Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Стара Загора, 25.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на тринадесети
май две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретаря Пенка Маринова
и с участието на прокурора Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от
съдия Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 170
по описа за 2021 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба от Г.Х.Г. *** чрез пълномощника му адвокат Т.Д. против Решение № 260024/ 23.02.2021
г., постановено по АНД № 280/ 2020 г. по описа на Районен съд Раднево, с което
е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 349а-1380/
05.10.2020 г., издадено от Директора на ОД на МВР гр.Стара Загора. В
жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като
постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348,
ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорват се
изводите на съда, че по време на извършване на нарушението е била в сила
валидна заповед на Министъра на здравеопазването, представляваща общ
административен акт, но с нея не може да се попълва хипотезиса на бланкетна
материалноправна или санкционна норма. Според касатора тази заповед притежава
всички белези на нормативен административен акт, който не е бил в сила и следователно не е приложима за
процесния период. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението
и постановяване на друго за отмяна на НП.
Ответникът Областна дирекция на МВР
Стара Загора с писмено възражение от юрисконсулт Алексиев оспорва касационната
жалба като неоснователна. Счита решението на районния съд за правилно и моли да
бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
две съдебни инстанции.
Представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора дава заключение за законосъобразност на решението и
предлага да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда като взе
предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от
жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по
реда на чл.218, ал.2 от АПК на обжалваното решение на Районен съд Стара Загора,
прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за
която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Раднево е НП № 349а-1380/ 05.10.2020 г., издадено от Директора на ОД
на МВР Стара Загора въз основа на АУАН № 082631/ 05.05.2020г
/рег. № 327а-464/ 2020г/, с което на Г.Х.Г. *** на основание чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лв за
нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 05.05.2020г
в около 21:35ч Г.Г. се намира на закрито обществено място като посещава магазин
„Т Маркет“ в гр.Раднево, ул.“Митьо Станев“ № 4 без да има поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо
носа и устата, с което не е изпълнена т.9 от Заповед № РД-01-124/ 13.03.2020г
на Министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед № РД-01-197/
11.04.2020г, изменена със Заповед № РД-01-236/ 24.04.2020г и Заповед №
РД-01-247/ 01.05.2020г на Министъра на здравеопазването /противоепидемична
мярка по чл.63 от Закона за здравето/.
За да потвърди НП, районният съд е
изложил съображения, че при издаването му не са допуснати съществени
процесуални нарушения, описаната в него фактическа обстановка се потвърждава от
събраните доказателства и деянието не представлява маловажен случай. Обсъдени
са възраженията на нарушителя за характера на нарушената заповед на министъра
на здравеопазването и за приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН поради отмяната на
тази заповед като са приети за неоснователни.
Така постановеното решение е валидно,
допустимо и правилно.
Административнонаказателната
отговорност на Г.Х.Г. е ангажирана за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето, извършено на 05.05.2020г. Съгласно
първоначалната редакция на текста /Нов - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила
от 13.03.2020 г./, отговорност се предвижда за субект, който наруши или не
изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2,
освен ако деянието съставлява престъпление, като се наказва с глоба в размер на
5000лв. С изменение ДВ, бр.34 от 2020г, в сила от 09.04.2020г текстът придобива
следната редакция: който наруши или не
изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2,
освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000
лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв. С изменение ДВ бр.44 от
2020г в сила от 14.04.2020г, действащо към датата на процесното нарушение,
нормата гласи: Който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно
нарушение - от 1000 до 2000 лв.
В разпоредбите на чл.63, ал.1 и 2 от
Закона за здравето, респективно в чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 от
същия закон в съответните редакции, са регламентирани само компетентността на
определени държавни органи да въвеждат противоепидемични мерки и процедурата за
това. Следователно в тях не се съдържа правило за поведение на правните субекти
във връзка с установения ред на държавно управление, неизпълнението на което да
съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Непосочването на някоя от тези норми в НП при
изрично отразяване коя въведена противоепидемична мярка не е спазена от
привлеченото към отговорност лице /в случая т.9 от Заповед № РД-01-124/
13.03.2020г на Министъра на здравеопазването със съответните и изменения и
допълнения и със словесно възпроизвеждане на съдържанието на точката/ не се
отразява на формалната законосъобразност на санкционния акт. Разпоредбата на
чл. 209, ал. 1 от Закона за здравето се явява и нарушената законова разпоредба,
и съдържаща санкцията за това неправомерно поведение. Предвид направеното
фактическо описание ответникът не е бил възпрепятстван да разбере какво
нарушение му се вменява. Освен това, както районният съд правилно е посочил в
решението си, че заповедта на министъра на здравеопазването за въвеждане на
противоепидемични мерки представлява общ административен акт като този характер
произтича от същността на акта, а не от новата ал.11 на чл.63 от Закона за
здравето, която само внася яснота по този дискусионен въпрос. В тази връзка настоящият
съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и на
основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК препраща към мотивите на това решение,
включително относно неприложимостта на чл.3, ал.2 от ЗАНН в конкретния случай,
тъй като с цитираните изменения и допълнения на заповедта не отпада
задължението за носене на маска или друго средство, покриващо носа и устата, на
закрити обществени места, за което е санкциониран касаторът.
Предвид изложеното
касационната инстанция счита, че решението на Районен съд Раднево, с което
е потвърдено атакуваното пред него НП, е
правилно и законосъобразно. Процесното НП е издадено от
компетентен орган, в изискуемата форма, със законово регламентираното по чл.
57, ал. 1 от ЗАНН съдържание и при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения. От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и
категоричен начин се установява извършването на нарушението, вменено на
ответника, което правилно е квалифицирано от актосъставителя и от наказващия
орган и е санкционирано с наказание в минимален размер. Спрямо това деяние не е
приложима и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е типично за
вида си и не се характеризира с по-ниска степен на опасност в сравнение с други
нарушения от същия вид, свързани с незачитане на нормативните задължения по
спазване заповедите на органите на държавно управление. По тези съображения решението
по АНД № 280/ 2020 г. по описа на Районен съд Раднево следва да бъде оставено в
сила.
При този изход на спора и своевременно
направеното искане на касатора следва да се присъдят разноски за осъществена
юрисконсултска защита по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ при съобразяване с фактическата
и правна сложност на делото в минималния размер от 80лв за касационната инстанция.
Претенцията за разноските пред районния съд е заявена от процесуалния
представител, по нея няма произнасяне от съда, но в настоящото производство не
може да бъде разгледана поради наличие на друг процесуален ред за допълване на
първоинстанционния акт.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.221, ал.2, предл. второ от АПК във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260024/ 23.02.2021 г., постановено по АНД № 280/
2020 г. по описа на Районен съд Раднево.
ОСЪЖДА Г.Х.Г.
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на Областна дирекция на МВР Стара Загора сумата 80 /осемдесет/лв за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.