О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Габрово,
30.08.2019 г.
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито
заседание на тридесети август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ГЕНЖОВА
КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
Като изслуша докладваното от съдия
Големанова в.ч.гр.д.№268 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Въззивното производство е образувано по
частна жалба подадена "НБИ Консорциум" ООД против Определение
№3771/09.07.2019г. по гр.д.№467/2019г. на РС Габрово, с което производството по
делото е прекратено, поради недопустимост на иска.
В жалбата се твърди, че приетото от
съда, че ищцовото дружество нямало правно основание за придобиване на имота по
давност при незаконосъобразна реституция в производството по предявен
отрицателен установителен иск за собственост противоречало на задължителните
указания на ТР №8/27.11.2013г. на ОСГТК, съгласно които по този иск ищецът
дължи доказване само на фактите, обуславящи правния му интерес, като в тежест
на ответника е да докаже фактите, от които произтича претендираното от него
право. В конкретния случай съдът не бил дал възможност на ответниците да вземат
становище относно това, от какво произтича тяхното право на собственост, вместо
това съдът бил приел, че правния интерес бил обусловен от факта на
реституцията, без този факт да е установяван по делото и без преценката дали този факт съществува
или не.
Твърди се, че правния интерес на ищеца
бил обусловен от наличието на лица, вписали се в КР и КК на гр.Габрово за
собственици на процесния имот. ищецът бил владял като свой целия процесен терен
и през всички тези години никой не бил имал претенции към него. Вписването на
други лица като собственици в КР пречело на ищцовото дружество да се снабди със
скица, в която за имота да няма посочени за собственици други лица, а такава
скица била необходима за провеждане на процедура по обстоятелствена проверка с
цел снабдяване на ищеца с документ за собственост въз основа на давностно владение.
Заявеното от ищеца било твърдение за засегнат материално правен интерес. Имотът
бил частна собственост, която може да се придобива по давност.възстановяването
на собствеността върху одържавен имот по национализационните закони в полза на
бившите собственици или техните наследници се извършвало по силата на закона
при наличието на предпоставките предвидено в него. Ищецът твърди, че е налице
материалноправна незаконосъобразност на реституцията, тъй като била
възстановена собствеността върху терен, който е изцяло застроен от държавното предприятие
и ответниците и техните праводатели нямали сгради, които да са съществували към
1992г., които да са били национализирани, поради което той бил собственост на
държавното предприятие, на което е предоставен за управление с АДС. Освен това
непосочването на трите имена, ЕГН и адрес на ответника П.Б. водело до извода, че
производството по делото следвало да се прекрати само по отношение на него.
Ищецът счита,че такова лице не съществувало. Моли съда да отмени обжалваното
определение и да върне делото на районния съд за продължаване на
производството.
Предвид уточненото от ищеца, че
правният му интерес се обосновава от вписването на ответниците в КК и КР на
гр.Габрово за собственици на процесния имот, което му пречело да се снабди с
документ за собственост по обстоятелствена проверка. От Д "МДТ" при
Община Габрово били отказали да приемат декларация за целия имот, както и да
приемат и обработят молбата-декларация по обстоятелствена проверка, с аргумент,
че в имота имало други собственици и могат да сторят това само ако в скицата за
имота няма посочени други собственици. Районният съд, предвид направеното
уточнение от страна на ищеца относно наличието на правния интерес, приел, че
неправилно е счел, че за ищеца е налице правен интерес от водене на отрицателен
установителен иск.
Първоинстанционният съд приел, че не е
налице интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост
на основание незаконосъобразна реституция, тъй като дори по реда на косвения
съдебен контрол да се установи незаконосъобразност на заповедта, с която
спорния имот е деактуван като държавен в полза на ответниците, то ищецът не би
постигнал целения резултат, да се снабди със скица, в която да е посочен като
единствен собственик, тъй като в такъв случай собственик на останалата част от имота
би била държавата, в чиято полза имота е национализиран. Районният съд приел,
че дори и да се приеме, че предявения отрицателен установителен иск да е
допустим, то ответника П.Б. е необходим другар, а не е отстранена нередовността
на исковата молла, свързана с непосочване на трите имена, ЕГН и адрес за
призоваване на този ответник.
Въззивният съд намира следното :
За предявяването на отрицателен
установителен иск по чл.124 от ГПК се изисква наличието на правен интерес за
ищеца. Такъв е налице когато има правен спор за един и същ имот. Отрицателният
установителен иск обръща доказателствената тежест, като задължава ответника да
докаже правата си, а ищецът следва да докаже твърденията, с които обосновава
правния си правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое
защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то
произтича.
Въззивният съд счита, че
обстоятелството, че в КК и КР на гр.Габрово ответниците са вписани като
собственици на процесния имот, поради което от Д "МДТ" при Община
Габрово отказали да приемат декларация за целия имот, както и да приемат и
обработят молбата-декларация по обстоятелствена проверка, с аргумент, че в
имота имало други собственици и могат да сторят това само ако в скицата за
имота няма посочени други собственици, а издаването на скица, в която не са
вписани други лица като собственици е необходима с оглед извършване на
процедура по снабдяване с документ за придобиване на имота по обстоятелствена
проверка въз основа на давностно владение не може да се приеме, че обоснова
наличието на правен интерес за ищеца от водене на настоящия отрицателен
установителен иск. От изложеното в исковата молба и допълнителните молби не се
установява, че ответниците са заявили права върху имота, които засягат правата
на ищеца. Вписването в КК и КР на други лица като собственици не може да
засегне правото на ищеца, ако са налице останалите предпоставки за придобиване
на имота поради изтичане на придобивна давност, още повече, че от представените
към исковата молба и допълнителните молби доказателства не се установява кога
ответниците са вписани като съсобственици на имота- преди или след придобиване
на част от имота от ищцовото дружество. Не може да обоснове правен интерес от
водене на настоящия отрицателен установителен иск и обстоятелството, че в
Д"МДТ" при Община Габрово отказвали да приемат и обработят
молбата-декларация по обстоятелствена проверка, тъй като от скицата се
установявало, че имота има други собственици. Този отказ на общинската
администрация може да се атакува пред съответния административен съд, но не и с
него да се обосновава наличие на правен интерес от водене на отрицателен
установителен иск. Следва да се отбележи и че придобивната давност е способ за
придобиване право на собственост върху чужда вещ, т.е. върху вещ, която не е
собственост на лицето, което претендира, че я е придобило поради изтичане на
давностен срок. Компетентен да извърши преценка относно владението на имота в
течение на давностния срок, необходим за придобиването му и да признае или да
отрече правото на собственост на заявителя е нотариусът, който извършва
обстоятелствената проверка.
Правилен е извода на първоинстанционния
съд, че не е налице правен интерес за ищеца от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост на основание незаконосъобразно проведена
реституция срещу ответниците, тъй като дори по реда на косвения съдебен контрол
да се установи незаконосъобразност на заповедта, с която спорния имот е
деактуван като държавен в полза на ответниците по реда на ЗВСОНИ, то ищецът не
би постигнал целения резултат, да се снабди със скица, в която да е посочен
като единствен собственик, тъй като в такъв случай собственик на останалата
част от имота би била държавата, в чиято полза имота е бил национализиран.
Следва да се отбележи и че исковата
молба освен недопустима е и нередовна. Правилно районният съд е приел, че не е
установена пасивната легитимация на ответника посочен с две имена – П.Б., като
не са конкретизирани трите му имена, ЕГН и адрес. За пълнота следва да се
отбележи също и че исковата молба е нередовна, тъй като въпреки дадените от
първоинстанционния съд указания ищецът не е посочил на каква част от имота твърди,
че ответниците не са собственици.
Поради изложеното подадената частна
жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а определението на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№3771/09.07.2019г. по гр.д.№467/2019г. на РС Габрово, с което е прекратено
производството по гр.д.№467/2019г. на РС Габрово, поради недопустимост на иска.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в седмичен срок от
съобщението до жалбоподателя, на осн. чл.274, ал.4 ГПК във вр. с чл.280, ал.3,
т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :