Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІІ „Е“ с-в, в
закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с.
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
разгледа докладваното от съдия Сантиров ч.гр.дело
№ 839 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435,
ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника Н.И.И. с вх. № 63175/14.12.2018
г. по описа на ЧСИ В. М.с рег. № 860 на КЧСИ, чрез пълномощника му адв. Д. К.,
с надлежно учредена представителна власт по делото, против постановление за
разноските, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх.
№81023/05.11.2018 г. (и конкретизирано по пера в писмо с изх. №
90112/03.12.2018 г.), по и.д. № 20188600401638, относно начислените по
изпълнителното дело такси, както следва: 18 лв. - по т. 9 от ТТРЗЧСИ за
налагане на запор; 12 лв. - по т. 4 от ТТРЗЧСИ за вдигане на наложения запор;
36 лв. - по т. 12 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на сметка за размера дълга.
Жалбоподателят поддържа, че неоснователно му е начислена
такса за налагане и вдигане на запор, тъй като този запор е незаконосъобразно
наложен, доколкото касае вземане, което длъжника има срещу взискателя. Счита,
че е недопустимо взискателят сам да налага на себе си запор върху задължение,
което има към длъжника, като избраният изпълнителен способ цели заобикаляне на
закона и акумулиране на такси и разноски във вреда на длъжника. Поддържа, че
неоснователно му е начислена и такса в размер на 36 лева по т. 12 от тарифата
за таксите и разноските по ЗЧСИ, тъй като изчисляването на сметка на дълга
представлява прост аритметичен сбор от няколко суми, за което не са нужни
специални знания или експертиза, за да се сборуват същите. Моли обжалваните
такси да бъдат отменени, като му се присъдят и сторените в настоящото
производство разноски.
Взискателят З.Д.Б., чрез адв. И.П., е подала отговор на
жалбата, в който изразява становище за нейната недопустимост като подадена след
законоустановения едноседмичен срок от връчването на ПДИ. При условията на
евентуалност счита жалбата за неоснователна, тъй като начислените такси във
връзка с наложения запор са изчислени правилно, а таксата за изготвяне на
сметка за дълга, се определя от ТТРЗЧСИ във фиксиран размер и без оглед
материалния интерес по делото. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ
М. К. с рег. № 788 на КЧСИ излага подробни съображения за недопустимост на
жалбата, тъй като е подадена след изтичане на едноседмичния срок от връчване на
ПДИ. Излага, че по същество жалбата е неоснователна, тъй като запорът върху
вземане е наложен по искане на взискателя, а с оглед обективност и яснота за
начислените такси по делото е издадена сметка за размера на дълга по т. 12 от
ТТРЗЧСИ, като независимо от издадената на три пъти в изпълнителното
производство сметка на дълга, таксата за нея е събрана еднократно в размер на
36 лв.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното
производство и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу извършени от съдебен изпълнител
действия, които попадат в обхвата на чл. 435 ал. 2 ГПК, поради което е
процесуално допустима.
По отношение доводите на ЧСИ и взискателя, че жалбата е
подадена след изтичане на едноседмичния срок от връчване на ПДИ, следва да се
отбележи, че действително в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. №
3/2015 г., на ОСГТК на ВКС, се приема, че на обжалване по реда на чл. 435, ал.
2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението. В същото тълкувателно
решение обаче е посочено, че определянето на дължимите от длъжника авансови
такси и разноски става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е
необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението разноски по
основание и размер. В случая във връчената на 20.11.2018 г. ПДИ на длъжника
разноските по изпълнителното дело са посочени като сбор от сумата от 167,55
лв., което обстоятелство създава неяснота у длъжника да узнае за кои конкретни
изпълнителни действия и в какъв размер са начислени таксите, респективно
затруднява възможността му да извърши преценка дали включените в общата сума
разноски в действителност са дължими и за кои от тях има основание да подаде
жалба. Ето защо и до узнаването на основанието и размера на всяка една
начислена такса, включена като обща сума в посочените в ПДИ 167,55 лв., не
може да се приеме, че за длъжника тече предвидения в чл. 436 ГПК едноседмичен
срок за подаване на жалба срещу разноските. Не може да бъде споделен и
аргументът на ЧСИ, че ПДИ е връчена на процесуалния представител на взискателя
при посещението му в кантората, същият е имал достъп до делото и възможност да
разгледа съдържанието в кориците му, включително приложената фактурата на л.16 от делото и сметка за
размера на дълга (л.21), издадена на 05.11.2018г, в която подробно по точки от
Тарифата и по размер са посочени дължимите такси. И в двата документа не е ясно
посочено как е формиран размера на начислената сума от 167,55 лв., което за
първи път е извършено след изрично искане на длъжника чрез връченото му на
06.12.2018 г. съобщение. Ето защо и този момент за последния е започнал да тече
срока за обжалване по отношение на разноските за изпълнение и доколкото
настоящата жалба е подадена по пощата на 12.12.2018 г., преклузивният срок е
спазен и жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е и частично основателна
по следните съображения:
Изпълнително дело № 20188600401638 е образувано на
05.11.2018 г. по молба на З.Д.Б., чрез адв. И.П. Демерджиев, срещу Н.И.И. въз
основа на два изпълнителни листа за сумата от 74,65 лв. и за сумата от 203,18
лв.
В молбата за
образуване е посочен способ за събиране на задължението, чрез налагане на запор
върху вземането, което Н.И.И. има към взискателя З.Д.Б. съгласно Решение №1214
от 11.04.2014г., постановено по гр. дело № 2251/2017 г. по описа на PC -
Пловдив и Решение № 1258 от 22.10.2018г. по в гр.дело № 1388/2018г. по описа на
ПОС, които видно от решенията, надвишават размера на дълга по изпълнителното
дело. Касае се за две насрещни, ликвидни и изискуеми вземания между длъжник и
взискател, поради което настоящият състав намира, че погасяването им се
извършва чрез прихващане по реда на чл. 103 ГПК, а не чрез запор на вземането
на длъжника от взискателя. Посоченият изпълнителен способ запор на вземане от
трето лице е неприложим в конкретния случай, тъй като взискателят няма
качеството на трето лице по смисъла на чл. 507 ГПК, а се явява едновременно
кредитор и длъжник спрямо лицето
Н.И.И.. Изпратеното запорно съобщение не би могло да
породи предвидения в ал. 2 ефект - забрана на третото задължено лице (в случая
взискателя) да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника, тъй като
взискателят няма правен интерес да не плати на Н.И.И. и така да погаси дълга
си. Способът, предвиден в чл. 507 ГПК, е приложим единствено, когато длъжник на
длъжника е трето за изпълнението лице, защото последното не знае за
задълженията на длъжника по изпълнителното дело и има опасност да изпълни, като
по този начин се застраши удовлетворяването на взискателя, какъвто обаче не е
настоящия случай. Ето защо и доколкото определеният от взискателя способ –
запор на вземането на длъжника, което има към самия взискател, е неприложим в
изпълнителното производство, то съдът намира, че начислените такси за неговото
налагане (18 лв. по т. 9 от ТТРЗЧСИ) и вдигане (12 лв. - по т. 4 от ТТРЗЧСИ),
не следва да бъдат възлагани в тежест на длъжника Н.И.И..
Неоснователна обаче се явява жалбата в частта относно
дължимата таксата от 36 лв., начислена по т. 12 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на
сметка за размера дълга, тъй като такава подлежи на издаване от ЧСИ във всеки
един момент от изпълнителното производство и е предвидена като дължима в
Тарифата. Съдът намира, че нейният размер е правилно определен, като е
ирелевантно дали са необходими прости аритметични действия или специални
знания.
По
разноските в настоящото производство:
При този изход на делото и с оглед
частичната основателност на жалбата на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски в настоящото производство в общ
размер на 175,00 лв., от които държавна такса за обжалването - 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер
на 150 лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление
за разноските, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх.
№81023/05.11.2018 г. по и.д. № 20188600401638, относно начислените по
изпълнителното дело разноски по изпълнението за сумата от 18 лв., дължима по т.
9 от ТТРЗЧСИ за налагане на запор и за сумата от 12 лв., дължима по т. 4 от
ТТРЗЧСИ за вдигане на наложения запор.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ подадената от длъжника Н.И.И. частна жалба вх. № 63175/14.12.2018 г.
срещу постановление за разноските, обективирано в покана за доброволно
изпълнение изх. №81023/05.11.2018 г. по и.д. № 20188600401638, относно
начислените по изпълнителното дело разноски по изпълнението в размер на 36 лв.,
дължими по т. 12 от ТТРЗЧСИ за изготвяне
на сметка за размера дълга.
ОСЪЖДА З.Д.Б., ЕГН **********, да заплати на Н.И.И., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 175,00 лв.,
представляваща разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.