Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

28.07.2021 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател

И. ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

1344

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ №4, Бизнес Парк София, сгр. 6, чрез пълномощник адв. Васил Ничев, е предявил иск против М.Л.М.  ЕГН ********** ***, с която ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 292/2019 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 220/05.04.2019 г., за сумата от сумата 663.98 лв. / шестстотин шестдесет и три лева и 0.98 ст./, от които 145.94 лв. дължима за неплатени абонаменти такси и използвани услуги за отчетен период 15.09.2016 г. до 14.12.2016 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + +359********* от 07.08.2016 г.; сумата от 178.29 лв. – неплатени лизингови вноски за отчетен период 15.09.2016 г. до 14.02.2017 г. по Договор за лизинг на устройство от 07.08.2016 г.; сумата от 22.44 лв. дължима за неплатени абонаментни такса за отчетен период 15.09.2016 г. до 14.11.2016 г.  по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 14.10.2016 г.; сумата от 61.45 лв. неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период  25.09.2016 г. до 24.12.2016 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + +359********* от 09.08.2016 г.; сумата от 155.19 лв. – неплатени лизингови вноски за отчетен период 25.09.2016 г. до 24.02.2017 г. по Договор за лизинг на устройство, сумата от 46.28 лв. неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от 25.09.2016 г. до 24.12.2016 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер + +359********* от 13.08.2016 г., и сумата от 54.39 лв. неплатени лизингови вноски за отчетен период 25.09.2016 г. до 24.02.2017 г. по договор за лизинг на устройство от 13.08.2016 г.,  ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 07.03.2019 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл. 131 ГПК,  от особения представител на ответника  не е постъпил отговор на исковата молба. В с.з. особения представител на ответника оспорва изцяло исковете и по основание и по размер.

 

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 92 ЗЗД.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. д. №229/2019 г. на МзРС.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По приложеното ч. гр. д. №229/2019 г. на МзРС е издадена заповед №220/05.04.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът М.Л.М.  ЕГН ********** ***, да заплати  на кредитора “Теленор България ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, ж.к. »Младост 4», Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 663.98 лв. / шестстотин шестдесет и три лева и 0.98 ст.  главница, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 07.03.2019 год. до окончателното изплащане, както и сумата 25.00 лв.д.т. и 360 лв. адвокатско  възнаграждение.

Тъй като заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, на основание 415 ал. 1 т. 2 ГПК, съдът е указал на заявителя – ищец по настоящето дело, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.

Между ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД и ответника М.Л.М.  ЕГН ********** са сключени договори за мобилни услуги и договори за лизинг на устройства, както следва: Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + +359********* от 07.08.2016 г.; Договор за лизинг на устройство с предпочетен номер + +359********* от 07.08.2016 г.; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 14.10.2016 г.; фактури : № **********/15.10.2016 г., №**********/15.11.2016 г., №**********/15.12.2016 г., №**********/15.02.2017 г.; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + +359********* от 09.08.2016 г.; Договор за лизинг с предпочетен номер + +359********* от 09.08.2016 г.;  Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + +359********* от 13.08.2016 г.; договор за лизинг с предпочетен номер + +359********* от 13.08.2016 г., Фактури № 7247790/25.10.2016 г., № **********/25.11.2016 г., №**********/25.12.2016 г., №*********/25.02.2017 г. По делото са представени процесните договори в заверено копие.

Представени са и Общи условия на мобилния оператор за взаимоотношения с потребители на мобилни телефонни услуги, и декларация за приемането им от ответника.

В чл. 20 от Общите условия е посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор.

Съгласно чл. 23 б. „б” месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.

Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.

Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл. 71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването и“.

Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл. 75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника – „При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б и 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“.

По делото са представени фактури за потребените от абоната-ответник услуги зa посочените в тях периоди, както следва: № **********/15.10.2016 г., №**********/15.11.2016 г., №**********/15.12.2016 г., №**********/15.02.2017 г.; № 7247790/25.10.2016 г., № **********/25.11.2016 г., №**********/25.12.2016 г., №*********/25.02.2017 г.

 След извършена корекция по дълга е останало незаплатено задължение на абоната по процесните фактури в общ размер на 663.98 лв.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявените искове са допустими – предявени са от дружеството - заявител в производството по чл. 410 ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, за установяване размер на парично вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение №918/01.12.2017 г. по ч. гр. д. №1774/2017 г. по описа на МзРС. Поради това ищецът има правен интерес от тяхното предявяване.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

От представения договор за мобилни услуги от 30.12.2014 г. се установява наличието на възникнали договорни правоотношения между „Теленор България” ЕАД и М.Л.М., по силата на които посоченото дружество е поело задължение да предоставя на ответника мобилни телефонни услуги за срок от двадесет и четири месеца срещу задължението на потребителя да заплаща ежемесечни такси и стойността на потребените услуги.

Ответника М. е получил и три броя мобилни устройства - марка LENOVO Vibe Plm Dual Blak, марка LENOVO C2 Blak, и HUAWEI Y3 II Blak, на изплащане посредством 23 месечни вноски, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.

С подписа си в договорите, който ответната страна не е оспорила, М.Л.М.  е удостоверил, че е запознат, приема и се задължава да спазва Общите условия на дружеството - ищец, представляващи неразделна част от  договора и приложими спрямо абонати и потребители, сключили договор за услуга след 18.06.2013 г., какъвто е настоящият случай. От тях е видно, че дружеството има право да получава месечна абонаментна цена, заплащаща се от абонатите всеки месец, както и дължимата цена на всички използвани от него услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна база. Съгласно договора дружеството - оператор издава ежемесечно фактура за ползваните услуги и неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задълженията да я заплати съгласно определения в т. 27 от ОУ срок, който е 18 - дневен от издаване на фактурите, съгласно ОУ. Претендираната в настоящото производство сума в общ размер от 663.98 лв. незаплатени далекосъобщителни услуги и вноски за лизинг, представлява уговорено между страните възнаграждение за ползваните от ответника мобилни телефонни услуги и за лизингови вноски, и същата е следвало да бъде заплатена от ответника в уговорения, съгласно общите условия, срок. По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства за заплащането й. Тази сума не се оспорва от особения представител на ответника, подробно е описана в анализираните по-горе издадени от ищеца фактури, поради което предявеният иск за тази сума се явява основателен и доказан. Единственото възражение на особения представител на ответника е, че по делото са представени три броя записи на заповеди на обща стойност 424.81 лв. и ищецът ще има реалната и правна възможност да реализира, както решението, което съдът ще вземе, така и съответните записи на заповеди, т.е. ищеца в случая има възможност да инкасира сумата от 663.98 лв. и сумата от 424.81 лв., с което ще се надхвърли дълга на длъжника. Моли да се отхвърли исковата претенция до размера на общата сумата на трите броя на записи на заповеди, като по този начин ще се изпълни задължението на М. по отношение на договорите за лизинг и договорите за абонаментни планове.

Това възражение, независимо че е направено едва в хода на устните състезания, е неоснователно. Трите записи на заповед, приложени към договорите за лизинг, са за сумата от 424.81 лв., а по делото се претендират незаплатени лизингови вноски за общо 387.87 лв. В исковата молба ищецът не се позовава на тези записи на заповед. Но дори и да реализира вземанията си по тях в друго исково или заповедно производство, ответникът ще има възможност да направи там своите възражения. Това са абстрактни сделки, ищецът не се позовава на тях в исковата молба, липсва отговор на исковата молба с възражения в тази насока, и съдът намира, че не следва да ги обсъжда.

В конкретния случай М. е подписал договори за мобилни услуги и за лизинг на устройства, и не е изпълнил задължението си да заплати стойността на потребените мобилни услуги и лизингови вноски. С това си поведение М. е изпаднал в забава. Издадени са му фактури, и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което ответника следва да понесе отговорността си.

Цената на иска представлява сума, за която са издадени фактури от доставчика на мобилната услуга, и са посочени периодите им. Представените фактури сами по себе си не са основание за плащане, но длъжникът - ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, която не е заплатил, респ. е в неизпълнение на договорно задължение.

 Видно е от представения договор за мобилни услуги, че ответника се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.

При този изход на делото, и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищцовата претенция за разноски също следва да бъде уважена и в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 625 лв., включваща 325 лв. държавна такса, и 300 лв. възнаграждение за назначения особен представител на ответника.

 Съгласно задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, съобразно изхода на спора. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съразмерно с уважените искове направените от последния разноски в хода на заповедното производство в размер на 25 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Л.М.  ЕГН ********** ***, че същият дължи изпълнение на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, по издадената по ч. гр. дело № 292/2019 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 220/05.04.2019 г., за сумата от сумата 663.98 лв. / шестстотин шестдесет и три лева и 0.98 ст./, от които 145.94 лв. дължима за неплатени абонаменти такси и използвани услуги за отчетен период 15.09.2016 г. до 14.12.2016 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + +359********* от 07.08.2016 г.; сумата от 178.29 лв. – неплатени лизингови вноски за отчетен период 15.09.2016 г. до 14.02.2017 г. по Договор за лизинг на устройство от 07.08.2016 г.; сумата от 22.44 лв. дължима за неплатени абонаментни такса за отчетен период 15.09.2016 г. до 14.11.2016 г.  по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 14.10.2016 г.; сумата от 61.45 лв. неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период  25.09.2016 г. до 24.12.2016 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + +359********* от 09.08.2016 г.; сумата от 155.19 лв. – неплатени лизингови вноски за отчетен период 25.09.2016 г. до 24.02.2017 г. по Договор за лизинг на устройство, сумата от 46.28 лв. неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от 25.09.2016 г. до 24.12.2016 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер + +359********* от 13.08.2016 г., и сумата от 54.39 лв. неплатени лизингови вноски за отчетен период 25.09.2016 г. до 24.02.2017 г. по договор за лизинг на устройство от 13.08.2016 г.,  ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 07.03.2019 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА М.Л.М.  ЕГН **********, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Младост”, ж. к. ”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,  разноски по настоящото производство в общ размер на 625 лв., както и направените разноски в производството по ч. гр. д. № 292/2019 г. по описа на МзРС в размер на 25 лв.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

      Районен съдия: