Решение по дело №9259/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 129
Дата: 10 януари 2020 г. (в сила от 31 януари 2020 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20195330109259
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер    129                                    Година  2020                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

На 10.01                                                                                        Година 2020

В публично заседание на 12.12.2019 г. в следния състав:

 

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер 9259  по описа за   2019         година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно осн. чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД - гр. Пловдив моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 199, 92 лева – главница, представляваща стойността на консумирана от обект на потребителя електрическа енергия за периода ***г., и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода ***г. в размер на 41, 44 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 03.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г., издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа на ПРС - ***, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и ю. възнаграждение – включително и тези в заповедното производство.

Ответникът П.Г.Б. *** оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в писмен отговор на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски и а. възнаграждение за п. му при условията на чл.38, ал.2 от ЗА.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г., издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа на ПРС - ***, е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 199, 92 лева – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода ***г. по партидата на длъжника за обект на потребление с ИТН: **;  обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода **г. в размер на 41, 44 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението в съда - 03.04.2019 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото, от които 25 лева –държавна такса и 50 лева - ю. възнаграждение. Тъй ответникът е подал в срока по чл.414 от ГПК възражение против Заповедта, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК.  

От събраните по делото писмени доказателства и заключенията от 04.12.2019 г. на в.л.по СТЕ В.С. и от 04.11.2019 г. на в.л.по ССЕ К.И., се установява, че действително ищецът е доставял в имот, находящ се в гр. П., ** – който имот обаче, както се установява от представените от т. н. по делото лице **писмени доказателства, е бил възложен по нейно изп. дело № ** с Постановление за възлагане от **г., влязло в сила на **г. върху „**** – като на ****г. „**** е било въведено във владение на имота, а преди това имотът е бил собственост на „****– поради което, доколкото ответникът не е бил собственик на недвижимия имот, в който е била доставяна електрическата енергия и следователно не дължи стойността на тази електрическа енергия, съдът намира, че това само по себе си е достатъчно основание искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Освен това, както вече бе посочено,  със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г., издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа на ПРС - ***, е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца суми за доставена топлинна енергия, а по настоящето дело ищецът претендира да бъдат установени задължения на ответника за доставена електрическа енергия – каквито не е било разпореждано П.Б. да заплати на ищцовото дружество (включително и с Разпореждане № * г., постановено по частното гр. дело, за поправка на допуснатата в Заповедта очевидна фактическа грешка).

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на п. на ответника – а. Е. И. а. възнаграждение за производството по двете дела при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗА. в размер общо на 200 лева (50 лева за заповедното производство и 150 лева за производството по настоящето дело).

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, против П.Г.Б., ЕГН **********,***, а. Е. И., иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК - за признаване за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата 199, 92 лева – главница, представляваща стойността на консумирана от обект на потребителя електрическа енергия за периода ***г., и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода ***г. в размер на 41, 44 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 03.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г., издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа на ПРС - ***, и присъждане в полза на ищеца на направените разноски и ю. възнаграждение по частното гр. дело и по настоящето дело, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с посочените ЕИК и седалище и адрес на управление, ДА ЗАПЛАТИ НА а. Е. Г. И.,***, а. възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗА. за производството по настоящето дело И ПО ч. гр. дело № ***г. по описа на ПРС - *** В РАЗМЕР НА 200 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – *** ч. гр. дело № ***г. ЗАЕДНО СЪС ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от настоящето съдебно решение.

 

 

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.