РЕШЕНИЕ
№ 3868
гр. Варна, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223110105714 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета”
от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „***“ АД,
с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.*** срещу “***” АД,
вписано в ТР при АВп, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***
Съдът е сезиран с предявен по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК от „***“ АД
срещу „*** АД положителен установителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 99 ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу
ответника за сумата от 201,43 лв., представляваща заплатена без основание на
22.01.2022 г. главница по издадена от „***” АД фактура № *** г. за авансово
плащане за месец 01.2022 г. - 50 % от стойността на потребената ел. енергия
за м.12.2021 г. за обект на потребление с клиентски № ***, находящ се в гр.
***, с титуляр на партидата В. Б.Н., което вземане е прехвърлено от абоната
на заявителя „***“ АД с договор за цесия от 23.01.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
1
07.02.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, за което вземане
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 1430/2022 г. по описа на ВРС.
По твърдения в исковата молба, по силата на договор за цесия от
23.01.2022 г. цедентът В. Б. Н. е прехвърлил в полза на ищеца – цесионер,
вземането му към ответника за заплатена без основание на 22.01.2022 г. сума
в размер на 201,43 лв., представляваща главница по издадена от „***” АД
фактура № *** г. за авансово плащане за месец 01.2022 г. - 50 % от
стойността на потребената ел. енергия за м.12.2021 г. за обект на потребление
с клиентски № *** находящ се в гр. ***
Ищецът поддържа, че платената сума по фактурата е била недължима,
тъй като В. Н. е битов абонат, респ. не дължи авансово плащане, дължимо от
небитови клиенти при определени условия, и освен това не е имала сключен
договор за доставка на ел.енергия с ответника, като доставчик последна
инстанция. Счита, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.27, ал. 2 от
ОУ на „***“ АД за издължаване на ползваните количества ел.енергия за
стопански нужди чрез две междинни плащания и едно окончателно при
консумация над 360 лв. месечно. Позовава се на обстоятелството, че
ел.енергията е ползвана за битови нужди, както и на това, че сумата не
надвишава 360 лв., респ. е платима еднократно, дори от небитовите клиенти,
при условията на чл. 27, ал. 1 от ОУ.
Изтъква, че ответникът едностранно е започнал да третира цедента
като небитов абонат без да са били налице условията за това и без каквото и
да било предизвестие.
Оспорва също стойността на фактурираното вземане като неправилно
изчислена. Сочи, че се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника, срещу която ответникът е
възразил.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявения установителен иск и претендира разноски по заповедното и
исково производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който изразява становище за недопустимост на иска, тъй като не е
уведомен от цедента за извършената цесия преди получаване на заповедта по
2
чл. 410 ГПК. Оспорва договора за цесия като антидатиран, съставен за целите
на заповедното производство и във връзка с дадените на заявителя указания
по отстраняване нередовностите на подаденото заявление.
Оспорва иска и като неоснователен. Не оспорва, че в базата данни за
дружеството е разкрита партида с клиентски № ***за обект на потребление,
представляващ офис-магазин, находящ се в гр. ***, с титуляр на партидата
В.Б. Н., че за този обект е издадена фактура № ***г. на стойност 201,43 лв.,
представляваща авансова вноска за м.01.2022 г., както и че фактурата е
платена изцяло на 22.01.2022 г. Твърди, че обектът се е снабдявал от него, в
качеството му на доставчик от последна инстанция, доколкото абонатът В.
Б.не е имала сключен договор за избор на доставчик, както и че обектът е
прехвърлен към доставчик от последна инстанция на 01.07.2021 г.
Твърди, че В.Б. Н.е била негов клиент от 10.07.2011г., когато
процесният обект на потребление е причислен към кл. №*** и заведен като
имот със стопанско предназначение. Излага, че на основание пар. 15, ал. 5,
изр. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ от 01.07.2021 г. клиентите, които не са избрали
доставчик, се снабдяват с ел.енергия при условията на чл. 95а ЗЕ, а именно:
от доставчик последна инстанция. Сочи, че абонатът не е избрал доставчик за
периода след посочената дата, поради което той е започнал да захранва
обекта по силата на закона. Оспорва обстоятелството В. Н. да е била битов
абонат в процесния период.
Твърди, че тя е подала заявление за връщане на обекта на битовия
регулиран пазар едва на 18.03.2022 г. и съобразно чл. 103, ал. 3 от ЗЕ
снабдяването на обекта от него като краен снабдител е реализирано от
01.05.2022 г., като с абоната е сключен договор № *** г. за доставка на
ел.енергия от доставчик от последна инстанция. Поддържа, че в случая е
неприложима клаузата на чл. 27 от ОУ, на която се позовава ищецът. Твърди,
че през процесния период абонатът е фактуриран по реда на Глава IV, Раздел
I от ОУ, а именно: чл. 12 и сл. от типовия договор с „***“ АД, в качеството
му на доставчик от последна инстанция. Твърди, че процесната фактура №
*** г. на стойност 201,43 лв. е издадена на основание чл. 12, ал. 2 от ОУ –
като междинно плащане за м. 01.2022 г. в размер на 50 % от стойността на
предходната фактура № *** г. на стойност 402,85 лв. за консумираната
ел.енергия през м.12.2021 г. Твърди, че окончателното плащане за м.01.2022 г.
3
е определено с издадено дебитно известие № ***в размер на сумата от 261,37
лв., формирана като разлика между всички задължения за периода от 385,67
лв. без ДДС (вкл. ел.енергия, задължения към обществото, акциз и мрежови
услуги) и фактурираното междинно плащане от 167,86 лв. без ДДС.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на иска и
претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Прави и
възражение по чл.78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
В проведените открити съдебни заседания, представител на ищеца
поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявения иск и за
присъждане на съдебно-деловодни разноски. Ответникът чрез процесуалния
си представител моли за отхвърляне на предявения иск въз основа на
аргументите изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От фактура № *** от 14.01.2022 г.; Договор за цесия от 23.01.2022 г.;
разписка № *** от 22.01.2022 г. от Изипей за заплатена сума от 201,43 лв.
Заявление № *** от 13.03.2022 г. от В. Б. Н. за продажба на електрическа
енергия от „***“ АД; Договор за доставка на електрическа енергия от
доставчик от последна инстанция от 18.03.2022 г., Приложение № 1 – списък
на обектите на В. Б. Н. за които ще се доставя електрическа енергия; Писмо
изх. № *** г. от „***“ АД, Връзки с клиенти; Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „***“ АД; Решение № ОУ-
061/07.11.2007 г. на ДКЕВР; публикации на ОУДПЕЕ. Декларация вх. № ***
от 18.03.2022 г. от В.Ж.за предназначението на използваната електрическа
енергия в обект с абонатен № *** се установява, че ответното дружество
доставя електроенергия до обект на потребление, представляващ офис-
магазин, находящ се в гр. ***, с титуляр на партидата В. Б.Н.. За този обект е
издадена фактура № *** г. на стойност 201,43 лв., представляваща авансова
вноска за м.01.2022 г., 50% от стойността за м.12.2021г.. От сумата 201,43
лева, сума в размер на 167,86 лева е данъчната основа и 33,57 лева в ДДС.
Сумата по фактурата е платена изцяло на 22.01.2022 г.
От извлечение за фактури и плащания към 23.08.2022 г. за кл. № ***
4
справка за потреблението през последните 12/24/36 м. към 23.08.2022 г. за кл.
№ ***; извлечение от сметка *** към 24.08.2022 г. се установява, че сумата
от 201,43 лева по процесната фактура е заплатена.
С фактура № *** от 14.01.2022 г. и Приложение А към нея на
процесния обект на потребление е начислена разходвана електроенергия за
м.12.2021г. в размер на 402,85 лева с ДДС, от които 295,52 лева - ел.енергия,
4,42 лева – задължения към обществото, 1,23 лева – акциз по ЗАДС, 35,54
лева – мрежова услуга, 67,14 лева – ДДС.
От фактура № *** от 16.08.2021 г. и Приложение А към нея; фактура
№ *** от 15.09.2021 г. и Приложение А към нея; фактура № *** от 14.10.2021
г и Приложение А към нея; фактура № *** от 14.11.2021 г и Приложение А
към нея; фактура № *** от 13.12.2021 г. и Приложение А към нея; фактура №
*** от 14.01.2022 г. и Приложение А към нея; фактура № *** от 14.01.2022 г.;
фактура № ***5 от 14.02.2022 г. и Приложение А към нея; фактура № *** от
14.02.2022 г. и дебитно известие № *** от 14.03.2022 г.; фактура № *** от
14.03.2022 г. и дебитно известие № *** от 14.04.2022 г.. фактура № *** от
14.04.2022 г. и дебитно известие № *** от 13.05.2022 г.; известие за
обезщетение за забава от 09.11.2021 г.; известие за обезщетение за забава от
11.07.2022 г. се установява, че за периода м.06.2021г. – м.04.2022г. в
процесния обект на потребления отчетената електроенергия е била
калкулирана по цени за потребител на ел.енергия за стопански нужди. През
периода м.11.2021г. – м.04.2022г. за процесния обект на потребление са
отчислени компенсациите давани по одобрената от МС „Програма за
компенсиране разходите на небитови крайни клиенти на електрическа
енергия“.
В. Б. и ответника са обвързани по време на издаване на процесната
фактура № ***г. от Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „*** АД, одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007
г. на ДКЕВР и публикувани в сайта на дружеството. Според Чл.4, ал.1 от ОУ
„Потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „***” АД, което ползва електрическа
енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „***” АД.
Поред чл.4, ал.2 от ОУ „Потребител на електрическа енергия за стопански
5
нужди е физическо или юридическо лице, присъединено към
електроразпределителната мрежа на Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „***” АД, „***” АД и което купува
електрическа енергия за стопански нужди, включително и лица на издръжка
на държавния или общинския бюджет.“
Според чл.18, т.6 от ОУ “издаваните от „***” АД фактури съдържат
конкретни данни за консумацията на електрическа енергия, дължимия данък
върху добавената стойност (ДДС) и разбивка на цената по компоненти, ако
такива са утвърдени. Образец на фактура се публикува в интернет страницата
на „***” АД, в центровете за обслужване на клиенти и в касите за заплащане
на електрическа енергия. Kвитанцията за платена в брой сума съдържа
информация за клиента, платената сума, следващия срок на плащане и датата
на прекъсване при неплащане.“
Според чл.27, ал.1 от ОУ „При консумация под 360 лв. месечно
потребителят заплаща използваните количества електрическа енергия веднъж
месечно в срока, указан във фактурата. Според чл.27, ал.2 от ОУ „При
консумация над 360 лв. месечно потребителите на електрическа енергия за
стопански нужди заплащат използваните количества електрическата енергия
както следва: 1. първо междинно плащане – до 13-то (тринадесето) число на
текущия месец в размер на 50% (петдесет процента) от стойността на
използваните през предходния отчетен период количества електрическа
енергия; 2. второ междинно плащане – до 21-то (двадесет и първо) число на
текущия месец в размер на 25% (двадесет и пет процента) от стойността на
използваните през предходния отчетен период количества електрическа
енергия; 3. окончателно плащане – до 8-мо (осмо) число на месеца, следващ
отчетния период, на база на отчетените по график количества активна и
реактивна електрическа енергия.“
На 23.01.2022г. В. Б. е цедирала в полза на ищеца – цесионер,
вземането си към ответника за заплатена без основание на 22.01.2022 г. сума в
размер на 201,43 лв., представляваща главница по издадена от „***” АД
фактура № *** г. за авансово плащане за месец 01.2022 г. - 50 % от
стойността на потребената ел. енергия за м.12.2021 г. за обект на потребление
с клиентски № ***, находящ се в гр. *** За извършената цесия цедента Б. е
изпратила на ответното дружество по електронен път уведомление на
6
03.02.2022г., за което няма данни кога е получено. Ответното дружество е
уведомено с получаване от съда на исковата молба ведно с приложенията към
нея на 23.08.2022г.
Със заявление за продажба на ел.енерия при ОУ подадено от Б. на
18.03.2022 г. е поискала връщане на обекта на потребление на битовия
регулиран пазар. Посочила е, че електричеството ще бъде използвано за
битови нужди с дневна и нощна тарифа.
На 18.03.2022г. между Б. и ответника е сключен договор № ***г. за
доставка на ел.енергия от доставчик от последна инстанция. Съобразно чл.12
от него до 15-то число на месеца следващ отчетения доставчикът от последна
инстанция издава фактура за количествата измерена ел.енергия за
календарния месец, в който са отчетени. Според чл.12, ал.2 от договора до 15-
то число на месеца следващ отчетния, доставчика от последна инстанция има
право да издаде фактура за междинно плащане относно текущия календарен
месец в размер на 50% от стойността на фактурата за предходния месец.
От приетата по делото СТЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че количеството ел.енергия от 615 kWh
за месец декември и 809 kWh за месец януари 2022 г. е доставено до
процесния обект с абонатен № ***
Количеството ел.енергия от 615 kWh и от 809 kWh е възможно да се
потреби в процесния обект, който представлява магазин на Партера и е
възможно да се потреби през процесния период - декември-януари.
Enorp = 45kW х0.7х 24 часа х 30 дни = 22680 kWh
При допустима мощност от 45 kW, потреблението в обект с абонатен
№ ***може да достигне до 22680 KWh за 30 дни.
Техническите параметри на присъединителните съоръжения и техния
допустим продължителен ток на захранващите проводници показват, че
изчислената електроенергия за плащане от 615 kWh и 809 kWh, за период от
30 дни, в обект с абонатен № *** е в рамките на допустимата, т.е може да
бъде доставена.
Начислените количества ел.енергия от 615 kWh за м.декември 2021 г.
и 809 kWh за януари 2022 г. са от редовно снети показания от електромер, тип
AMT В2Е с фабричен № ***
7
В настоящия случай не е извършена корекционна процедура.
Електромера, чрез който се извършва отчитане на потребената
ел.енергия в обект с абонатен № *** е тип AMT В2Е с фабричен № ***
Електромера е от одобрен тип и е преминал първоначална
метрологична проверка през 2019 г.
Съгласно Заповед А-616/11.09.2018 на Държавна агенция за
метрология и технически надзор, този тип електромери (трифазни) трябва да
минават задължителна повторна метрологична проверка на всеки четири
години. Метрологичната му годност изтича през 2023г. Към датата на
проверка януари.2022 г. електромер тип AMT В2Е с фабричен № *** е в
метрологична годност, което означава, че същия е в класа си на точност,
измерва и отчита консумираната ел.енергия в обект с абонатен № *** с
грешка не по-голяма от допустимата ±1%.
Левовата равностойност на потребеното количество ел.енергия от 1424
kWh за небитови абонати, е изчислена съгласно Решение Ц-19/01.07.2021 г.
на утвърдените от КЕВР цени и ДДС, действащи в рамките на периода от
01.07.2021 до 30.06.2022 г.
В настоящия случай са използвани цени за дневна енергия.
За небитовите абонати се начислява акциз.
Общо за целия период, левовата равностойност на посочената
електроенергия за доплащане от 615 kWh за м.декември и 809 kWh за месец
януари за небитови абонати е за м.декември е 402.85 лв. и за м.януари е
385.67 лв., същите суми са начислени във ф-ра № ***. и ф-ра *** г.
Направените, изчисления, за остойностяване на определената
ел.енергия е, извършена математически точно и крайната цена е съобразена с
Решенията на утвърдените от КЕВР цени и ДЦС, действащи в рамките на
процесния период.
На клиента е прилагана компенсация по одобрена от МС“Програма за
компенсиране разходите на небитови крайни клиенти за електрическа
енергия“
Обект с абонатен № ***, магазин на партера е стопански обект.
Начислената процесна авансова вноска за м.януари 2022 г. е напълно
основателна. Не са нарушени никакви правила и разпоредби. Абоната е
8
стопански и напълно основателно е начислена процесната авансова вноска за
м.януари 2022 г. на база 50% от фактурираните задължения за м.декември
2021г.
Общо за целия период, левовата равностойност на посочената
електроенергия за доплащане от 615 kWh за м.декември и 809 kWh за месец
януари за битови абонати е за м.декември е 157.38 лв. и за м.януари е 207.03
лв. Направените, изчисления, за остойностяване на определената ел.енергия е,
извършена математически точно и крайната цена е съобразена с Решенията на
утвърдените от КЕВР цени и ДДС, действащи в рамките на процесния период
за битови абонати
Според приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като
обективна и компетентно изготвена се установява, че изчислената цена за
плащане, според отчетеното количество ел. енергия по процесиите фактури е
съобразно утвърдените от ДКЕВР за съответния период цени за акциз,
задължение към обществото и мрежови услуги с Решение №Ц-27 от
01.07.2021г.
Ответникът „***“АД е отразил в издадените фактури следните
компенсации по одобрена от Министерски съвет Програма за компенсиране
разходите на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия:
С фактура №*** - 48,51 лв. за м.ноември 2021г. и 35,31 лв. за
м.октомври 2021г.; с ДИ№*** - 114,24 лв. за м.януари 2022г. и 79,32 лв. за
м.декември 2021г.; с ДИ№*** - 121,97лв. за м.февруари 2022г.; с ДИ№*** -
152,82 лв. за м.март 2022г.; с ДИ№*** - 161,47лв. за м.април 2022г.
С фактура №*** от 14.01.2022г. за авансово плащане е фактурирана
данъчна основа от 167,86 лв., т.е. 50% от 335,71 лв. без ДДС обща стойност и
данъчна основа на консумираната електрическа енергия, задължение към
обществото, акциза по ЗДДС и мрежовите услуги за м.декември 2021г.
Процесната авансова вноска за м.януари 2022г. е начислена некоректно
на база 50% от фактурираните задължения зам.декември 2021г.
От ЧГД № 1430/2022 г. по описа на РС Варна се установява, че на
07.02.2022г. ищецът е подал Заявление по чл.410 ГПК, въз основа, на което е
издадена Заповед за изпълнение № 1524/09.03.2022г. по цялото направено
искане в заявлението, за следните суми: сумата от 201,43 лв., представляваща
9
заплатена без основание на 22.01.2022 г. главница по издадена от „****” АД
фактура № ***2 г. за авансово плащане за месец 01.2022 г. - 50 % от
стойността на потребената ел. енергия за м.12.2021 г. за обект на потребление
с клиентски № ***находящ се в гр. ***, с титуляр на партидата В. Б. Н., което
вземане е прехвърлено от абоната на заявителя „***“ АД с договор за цесия
от 23.01.2022 г., сумата от 0,84 лв., представляваща лихва за забава,
начислена за периода от 23.01.2022 г. до 06.02.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.02.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 325 лв. за
сторените по делото разноски, от които 25 лв. за заплатена държавна такса и
300 лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Срещу заповедта е подадено възражение от длъжника като в
законоустановеният срок ищецът е подал настоящия иск по чл.422 ГПК.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд,
като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл. 415, ал. 1
ГПК от „***“ АД срещу „***” АД с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във вр. чл. 99 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумата
от 201,43 лв., представляваща заплатена без основание на 22.01.2022 г.
главница по издадена от „***” АД фактура № *** г. за авансово плащане за
месец 01.2022 г. - 50 % от стойността на потребената ел. енергия за м.12.2021
г. за обект на потребление с клиентски № ***, находящ се в гр. *** с титуляр
на партидата В.Б. Н., което вземане е прехвърлено от абоната на заявителя
„***“ АД с договор за цесия от 23.01.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.02.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
1430/2022 г. по описа на ВРС.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от
заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от
уведомяването му за подаденото възражение.
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и В. Б. Н. е сключен
валиден договор за цесия от 23.01.2022 г. с предмет процесното вземане, за
10
което ответникът (длъжник) е уведомен.
В тежест на ответника е да докаже наличието на твърдяното основание
за получаване на процесната сума, като установи следните подлежащи на
доказване факти, а именно: 1 . ) че процесният обект на потребление е заведен
като имот със стопанско предназначение и е бил такъв през процесния
период; 2 . ) че абонатът В. Н. не е избрала доставчик за периода след
01.07.2021 г.; 3.) че фактурираното количество електроенергия е реално
доставено и потребено от абоната в посочения период, както и 4.) размера на
вземането.
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещи се от доказване по делото,
на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, следните обстоятелства: 1.) че между
праводателя на ищеца В. Б.Н. и ответното дружество „***“ АД е налице
валидно възникнало облигационно правоотношение по повод доставката на
електроенергия в обект на потребление с клиентски № ***, находящ се в гр.
***; 2.) че по партидата е издадена фактура № *** г. на стойност 201,43 лв. за
авансово плащане за месец 01.2022 г. - 50 % от стойността на потребената ел.
енергия за м.12.2021 г., както и 3.) че фактурата е заплатена от абоната на
22.01.2022 г.
На основание пар. 15, ал. 5, изр. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ от 01.07.2021
г. клиентите, които не са избрали доставчик, се снабдяват с ел.енергия при
условията на чл. 95а ЗЕ от доставчик последна инстанция.
От събраните по делото доказателства се установи, че абонатът на
процесния обект на потребление Б. е избрала доставчик на ел.енергия с
подадено заявление на 18.03.2022г. като дотогава, както и в периода на
потребление на електроенергията по проценсата фактура № *** г. и
издаването й се е снабдявала от доставчик последна инстанция, а именно
ответното дружество.
Спорен въпрос между страните остана дали процесния обект на
потребление е бил битов или стопански. Легалното определение на понятието
„потребител на енергийни услуги", дадено в § 41, б. „б" на ДР на ЗЕ, е лице,
което купува електрическа енергия, а краен клиент по смисъла на § 27, б. „г" е
клиент, който купува електрическа енергия за собствено ползване. Съгласно чл. 4, ал. 2 от
ОУ на ДПЕЕ (2007 г.) потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо
или юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа на „*** / и което
купува електрическа енергия за стопански нужди, включително и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет. Съгласно чл.6, ал.3 от ОУ на ДПЕЕ (2007 год.)
потребител на електрическа енергия за стопански нужди може да бъде и друго лице при
условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е дал пред
"***ределен срок. В ал. 4 е предвидено, че страна в отношенията с "***" АД /актуално
наименование „***“ АД/ е лицето, явяващо се потребител по смисъла на ал. 2 или ал. 3 и
всички фактури се издават на негово име. От анализа на цитираните норми на ЗЕ и на ОУ
на ДПЕЕ, издадените на Б. фактури, в които е видно, че тя е третирана като небитов клиент
– начисляван е акциз, правени са компенсации по одобрената от МС „Програма за
компенсиране разходите на небитови крайни клиенти на електрическа енергия“, както и от
самото предназначение на обекта на потребление – офис, магазин съдът приема, че по
11
отношение на процесния обект на потребление Б. е небитов клиент, съответно доставяната
електроенергия е за стопански нужди.
От приетите по делото СТЕ и ССчЕ се установи, че процесното
количество елелктроенергия е доставено до абоната, калкулирано е точно
според одобрените цени за електроенергия от КЕВР.
От приложената по делото цесия се доказа, че процесното вземане е
цедирано от Б. на ищцовото дружество на 23.01.2022г. Съдът приема, че
ответника е уведомен за извършената цесия с получаване на исковата молба и
приложенията към нея на 23.08.2022г., тъй като ищцовото дружество не
доказа, кога ответното дружество е получило уведомлението за цесия,
изпратено от Б. на 03.02.2022г. Това обстоятелство не е пречка за пораждане
на прехвърлителния ефект на извършената цесия, според константната
съдебна практика.
Спорният момент между страните е имало ли е право ответното
дружество да начислява авансово суми за потребена електроенергия за
предходен месец.
Съдът намира, че до сключване между Б. и ответното дружество на
договора от 18.03.2021г. в отношенията по между им следва да се прилагат
одобрените от КЕВР Общи Условия на „***“ АД, а не типовия договор за
доставка на ел.енергия от доставчик от последна инстанция, тъй като такъв
договор не е бил подписван между страните преди 18.03.2022г. Според чл.27,
ал.2 от ОУ ответното дружество има право при консумация над 360 лв.
месечно от потребителите на електрическа енергия за стопански нужди да
начислява и изисква заплащането на използваните количества електрическата
енергия на три междинни плащания както следва: 1. първо междинно
плащане – до 13-то (тринадесето) число на текущия месец в размер на 50%
(петдесет процента) от стойността на използваните през предходния отчетен
период количества електрическа енергия; 2. второ междинно плащане – до 21-
то (двадесет и първо) число на текущия месец в размер на 25% (двадесет и
пет процента) от стойността на използваните през предходния отчетен период
количества електрическа енергия; 3. окончателно плащане – до 8-мо (осмо)
число на месеца, следващ отчетния период, на база на отчетените по график
количества активна и реактивна електрическа енергия.“
От анализа на тази разпоредба следва, че консумираната
електроенергия за стопански нужди на стойност над 360 лева следва да се
заплаща на две междинни плащания: ди 13-то и до 21-во число на месеца за
разходвната електроенергия през предходния месец и до 8-мо число на
следващия месец за активна и реактивна ел.енергия. За прилагането на чл.27,
ал.2 от ОУ е необходимо количеството на консумирана ел.енергия да е над
360 лева, като в тази сума не следва да се включват ДДС, както и каквито и да
било други компоненти като акциз, мрежови услуги, компенсации,
задължения към обществото. В този смисъл ответното дружество не е имало
право да изисква от потребителя длъжник по процесната фактура междинни
12
плащания по нея, тъй като видно от фактура № *** от 14.01.2022 г. и
Приложение А към нея за процесния обект на потребление е начислена
разходвана електроенергия за м.12.2021г. в размер на 402,85 лева с ДДС, от
които 295,52 лева - ел.енергия, 4,42 лева – задължения към обществото, 1,23
лева – акциз по ЗАДС, 35,54 лева – мрежова услуга, 67,14 лева – ДДС. От това
следва, че за м.12.2021г. потребеното количество електроенергия е в размер
на 295,52 лева т.е. под 360 лева. Поради това ответното дружество е следвало
да изисква заплащане на консумираната електроенергия по начина указан в
чл.27, ал.1 от ОУ един път месечно в срока указан във фактурата.
Срокът указан във фактура № ***от 14.01.2022 г. е до 24.01.2022г.
Според разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, който е получил нещо
без основание е длъжен да го върне. Изисква се да няма и да е нямало никакво
основание в правната действителност за извършеното плащане. В случа това
не е така. Основанието за извършване на процесното плащане е изразходвана
електроенергия за м.12.2021г. в процесния обект на потребление. От приетата
по делото СТЕ се установи, че фактурираното количество електроенергия за
м.12.2021г. е доставено до процесния обект на потребление и е правилно
изчислено. Ответното дружество не е имало право да претендира авансово
плащане на консумираната електроенергия за м.12.2021г., но това не води до
липса на основание на извършеното плащане. Плащането е дължимо и е
извършено при наличие на правно основание – консумирана електроенергия
за м.12.2021г.
Предвид горните мотиви предявения иск като неоснователен следва да
бъде отхвърлен.
Ищецът е поискал присъждане на разноски, но предвид изхода по
делото такива не му се дължат. Ответникът е претендирал заплащане на
разноски и предвид разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК такива му се дължат.
Според доказателствата по делото и представения списък по чл.80 ГПК
разноските на ответника са следните: депозит вещо лице по СТЕ – 150 лева,
депозит вещо лице по ССчЕ - 200 лева, съдебно удостоверение – 5 лева.
Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство. Съдът на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 ЗПП вр. с
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правна помощ определя
юрисконсултското възнаграждение в размер на 150 лева, предвид ниският
размер на цената на предявения искове. Поради това ищецът следва да бъде
осъдена да заплати на ответника сума в размер на 505 лева по исковото
производство.
Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд
13
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 99 ЗЗД от „***“ АД, с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр*** срещу “***” АД, вписано
в ТР при АВп, с ЕИК: ***със седалище и адрес на управление: гр. *** за
приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
„***“ АД, с ЕИК *** съществува вземане срещу ответника“***” АД, вписано
в ТР при АВп, с ЕИК: *** за сумата от 201,43 лв., представляваща заплатена
без основание на 22.01.2022 г. главница по издадена от „***” АД фактура №
*** г. за авансово плащане за месец 01.2022 г. - 50 % от стойността на
потребената ел. енергия за м.12.2021 г. за обект на потребление с клиентски
№ ***, находящ се в гр. *** с титуляр на партидата В. Б. Н., което вземане е
прехвърлено от абоната на заявителя „***“ АД с договор за цесия от
23.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 07.02.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1430/2022 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „***“ АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.*** да заплати на „***” АД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление
– гр. **** разноски по настоящото производство в размер на 505 лева, на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14