Р Е Ш Е Н И Е
№ 260024
гр. Нови пазар, 17.12.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Нови пазар в публичното заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД №243 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
В нея жалбоподателят Т.Ф.К., чрез процесуалния си представител адв. С. К.от АК – Шумен заявява, че не е доволен от наказателно постановление №20-0280-000313/12.06.2020 г. на Началник РУ към ОДМВР – Шумен, РУ – гр. Каолиново, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.7, пр.2 от ЗДвП са му наложеуни административни наказания глоба общо в размер на 100 лв. Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради наличие на допуснати в хода на производството съществени процусални нарушения, както при съставянето на акта за административното нарушение, така и при издаването на самото постановление. Той не отрича, че на посочената в акта и наказателното постановление дата, и в посоченото населено място, е управлявал собствения си лек автомобил. Твърди, че актът за установяване на администратвното нарушение, въз основа на който е издадено постановлението, не съдържа изискуемите от закона реквизити, задължителни за неговото съдържание. Това ограничавало съществено правото на защита на жалбоподателя и водело до незаконосъобразност на наказателното постановление. По тези съображения, изложени подробно и в хода на съдебните прения, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, моли наказателното постановлаение да бъде отменено.
Въззиваемата страна не изпраща представител на съдебното заседание. В съпровождащото жалбата писмо изразява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна. АУАН и НП били издадени от компетентни длъжностни лица, в хода на административното производство не били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, наложеното наказание било съобразено със законовата рамка. Поради това въззиваемата страна моли, съдът да постанови решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление потвърдено.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима.
С акт за установяване на административно нарушение бл. №104827/07.06.2020 г. актосъставителят С.И.С. е констатирал, че на същата дата, в 10, 32 часа в с. В., по ул. „***”, до дом №* и движещ се в посока с. Н., жалбоподателят е управлявал лек автомобил „***”, с рег. №***, собственост на Ф. Х.Ю., със следните нарушения: управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът, и превозвал пътник без поставен обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван. Актосъставителят е посочил, че с това жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП. Въз основа на този акт е издадено наказателно постановление №20-0280-000313/12.06.2020 г. на Началник РУ към ОДМВР – Шумен, РУ – гр. Каолиново, с което за установените нарушения и на основания съответно чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.7, пр.2 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени наказания глоба от по 50 лв. за всяко от нарушенията, общо в размер на 100 лв.
Съдът счита, че актът за установяване на административното нарушение и съставеното въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи, предвид приложените по делото заверени копия на заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на МВР и допълваща я заповед от 2019 г. Със същата са определени лицата, които могат да осъществяват контролна дейност по ЗдВП и да съставят актове за административни нарушения, както и тези които следва да издават наказателни постановления, и е видно, че както актосъставителят в случая, така и наказващият орган са сред определените за това лица.
Относно твърденията на жалбоподателя, че актът за установяване на административното нарушение не съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбите на ЗАНН, съдът счита следното: В акта за установяване на административното нарушение ясно са посочени датата на съставянето му; органът, който го е съставил; имената и данни за свидетеля, в чието присъствие е съставен; името и данните на нарушителя; констатираното нарушение и обстоятелствата на нарушението; както и нарушените законови разпоредби. Актът е подписан от лицата, в чието присъствие е съставен. Видно от доказателствата по делото актът е съставен в три еднотипни екземпляра, един от които е бил връчен на жалбоподателя, а другите два са приложени към административната преписка. Действително в екземпляра, връчен на жалбоподателя липсва подпис на актосъставителя. В екземплярите, приложени към административната преписка са налице подписи на всички лица – нарушител, свидетел и актосъставител. Именно липсата на подпис на актосъставителя във връчения му екземпляр, жалбоподателят счита за съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото му на защита и съставляващо основание за отмяна на наказателното постановление. Съдът не споделя това становище на жалбоподателя и счита възраженията му в тази насока за неоснователни. По делото са представени и трите оригинални екземпляра на акта за установяване на администартивно нарушение, с положени оригинални подписи. Изслушан на откритото съдебно заседание в качеството му на свидетел, актосъставителят С.И.С. подробно е обяснил процедурата по извършена проверка и съставяне акта; предявяването му и връчването на екземпляр от него на жалбоподателя. Същите данни относно тази процедура са потвърдени и от другия изслушан по делото освидетел Д. Д.Д., който е свидетел, както на установяване на нарушението, така и на съставянето на акта. От всички тези данни по делото няма съмнение, че актосъставителят С. е извършил констатацията на посочените в акта нарушения, съставил е и е връчил акта на жалбоподателя, като е допуснал пропуск да подпише екземпляра, който е връчил на жалбоподателя. Този пропуск действително представлява нарушение на процесуалните правила, доколкото подписът на автора на АУАН е сред задължителните реквизите на акта, но е видно, че в случая се касае за технически пропуск, което прави процесуалното нарушение несъществено и не може да се приеме, че то по някакъв начин препятства, или ограничава правото на защита на жалбоподателя. Жалбоподателят счита, че всички екземпляри от АУАН са били подписани впоследствие от актосъставителя, но това дори и действително да е така, то не опорочава констатациите в акта, нито авторството му. В случая е приложимо разрешението на въпроса, дадено с Тълкувателно решение №2 от 07.10.2002 г. по т.н.д. №2/2002 г. на ОСНК, в което в т.4.1 е прието, че „до внасяне на делото за разглеждане в съда постановлението може да бъде подписано от органа, който го е съставил, ако неподписването се дължи на технически пропуск.” В случая, разбира се, следва да се отчитат особеностите на административнонаказателното производство и разрешението следва да е съответно приложимо относно акта за установяване на административно нарушение.
Предвид гореизложеното съдът счита, че актът за установяване на административно нарушение, а също и наказателното постановление отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, както и в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които препятстват правото на защита на жалбоподателя и са основания за отмяна на наказателното постановление на това основание.
Установява се с категоричност от събраните доказателства по делото –показанията на свидетелите С.И.С. и Д. Д.Д., че на 07.06.2020 г. двамата свидетели – служители при РУ – Каолиново, са били на работа през деня, като се намирали на ул. „***” в с. В., обл. Шумен, където изпълнявали задълженията си по контрол на автомобилното движение. Около 10,30 часа те спряли за проверка жалбоподателя, който се движил по въпросната улица, управлявайки лек автомобил „***”, с рег. №***. Жалбоподателят, като водач на автомобила, бил без поставен обезопасителен колан, както и съпругата му, която също била в автомобила, била без поставен обезопасителен колан, а автомобилът бил оборудван с такива колани. При тези констатации на жалбоподателя бил съставен актът за установяване на административно нарушение.
Съдът намира показанията на разпитаните по делото свидетели за достоверни, последователни и взаимосвързани, затова им дава пълно доверие. Без съмнение се установява от всички доказателства по делото, че жалбоподателят е осъществил състава на административните нарушения по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП. Видно е, че той е управлявал горепосочения лек автомобил, без той самият и пътуващото с него лице да са били с поставени обезопасителни колани, с които автомобилът е оборудван. Ето защо законосъобразно спрямо жалбоподателя е било издадено наказателното постановление.
Относно наложените административни наказания, то е видно, че те са законосъобразно и обосновано определени по вид и размер, които са конкретно регламентирани в законовата разпоредба, без възможност за преценка между минимален и максимален срок и размер.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че подадената от жалбоподателя жалба е неоснователна, а обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно и обосновано, следва да се потвърди.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски в настоящото производство, определени по реда на АПК, който от своя страна препраща към разпоредбите за разноски в ГПК. На въззиваемата страна следва да бъде присъдено възнаграждение, съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-0280-000313/12.06.2020 г. на Началник РУ към ОДМВР – Шумен, РУ – гр. Каолиново, с което на Т.Ф.К. с ЕГН ********** ***, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.7, пр.2 от ЗДвП, са наложени административни наказаниа глоба от по 50 лв. (петдесет лева), общо в размер на 100 лв. (сто лева), за извършени административни нарушения по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП от същия закон.
ОСЪЖДА Т.Ф.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Областна Дирекция на МВР – Шумен разноски по делото в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: