП е ирелевантно обстоятелството, дали МПС –
обект на ПАМ, е в режим на съпружеска имуществена общност или дялова
съсобственост. Да се приеме обратното би означавало, че притежаваните МПС от
лица, сключили граждански брак или придобили МПС в дялова съсобственост, могат да бъдат управлявани в нарушение на
императивните законови изисквания, без риск от приложението на ПАМ
по чл.171, т.2а от ЗДвП по отношение на собствениците, каквато
очевидно не е целта на закона.
Оспорената заповед е издадена и в съответствие
с материалноправните разпоредби.
Материалноправните предпоставки за налагане на
принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на
чл.171 от ЗДвП. В конкретния случай, административният орган е приел с
оспорената заповед, че е налице хипотезата на чл.171, т.2А, б. „а“ от ЗДвП.
Съгласно цитираната разпоредба, принудителна административна мярка
„прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ се налага на
собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано
от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до
една година.
Съгласно чл.150 от ЗДвП, Всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.
Тук следва да се съобрази и че съгласно чл.189,
ал.2 от ЗДвП, редовно съставеният АУАН по Закона за движение по пътищата се
ползва с доказателствена сила до доказване на противното. В случая съставеният
акт отговаря на изискванията по чл.42 и сл. от ЗАНН за форма и
съдържание - съдържа описание на нарушението, дата, място и
обстоятелствата, при които е извършено, посочена е нарушената законова
разпоредба - чл.150 от ЗДвП, съдържат се необходимите индивидуализиращи
данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл.40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е
издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради
което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл.179,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, по отношение на
установеното от фактическа страна в мотивите му. Настоящия състав не следва да
обсъжда възраженията на жалбоподателя във връзка с издаденото НП, доколкото
същото не е предмет на настоящото производство.
Недоказани
останаха и твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че водачът който е управлявал МПС-то не е неправоспособен и че
същият е предоставил заместващ документ за правоспособност в Ирландия. Такива
доказателства не бяха представени в настоящото производство.
Ето защо, следва да се приеме за безспорно установено, че към датата на
проверката от контролните органи, лицето управлявало съсобственото на
оспорващият МПС е бил неправоспособен водач.
В разпоредбата
на чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е предвидено, че принудителната
административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния
случай компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок от 6
месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ.
Наложената принудителна мярка
е съобразена и с целта на закона, установена както в обществен интерес, така и
в интерес на самия водач - да се гарантира безопасността на движението по
пътищата.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира
жалбата за неоснователна, съответно оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0444-000139 от 22.09.2022 г. на Началник РУ към ОД на
МВР – Пловдив, РУ 05 Пловдив – за законосъобразна.
При този изход на делото, разноски на жалбоподателят не
следва да се присъждат.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.П.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0444-000139 от 22.09.2022 г. на
Началник РУ към ОД на МВР – Пловдив, РУ 05 Пловдив, с която на основание
чл.171, т.2А, б."а" от ЗДвП е постановено прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил марка „НИСАН
ПРИМЕРА“ с рег. №
***за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: