Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 12 октомври 2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното заседание на 04 октомври 2023 г. в
състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА
ДЯКОВА
при секретаря ………. Мария Станчева….…и в
присъствието на прокурора ……… Диана Неева като разгледа
докладваното от ……… съдията Василев ……… к.а.н.д. №289…… по описа
на съда за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните
нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила жалба от Р.А.,***,
действащ чрез адв. С. М.,*** против решение
№494/03.07.2023 год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д №760/2023 г.
по описа на съда, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 23-1085-001145
от 03.04.2023 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Русе.
Със санкционния акт на жалбоподателя, в качеството му на водач на лек автомобил
Нисан ***, за нарушение на чл.174, ал.3, пр. 1 от Закон за движение по пътищата
са наложени административното наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева
и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 24 месеца.
В жалбата се релевират оплаквания, че оспореното решение е
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което
е довело и до нарушение на материалния закон,
касационни основания, разписани в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че не било установено по
безспорен и категоричен начин, съобразно
събраните по делото доказателства, че към момента на проверката А. е имал качеството
на водач на МПС, за да бъде ангажирана отговорността му в тази хипотеза на
закона - отказ за извършване на проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта. Приемайки обратното, РРС постановил своя
съдебен акт в нарушение на закона, осъществявайки основанията за оспорване, цитирани
по-горе.
Иска се от касационната инстанция да отмени обжалваното решение и съответно
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба не ангажира становище по спора.
Представителят на прокуратурата счита касационната жалба за неоснователна,
а атакуваното решение - за правилно и законосъобразно.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните
по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният
съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решение №494/03.07.2023 год., поставено по а.н.д
№760/2023 г. Русенският районен съд e потвърдил наказателно постановление №
23-1085-001145 от 03.04.2023 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ гр.
Русе към ОД на МВР Русе. С постановлението на касатора в настоящото съдебно
производство, за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от Закон за движение по
пътищата, подробно описано и в санкционния акт, са наложени административно наказание
„глоба“, в размер на 2 000 лева и водачът е „лишен от право да управлява МПС“ за
срок от 24 месеца.
За да стигне до правните си изводи за законосъобразност на наказателното
постановление и да отхвърли жалбата срещу него, районният съд е установил от
фактическа страна следното:
На 22.03.2023г., около 17.30 часа, в гр. Русе,
на кръстовището на ул. Рига и ул. Будапеща, служители на Сектор ПП при ОД на
МВР Русе извършили проверка на лицето Р.И.А., в качеството му на водач на л.а. Нисан
Микра с рег. № Р 1474 ВР. Причината била подаден сигнал от служители на Общинска полиция гр. Русе. Р. А.
управлявал автомобила си по ул. „Рига“,
посока ул. „Яна войвода“, като създал предпоставка за ПТП с автомобила на СЗ „КООРС“
при община Русе. Служителите на КООРС разпоредили да слезе от автомобила и да изключи
двигателя. Усетили, че речта му е неадекватна. Обадили се за съдействие на служители от
Сектор ПП при ОДМ на МВР-Русе. Р. А. отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство – Алкотест-Дрегер за установяване наличието или не на употреба
на алкохол. Не изпълнил и предписанието за химико-технологично лабораторно изследване
на концентрацията на алкохол в кръвта, като отказал получаване на талона за
изследване.
Всичко изложено дало основание за М. И.,
служител в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Русе, да приеме, че поведението на водача
нарушава разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, съответно за това да състави
на същата дата и час от извършената проверка АУАН, с който била ангажирана на
административно-наказателна отговорност на А..
В съставения АУАН е записано бланкетно – „имам
възражения“, като адресата на акта отказал да го подпише.
Въз основа на този акт АНО, възприемайки
изцяло от фактическа и правна страна записаното в него, издал и оспореното пред
РРС наказателно постановление. В него, описвайки отново установените факти и
обстоятелства, той приел, че с деянието си, управляващият лек автомобил л.а. Нисан Микра с рег. № Р 1474 ВР Р.А., на посочената дата и час, в гр. Русе е
извършил нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП.
Текстът на чл.174, ал.3 от закона гласи: „Водач на моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000
лева“.
Санкцията по това нарушение е константна и не
позволява на АНО да наложи наказание, различно от посоченото в нея. Така касаторът
за нарушението на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП бил наказан с административните
наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 24 месеца, поради отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване наличието или не на употреба на алкохол, както и да се
подложи на химико-технологично лабораторно изследване по издаден такъв талон.
Русенският районен съд e изяснил описаната
по-горе фактическа обстановка след анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
Според съда съставомерността на деянието, с което е нарушена разпоредбата
на чл.174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП е била установена по безспорен начин, съобразно събраните и приети доказателства.
Решаващият състав е приел, че действително, на 22.03.2023г., около 17.30
часа, в гр. Русе, на кръстовището на ул. Рига и ул. Будапеща, посока бл. Райна
Княгиня, Р. А. е имал качеството водач на лек автомобил Нисан
**** и отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на употреба на алкохол и не изпълнил предписанието за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на такъв в кръвта.
Затова и районният съд счел, че жалбата, с която е сезиран е неоснователна
и потвърдил наказателното постановление. Отговорил и на възраженията на
адвоката на оспорващата страна досежно противоречието в събраните свидетелски
показания. Направил е обстоен анализ на показанията на двете групи свидетели и
е мотивирал в съдебния си акт защо кредитира едните за сметка на другите
показания и защо приема за достоверни тези на служителите на общинска полиция и
СЗ „КООРС“.
Изводите на въззивната инстанция за
потвърждаване на санкционния акт за нарушението, описано в него са правилни и се
споделят напълно от касационния съд.
Съставомерността на деянието е била установена по безспорен начин, съобразно
събраните и приети доказателства. Районният съд е защитил в мотивите си
решението да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Жалбоподателят нито в административната, нито в съдебната фаза на
производството не сочи доказателства, които да оборят презумтивната доказателствена
сила на редовно съставения акт за установяване на административно нарушение, съгласно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Събраните в административно-наказателното производство и приети от районния
съд доказателства, както и доказателствата-гласни и писмени, събрани в съдебното
производство пред въззивната инстанция, безспорно сочат, че е налице и е доказано
по безспорен начин административното нарушение, извършено с процесния автомобил,
управляван от Р. А.. Правилно решаващият
съдебен състав е приел, че обективираното от жалбоподателя поведение е било в
разрез с тези правила. Правилно е кредитирал и събраните свидетелски показания,
дадени от св. И., М. и Ц., а приел за недостоверни тези на В. А. и М. В.
Последните не са преки свидетели на случилото се от самото начало и техните показания
не могат да се кредитират относно момента, в който е установено, че Р. А. е управлявал
лек автомобил Нисан ***.
Затова и касационната инстанция не счита за основателно възражението в касационната
жалба с която е сезирана, че са налице противоречиви свидетелски показания и фактическата
обстановка е останала неизяснена. На това възражение е отговорила още
въззивната инстанция и касационният състав не намира за необходимо да повтаря
казаното от съдебния състав на РРС, което изцяло споделя.
Важните и безспорно установени факти са доказани от разпита на тримата свидетели,
като именно техните показания правилно са били и кредитирани от районния съд.
Доказано е, че Р. А. е управлявал лекия автомобил Нисан
*** към него момент - 22.03.2023г., около 17.30 часа, в гр. Русе, на
кръстовището на ул. Рига и ул. Будапеща, посока бл. Райна Княгиня.
За да е налице осъществен състава на
административното нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП – отказ да бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на употреба
на алкохол и неизпълнението на предписанието за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на такъв в кръвта, следва да е доказано само и единствено, че лицето, което
отказва проверка, е имало качеството на водач на МПС към момента на отказа. Административен
съд – Русе, в настоящия си касационен състав счита, че това качество на Р. А.,
съобразно събраните и приети доказателства е доказано.
С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че законосъобразно е ангажирана
административно-наказателната отговорност
на водача на лек автомобил Нисан ***, правилно АНО е наложил за това му поведение наказанията,
предвидени в чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, законосъобразни са и действията на
районния съд, който със своето решение е потвърдил оспорения пред него санкционен
акт.
Напълно неоснователни и недоказани остават доводите на касатора за неправилно
приложение на материалния закон и за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Административният съд намира атакуваното
решение за допустимо, валидно и постановено в съответствие със закона, а
подадената жалба срещу него-за неоснователна. Касационната инстанция напълно
споделя фактическите и правни изводи на районния съд. Те съответстват на
данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон. Проверката
не сочи наличие на нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да
съставляват касационно основание за отмяната му.
Решението на РРС по изложените в настоящите
мотиви съображения се оставя в сила.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила решение №494/03.07.2023 год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д
№760/2023 г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.