№ 239
гр. Варна, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20253100900014 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от 1/ А. В. Г., ЕГН
**********, с адрес: **** и 2/ Н. В. Г., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу
Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб“ 43, представлявано заедно от
Й. Ц. и Р. Б., с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на всеки един от ищците сумата от по 200 000 лв. / двеста хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от всеки един от тях неимуществени вреди,
изразяващи се в трайна болка, страдания, силен емоционален стрес и негативни психични
преживявания от загубата на техната майка М. Т. Г.а, починала на 05.01.2024г., в резултат на
ПТП, настъпило на 04.01.2024г. в гр. Дулово, обл. Силистра, по вина на водача на лек
автомобил „Опел", модел „Комбо“ с ДК № **** – Б. З. М., като отговорността на виновния
водач към момента на инцидента е застрахована при ответника по задължителна
„Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба / 09.01.2025г./ до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от по 21 280,45 лв. /двадесет и една хиляди двеста и осемдесет лева и
четиридесет и пет стотинки/, представляваща законна лихва върху главницата от 200 000
лв., считано от датата на предявяване на застрахователната претенция –04.04.2024г. до
датата на депозиране на исковата молба - 08.01.2025г.
В рамките на производството от ответника е направено възражение за
съпричиняване с правно основание чл. 432 ал. 2 КЗ вр. чл. 51 ал. 2 ЗЗД, доколкото се
твърди, че майката на ищците М. Т. Г.а е съпричинила настъпването на леталния изход, тъй
1
като е пресичала пътното платно, по което се е движил автомобилът, не на обозначената
пешеходна пътека, без да се огледа и без да реагира на приближаващите автомобили, като
времето било тъмно, без улично осветление.
ИЩЦИТЕ твърдят, че на 04.01.2024г. в гр. Дулово, обл .Силистра, лицето Б. З. М. при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел", модел „Комбо" с
рег. номер ** нарушил правилата за движение по чл. 20. ал.2 изр. второ ЗДвП , чл.20 ал.2
изр. първо и по чл.116 от ЗДвП, с което деецът по непредпазливост причинил смъртта на
майката на ищците- М. Т. Г.а, ЕГН:**********, настъпила на 05.01.2024г. За деянието на Б.
З. М. било въздигнато обвинение за престъпление по чл.343а б. "б", вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в"
във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, и било образувано НОХД № № 20243400200284/2024г. по описа
на ОС - гр. Силистра, по което е постановена Присъда № 13/30.09.2024г., която влязла в
законна сила на 28.12.2024г. Считат, че виновният водач нарушил и правилата на чл.196 от
ППЗДвП: ,,При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да намали скоростта , а при необходимост и да спре, за да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци“. По отношение
на лек автомобил марка „Опел", модел „Комбо" с рег. номер ** бил сключен договор за
застраховка "Гражданска отговорност", с който застрахователят се задължил да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума за отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Сключената застраховка “Гражданска отговорност” в ЗК „ Евроинс“ АД е с полица № с
полица серия G0 № ********* , валидна от 07/03/2023 до 06/03/2024 , с който е ангажирана
договорната отговорност на застрахователя. На 04.04. 2024г. ищците заявили в ЗД „
Евроинс“ АД претенции за заплащане на обезщетения, по които са образувани т.нар. Щети
№ № ********** и **********, съответно на А. В. Г. и Н. В. Г.. С две уведомителни писма
от 11.04.2024г. и от 04.07.2024г. , ЗК „Евроинс“ АД изискало неоснователно допълнителни
писмени доказателства и отказало заплащане на обезщетение. До този момент такова не
било изплатено, поради което за ищците се явявал правния интерес от завеждане на
настоящия иск. Пострадалата М. Т. Г.а и нейният съпруг В. К. Г., съответно майка и баща на
двамата ищци, живеели заедно в гр. Дулово през всички повече от 60 години на техния брак.
Семейството било изключително сплотено, като ищците и техните родители били в
изключително близки и сърдечни отношения. Двамата братя се грижили непрестанно за
своите родители, полагайки съвместно лични грижи във всяко едно естество. Както по
отношение на ежедневието, така и по отношение на здравните грижи, необходими
посещения на здравни заведения в областните градове. А. Г. живеел в град Варна, а Н. Г. в
гр. Русе. Двамата поделяли грижите за своите родители, като единият поемал грижата
едната седмица, а другият следващата, разменено. Тези близки отношения продължили до
края на внезапно отнетия живот на пострадалата. Семейството се събирало в разширен
състав, с всички внуци на всеки личен и национален празник. Това поддържало семейните
отношения на цялото семейство и род здрави и хармонични. Преди смъртта на М., бащата
на ищците В. Г. бил изключително енергичен, грижил се за себе си, съпругата си и дома,
разхождал се ежедневно, бил весел човек. След внезапната смърт на пострадалата М., В. Г.
2
изпаднал в състояние на дълбока скръб . Спрял да се храни, да спи и загубил желание за
живот. Наложило се А. Г. да го приеме в жилището си в гр. Варна и заедно със своето
семейство да полагат грижи за него и неговото здраве. Били навестявани често и от Н. Г.,
който също поемал част от грижите за своя баща. В резултат на тежкото скръбно състояние
от загубата на съпругата си, В. Г. загубил голямо количество лично тегло и починал на
07.11.2024г. Ищците загубили и двамата си родители за кратко време , своята майка в
резултат на инкриминираното деяние, а своя баща в резултат на настъпилото му депресивно
състояние, вследствие загубата на своя другар в живота. Тази реакция не била случайна,
предвид факта, че В. Г. бил загубил и своята майка /баба на ищците/ в резултат на пътно-
транспортно произшествие, и загубата на съпругата му при същите обстоятелства довела до
състояние не непреодолим шок. В резултат на смъртта на родителите си и обстоятелствата,
при които това се случило, А. Г. получил хронично стресово разстройство, което включвало
епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на
минали сцени, сънища или кошмари, избягване на ситуации, напомнящи за травмата,
панически атаки при ситуации с пешеходно преминаване на пътища. Горните събития
нарушили трайно и психологическото състояние на Н. Г., изразяващо се в симптоми на
повишена тревожност, преживяване на несигурност, страх от шофиране, повишена
раздразнителност и др. Загубата на двамата родители в толкова кратък период от време, при
трагични обстоятелства, които били свързани и с предходна обремененост, причинила на
двамата ищци тежки страдания и нарушения в психологическото състояние.
В срока по чл. 131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размери. Не
оспорва, че е налице полица № 07123000742177 за сключена застраховка „Гражданска
отговорност", за лек автомобил марка „Опел", със срок на покритие от 07.03.2023Г. до
06.03.2024г. Не оспорва, че на 04.04.2024г. пред ответното дружество била депозирана
претенция от ищците, по реда на чл. 380 КЗ, за изплащане на застрахователно обезщетение,
по която били образувани щети № ********** и **********. Не оспорва, че има влязла в
сила присъда, с която водачът на лекия автомобил е признат за виновен за катастрофата и за
смъртта на пешеходката.Оспорва, обаче, твърдението, че ударът е станал на пешеходна
пътека. Водачът на лекия автомобил не бил допуснал нарушение на чл. 196 ППЗДвП. Видно
от приложената присъда, той бил признат за виновен за това, че не се бил съобразил с чл.
20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, който предвижда, че водачите са длъжни да намалят скоростта и при
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. По останалите обвинения е
бил оправдан. В мотивите към присъда № 13/30.09.2024г. по НОХД № 284/2024г. на
Окръжен съд - Силистра, се посочвало, че пострадалата е пресичала пътното платно, по
което се е движил автомобилът, не на обозначената пешеходна пътека, без да се огледа и без
да реагира на приближаващите автомобили, като времето било тъмно, без улично
осветление. Явно тя не се е съобразила с пътната обстановка и била нарушила правилата за
движение. По този начин била допринесла за настъпване на катастрофата и вредоносния
резултат. Твърди, че е налице съпричиняване от нейна страна, което следва да се определи на
3
не по-малко от 50% и с него, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, да се намали обезщетението. По
отношение на претендираните размери твърди, че същите са прекомерно завишени и не
отговарят на критерия за справедливост. По делото към момента нямало данни, включително
твърдения, които да обосноват обещетения в сочените размери. Наведените оплаквания във
връзка с душевните страдания намира за неправдоподобни. С оглед на конкретното събитие,
нормални и присъщи биха могли да бъдат прояви на скръб, а не страх от шофиране и
пресичане. Поради това оспорва твърденията за психична травма, като доказателства за
такава липсвали. Двамата ищци били самостоятелни, с отделни домакинства и със собствени
семейства и нямало данни и предпоставки за необичайно продължителен период на траур.
Категорично оспорва твърдението, че смъртта В. К. Г. била вследствие на процесното
произшествие. Към момента на събитието той бил в напреднала възраст и имал
здравословни проблеми, които самите ищци сочели. По отношение на акцесорните искове за
лихви за забава твърди, че нямало основания лихвата да се начислява преди датата на
претенцията по чл. 380 КЗ и изтичане на рекламационните срокове. Моли за отхвърляне на
претенциите, евентуално за намаляване на размерите.
В насроченото открито съдебно заседание ищците се представляват от процесуален
представител, който поддържа предявените искове и моли за уважаването им. За ответника
се явява процесуален представител, който моли за отхвърляне на исковете, в евентуалност да
се уважи отправеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалата. И двете
страни са отправили искане за присъждане на разноски по представен списък, като
процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Доколкото е налице влязла в сила присъда по НОХД № 284/2024г. на ОС - Силистра, то
на основание чл. 300 ГПК същата обвързва съда с установеното в нея досежно дееца,
деянието и настъпилите последици. В този смисъл и съдът е ПРИЕЛ за БЕЗСПОРНО и
ненуждаещо се от доказване между страните, че на на 04.01.2024г. в гр. Дулово, обл.
Силистра, лицето Б. З. М., ЕГН **********, при управление на моторно превозно средство
- лек автомобил марка „Опел", модел „Комбо" с рег. номер ** нарушил правилата за
движение по чл. 20. ал.2 изр. второ ЗДвП – водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по
непредпазливост причинил смъртта на М. Т. Г.а, ЕГН:**********, настъпила на 05.01.2024г.,
като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на
пострадалото лице.
В рамките на наказателното производство са участвали ищците като частни
обвинители, като действията на пострадалата са съобразени, за да се установи конкретен
механизъм на настъпване на процесното ПТП и за да бъде постановена конкретната
присъда. Този установен от наказателния съд механизъм именно като основа на
извършеното деяние е съобразен при постановяване на присъдата, като в случая са били
4
изследвани и установени и действията на пострадалата, което е намерило отражение, както в
мотивите, така и при съобразяване на наложеното наказание. Съдебната практика на ВКС по
наказателни дела е в насока, че действията на постраД., и неговия личен принос за резултата
следва да се отчете при индивидуализация на наказанието /Решение № 110 / 2014г. на II НО,
Решение No 81 / 2016г. на III НО, Решение № 113 / 2016г. на III НО/. С оглед на
гореизложеното и по арг. от чл. 300 от ГПК, СЪДЪТ Е ПРИЕЛ ЗА БЕЗСПОРНО И
НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, че около 17:20 часа, при ясно и сухо време, на
здрачаване, лек автомобил марка „Опел", модел „Комбо" с рег. номер ** навлязъл в
гр.Дулово, обл.Силистра, движейки се по ул."Шуменско шосе" в посока север на изток. В
същото време постр.М. Г.а пресичала ул."Шуменско шосе" в посока от изток на запад, не по
намиращата се от дясната й страна ясно видима стандартна пешеходна пътека, а на около
4.5м южно от нея, без да се огледа и на място без улично осветление. Към момента на
достигане средата на пътното платно на ул. "Шуменско шосе" пострадалата е била осветена
от наближаващият откъм дясната и страна лек автомобил "Опел Комбо", но и тогава не е
реагирала на приближаващия автомобил. Реакция обаче за възприемане на пресичащата
пътното платно пешеходка, от страна на водача на лекия автомобил "Опел Комбо" също не е
била налице. При тази възникнала ситуация пострадалата е била ударена от лекия
автомобил, в резултат на което е била носена напред до окончателното спиране на
автомобила, след което тя е била ориентирана с главата си в посока юг, като тялото й
останало под автомобила. След окончателното спиране на автомобила таза и краката на
пострадалата са останали под автомобила.
Във връзка с постановената присъда, която се ползва с последиците на чл. 300 от ГПК и
гореизложеното съдът изключва хипотезата процесното ПТП и увреждането да са настъпили
на пешеходна пътека, респ. за нарушения по чл. 196 от ЗДвП.
Също така е ПРИЕТО за БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между страните
че към 04.01.2024г. лек автомобил марка „Опел", модел „Комбо" с рег. номер ** е бил
застрахован от ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“.
Страните не спорят, а и от представеното удостоверение за право на наследяване, се
установява, че ищците Н. В. Г. и А. В. Г. са синове на починалата М. Т. Г.а.
На л. 17 от делото е прието доказателство, установяващо, че ищците са отправили
писмена застрахователна претенция към ответника като с уведомления от 11.04.2024г. и от
04.07.2024г. застрахователят е отказал изплащане на обезщетението за ищците, на основание
чл. 496, ал. 1 от КЗ.
Изготвена и приета по делото е СПЕ по отношение на ищеца А. Г., която съдът
кредитира изцяло, като обоснована и съответстваща на останалия доказателствен материал
по делото. Вещото лице Д. П. заключва, че от материалите по делото и психологичното
обследване в рамките на година А. е преживял две психотравмени събития - загубата на
майка си М. Г.а на 04.01.2024г. и на баща си В. Г. на 07.11.2024г. Сочи, че тази загуба
практически е ретравмиране т.е. над актуалната и непреработена психотравма се надстроява
нова такава като и двете събития са свързани с дефинитивна загуба на значими близки.
5
Заключва още, че към момента на експертното обследване при ищеца се обективират
актуални и непреработени психотравмени преживявания с тревожно - депресивна
симптоматика и нарушено семейно, професионално и социално функциониране. Излага, че
личностната структура и черти се формират от ранна възраст и могат да търпят промени в
хода на жизнения път. Поддържа, че в ситуации на интензивен стрес и значими житейски
промени, реакциите и проявленията на личността са индивидуални в зависимост от
личностните особености, усвоените и ползвани защитни механизми и адаптационни умения,
системите за поддръжка, наличието на други стресори в конкретния период, интензивността
и вида им. В този контекст, в психологичното изследване се маркирали предиктивни данни
за личностна организация, която предполага потребност от подкрепа съветване и насърчение
при вземане на ежедневни решения, липса на убеденост в собствената преценка за
самостоятелно справяне, нужда от други при поемане на отговорност за повечето важни
страни от живота, прекомерна емоционална зависимост. Експертът сочи, че от януари 2024г.
А. Г. посещава системно индивидуална психотерапия, като заключва препоръчителен
консулт със психиатър.
За установяване на твърденията на ищците за претърпените от тях болки и страдания е
разпитан свидетелят С. Т. К.. Свидетелката работела като секретар в Народното читалище в
гр. Дулово, като също и водела вокална група, в която участвала М. Т.. Излага, че
пострадалата е била деен самодеец, като в много от организираните мероприятия на
читалището е присъствала заедно със съпруга си. Оттам познавала и двамата им синове,
ищците А. и Н.. Твърди, че били много добро и сплотено семейството. Излага, че след една
от техните репетиции се е случила трагедията с М., като на следващия ден разбрали, че е
починала. Всички от групата са предлагали помощ на синовете й, тъй като и двамата били
ангажирани със служебни ангажименти. Лично тя полагала грижи за съпруга на починалата
М., като е пазарувала и почиствала дома му. Твърди, че ищецът А. винаги откликвал на
помощта, от която е имал нужда баща му и винаги се е грижил за него. Твърди още, че
ищците често са посещавали дома на майка им и баща им в гр. Дулово. Излага, че
починалата е била грижовна майка, дори когато синовете й идвали, тя отсъствала от
репетиции. А. много често е посещавал и обгрижвал своите родители. Свидетелката по-
рядко е контактувала с ищеца Н., тъй като той пътувал, последно го е видяла в болницата,
когато е бил придружител на баща си. Твърди, че той също е бил грижовен син. Преди
смъртта на пострадалата, свидетелката е присъствала на техен семеен празник, на които те
са били много щастливи заедно. Свидетелката имала личен контакт с ищците след смъртта
на майка им. А. бил съкрушен от смъртта на майка си. Много трудно го преживял, не е
искал да разговаря. Групата в която е участвала М. е разказвала на А., техните спомени с
майка му, изпращали са и снимки от участията им и на двамата ищци. Тъй като Н. често е
пътувал и е нямал възможност по-дълго да стои до баща си, са провеждали
видеоконферентен разговор, за да го вижда и да може да контактува с него. Той също е бил
поразен от смъртта на своята майка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
6
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл.432 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380. Същевременно, разпоредбата чл.429,
ал.1 КЗ, предвижда, че застрахователят по договора за застраховка "Гражданска
отговорност" се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
От законодателя е въведена допълнителна, специална предпоставка за допустимост на
прекия иск на постраД. срещу застрахователя на гражданската отговорност на виновния
водач на МПС. Съобразно разпоредбите на чл.498, ал.3 КЗ вр. чл.496 КЗ вр. чл.380 КЗ, е
предвидено да изтече определен период от време от сезирането на застрахователя за
доброволно уреждане на отношенията, а именно тримесечен срок, след изтичането на който
са допустими за разглеждане съдебните претенции. В този смисъл на първо място съдът
следва да прецени дали е допустим предявеният иск, т.е. ищецът следва да представи
надлежни доказателства, че е сезирал застрахователя с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение, както и че е изтекъл срока по чл. 498 ал.3 вр. чл. 496 КЗ. В
процесния случай, ищците са отправили писмена застрахователна претенция към ответника,
който е отказал изплащане, поради което предявените искове се явяват допустими в
хипотезата на чл.498 ал.3 предл. трето от КЗ.
Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на
ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди.
Безспорно се установява, че ищците – А. В. Г. и Н. В. Г. са именно от кръга лица,
очертан по двете цитирани постановления. От ангажираните гласни доказателства се
установява, че починалата М. Г.а е била в изключително топли и близки отношения със
своите синове. Всички са били част от едно семейство, в което е имало взаимна подкрепа,
разбирателство и обич. Не са налице каквито и да е доказателства, които да изключат
правото на ищците да получат обезщетение за неимуществените вреди, които се установява
да са им причинени от загубата на техния близък.
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя, в тежест на ищците
съдът е възложил да установят при условията на пълно и главно доказване кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1/ валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност", сключена с ответното дружество и покриваща отговорността на водача на лек
7
автомобил марка „Опел", модел „Комбо" с рег. номер ** и настъпилото застрахователно
събитие в срока на действие на застраховката; 2/ водачът на лек автомобил марка „Опел",
модел „Комбо" с рег. номер ** е нарушил правилата за движение по пътищата, управлявайки
застрахования автомобил и е предизвикал ПТП-то; 3/ именно в резултат на ПТП-то са
настъпили вредите, т.е причинно -следствената връзка и конкретния вид и размер на
вредите; в тази връзка на установяване подлежи конкретния вид, характер, интензитет и
продължителност на неимуществените вреди;
Обстоятелствата по първата, втората и част от третата предпоставки съдът прие за
безспорни и ненуждаещи се от доказване, както е посочено при обсъждане на фактическата
обстановка. Ищците следваше да установят конкретния вид, характер, интензитет и
продължителност на неимуществените вреди.
От събраните гласни доказателства, както и от заключението на вещото лице Д. П., се
установяват твърдените психични болки и страдания, негативни психически преживявания и
емоционален стрес, настъпили в резултат на внезапната смърт на майката на ищците.
Болките и страданията, които се установиха по отношение на ищеца А. се отличават по
интензитет от тези на неговия брат с оглед на специфичните за личността на ищеца А. Г.
психо-емоционални особености.
С оглед на всичко гореизложено се установяват всички елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане, които съдът е възложил в доказателствена тежест на ищците.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. С Постановление No 4 от 23.12.1968г. на Пленума на
Върховния съд, което е постановено при действието на отменения ЗУС и е определено като
задължително за съдилищата, съобразно Тълкувателно Решение No 1 от 2010г. по тълк.д. 1 /
2009г. на ВКС, са дадени надлежни разяснения за критериите, от които следва да се
ръководи съда при определяне на размера на обезщетението по справедливост. Според
мотивите в посоченото постановление, понятието "справедливост" не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. В тази
връзка съдът съобрази, че към датата на смъртта М. Т. Г.а е била на 82 г., а нейните деца
пълнолетни, като вече създали и семейства, с които живеят в други градове. Няма данни да е
страдалa от каквито и да е заболявания, като е билa много дейна и грижовна майка.
Синовете й често са посещавали домът на родителите си в град Дулово, макар и вече да са
живели в различни населени места. Както се установява и от гласните доказателства
разширеното семейство на ищците е било сплотено, като не се установяват някакви
различни от нормалните за възприетото за обществото ни отношения между вече възрастни
родители и деца, създали собствени семейства с техни деца. Установените от съдебно-
психологичната експертиза болки и страдания, които преживява ищецът А. Г., се
характеризират с изключително висок интензитет. В същото време съдът следва да отчете и
извода на вещото лице, че същият е загубил и двамата си родители в изключително кратък
период, което води до задълбочаване на психотравмата, ако е била налице такава. Безспорно,
8
че загубата на любим човек нормално предизвиква емоционално състояние на печал и скръб
и е тежък момент в живота на всеки човек – да загуби родител. В случая, децата на
починалата не са непълнолетни и всяко е поело собствен път. За да определи размер на
обезщетение за неимуществените вреди, съдът съобрази и практиката на съдилищата, както
и широките граници, в които варират, с оглед на конкретните обстоятелства, при които е
настъпила смъртта, възрастта на починалия и всички други релеванти за случая факти,
изброени по-горе.
След като съобрази посочените по – горе обстоятелства, настоящият състав намира, че
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД се явява обезщетението на претърпените
неимуществени вреди за сумите, а именно: за А. Г. 100 000 лв. и за Н. Г. 80 000 лв.
По възражението за съпричиняване:
В рамките на производството от ответника е направено възражение за съпричиняване,
като това възражение следва да се подведе под нормата на чл. 51 от ЗЗД, според която ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Твърденията на ответника са, че починалата М. Т. Г.а е пресичала пътното платно, по което
се е движил автомобилът, не на необозначената пешеходна пътека, без да се огледа и без да
реагира на приближаващите автомобили, като времето било тъмно и без улично осветление,
с което е допринесла за настъпване на леталния изход.
В конкретния случай действията на пострадалата са съобразени, за да се установи
конкретен механизъм на настъпване на процесното ПТП и за да бъде постановена
конкретната присъда. Част от възраженията на ответника, направени от същия в рамките на
настоящото производство, са били вече разгледани от наказателния съд. Този установен от
наказателния съд механизъм именно като основа на извършеното деяние е съобразен при
постановяване на присъдата, като в случая са били изследвани и установени и действията на
пострадалата, което е намерило отражение, както в мотивите, така и при съобразяване на
наложеното наказание. С оглед гореизложеното за безспорно и ненуждаещи се от доказване
са приети обстоятелствата, свързани с конкретния механизъм, както беше посочено по-горе.
В тази връзка съдът приема, че починалият при ПТП пешеходец, е нарушил грубо
задълженията си предвидени в чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП, който повелява пресичането на
платното за движение да се извършва на пешеходна пътека, като преди да навлязат на
платното за движение, пешеходците следва да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства. В този смисъл предприетото в нарушение на правилата на движение
пресичане на пътното платно при ясното съзнание за приближаващи превозни средства без
съмнение представлява противоправно поведение, което в значителна степен е допринесло
за настъпване на увреждането. При това положение без значение е дали пешеходецът е имал
обективна възможност да прецени скоростта на движение на моторното превозно средство,
доколкото с непредпазливото си поведение същaта сама се е поставила в ситуация на риск.
При това положение съдът намира, че поведението на пострадалата се намира в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Съдът достигна до извод, че
възражението за съпричиняване е основателно, като определя, че приносът на пострадалата
9
към вредоносния резултат е в размер на 30 %. С толкова следва да бъде намален и размерът
на определените обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди. Така на
ищеца А. Г. би се следвала сумата от 70 000 лв., за ищеца Н. Г. – 56 000 лв.
Доколкото съдът намира за основателна претенцията за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, то претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главниците също се дължи. Претендираната дължима законна лихва
върху сумата за обезщетение за неимуществени вреди следва да се изчисли от най - ранната
дата измежду следните: датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 ГПК или от датата на уведомяване
или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, съобразно разпоредбата
на чл. 429 ал.3 от КЗ. В случая, ответното застрахователно дружество е уведомено за
претенцията на ищците на 04.04.2024г. и ответникът не е изплатил обезщетение, поради
което претенциите следва да бъдат уважени съобразно чл.429, ал.3 от КЗ от датата, на която
е предявена съответната застрахователна претенция от увредените лица – 04.04.2024г. След
като използва специализирания софтуер за изчисляване на законната лихва за забава на
„АПИС“, съдът определи, че по акцесорния иск за лихви върху определения от съда размер
на обезщетението, за периода от 04.04.2024г. до датата на депозиране на исковата молба –
08.01.2025г., на ищеца А. Г. се дължи сумата от 7437,57 лв., а на ищеца Н. Г. сумата от
5950,07 лв.
По разноските:
Страните са направили искане за присъждане на разноски. Предвид разпоредбата на чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК и двете страни имат право на разноски съразмерно с уважената и
отхвърлената част от иска. Следва да се има предвид, че ищците са освободени от заплащане
на държавна такса и разноски на основание чл. 83 ал.1 т.4 от ГПК.
Съобразно изхода на спора, на всеки от ищците следва да се присъди адвокатско
възнаграждение, което е заплатил, съразмерно уважената част от исковете. Направеното от
ответника възражение за прекомерност, съдът намира за неоснователно, доколкото така
договореното възнаграждение е съобразено с минималните размери по Наредба № 1 от 9
Юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които кореспондират
с фактическата и правна сложност на делото и положения труд от адвоката. На ищеца А. Г.
се дължи сумата от 3394,53 лв., а на ищеца Н. Г. – 2715,63 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответната страна следва да заплати държавна такса за
уважената част от исковете по сметка на ВОС в размер на 5575,51 лв., както и разноските за
възнаграждение за вещо лице – 452 лв. по приетата СПЕ.
С оглед изхода от спора, съразмерно с отхвърлената част от исковете и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника се дължат разноски. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение, което следва да се определи общо за цялото производство в размер на 450
лв. или по исковете на всеки един от ищците в размер общо на 225 лв. или съразмерната
сума с отхвърлената част от исковете, която следва да се плати на ответника е по
10
претенцията на А. Г. – сумата от 146,26 лв. и по претенцията на Н. Г. – 162,31 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб“ 43, представлявано
заедно от Й. Ц. и Р. Б., ДА ЗАПЛАТИ на А. В. Г., ЕГН **********, с адрес: ****, сумата от
70 000 лв. /седемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в трайна болка, страдания, силен емоционален стрес и
негативни психични преживявания от загубата на неговата майка М. Т. Г.а, починала на
05.01.2024г., в резултат на ПТП, настъпило на 04.01.2024г. в гр. Дулово, обл. Силистра, по
вина на водача на лек автомобил „Опел", модел „Комбо“ с ДК № **** – Б. З. М., като
отговорността на виновния водач към момента на инцидента е застрахована при ответника
по задължителна „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба / 09.01.2025г./ до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 7437,57 лв. / седем хиляди четиристотин тридесет и
седем лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща законна лихва върху присъдената
главница, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция –04.04.2024г. до
датата на депозиране на исковата молба - 08.01.2025г., на основание чл.432 от КЗ и чл.86
от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 70 000 лв. /седемдесет хиляди лева/ до предявения
размер от 200 000 лв. /двеста хиляди лева/, както и в частта за присъждане на законна лихва,
считано от датата на предявяване на застрахователната претенция –04.04.2024г. до датата на
депозиране на исковата молба - 08.01.2025г., за разликата над 7437,57 лв. / седем хиляди
четиристотин тридесет и седем лева и петдесет и седем стотинки/ до предявения размер от
21 280,45 лв. /двадесет и една хиляди двеста и осемдесет лева и четиридесет и пет
стотинки/, като неоснователни.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб“ 43, представлявано
заедно от Й. Ц. и Р. Б., ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. Г., ЕГН **********, с адрес: ****, сумата от
56 000 лв. /петдесет и шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди, изразяващи се в трайна болка, страдания, силен емоционален
стрес и негативни психични преживявания от загубата на неговата майка М. Т. Г.а, починала
на 05.01.2024г., в резултат на ПТП, настъпило на 04.01.2024г. в гр. Дулово, обл. Силистра, по
вина на водача на лек автомобил „Опел", модел „Комбо“ с ДК № **** – Б. З. М., като
отговорността на виновния водач към момента на инцидента е застрахована при ответника
по задължителна „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба / 09.01.2025г./ до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 5950,07 лв. / пет хиляди деветстотин и петдесет лева и
11
седем стотинки/, представляваща законна лихва върху присъдената главница, считано от
датата на предявяване на застрахователната претенция –04.04.2024г. до датата на депозиране
на исковата молба - 08.01.2025г., на основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ исковете в частта за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 56 000 лв. /петдесет и шест хиляди лева/, до предявения размер от 200 000
лв. /двеста хиляди лева/, както и в частта за присъждане на законна лихва, считано от датата
на предявяване на застрахователната претенция –04.04.2024г. до датата на депозиране на
исковата молба - 08.01.2025г., за разликата над 5950,07 лв. /пет хиляди деветстотин и
петдесет лева и седем стотинки/ до предявения размер от 21 280,45 лв. /двадесет и една
хиляди двеста и осемдесет лева и четиридесет и пет стотинки/, като неоснователни.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб“ 43, представлявано
заедно от Й. Ц. и Р. Б., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Варненския окръжен съд
сумата от 5575,51 лв. / пет хиляди петстотин седемдесет и пет лева и петдесет и една
стотинки/ представляваща дължимата държавна такса, както и сумата от 452 лв.
/четиристотин петдесет и два лева/, представляваща дължимите разноски за заплатено
възнаграждение за вещо лице, като и сумата от 5 лв. /пет лева/, държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб“ 43, представлявано
заедно от Й. Ц. и Р. Б., ДА ЗАПЛАТИ на А. В. Г., ЕГН **********, с адрес: ****, сумата от
3394,53 лв. / три хиляди триста деветдесет и четири лева и петдесет и три стотинки/,
представляваща сторените от ищеца разноски в производството, на основание чл. 78 ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб“ 43, представлявано
заедно от Й. Ц. и Р. Б., ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. Г. ЕГН **********, с адрес: ****, сумата от
2715,63 лв. / две хиляди седемстотин и петнадесет лева и шестдесет и три стотинки/,
представляваща сторените от ищеца разноски в производството, на основание чл. 78 ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА А. В. Г., ЕГН **********, с адрес: ****, ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно
дружество „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Искър, бул. „Христофор Колумб“ 43, представлявано заедно от Й. Ц. и Р. Б., сумата от
146,26 лв. / сто четиридесет и шест лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща
съответната част от присъденото юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. В. Г. ЕГН **********, с адрес: ****, ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно
дружество „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Искър, бул. „Христофор Колумб“ 43, представлявано заедно от Й. Ц. и Р. Б., сумата от
162,31 лв. / сто шестдесет и два лева и тридесет и една стотинки/, представляваща
12
съответната част от присъденото юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК.
СУМИТЕ могат да бъдат заплатени от Застрахователно дружество „Евроинс“ АД,
в полза на ищците по сметка със статут на клиентска сметка съгласно чл. 39 от ЗАдв. -
IBAN: ****** при Алианц България АД с титуляр – адв. Г. С. С..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13