Р Е Ш Е Н И
Е
№………/2020г.
гр.Варна 3.09.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и пети август две хиляди
и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир
Нинов
при
секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№19698/2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата
молба ищецът К.К. твърди, че е уведомен от ответното
дружество „Е.п.“ АД, че на 14.03.2019г. служители на ответника са извършили
проверка на точността на измерване на обслужващата измервателна система и
свързващите ги електрически инсталации за обект в ***, за което е съставен
констативен протокол № ***, като в резултат на констатираното неточно
измерване/неизмерване е направено преизчисление на
количеството потребена ел.енергия и е изготвена
коригирана сметка за ел.енергия, за която е издаден счетоводен документ №**** от 21.11.2019г. на стойност 2 946,96лв.
със срок на плащане 02.12.2019г. Счита, че сумата е неправомерно начислена и не
дължи заплащането и. Твърди, че ищеца не притежава качеството на потребител на
ел.енергия по отношение на процесния обект, както и
че същия не е потребител на начисленото допълнително количество ел.енергия, разняващо се на процесната сума.
Твърди, че след отмяната на чл.41-44 от ПИКЕЕ липсват ред и предпоставки за
извършване на проверки на метероологична,
функционална и техническа изправност на СТИ, като счита, че към датата на
проверката 14.03.2019г. е липсвал ред за установяване на предпоставките на корекционната процедура и начина на извършване на проверка
на СТИ. Твърди, че разпоредбите на чл.41-47 и чл.52-56 ПИКЕЕ са отменени с
решение № 1500 от 06.02.2017г. на ВАС по адм.д.№
2385/2016г., поради което посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към
предявения спор. Твърди, че корекционните правомощия
на ответното дружество по правилата на чл.48-50 ПИКЕЕ са неприложими Счита, че начислената ел.енергия не
съставлява и реално потребена ел.енергия, тъй като
отчетът по скрит и недостъпен за потребителя реигстър
тарифа 1.8.4 е в пряко нарушение на разпоребата на
чл.10 ПИКЕЕ задължаваща дружеството доставчик да осигурява на страната която
купува или продава ел.енергия, възможност за контрол на показанията на СТИ.
Твърди, че отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие с
нормативите на чл.11 ПИКЕЕ и чл.120, ал.4 ЗЕ, които въвеждат изискване за зоново в денонощието измерване на потребеното
ел.нарежение, когато това е възможно както в случая.
Твърди, че е неясно в кой часови диапазон са действително натрупаните в скрития регистър показатели. Твърди, ч след
като липсва законова уредба която да регламентира зцялостната
корекционна процедура, липсва основание за извършване
на процесната корекция.
Моли да се
постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията между
страните, че К.С.К., ЕГН ********** не дължи на „Е.П.“ АД, ***, сумата от 2 946,96лв. служебно начислена
ел. енергия за периода от 26.06.2017г. до 25.06.2018г. по фактура № *** от 21.11.2019г. издадена за клиентски №*** и абонатен №***. Претендира разноски.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор срещу подадената искова молба,
в който счита предявия иск за допустим, но
неоснователен. Твърди, че между ищеца и ответното дружество съществува валидно
договорно правоотношение по силата на което ищеца е потребител на доставяна от
ответното дружество ел.енергия. Твърди,
че Общите условия имат обвързваща сила между страните и същите са задължителни
за ползвателя на основание чл.98а, ал.4 от ЗЕ без да е необходимо изричното му
писмено съгласие. Твърди, че ответното дружество изпълнява поетите по договора
със ищеца задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево
отношение, а именно осигуряава непрекъснато
необходимото количество ел. енергия в обект находящ
се в гр.***, ул***, с
абонатен № ***. Твърди,
че на 14.03.2019г. е извършена проверка на измервателната система в обекта на
ищеца от служители на Електроразпределение Север АД в присъствието на двамат свидетели, като за извършената проверка е съставен
констативен протокол № ***, като при проверката е констатирано, че електромера
е извън класа си на точност. Същият е демонтиран и поставен в индивидуална
опаковка, запечатана и пламбирана с пломба №*** и предаден за експертиза. Твърди, че за извършената експретиза в БИМ е съставен констативен протокол №2689/15.11.2019г.
в който е отбелязано че е осъществен достъп до вътрешността на
електромера–изрязан заден капак добавени елементи към веригата на трите фази,
чужди за схемата. Твърди, че *** е
съставило справка за корекция №56247_688D от 20.11.2019г. за периода от
15.12.2018г. до 14.03.2019г.-14907,62 квтч. И
конкретизира размера на оспореното вземане, като е използвана методиката на
чл.38 ал.6 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на ***, одобрени с Решение № ОУ-060 на КЕВР на 07.11.2007г., изменени
и допълнение с Решение № ОУ-004/06.04.2009г. на КЕВР, съгласно който в случаите
на техническа неизправност на СТИ, коригираните количества са разни на
консумираната от потребителя ел.енергия за аналогичен период от предходната
година. Твърди, че на 21.11.2019г. ответното дружество издава фактура №
**********, с което е определена цената на ел. енергията потребена
от 15.12.2018г. до 14.03.2019г. в размер на 2946,96лв. Твърди, че корекционната процедура не е относима
и практически съизмерима с продажбата на движима вещ за да носи ответното
дружество доказателствена тежест за установяването на
точното количество реално доставена, консумирана и неотчетена от потребителя
ел.енергия. Твърди, че процесното вземане се дължи от
ищеца на основание чл.200 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.38
ал.6 от ОУ на ДПЕЕЕМ на Електроразпределение Север АД, одобрени с решение
ОУ-060 ня КЕВР на 07.11.2007г. изменени и допълнение
с решение ОУ-004/06.04.2009г. на КЕВР.
Моли да се отхвърли иска и претендира разноски.
Съдът приема, че предявените
искове намират правното си основание
в чл.124 от ГПК.
Като
писмени доказателства по делото са приети:
Копие от
констативен протокол №***/14.03.2019г., фактура №***, 2бр. писма от 20.11.2019г. и 21.11.2019г. и обратни разписки, консативен протокол №***. на РО Варна на БИМ, справка за потреблението към 10.12.2019г.,
справка за корекция от 20.11.2019г., извлечение за фактури и плащания към 11.12.2019г.,
извлечение от сметка от 10.12.2019г. и СТЕ.
Съдът, след
като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса по предявен
отрицателен установителен иск освобождава ищцата от
носенето на доказателствената
тежест и прехвърля същата върху ответника в случай, че той оспорва претенцията
чрез навеждане на противоположни на нея положителни факти. Тази промяна в
страната носител на доказателствената тежест в
конкретния случай възлага върху ответното дружество тежестта да докаже, че
ищецът е потребител на ел.енергия и че сметката е коригирана с посочената в ИМ сума
законно, верността на извършените изчисления съгласно приложената методика, че претендираната сума е за количество ел.енергия, което е
действително доставено до абоната.
Активната материалноправна легитимация на ищеца, не се оспорва от
страните. Твърдението на ищеца, че не е потребител на ел.енергия по смисъла нса закона са останали недоказани от него още повече, че
очевидно са наведени безпричинно, тъй като не е посочено от него защо смята че
не е потребител на ел.енергия при ответника, който ако беше така би притежавал
личните му данни по незаконен път. Предвид изложеното съдът приема, че презямираното наличие на договорно отношение не е оспорено
успешно от ищеца и той се явява потребител на доставяната от ответното
дружество ел.енергия през електроразпределителните мрежи на ***.
Съгласно
представената по делото копие от констативен протокол от 14.03.2019г. служители
на „***“ са
извършили проверка на адрес *** при което
е констатирано значително отклонение във точността на работа на СТИ.
Проверяващите са посочили в същия протокол, че са заменили СТИ с ново и са
изпратили сваленото на БИМ за проверка.
По
посочените констатации ответника е издал описаната по-горе фактура за сумата от
2 946.96лв. за времето от 15.12.2018г. до 14.03.2019г. представляваща
коригирана стойност на ползваната за периода ел.енергия.
Въпреки
изложеното обаче, следва да се има предвид че ответникът не е доказал, че
такова количество ел.енергия е доставено на ищеца, поради което същият да дължи
нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо,
защото ел.енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се
подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът
дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. В този
смисъл е решение №1081/07.02.2008г., постановено по търг. дело №657/2007г. на
ВКС, определение №717/18.11.2009г., постановено по търг.дело №658/2009г. Следва
да се има предвид, че в конкретния случай за периода на начислението са
действали три различни ценови листи, като не е възможно да се установи, коя
част от скрито отчитаната енергия при каква тарифа е консумирана, а това от
своя страна води до невъзможност да се установи еднозначно стойността на тази
енергия.
На следващо
място, като аргумент за недължимост на сумата, който
е във връзка с принципа да се заплаща за реално получена стока, е и
обстоятелството, че при подобен род корекции, не е ясна и остава неясна, при
липса на проверки, към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия, което от
своя страна би довело до неоснователно обогатяване на ответното дружество. В
тази връзка разпоредбата на Общите условия и на двете дружества съществено
противоречи на основни принципи на правото, както и на добрите нрави.
Задължителната
практика на ВКС се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за
вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия, както е
регламентирано в Общите условия на ответника, противоречи на регламентирания в
чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо
ангажирането й при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя,
препятствало правилното отчитане.
По
изложените съображения ответникът не е доказал при условията на пълно и главно
основание, че тази сума му се следва и предявените искове следва да бъдат
уважени.
Предвид
извода за основателност на претенцията ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищците и сторените в настоящото производство разноски възлизащи
съответно на 624.88лв.
Ето защо,
съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между ответника „Е.П.“ АД, ***,
представлявано заедно от Б.***, П.С., Я.*** и Г.*** и ищеца К.С.К.
ЕГН**********, с адрес ***, че ищецът К.С.К. ЕГН********** не дължи
сумата в размер на 2 946.96лв. на ответника на „Е.П.“ АД, представляваща
начислена корекция от ответното дружество за обект находящ
се на адрес:
гр.***, за който ел.енергията се отчита по кл.№*** и аб.№*** по
издадена фактура №*** от 21.11.2019г.
начислена за времето от 15.12.2018г. до 14.03.2019г., на основание чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ***,
представлявано заедно от Б***, да
заплати на ищеца К.С.К. ЕГН**********, с адрес *** сумата от 624.88лв.,
представляваща направените по делото съдебно деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: