Р Е Ш Е Н И Е
гр. Р., 01.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Р.ският
районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично съдебно заседание
на трети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М.М., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 830 по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е образувано по предявен
иск за делба на съсобствен недвижим имот с правно основание чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗН.
В исковата молба ищецът Г.Й.Р.
твърди, че с ответника А.Й.Р. са братя, като двамата били съсобственици по
наследство, оставено им от техните родители - Й.А Р.,***, починал на 23.09.1999 г. и Р. И.Р.,***,
починала на 10.07.2013 г., на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор № . по
КК и КР на гр. Р., одобрени със заповед № ./10.11.2015 г. на изпълнителния директор
на Агенция по геодезия, картография и кадастър, находящ се в населената част на
гр. Р., общ. Р., обл. Перник, с адрес на имота: гр. Р., община Р., обл. Перник,
ул. У., с площ по скица от 313 (триста и тринадесет) кв. м, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 метра), който ПИ по плана, предхождащ настоящата кадастрална
карта, съставлява ., кв. . при граници по скица: ПИ с идентификатор .а, ПИ с
идентификатор № . ПИ с идентификатор № . и ПИ с идентификатор № . ведно с
построените в този имот жилищна сграда с идентификатор ..), със застроена площ
от 76 (седемдесет и шест) кв. м, брой етажи – два, с предназначение: жилищна
сграда – еднофамилна, жилищна сграда с идентификатор № . със застроена площ от
20 (двадесет) кв. м, брой етажи – един, с предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, селскостопанска сграда с идентификатор № ..), със застроена площ
от 26 (двадесет и шест) кв. м, брой етажи – един, с предназначение:
селскостопанска сграда и селскостопанска сграда с идентификатор № ..), със
застроена площ от 15 (петнадесет) кв. м, брой етажи – един, с предназначение:
селскостопанска сграда.
Поради
липсата на съгласие за извършване на доброволна делба ищецът моли да бъдат
призовани на съд с ответника и да бъде постановено решение, с което да се
допусне до делба описания в исковата молба недвижим имот.
В срока
по чл. 131 ГПК ответната по иска страна е депозирала отговор, в който посочва,
че оспорва предявения иск за делба на имота, описан в исковата молба, с
изключение на първия етаж от масивната двуетажна жилищна сграда с идентификатор
№ .. Посочва, че вторият етаж от жилищната сграда, както и двете
селскостопански постройки били придобити от него на основание давностно
владение. Тъй като в имота имало няколко сгради, които принадлежали на различни
лица, дворното място представлявало обща част и не следвало да се допуска до
делба. Твърди, че общият наследодател на двете страни Р. му бил предоставил втория етаж, за да живее
в него заедно със семейството си. Владението на етажа било предадено през 1986
г. и от този момент насетне ответникът владеел втория етаж от жилищната сграда
за себе си, което владение продължавало и към настоящия момент. Останалите
съсобственици на имота били отстранени от владението на етажа, след което наследодателите
на страните и ищецът Г.Й.Р. останали да живеят на първия етаж от сградата.
Изградената в имота втора жилищна сграда с идентификатор № ..2, както и
селскостопански постройки с идентификатори № . и № . също се владеели от
ответника след смъртта на неговия баща през 1999 г., поради което също следвало
да се изключат от делбата.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с пълномощник
по чл. 32, т. 1 от ГПК - адв. Б. Б. ***, която поддържа иска и моли за
уважаването му.
Ответникът, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и с
адвокат К. Б. ***, която моли съда да допусне до делба само втория етаж от
жилищната сграда.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот
№ том, дело № /г. на Р.ски районен съдия, се установява, че общият наследодател
на страните по делото - Р., е признат за собственик на дворно място с масивна двуетажна къща и друга
пристройка, съставляващо парцел . за имот с планоснимачен
номер . от кв. . по плана на гр. Р., с площ от 294 кв. м, при съседи: улица „У.“,
С.С.С., П.И.Б. и С. и Е. Р..
От
представеното по делото удостоверение с изх.
№.17.10.2016 г., издадено от Община Р., се установява, че УПИ .кв. . по
отменения план от 1969 г., описан в нотариален акт № ., том ., дело № .. г. на Р.ски
районен съдия, е идентичен с УПИ ., кв. .по действащия регулационен план на гр. Р.,
одобрен със заповед № ./28.12.2001 г.
От
представената по делото скица № ./22.08.2016 г., издадена от СГКК – гр. Перник,
е видно, че поземлен имот с идентификатор № . съставлява парцел ., кв. . по
регулационния план на гр. Р., одобрен със заповед № /28.12.2001 г.
От
представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № /22.08.2016 г.,
издадено от Община Р., е видно, че бащата на страните по делото - Р., е починал на 23.09.1999 г. и е оставил за
свои наследници съпругата си Р. И. Р., починала на 10.07.2013 г. и двамата си
синове А.Й.Р. и Г.Й.Р..
От
представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № .19.08.2013 г.,
издадено от Община Р., е видно, че майката на страните по делото - Р. И. Р., е
починала на 10.07.2013 г. и е оставила за свои наследници двамата си синове А.Й.Р.
и Г.Й.Р..
От
приетата по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти се установява, че ответникът А.Р. е декларирал процесния
имот, при квоти от правото на собственост, съответно – по 1/2 и. ч. за всеки от
двамата братя.
По делото
са приобщени и прокурорски преписки по описа
на РП – Р., всичките, образувани по жалби на ответника в настоящото
производство - А.Р., и
касаещи спорове между двамата братя, възникнали на база дългогодишна вражда
между тях и между ищеца Г.Р. и
семейството на ответника, както и спорове, свързани с паркиран от ищеца
автомобил пред изградения в имота гараж. В прокурорска преписка № ./2012 г. по
описа на РП – Р., в съдържащата се в нея жалба, подадена от ответника А.Р.,
същият е заявил, че в лятната кухня брат му Г. бил оставил професионална
кафемашина, а в гаража бил складирал кашони с чистачки, ел. мотори, динама,
фарове, алуминиеви джанти и седалки от бусове.
По делото
са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите З.Д. К.,
М. И. П., която живее на съпружески начала с ищеца Г.Р., Р.М.Р., която е
съпруга на ответника А.Р., Г.А.Б. и К. М. Г., който е брат на съпругата на
ответника.
В своите
показания пред съда свидетелката З.К. посочва, че живее в гр. Р., на ул. „У.“,
откакто се е родила. Твърди, че познава страните по делото, както и техните
родители, като заявява, че и двамата братя ползват процесния имот и никой от
тях не се счита за собственик на целия имот. Свидетелката посочва, че
първоначално двамата братя живеели с родителите си на първия етаж, като
впоследствие ответникът и съпругата му започнали да живеят на втория етаж. От
показанията на свидетелката става ясно още, че майката на страните, след
смъртта на баща им е живеела с ищеца на първия етаж от къщата, като приживе
категорично е отказвала имотът да бъде поделен между двамата братя.
Свидетелката посочва също, че ответникът ползва изградения в имота гараж, както
и че не знае след смъртта на родителите им двамата братя да са си поделяли
имота. Заявява също, че майката не е била в добри отношения с ответника и за
нея се е грижел ищецът Г.Р..
От
показанията на свидетелката М.П. се установява, че двамата братя са в
изключително лоши отношения заради процесния имот и не могт да си го поделят.
Свидетелката П. потвърждава изложеното от свидетелката К.че ответникът живее
със семейството си на втория етаж, че майката на двамата братя категорично е
отказвала приживе имотът да бъде поделен между двамата братя, както и че
двамата братя не са си поделяли имота доброволно. Посочва, че ответникът
притежава друга жилищна сграда в груб строеж в съсобственост с негов приятел,
която била построена с техни средства.
В
показанията си пред съда свидетелката Р.Р. заявява, че от 1982 г. живее със
съпруга си – ответника А.Р. на втория етаж от къщата, на който направили ремонт
и го обзавели. Посочва, че вторият етаж им бил предоставен от родителите на
съпруга им, защото на първия етаж било тясно за всички. Заявява, че родителите
на двамата братя построили на ищеца къща, като имали уговорка с тях ищецът да
живее в нея, а ответникът да остане със семейството си в процесната къща. От
твърденията на свидетелката става ясно още, че ищецът ползва гаража от 1999 г.,
като го заключвал, тъй като имал техника в него и ищецът нямал ключ за гаража.
Посочва, че ищецът бил отключвал гаража и лятната кухня и откраднал част от
намиращите се там вещи. Твърди, че след като ищецът останал да живее с майка си
на първия етаж, ù забранил да общува с брат му и с неговото семейство.
Заявява, че ответникът се е разбирал както с майка си, така и с баща си.
Разпитан
пред съда свидетелят Г.Б. *** и потвърждава изложеното от останалите разпитани
по делото свидетели, че ищецът живее на първия етаж на процесната къща, а
ответникът – на втория етаж. Посочва, че между двамата никога не е имало
спорове кой какво да ползва в къщата. Твърди, че изградените в имота гараж и
лятна кухня се ползват от ищеца, като между двамата братя е имало спорове кой
какво да ползва от вещите в гаража, но наред с това заявява, че ключовете както
за гаража, така и за лятната кухня са били на вратите и ответникът само е
отключвал.
От
показанията на свидетеля К.Г. става ясно, че след като се нанесли на втория
етаж ответникът и съпругата му направили ремонт, като между двамата братя
никога не е имало спорове за това кой да ползва даден етаж от къщата. Заявява,
че ответникът ползва изградените в имота гараж и лятна кухня, като гаражът се
заключвал, но не знае дали ищецът притежава ключ за гаража и лятната кухня.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите З. К., Г.Б., М.П. и К. Г., като тези на последните двама
свидетели, преценени по реда на чл. 1. ГПК, съдът намира за последователни, до
голяма степен съвпадащи и непротиворечащи с останалия събран по делото
доказателствен материал. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Р.Р. в
частта им, в която същата заявява, че ищецът не притежава ключ от гаража, тъй
като това твърдение влиза в противоречие със заявеното от свидетеля Г.Б., че
ключовете за гаража и лятната кухня били оставени на вратите и ответникът само
отключвал, както и с изложеното от ответника в подадената от него жалба до ОП –
Перник, че в лятната кухня брат му
Г. бил оставил професионална кафемашина, а в гаража бил складирал кашони с
чистачки, ел. мотори, динама, фарове, алуминиеви джанти и седалки от бусове.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Р. и в частта, в която същата
заявява, че имали уговорка с родителите на съпруга ù процесната къща да
остане за тях, а ищецът да се изнесе да живее на друго място, тъй като
изложеното противоречи на твърденията на свидетелката К., която е
незаинтересована от изхода на делото и която заяви, че майката на двамата братя
категорично е отказвала приживе имотът да бъде поделен между тях, както и че двамата
братя ползват процесния имот и никой от тях не се счита за собственик на целия
имот.
По делото
е изслушано и вещо лице по допуснатата съдебно – техническа експертиза, от
заключението на което се установява, че сградите, описани с отделен
идентификационен код и изградени в процесния поземлен имот, представляват
самостоятелни обекти, както и че първият и вторият етаж от изградента в имота
жилищна сграда представляват самостоятелни жилища по смисъла на чл. 40 ЗУТ.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като компетентно дадено и съобразно
задачите, за които е допусната експертизата.
От
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 34 ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ,
освен ако законът разпорежда друго, или това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта.
По силата
на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се
произнася по въпросите между кои страни и за кои имоти ще се извърши тя, както
и каква е частта на всеки съделител. Решението, постановено в първата фаза на
делбеното производство, се ползва със сила на пресъдено нещо по въпроса за
собствеността на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба
на съсобствен имот не се осъществява само потестативното право на
съсобственика, насочено към ликвидирането на съсобствеността, а се цели също
така установяване наличието на съсобственост между определени лица и размерът
на тяхното участие в съсобствеността. С оглед на горното, решението за
допускане на делба има преди всичко една установителна част, с която се
признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части.
Ако не бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба.
Следователно без доказването на собствеността на делбените имоти този ефект не
би могъл да настъпи и да се постанови решение за допускане на делбата.
Съдът
намира, че на първо място следва да разгледа и да се произнесе по възражението
на ответника, че е придобил собствеността върху втория етаж от масивната
двуетажна жилищна сграда, както и върху изградената в имота втора жилищна
сграда с идентификатор № .., както и селскостопански постройки с идентификатори
№ . и № ..
Така
направеното възражение съдът намери за недоказано по следните съображения:
За да се признае на едно физическо лице
правото на изключителна собственост по отношение на един - отчасти или изцяло
чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС установява, че
претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по
отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за
време, по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на
вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява
собственическите правомощия единствено за
себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са
налице по отношение на претендиращия собствеността владелец в рамките на едно
пълно и главно доказване в хода на процеса, правоизключващото му
съсобствеността възражение за изтекла придобивна давност може да бъде уважено.
Доказването на условията на закона - елементите от фактическия състав на чл.
79, ал. 1 ЗС, за признаване право на собственост на основание изтекла
придобивна давност, следва да е пряко и пълно. Липсата на
категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки,
изключва придобиването на собствеността.
Както се
установява от събраните по делото писмени доказателства, съсобствеността върху
процесния имот, съществуваща между страните по делото, произтича от
наследяване, поради което, за да бъде даден отговор на въпроса придобил ли е
ответникът по силата на изтекъл в негова полза давностен срок правото на
собственост върху втория етаж от масивната двуетажна жилищна сграда и върху
останалите сгради, изградени в имота, съдът съобрази разясненията, дадени с ТР
№ 1 по т. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, според което презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията
между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт,
различен от наследяването. В мотивната част на Тълкувателното решение е посочено също, че по начало
упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е
започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което
съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на
останалите съсобственици (какъвто е и разглежданият случай), то го прави държател на техните идеални части и е
достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС.
Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални
части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Това е т. нар. преобръщане на владението (interversio possessionis),
при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се
позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта
за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги
свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването
частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и
осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен
ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези
обстоятелства трябва да бъдат доказани.
В разглеждания случай такова манифестиране на завладяването
частите на ищеца пред последния и осъществяване на
действия, отблъскващи владението му и установяващи своене, по делото не бяха
доказани. От
събраните по делото доказателства се установява безпротиворечиво, че след като
ответникът сключил граждански брак, същият започнал да живее със съпругата си
на втория етаж от изградената в имота къща, тъй като на първия етаж било вече
много тясно и нямало място там да живеят заедно с брат му и родителите му. От
показанията на свидетелите З. К. и М.П. пък се установява, че
майката на двамата братя приживе никога не е искала имотът да бъде разделян
между тях. Двамата братя, наред с това, никога не са постигали договореност
доброволно да си поделят процесния имот. Свидетелката З. К. заяви пред съда, че
и двамата братя ползват имота, защото той е общ и никой от тях не се чувства
собственик на целия имот. В решение № 339 от 08.03.2010 г. по гр. д.
№ 1774/2007 г. по описа на ВКС, ГК, I г. о. е разгледан казус при
сходна фактическа обстановка като настоящия, при който единият от
съсобствениците е обитавал втория етаж от жилищната сграда в продължение на
години, като съставът на ВКС е приел, че в случая обитаването на имота от касаторката обуславя извод, че
е упражнявала фактическата власт като държател, т. е. не е налице преобръщане на владението, при което съсобственикът
съвладелец се превръща в съсобственик владелец. В разглеждания случай съдът намира, че липсва т.
нар. „преобръщане
на владението“ и
ответникът и след като е започнал да живее на втория етаж от къщата е продължил
да бъде държател на иделаните части на другите съсобственици. Този извод не се
променя и от факта, че както се изясни от събраните в хода на производството
гласни доказателствени средства, ответникът е извършил подобрения на процесния
етаж, след като е започнал да живее там. За да достигне до този извод, съдът
съобрази мотивите на решение № 302 от 24.06.2011 г. по гр. д. № 1168/2010 г. на
ВКС, ГК, I г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо по силата
на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК задължителна за съдилищата съдебна практика. В така
посоченото съдебно решение съставът на ВКС приема, че фактът на съществуване на
съсобственост, независимо от основанието за възникването ù, дава право
на всеки от съсобствениците да си служи с цялата вещ, като обезщети останалите
съсобственици при писмена покана от тяхна страна. Затова самият факт на
ползване на имота от един от съсобствениците, включително и сънаследниците, не
означава, че той е установил владение за себе си. Когато съсобственик,
включително и сънаследник ползва цялата вещ, той е владелец на своята част и
държател на частите на останалите съсобственици, освен ако е демонстрирал явно
и категорично, че е променил държането на частите на останалите във владение за
себе си. Промяната на намерението и своенето на частите на останалите следва да
е демонстрирано недвусмислено. Затова действия по извършване на ремонти и
подобряване на имота, които могат да се възприемат и като действия по поддръжка
на съсобствената вещ от един от съсобствениците, за което той може да иска
припадащата се част от разходите от другите съсобственици на основание чл. 30,
ал. 3 ЗС, не може да се приеме като достатъчно за установяване на владение
върху техните части. Ползването на целия имот, което може да се възприеме и
като упражняване на правото по чл. 31 ЗС, също не може да се възприеме като достатъчно, за да се квалифицира като
владение за себе си на частите на останалите. Отказ да се допуснат останалите
съсобственици в имота (освен ако идват на гости) и отказ да им се даде ключ
може да се приеме като демонстрация на намерение за своене, но то следва да е
съчетано и с други действия, демонстриращи своене на имота, като правна защита
на имота и защита от фактически посегателства, деклариране на свое име пред
данъчните власти. Последното само по себе си не е достатъчно, за да докаже
своене на имота, но съчетано с другите действия, демонстриращи, че лицето счита
целия имот за свой, са достатъчни, за да се приеме, че е налице и субективният
елемент на владението при съсобственост.
От събраните по делото
доказателства обаче не се установява ответникът да е отказвал на ищеца достъп
до втория етаж на къщата и до изградените в имота постройки или пък да не му е
давал ключа за същите
(обратното се установява от показанията на свидетеля Б., а
именно, че ключовете за гаража и лятната кухня са били на вратите, следователно
всеки от живеещите в имота е имал свободен достъп до тях), като наред с това безспорно се
установи, че същият е декларирал само ½ и. ч. от процесния имот пред
данъчните власти, което налага извода, че е недоказана по делото промяната на
намерението и своенето на частите на ищеца да е демонстрирано недвусмислено.
По отношение на изградените в
имота гараж и лятна кухня, съдът съобрази от една страна показанията на
свидетеля Г.Б., който заяви, че ключовете както за гаража, така и за лятната
кухня са били на вратите и ответникът само е отключвал, и от друга страна
изложеното от ответника в подадената от него жалба на 16.07.2012 г. до Окръжна
прокуратура - Перник, че в лятната кухня брат му Г. бил оставил професионална
кафемашина, а в гаража бил складирал кашони с чистачки, ел. мотори, динама,
фарове, алуминиеви джанти и седалки от бусове. Изявленията на ответника,
направени от него пред държавен орган, представляват извънсъдебно признание на
факт и има същата доказателствена сила като съдебното признание – в този
смисъл: решение № 119 от 26.05.2014 г. по гр. д. № 7034/2013 г. на ВКС, ГК, I
г. о., както и решение № 235 от 4.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. на ВКС,
ГК, IV г. о. От показанията на свидетеля
Б., както и от изявлението на ответника, направено в подадената от него жалба
до ОП – Перник, съдът намира, че в случая са недоказани твърденията на
ответника, изложени в отговора на исковата молба и отнасящи се до това, че бил
отстранил ищеца от гаража и лятната кухня и не му осигурявал достъп до тях, от
което следва, че не се доказва по делото манифестиране от страна на
ответника на завладяването частите на ищеца пред последния и осъществяване на
действия, отблъскващи владението му и установяващи своене.
По отношение на делбата на
поземления имот:
Настоящият състав изложи мотиви
относно правото на собственост на сградите, изградени в имота, като прие, че
същите са съсобствени между страните. Съгласно б. „д” на ППВС № 2/1982 г.
недопустима е делба на съсобствен парцел, в който има две или повече
самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на
отделни съсобственици. Не се установи да са налице обекти, които да са
индивидуална собственост на страните по делото. При това е необходимо да се
докаже, че всеки един от съсобствениците на терена има самостоятелно
изключително право на собственост върху отделен обект, изграден върху него.
Установи се, че всички самостоятелни обекти, изградени върху терена, са
съсобствени между страните. След като в имота липсват поне две застроени
сгради, които да са индивидуална собственост на всеки от съсобствениците, то не
са налице предпоставките да се приеме, че теренът е загубил самостоятелния си
характер и е придобил обслужващо предназначение спрямо сградите, т. е. станал е
обща част (в този смисъл – решение № 380/15.10.2010 г. по гр. дело № 104/2010
г. на ВКС, ГК, II г. о.). Съгласно решение № 87/07.07.2011 г. по гр. дело №
825/2010 г. на ВКС, ГК, II г. о. при действието на ЗУТ делбата на съсобствено
УПИ е недопустима само ако същият е застроен с обекти, индивидуална собственост
на собствениците на терена, тъй като в този случай земята е обща част или в
случаите, когато намира приложение нормата на чл. 183, ал. 4 ЗУТ. Според
разпоредбата на чл. 183, ал. 4 ЗУТ за издаване на разрешение за нов строеж,
съответно за надстрояване или за пристрояване в съсобствен имот, предназначен
за ниско жилищно или вилно застрояване, не се изисква съгласие от останалите
съсобственици в случаите, когато те са реализирали, започнали са или имат права
за съответното строителство в имота. В настоящия случай не се установи да е
налице нито една от двете предпоставки, обуславящи недопустимост до делба на
процесния УПИ.
По отношение на направените от
ответника възражения за недопустимост на делбата, тъй като поземленият имот не
отговарял на изискванията по чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ за лице и повърхност на
имотите, които биха се образували, съдът намира, че същите са неоснователни.
Посочените въпроси имат отношение към следващата фаза на делбата – нейното
извършване и избора на способ за прекратяване на съсобствеността, поради което
не следва да се обсъждат в това производство. Още по-малко могат да обусловят
недопустимост на иска за делба.
От изложеното до тук се налага
извод, че процесният поземлен имот с идентификатор № ., с площ по скица от 313 кв. м, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), както
и изградените в него жилищна сграда с идентификатор № .,
със застроена площ от 76 кв. м, брой етажи – два, с предназначение: жилищна
сграда – еднофамилна, жилищна сграда с идентификатор № .., със застроена площ
от 20 кв. м, брой етажи – един, с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, селскостопанска сграда с
идентификатор № ., със застроена площ от 26 кв. м, брой етажи – един, с
предназначение: селскостопанска сграда и селскостопанска сграда с идентификатор
№ ., със застроена площ от 15 кв. м, брой етажи – един, с
предназначение: селскостопанска сграда, са съсобствени между страните по делото
и доколкото съделителите по делото са деца на общите си наследодатели, то
делбата следва да се допусне при квоти, изчислени съобразно разпоредбата на чл.
5 от Закона за наследството, а именно - по една втора идеални части за всеки от
двамата съделители.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА
извършването на съдебна делба на следния недвижим имот, а именно:
ПИ с
идентификатор № . .) по КК и КР на гр. Р., одобрени със заповед № ./10.11.2015
г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър,
находящ се в населената част на гр. Р., общ. Р., обл. Перник, с адрес на имота:
гр. Р., община Р., обл. Перник, ул. У., с площ по скица от 313 (триста и
тринадесет) кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), който ПИ по регулационния
план на гр. Р., одобрен със заповед № ./28.12.2001 г., съставлява ., кв. . при
граници по скица: ПИ с идентификатор ..), ПИ с идентификатор № . . . ПИ с
идентификатор № . . и ПИ с идентификатор № . . ведно с построените в този имот
жилищна сграда с идентификатор ..), със застроена площ от 76 (седемдесет и
шест) кв. м, брой етажи – два, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна,
жилищна сграда с идентификатор № .а. със застроена площ от 20 (двадесет) кв. м,
брой етажи – един, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна,
селскостопанска сграда с идентификатор № ..), със застроена площ от 26
(двадесет и шест) кв. м, брой етажи – един, с предназначение: селскостопанска
сграда и селскостопанска сграда с идентификатор № ..), със застроена площ от 15
(петнадесет) кв. м, брой етажи – един, с предназначение: селскостопанска
сграда.
МЕЖДУ СЛЕДНИТЕ ЛИЦА И ПРИ СЛЕДНИТЕ ДЕЛБЕНИ ЧАСТИ:
1.
Г.Й.Р., с ЕГН: **********, с адрес: *** – 1/2 (една
втора) идеални части;
2.
А.Й.Р., с ЕГН: **********, с адрес: *** - 1/2 (една
втора) идеални части.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, делото да се докладва за предприемане на
последващи процесуални действия във връзка с подготовката и провеждането на
втората фаза на делбата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.