№ 1831
гр. София, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20201110144704 по описа за 2020 година
При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени искове по
чл. 344,ал.1,т.1 и т.3 КТ и по чл.225,ал.2 КТ.
В исковата молба от името на ищцата В. Б. СП. нейният пълномощник твърди, че
заповед № 47/13.07.2020г. на изпълнителния директор и на прокуриста на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)”АД, с която е наложено на ищцата дисциплинарно
наказание „уволнение” и заповед № 898/ 13.07.2020г. на изпълнителния директор и на
прокуриста на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)”АД, с която е прекратено трудовото
правоотношение с ищцата за длъжността „старши специалист” в сектор „Ранни
предупредителни сигнали и миниторинг на договорни задължения” в отдел „Кредитен
контрол-корпоративни клиенти” в дирекция „Управление на риска корпоративно
банкиране”, област на управление „Управление на риска и финансите”в банката , са
незаконосъобразни по следните причини: неспазване на т.нар. предварителна закрила по
чл.333,ал.5 КТ поради липса на предварително разрешение от Инспекцията по труда
за уволнението на ищцата, което според нея е било необходимо, тъй като към датата на
връчването на процесната уволнителна заповед тя е била бременна, и неосъществяване на
посочените в уволнителната заповед дисциплинарни нарушения.
Окончателното искане на ищцата към съда е да отмени заповед № 47/13.07.2020г.
за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” и заповед № 898/13.07.2020г. за
прекратяване на трудовото правоотношение (чл.344, ал.1, т.1 КТ) и да осъди ответното
дружество да й заплати следните суми:
1
- обезщетение за оставане без работа след уволнението през периода от 13.07.2020г.
до 23.08.2020г. в размер на 3 099,30 лв (чл.225,ал.1 КТ), и
- обезщетението за получаването на по-молко възнаграждение поради незаконното
уволнение през периода от 24.08.2020г. до 13.01.2021г. с общ размер от 1 164,92
лв(чл.225,ал.2 КТ).
Увеличението на размерите на исковете по чл.225,ал.1 КТ и по чл.225,ал.2 КТ е
допуснато по реда на чл.214,ал.1 ГПК с протоколно определение, постановено в заседанието
на 29.09.2021г.
С протоколно определение , постановено в откритото заседание на 29.09.2021г., е
ПРЕКРАТЕНО на основание чл.232 ГПК съдебното производство в частта му относно
осъдителния иск по чл.225,ал.2 КТ за размера му НАД 1 164, 92 лв до пълния предявен
размер от 2 635,77 лв поради оттеглянето на иска в тази му част от пълномощника на
ищцата в същото заседание. Като необжалвано от страните това определение е влязло в
сила.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцата поддържа
предявените искове. В заседанието на 09.02.2022г. , в което е даден ход по същество на
делото , не се е явил представител на ищцата.
Ответникът – „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)”АД оспорва изцяло предявените
искове според изричното изявление на пълномощника му в депозирания на 26.10.2020г.
отговор на исковата молба. Предявено е възражение за изтекла погасителна давност за
предявяване на иска по чл.344,ал.1 КТ , тъй като според ответната страна исковата молба е
предявена на 17.09.2020г. , т.е след изтичане на 2-месечения давностен срок , което е
станало на 13.09.2020г. Твърди се, че уволнението на ищцата е законосъобразно, тъй като
при постановяването му са спазени изискванията на чл.193,ал.1 КТ, на чл.194 КТ, чл.195 КТ
и чл.333 КТ. Посочва се , че преди налагането на дисциплинарното уволнение от ищцата са
били изискани два пъти писмени обяснения , каквито тя е дала два пъти – на 30.06.2020г. и
на 10.07.2020г., в които излага различни становища относно вменените й дисциплинарни
нарушения , като с първите писмени обяснения от 30.06.2020г. ги признава , а с вторите
обяснения от 10.07.2020г. ги отрича. Отбелязва се , че са спазени преклузивните срокове по
чл.194 КТ за налагане на дисциплинарното уволнение и конкретно 2-месечения срок от
узнаване на нарушенията от работодателя , което е станало на 25.06.2020г. , когато в
деловодството на банката е постъпила жалба от Стоил Адамов като управител на „ПЕТРО
2016”ЕООД относно изтичане на банкова информация–банково пълномощно. Посочва се ,
че ищцта не се е ползвала със закрила по чл.333,ал. 5 КТ, тъй като не е отбелязала
бременността си в изисканата от работодателя писмена декларация по чл.333 КТ от
10.07.2020г. и не е уведомила банката , че е била бременна към датата на връчване на
уволнителните заповеди на 13.07.2020г.
Поддържа се становището , че ищцата е извършила описаните в дисциплинарната заповед
нарушения , като те са станали достояние и на трети лица – клиенти на ответната банка , с
което е уронено доброто име на банката.
2
В хода на съдебното производство пълномощниците на ответника поддържат
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 09.02.2022г. адвокат на
ответника е пледирал за отхвърляне на исковете. Доводи за неоснователността им са
аргументирани и в депозираната на 15.02.2022г. писмена защита от адвокат на ответника.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК , намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
Относно процесуалния ред за разглеждането на исковете :
Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , въпреки, че исковете по
чл.344,ал.1,т.1 и т.3 КТ са сред изброените в чл.310,т.1 КТ, предявените искове не следва да
бъде разгледани по реда на чл.310 –чл.317 ГПК, а по общия исков ред. В конкретния случай
с оглед изричната разпоредба на чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК не следва да бъде допускано бързо
производство за разглеждането на исковете, предявени с исковата молба, вх. №
9005947/17.09.2020г., тъй като то е неприложимо за тези искове , защото един от тях
(осъдителния иск по чл.225,ал.2 КТ за обезщетение за получено по-ниско възнаграждение
поради незаконното уволнение) не е сред изброените в чл.310 ГПК и следователно подлежи
на разглеждане по общия исков ред по чл.124 ГПК, който следва да бъде приложен за
всички предявени искове.
Относно възражението на ответника за изтекла погасителна давност за предявяването
на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ:
Възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Според приложимата към разглеждания казус действуваща понастоящем редакция
на чл.358,ал.1,т.2, in fine КТ (съгласно ЗИДКТ, обн.в ДВ, бр.25/2001г.- в сила от
31.03.2001г.) срокът за предявяването на конститутивните искове по чл.344,ал.1,т. КТ и по
чл.344,ал.1,т.2 КТ (които са такива относно прекратяването на трудовото правоотношение) е
2 -месечен. Този срок и за двата иска тече от датата на прекратяването на трудовото
правоотношение (чл.358,ал.2,т.1, in fine КТ), която в конкретния случай според изричната
разпоредба на чл.335,ал.2,т.3 КТ е датата на получаването на писменото изявление за
прекратяване на договора , тъй като основанието за увлонение на ищеца е чл.330 ,ал.2, т.6
КТ – дисциплинарно уволнение , което означава , че прекратяването на трудовия договор е
извършено без предизвестие (според изрично посоченото в чл.330 КТ).
Тъй като с предявените искове ищцата иска и отмяна на наложено дисци-плинарно
наказание „уволнение”, приложим е и чл.358,ал.2,т.1,предл.1 КТ, според който давностният
срок за исковете за отмяна на дисциплинарни наказания тече от връчването на заповедта
за наказанието (чл.195,ал.3 КТ).
В конкретния случай и двете оспорвани уволнителни заповеди № 47/13.07.2020г. и №
898/ 13.07.2020г. са връчени на ищцата на 13.07.2020г. видно от удостовереното с нейния
подпис под текста и на двете заповеди. В съответствие с чл.195,ал.3 КТ и с чл.335 ,ал.2, т.3
КТ във връзка с чл.358,ал.2,т.1, in fine КТ следва да се приеме , че от тази дата е започнал да
3
тече двумесечният срок за предявяването на исковете по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ.
Следователно давностният срок за тези искове би следвало да изтече на 13.09.2020г. , който
обаче е бил неприсъствен ден – неделя. Според изричната разпоредба на чл.72,ал.2 ЗЗД
(който като общ граждански закон , уреждащ давността, следва да се прилага и за
неуредените въпроси относно давността по Кодекса на труда, който е специален закон-б.с.)
когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ
присъствен ден. Същото е и правилото, установено в чл.60,ал.6 ГПК. Следователно
давностният срок за предявяването на искове по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ в конкретния
случай е изтекъл на 14.09.2020г. понеделник. Исковата молба, по която е образувано
настоящото съдебно производство , е предявена на 14.09.2020г. по пощата, което се
установява от съответното удостоверяване от регистратурата на СРС. Видно е, че към
тази дата погасителната давност и за предявения иск по чл.344,ал.1, т.1 КТ не е била
изтекла.
Съгласно изричната разпоредба на чл.62,ал.2, изр.1 ГПК срокът не се смята за
пропуснат , когато изпращането на молбата е станало по пощата. Според съдебната
практика и гражданско процесуалната доктрина разпоредбата на чл.125 ГПК , според която
искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда, трябва да се тълкува във връзка
с чл.62,ал.2 ГПК , като съдът се счита сезиран от момента на подаване на исковата молба
по пощата , въпреки постъпването й в съда на по-късна дата (в този смисъл – проф. Любен
Корнезов, „Гражданско съдопроизводство. Том І. Исков поцес” , изд. 2009г., стр. 326-327).
Относно конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ :
Този иск е ОСНОВАТЕЛЕН.
По делото е безспорно, а и от представените трудов договор № 1864/30.11.2009г. и
допълнително трудово споразумение № 2788/07.08.2019г. се установява, че между
страните е съществувало безсрочно трудово правоотно-шение , по силата на което
последната изпълнявана от ищцата длъжност е била „старши специалист” в сектор
„Ранни предупредителни сигнали и мониторинг на договорни задължения” в отдел
„Кредитен контрол-корпоративни клиенти” в дирекция „Управление на риска корпоративно
банкиране”, област на управление „Управление на риска и финансите”в ответната банка.
Със заповед № 47/13.07.2020г. на изпълнителния директор и на прокуриста на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)”АД на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение”. С втора заповед № 898/ 13.07.2020г. на изпълнителния директор и на
прокуриста на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” АД, на основание чл.330 ,ал.2, т.6 КТ е
прекратено трудовото правоотношение с ищцата във връзка с първата заповед №
898/13.07.2020г. за дисциплинарно уволнение. И двете заповеди са връчени на ищцата на
13.07.2020г. според удостовереното върху всяка от тях с подписа й. Следователно това е
датата , от която следва да се счита наложено дисциплинарното наказание "уволнение" на
ищцата съгласно чл.195 ,ал.3 КТ и прекратено трудовото й правоотношение.
4
Връчването в един и същи ден на две отделни уволнителни заповеди само по себе си
опорочава дисциплинарното уволнение и обуславя неговата отмяна, тъй като по този
начин сериозно се възпрепятства правото на наказвания работник да разбере точните
фактически и юридически причини за уолнението му, както и кой е актът , с който се
налага това уволнение , което е пречка за защитата на наказания работник , както и за
проверката на съда по реда на чл.344,ал.1,т.1 КТ.
От представените по делото доказателства се установява , че и двете уволнителни
заповеди са връчени на ищцата на 13.07.2020г. , но не може да се установи поредността на
връчванията им , поради което следва да се приеме , че уволнението е правна последица и
на двете заповеди.
В конкретния случай не е налице нарушение на чл.333,ал.5 КТ. Възражението на
ищцата в обратния смисъл е неоснователно.
Съгласно изричната разпоредба на чл.333,ал.7 КТ, закрилата по предходните алинеи на
чл.333 КТ се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение. Следователно
когато съответната работничка или служителка пред съда се позовава на т.нар.
предварителна закрила по чл.333,ал.5 КТ , тя следва да докаже (тъй като съгласно
чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК доказателствената тежест е нейна в този случай) , че към
датата , на която е получила заповедта за уволнение , е била бременна. По настоящото дело
ищцата не е направила това - не е доказала твърдението си, че към датата на уволнението й
– 13.07.2020г. е била бременна.
По делото няма спор, че по време на трудовото правоотношение между страните
ищцата не е представила на ответника като работодател медицински документ,
удостоверяващ бременност към 13.07.2020г. Безспорно по делото е ,че както по време на
действието на трудовия договор, така и при връчването на всяка от двете уволнителни
заповеди (13.07.2020г.) ищцата не е уведомила ответника като работодател , че е
бременна. С отговора на исковата молба ответникът е представил Декларация от
10.07.2020г. от ищцата, в която тя изрично е вписала , че не е бременна с оглед закрила по
чл.333 КТ.
Ищцата не е представила надлежни доказателства за твърдението си , че към датата на
уволнението й – 13.07.2020г. е била бременна. По делото няма представени медицински
епикризи, направления, болнични листове , медицински картони или други документи ,
удостоверяващи, че ищцата е била бременна към 13.07.2020г. Представеният с исковата
молба Амбулаторен лист № 841 от 21.08.2020г. е издаден след уволнението на ищцата ,
като не доказва нейна бременност към датата на уволнението – 13.07.2020г.
Според изрично посоченото от вещото лице в заключението по съдебно-медицинската
експертиза , прието в заседанието на 09.02.2022г. , „към дата 13.07.2020г. обективно не е
установена бременност при ищцата” . Според констатациите на вещото лице
„бременността на ищцата е диагностицирана в 6-та гестационна седмица на 21.08.2020г.
с амбулаторен лист 841”, като „ при ехографското изследване на плода от главата до
5
сезалището /CRL/ е установен размер 0,76 мм , отговарящ на 6 г.с. и този срок отговаря на
зачеване на плода на 19-20.07.2020г.” Според изричното изявление на вещото лице в
заседанието на 09.02.2022г. при приемане на заключението по съдебно-медицинската
експертиза „от представената по делото медицинска документация не може да се каже с
категоричност и с точност дали ищцата е била заченала към 13.07.2020г.”
Предвид изложеното ищцата не е доказала по безспорен и категоричен начин (чрез
т.нар. пълно доказване) наличието на твърдените от нея предпоставки по чл.333,ал.5 КТ , и
по-конкретно че към датата на уволнението й – 13.07.2020г. е била бременна. Поради това
съдът следва да приеме , че за ищцата не е възникнало правото на предварителната закрила
по този законов текст и съответно , че за ответника като работодател не се е породило
задължението да изиска предварително съгласие на инспекцията по труда. Следователно
липсата на такова предварително съгласие от Инспекцията по труда не опорочава
уволнението на ищцата.
Въпреки че не е налице т.нар. предварителна закрила по чл.333,ал.5 КТ, на която се
позовава ищцата, дисциплинарното й уволнение е незаконосъобразно, тъй като и двете
заповеди, с които е наложено то , са немотивирани. Нито една от тези заповеди не съдържа
всички реквизити, установени в чл.195 ,ал.1 КТ.
Заповед № 898/13.07.2020г. е издадена от компетентен орган , но е немотивирана - в
нея не са посочени конкретните факти, обусловили прекратяването на трудовото
правоотношение с ищцата , като вместо това в нея се съдържа препращане към заповед №
47/13.07.2020г. Немотивираността на тази заповед обуславя отмяната й. Както бе посочено,
издаването на два акта за прекратяване на трудовото правоотношение (както е в
конкретния случай ) само по себе си е нарушение на правата на съответния работник или
служител и опорочава извършеното уволнение.
В мотивите на заповед № 47/13.07.2020г. като дисциплинарни нарушения са
посочени следните деяния на ищцата, обобщени и групирани от съда :
1) влизане в меню в Майдас от счетоводната система на банката, даващо
„информация за текущите сметки на клиента, салдо и движение по тях” на четири дати :
на 18.05.2020г. в 12:54:30 часа , в 12:54:48 часа и в 12:54:53 часа (т.е. в продължение на 23
секунди – б.с.) ; на 19.05.2020г. в 15:48:29 часа , в 15:54:31 часа , в 15:54:39 часа и в 16:08:16
часа (т.е в продължение на 20 минути-б.с.); на 20.05.2020г. в 12:19:19 часа и на 15.06.2020г.
в 09:13:31 часа , в 09:13:37 часа , в 09:13:40 часа и в 09:13:43 часа (т.е. в продължение на 16
секунди-б.с.), но не е посочено какви конкретния действия е извършила ищцата при
влизанията си в системата (например проверявала ли е точно определени счетоводни
данни ; записвала ли е тези данни; разпечатвала ли е тези данни; изтривала ли е данни ;
премествала ли е данни или е извършила нещо друго); няма отбелязани дори най-общи
ориентири каква конкретна информация е проверявала , събирала или записвала ищцата
(ако това е направено от нея)- например колко банкови сметки е проверила ; какви видове
сметки са проверявани; какви операции по тези сметки, на кои дати и за какъв период, за да
се прецени дали тези сведения представляват банкова тайна по смисъла на чл.62, ал.2 ЗКИ ;
6
не е конкретизирано кое от действията на ищцата е в разрез със служебните й
правомощия, т.е. не е уточнено в какво се изразява противоправността на
конкретните действия на ищцата при влизанията й в системата Майдас, до която
очевидно тя е имала регламентиран служебен достъп именно във връзка с трудовите й
задължения по длъжностната харатеристика;
2) влизане във вътрешнобанковата система ОМНИДОКС на 18.05.2020г. в 12:58
часа и в 13:16 часа и „преглеждане пълномощно на фирмата за опериране със сметките й”
, но без да са посочени каквито и да са конкретни данни за това пълномощно , като :
упълномощител , пълномощник , дата на изготвяне, съдържание на представителната
власт , поради което не уточнено в какво се изразява противоправността на
преглеждането от ищцата на съответното (неконкретиирано) пълномощно, което е
необходимо , тъй като трудовите й функции са включвали правото на достъп и
преглеждане на информация за банкови клиенти;
3) влизане във вътрешнобанковата система ОМНИДОКС на 18.05.2020г. в 13:51
часа и „ преглеждане/анотиране на пълномощното”, като отново не са посочени никакви
конкретни данни за пълномощното;
4) влизане във вътрешнобанковата система ОМНИДОКС на 20.05.2020г. в 12:20
часа и „експортиране/сваляне на пълномощно на фирма „ПЕТРО 2016” ЕООД, като отново
не са посочени никакви конкретни данни за пълномощното;
5) влизане във вътрешнобанковата система ОМНИДОКС на още две дати : на
27.05.2020г. в 17:17 часа и 17:21 часа (т.е. в продължение на 4 секунди- б.с.) и на
15.06.2020г. в 09: 18 часа и 09:32 часа (в продължение на 4 секунди), но отново не е
посочено какви конкретния действия е извършила ищцата при влизанията си в системата
(например проверявала ли е точно определени счетоводни данни ; записвала ли е тези данни;
разпечатвала ли е тези данни; изтривала ли е данни ; премествала ли е данни или е
извършила нещо друго); няма отбелязани дори най-общи ориентири каква конкретна
информация е проверявала , събирала или записвала ищцата (ако това е направено от нея)-
например колко банкови сметки е проверила ; какви видове сметки са проверявани; какви
операции по тези сметки, на кои дати и за какъв период, за да се прецени дали тези сведения
представляват банкова тайна по смисъла на чл.62, ал.2 ЗКИ ; не е конкретизирано кое от
действията на ищцата е в разрез със служебните й правомощия, т.е. не е уточнено в
какво се изразява противоправността на конкретните действия на ищцата при
влизанията й в системата ОМНИДОКС, до която очевидно тя е имала регламентиран
служебен достъп именно във връзка с трудовите й задължения по длъжностната
харатеристика;
6) предоставяне от ищцата на неправомерно придобитата от нея информация за
„клиент , който не е от корпоративен сегмент” на „трето лице извън банката
(приятелка на майка й), нямаща касателство с „ПЕТРО 2016”ЕООД” , без да са посочени
: имената на третото лице, на което ищцата е предоставила данни; по какъв начин ищцата
е предоставила данните ; на коя дата е станало това и на кое място ; какво е било
7
съдържанието на предоставените от ищцата данни ;
Описаните деяния на ищцата са определени като „нарушения на задълженията за
лоялност и за опазване на поверителна информация и банкова тайна” , като са цитирани :
чл.126,т.9 КТ ; чл.62,ал.1 ЗКИ ; чл.22, чл.23 и чл.24 от трудовия договор №
1864/30.11.2009г. между страните; длъжностната характеристика за изпълняваната от
ищцата длъжност ; т.23.8, т.23.9, т.23.24и т.34 от Правилника за вътрешния трудов ред в
ответната банка. Изброените деяния на ищцата са квалифицирани от работодателя като
„злоупотреба с доверието на работодателя и разпространяване на поверителни за него
сведения ” – чл.187,т.8 КТ и „неизпълнение на други трудови задължения” – чл.187,т.10 КТ.
От изложеното се установява, че относно всяко от визираните дисциплинарни
нарушения заповед № 47/13.07.2020г. за дисциплинарно уволнение не съдържа всички
реквизити , установени в чл.195 ,ал.1 КТ.
В заповед № 47/13.07.2020г. се съдържа дълго и многословно, но хаотично и неясно
описание единствено на хронологията по влизанията на ищцата в системите Майдас и
ОМНИДОКС, но не и посочване на конкретните деяния (действия и бездействия) на
ищцата , които са „обобщени” от работодателя и са обект на неговите оценки и
квалификации, изразени в същата заповед. В мотивите на заповед № 47/13.07.2020г. са
изложени многословни, но фрагментарни разсъждения за поведението на ищцата и са
цитирани формално разпоредби от КТ , ЗКИ , трудовия договор и правилника за вътрешния
трудов ред в банката.
Дисциплинарните нарушения, представляващи според работодателя основанията за
ангажиране на дисциплинараната отговорност на съответния работник или служител, трябва
да бъдат посочени изрично , ясно и недвусмислено, по начин , който да не налага тълкуване
и анализ на съдържанието на уволнителния акт. Многословието на съдържанието на
уволнителния акт само по себе си не означава негова мотивираност. Както е в конкретния
случай,то има за последица неяснота относно точните факти, на които се позовава
работодателят , както и относно правните изводи за тях, което препятства
възможността на работника и служителя да разбере причините, поради които е
уволнен , и да се защити по реда на чл.344,ал.1,т.1 КТ, както и извършването на
проверката на съда за законосъобразността на уволнението.
Съгласно изричната разпоредба на чл.195,ал.1 КТ дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват: нарушителят , нарушението,
кога е извършено , наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. Това са
задължителните реквизити на писмената форма на тази заповед , необходима за нейната
действителност (изрично в този смисъл е трудово-правната доктрина - вж "Коментар на
КТ", изд.2002г. ,стр.488-489).
В мотивите на уволнителна заповед № 47/13.07.2020г. се съдържат общи констатации
и оценъчни квалификациии (като: „неправомерно достъпване, обработване и предоставяне
на трето лице без законово /договорно основание или изрично съгласие на клиента на
банката на лични данни, вътрешна търговска информация и банкова тайна за клиент на
8
работодателя” ; неправомерно споделяне информация от счетоводната система на банката –
Майдас за кредитната експозиция , наличностите и движенията по сметки ; неправомерно
достъпване на информация в противоречие с целите на изпълнението на служебните
задължения по трудовото правоотношение; нарушаване задълженията за лоялност и за
опазване на поверителна информация и банкова тайна; злоупотреба с доверието на
работодателя и разпространяване на поверителни за него сведения , накърняване доброто
име на работодателя и други). От тези обобщени изрази обаче не може да се установи нито
конкретното поведение на ищцата, което според работодателя е причинило пропуските,
нито неговата противоправност. Това не е посочено изрично, нито може да се изведе от
изложените в заповедта обстоятелства.
Дисциплинарното нарушение (чл.186 КТ) като всяко правонарушение представлява
деяние (действие или бездействие) на конкретен правен субект, чрез което се нарушават
изрични правни норми, т.е. не се изпълняват точно определени юридически задължения (в
това се изразява неговата противо-правност). Описанието на нарушението в заповедта по
чл.195 ,ал.1 КТ следователно изисква освен всички други обективни обстоятелства да се
посочат конкретните действия или бездействия на наказвания служител, както и
конкретните трудови задължения , които не са изпълнени чрез неговите деяния. Това не е
направено в заповед № 48/13.07.2020г. Следователно в тази заповед липсва
индивидуализиране на дисциплинарните нарушения на ищцата, обусловили налагането на
санкцията по чл.188,т.3 КТ, което е нарушение на императивната разпоредба на чл.195,ал.1
КТ. Обобщаващите изрази (за нарушения на правилата за лоялност и на задълженията по
длъжностната характеристика , правилника за вътрешния трудов ред и други вътрешни
актове на работодателя) не могат да заместят описанието на конкретните деяния, чрез
които според работодателя ищцата е извършила дисциплинарни нарушения, поради което е
невъзможно да се осъществи проверка от съда за тяхната законосъобразност.
Липсата в заповедта по чл.195 КТ на конкретно фактическо описание на деянията,
съставляващи основанията за ангажиране на дисциплинарната отговорност, осуетява
упражняването на правото на защита на работника или служителя срещу наложеното му
дисциплинарно наказание и препятства съдебната проверка за неговата законосъобразност.
Необходимо е изложените в заповедта за уволнение констатации да бъдат
фактически обосновани.
Описанието на деянията, съставляващи дисциплинарните нарушения, не може да се
осъществява чрез препращане към други документи. Служителят има право да знае точно
въз основа на какви факти е уволнен, с оглед на преценката му дали да се
възползва от защитата по чл.344, ал.1, т.1 КТ , а и с оглед изграждането на
съдържанието на тази защита. Това е необходимо и с оглед правилната преценка от страна
на самия работодател за реалното наличие на съответното основание за уволнение. Да се
приеме обратното означава да се позволи на работодателя да заобикаля изричната правна
норма на чл.195,ал.1 КТ и така да осуетява и затруднява защитата по чл.344,ал.1,т.1 КТ и да
препятствува съответната съдебна поверка.
9
Според съдебната практика на ВКС и според трудово-правната доктрина правната
норма на чл.195,ал.1 КТ е ИМПЕРАТИВНА , поради което съдът следи СЛУЖЕБНО за
прилагането й - изрично в този смисъл:Решение № 1506/10.12.1999г. по гр.д. № 408 / 1999г.
на ВКС , ІІІ г.о. , публ.в "Бюлетин на ВКС" ,кн.9-10,стр.25, §35 и много други. Според
решенията на ВКС съдът е длъжен да следи служебно (дори и без да има изрично
възражение от наказания) за наличието на задължителната форма по чл.195,ал.1 КТ на
заповедта за дисциплинарно наказание и за спазването на преклузивните срокове по чл.194
КТ.
Липсата на който и да е от задължителните реквизити , установени в чл.195,ал.1 КТ
нарушава правото на работника или служителя за защита срещу дисциплинарното наказание
и препятствува проверката на неговата законосъобразност от съда, което обуславя отмяна на
наказанието само на това формално основание.
Недопустимо е съдържанието на основанието за уволнение да се конкретизира от
ответника (работодателя) в хода на съдебното производство чрез допълнителни изявления и
чрез представяне на доказателства, каквито в кокретния случай всъщност не са налице.
Съдът няма правомощия да замества работодателя при формулирането и
уточняването на съдържанието на дисциплинарните нарушения, обусловили
налагането на дисциплинарното наказание на съответния работник или служител.
По изложените причини поради неспазване на императивните изисквания на
чл.195,ал.1 КТ заповед заповед № 47/13.07.2020г. и заповед № 898/13.07.2020г. на на
изпълнителния директор и на прокуриста на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)”АД, с
които е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на ищцата и е прекратено
трудовото й правоотношение, са незаконосъобразни и като такива следва да бъдат
отменени. Конститутивният иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ е основателен и следва да бъде
уважен.
Относно осъдителния иск по чл.344,ал.1,т.3 КТ във връзка с чл.255,ал. КТ:
Този иск е ОСНОВАТЕЛЕН.
По делото не е спорно, че след уволнението й ищцата е останала без работа през
периода от 13.07.2020г. до 23.08.2020г., поради което следва да се приеме, че е понесла
вреди по смисъла на чл.225,ал.1 КТ, изразяващи се в неполучаване от нея на трудово
възнаграждение през посочения период , и намиращи се в пряка причинна връзка с
незаконното й уволнение.
Според приетото в заседанието на 29.09.2021г. заключение по съдебно-счетоводната
експертиза , неоспорено от страните , възнаграждението на ищцата по смисъла на чл.228 КТ
е това , което е получила за месец юни 2020г. и то е било в размер на 2 272,87 лв. Въз
основа на това възнаграждение е определен размерът на полагащото се обезщетение по
чл.225,ал. КТ за периода от 13.07.2020г. до 23.08.2020г. Така изчислено обезщетението
по чл.225, ал.1 КТ е в размер на 3 099,30 лв видно от поосоченото в т. 2 от приетото
заключение по съдебно-счетоводната експертиза. Тази сума следва да бъде присъдена на
10
ищцата. Искът по чл. 225,ал.1 КТ следва да бъде уважен изцяло.
Според настоящия съдебен състав обезщетението по чл.225,ал.1 КТ не се включва в
легалното понятие "обезщетение за работа" по чл.242,ал.1, in fine ГПК. Това е така, тъй като
обезщетението по чл.225,ал.1 КТ се дължи не за престиран труд , а точно обратното - за
оставане без работа (и съответно без трудово възнаграждение). Това обезщетение не
произтича от действуващо трудово правоотношение, а от незакоността на
прекратяването на такова правоотношение. Поради това съдът не постановява
предварително изпълнение по реда на чл.242 , ал.1 ГПКна настоящото съдебно решение в
частта му, с която на ищцата се присъжда обезщетението по чл.225,ал.1 КТ.
Относно осъдителния иск по чл.225,ал.2 КТ :
Този иск също е ОСНОВАТЕЛЕН.
По делото не се спори , а и от представения с исковата молба трудов договор №
400/24.08.2020г. , се установява , че през процесния перод от 24.08.2020г. до 13.01.2021г.
ищцата е работила по трудово правоотношение с друг работодател – „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
АСЕТ БАНК” АД. Според установеното от вещото лице в приетото заключение по съдебно-
счетоводната експертиза брутното месечно възнаграждение на ищцата при новия
работодател е било в размер на 2 014 лв , от които 1900 лв основна заплата и 114 лв
възнаграждение за професионален опит. Това възнаграждение – 2014 лв е по-малко от
трудовото възнаграждение на ищцата по трудовия договор с ответника- 2 272,87 лв, като
месечната разлика е 258, 87 лв. Следователно за целия период от 24.08.2020г. до
13.01.2021г. разликата между полученото от ищцата трудово възнаграждение от другия
работодател и възнаграждението , което е щяла да получи от ответника, е 1 164,92 лв ,
според посоченото от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза в заседанието на
29.09.2021г. при пиремане на експертното заключение. Тази сума следва да бъде присъдена
на ищцата. Искът по чл.225, ал.2 КТ също следва да бъде уважен изцяло.
Според настоящия съдебен състав обезщетението по чл.225,ал.2 КТ не се включва в
легалното понятие "обезщетение за работа" по смисъла на чл.242,ал.1, in fine ГПК. Това е
така, тъй като обезщетението по чл.225, ал.2 КТ се дължи не за престиран труд , а
като компенсация за полученото по-ниско трудово възнаграждение при друг работодател.
Това обезщетение не произтича от действуващо трудово правоотношение, а от
незаконността на прекратяването на такова правоотношение. Поради това съдът не
постановява предварително изпълнение по реда на чл.242,ал.1 ГПК на настоящото съдебно
решение в частта му, с която на ищеца се присъжда обезщетението по чл.225,ал.1 КТ.
Относно разноските по делото :
С оглед чл.78,ал.1 ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени направените от нея
разноски по делото, изразяващи се в платения адвокатски хонорар (1 000 лв).
На ответника не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете са уважени
изцяло.
Ищцата е била освободена от внасянето на държавна такса при предявяването на
11
исковете (чл.359 КТ), както и от плащането на депозити за вещите лица по съдебно-
счетоводната експертиза и съдебно-медицинската експертизи по делото. Следователно с
оглед чл.78,ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна
такса за уважените искове и платените от бюджета на съда депозити за възнаграждения за
вещите лица по съдебно-счетоводната експертиза (200 лв) и по съдебно-медицинската
експертиза (200 лв) .
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.344,ал.1,т.1 КТ заповед № 47/13.07.2020г. на
изпълнителния директор и на прокуриста на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” АД, с
която е наложено на В. Б. СП. дисциплинарно наказание „уволнение”, и заповед № 898/
13.07.2020г. на изпълнителния директор и на прокуриста на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)”АД, с която на основание чл.330,ал.2,т. КТ е прекратено трудовото
правоотношение с В. Б. СП..
ОСЪЖДА „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)”АД , ЕИК : ********* , гр. София,
бул. „Никола Вапцаров” № 55, „Експо 2000”, със съдебен адрес : гр. София, ул. „Цар
Самуил” № 30, чрез адв. Милеслава Богданова-Мишева, ДА ЗАПЛАТИ на В. Б. СП., ЕГН:
**********, гр. София, ул. „Академик Йордан Трифонов” № 6А, ет.5, ап.13, със съдебен
адрес: гр.София, бул. „Витоша” № 43, ет.3, ап.1, чрез адв. Е.Д., следните суми: 3 099,30
лв (три хиляди деветдесет и девет лева и тридесет стотинки), представляващи обезщетение
по чл.225,ал.1 КТ за оставането на ищцата без работа поради незаконното й уволнение
от ответника през периода от 13.07.2020г. до 23.08.2020г., и 1 164,92 лв ( хиляда сто
шестдесет и четири лева и деветдесет и две стотинки), представляващи обезщетение по
чл.225,ал.2 КТ за получаването от ищцата на по-малко възнаграждение поради
незаконното уволнение през периода от 24.08.2020г. до 13.01.2021г., заедно със
законовата лихва върху посочените суми, считано от датата на предявяването на исковата
молба - 17.09.2020г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК
сумата от 1 000 лв (хиляда лева), представляващи направените от ищеца разноски по
делото– платеното адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)”АД , ЕИК : ********* , гр. София, бул.
„Никола Вапцаров” № 55, „Експо 2000”, със съдебен адрес : гр. София, ул. „Цар Самуил” №
30, чрез адв. Милеслава Богданова-Мишева, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78,ал.6 ГПК
по сметка на Софийски районен съд сумата от 270,57 лв (двеста и седемдесет лева и
петдесет и седем стотинки), представляваща дължимата държавна такса за уважените
искове , от плащането на която ищецът е бил освободена с оглед чл.359 КТ, както и сумата
от 400 лв (четиристотин лева), представляваща сбора от платените от бюджета на съда
възнаграждения на вещите лица по приетите по делото съдебно-счетоводна експертиза и
съдебно-медицинска експертиза.
12
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13