Мотиви към присъда № 3/ 22.01.2019 г., постановена по НОХД № 2271 по описа на
Пловдивския окръжен съд за 2018 година
Пловдивската
окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия Д.А.И. и същият е предаден на съд с
обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал.3 б.“б“ вр.с ал.1 б“в“ вр.с чл.342 ал.1
от НК, изразяващо се в това, че на
28.09.2016 г. в с.Ч., обл.П., при управление и като водач на моторно превозно
средство - мотоциклет „Пиаджо Х8“ с № на рама ***, без
регистрация, е нарушил правилата за движение - чл.
102 от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) „На водача на моторно превозно
средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на водач, който
е под въздействие на алкохол или на неправоспособен водач “ - като е
предоставил моторното превозно средство - мотоциклет „Пиаджо Х8“ с № на рама ***, без регистрация, на неправоспособния водач А.В.Г.
ЕГН **********, който е бил и под въздействието на алкохол, с концентрация на
алкохол в кръвта от 0,57 на хиляда, и по непредпазливост е причинил смъртта на
А.В.Г. - починал на *** г., като деецът е управлявал без да има необходимата
правоспособност .
Представителят
на Пловдивската окръжна прокуратура поддържа изцяло повдигнатото обвинение- със
същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и същата правна
квалификация на деянието. По отношение ангажирането на наказателната
отговорност на подсъдимия счита, че
следва да бъде определено наказание в размер на четири – четири и половина години
лишаване от свобода, което с оглед провеждането
на съдебното следствие по реда на чл. 372 ал. 4 вр. с чл. 371, т. 2 от НПК,
съобразно императива на чл. 373 ал. 3 от НПК да бъде намалено при условията на
чл. 58а ал. 1 от НК с една трета. Намира,
че не следва да бъде изтърпяно ефективно наказанието лишаване от свобода, тъй
като са налице основанията на чл. 66 ал. 1 от НК. Иска с оглед разпоредбата на
чл. 343г от НК на подсъдимия И. да бъде наложено и наказание „ лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от на четири години и шест месеца. Пледира в
тежест на подсъдимия да бъдат възложени направените по делото разноски.
По искане на
подсъдимия съдебното следствие протече по реда на глава ХХVІІ- ма от НПК, при
хипотезата на чл. чл. 372 ал. 4 във вр. с чл. 371 т. 2 от НПК. Подсъдимият Д.И.
направи признание на фактите, изложени в обстоятелствената част от обвинителния
акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, по
предвидения от закона ред, прие направеното от подсъдимия самопризнание и
обяви, че ще го ползва при постановяване на присъдата.
Подсъдимият и защитата не оспорват тезата на
прокуратурата относно фактическите обстоятелства, при които е извършено деяниянието и
заявената от държавното обвинение правна квалификация на извършеното.
Пледират за налагане на по- леко наказание от поисканото от обвинението, а
именно- наказание лишаване от свобода в минималния предвиден за престъплението
размер от три години, с последващо намаляване по реда на чл. 58а ал. 1 от НК,
от изтърпяването на което подс. И. да бъде освободен по реда на чл. 66 ал. 1 от НК. Защитата моли да не бъде налагано на подс. И. наказанието лишаване от право
да управлява МПС.
Кръгът на пострадалите по делото, които имат
право да участват като акцесорна страна в процеса, е изчерпателно установен от
приложените писмени доказателства. Това са
родителите на починалия А. Г.,
които не са се възползвали от предоставените им
права с разпоредбите на глава
Осма, раздел ІІ и ІV-ти от НПК.
Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото,
направеното от подсъдимия самопризнание и обсъди изразеното от страните намира,
че самопризнанието на подсъдимия по фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и наличните по
делото доказателства обуславят извод за безспорна фактическа установеност на извършеното,
каквато е описана в обвинителния акт, по
който е образувано съдебното производство. Тя е следната:
Подсъдимият Д.А.И. е роден на *** *** обл.П., ***
гражданин, неженен, със средно образование, работещ, неосъждан, с ЕГН **********.
Към инкриминираната по делото дата- 28.09.2016
г., подсъдимият Д.А.И. не е бил правоспособен водач на МПС и не е
притежавал СУМПС. Към настоящия момент е
правоспособен водач на моторно превозно средство за категории „М“ и „В“. Въпреки
че е бил неправоспособен водач, подсъдимият се увличал по мотоциклетите и на
25.06.2016 г. си закупил мотоциклет „Пиаджо Х8“ с № на рама ***. с двигател от 198 куб.см.. Започнал да го управлява без да го е
регистрирал в КАТ.
Подсъдимият И. и пострадалият А. В. Г. се познавали от деца. Били
много близки приятели. Пострадалият Г., също като подсъдимия, се увличал по
мотоциклетите и въобще по моторните превозни средства. Той също не бил
правоспособен водач на МПС и видно от приложената справка от сектор „ Пьтна
полиция“ при ОДМВР гр.П. никога не е имал издавано валидно СУМПС. Въпреки това
управлявал различни мотоциклети, когато му се отдаде случай. Подсъдимият И.
знаел, че Г. не е правоспособен водач и не притежава СУМПС, но и друг път го е
виждал да управлява мотоциклети.
На 28.09.2016 г., около 20,30 часа, макар да бил неправоспособен
към онзи момент, подс. Д.И. се качил на описания по-горе собствен мотоциклет и
отишъл на паркинга пред гарата в с. Ч., обл.Пловдивска, където всяка вечер се
събирали с приятели за да си говорят. Там били и свидетелите А. Ч., Т. З., М. Д.,
Г. С., З. Т., К. Н., Б. Р., както и други лица, вкл. и пострадалият А. Г., който
по-рано бил употребил алкохол. Около 20,50 часа, пострадалият Г. поискал от подс.
И. да му даде мотора си, за да го покара. Подсъдимият отказал, тъй като не
обичал да предоставя мотоциклета си. Г. настоявал и на няколко пъти го умолявал
„да си направи едно кръгче“. Подс.И. се съгласил. Макар да знаел, че Г. е
неправоспособен, му разрешил и му предоставил ключовете за мотоциклета. Г. се
качил, включил светлините и потеглил по ул. „Г.“ в посока Т-образно кръстовище
с ул. „Й. Н.“ в с.Ч.. Движел се в посока от запад на изток с около 70 км./ч.
Достигнал до Т-образното кръстовище, където искал да предприеме десен завой, но
навлязъл със скорост по-голяма от критичната за радиуса на предприетия десен
завой и въпреки задействаната спирачна система, напуснал платното за движение,
като се ударил в стената на къщата на св.А. Т., която се намирала на ул. „Й. Н.“
№ ** в с.Ч.. След удара пострадалият Г. паднал на земята заедно с мотора, като
при удара ударил главата си. Вследствие на произшествието се вдигнал шум, който
бил възприет от гореизброените свидетели, намиращи се на паркинга на гарата.
Те, заедно с подс. И., отишли на мястото на произшествието. Вдигнали
мотоциклета от тялото на пострадалия и установили, че последният е неконтактен.
Повикали спешна медицинска помощ, която откарала пострадалия в болнично
заведение за оказване на медицинска помощ. Въпреки проведеното лечение,
включително и оперативно, на *** г. пострадалият А. В. Г. починал. На мястото
на произшествието пристигнали полицейски служители, като на подсъдимия Д.И. бил
съставен АУАН № *** г., а впоследствие и издадено наказателно постановление, с
което му била наложена глоба в размер на 200 лв. за предоставяне управлението
на МПС на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление. Това
наказателно постановление било отменено от Административен съд гр.П. с Решение
№ *** г.
При приемането на пострадалия Г. в лечебното заведение, от него е
била взета кръвна проба за медицинско изследване за употреба на алкохол. Видно
от протокола за извършената химическа експертиза е, че се доказала концентрация
на алкохол в кръвта му от 0,57 на хиляда / л. 71-74 от дос. произв./.
След
като пострадалият А. Г. починал, била
извършена съдебномедицинска експертиза на труп № *** г. / л. 62-68 дос.
произв./. При извършената аутопсия на
трупа на Г. се установило: гнойно възпаление на мозъчните обвивки и мозъчното
вещество, открито многофрагментно счупване на черепния покрив и основа -
двустранно в челно-предната област с множество линии на счупване на очници,
носни кости, преградите на решетъчната кост, хлътване на част от счупените
костни фрагменти в черепната кухина и проникващи в нея, изтичане на ликвор през
носните отвори, контузия на мозъка и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки разположен върху двете голямомозъчни полусфери, наличие на кръв в
клиновидния синус, кръв в синусите на решетъчната кост и горната челюст, оток
на мозъка, счупване на тялото на четвърти гръден прешлен, наличие на въздух в
дясна гръдна половина, състояние след оперативно отваряне на черепната кухина,
състояние след оперативно извеждане на въздуха в гръдната кухина, застойна
пневмония. Според експерта причината за смъртта на Г. се дължи на остро гнойно възпаление
на мозъчните обвивки и мозъчното вещество, в резултат на тежка черепно-мозъчна
травма със счупване на черепните кости и изтичане на ликвор от носните проходи,
което по същество е довело до навлизане на бактериална инфекция със засягане на
мозъчните обвивки и мозъчното вещество. Всички описани от експерта счупвания са
причинени от удар с или върху твърд тъп предмет с голяма кинетична енергия и е
възможно да бъдат получени при ПТП, а именно като моторист блъснал се в къща.
Травматичните увреждания по А. Г. са в пряка причинно-следствена връзка с
претърпяното от него на 28.09.2016 г. ПТП. В такава пряка причинно- следствена
връзка е и настъпилата на *** г. смърт.
Според заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза /л. 76-87
дос. произв./, ударът на мотоциклет „Пиаджо“ е бил в стената на къщата.
Скоростта, с която се е движел пострадалият, е била около 70 км./ч. и е била
по-голяма от критичната скорост от 24 км./ч. за навлизане в завоя. Скоростта е
била технически несъобразена с радиуса на завоя в Т-образното кръстовище.
Експертът сочи за основна причина за настъпилото произшествие от техническа
гледна точка, че водачът на мотоциклета „Пиаджо“ - А. Г., се е движел с
технически несъобразена скорост с радиуса на десния завой, предприет в
Т-образното кръстовище.
Съдът кредитира изцяло заключенията на описаните
по- горе експертизи, като задълбочено и добросъвестно изготвени, от лица с
необходимите специални знания и опит, които са изследвали обективно установени
факти по делото и въз основа на тях са извели включени в кръга на доказване
релевантни за делото обстоятелства.
Посочената фактическа обстановка
на извършеното се установява по несъмнен и категоричен начин от: направените от подсъдимия при условията на
чл. 371 т. 2 от НПК, приети от съда по
реда на чл. 372 ал. 4 от НПК самопризнания на фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Тези самопризнания се подкрепят
изцяло от обясненията на подсъдимия, депозирани в хода на досъдебното производство
и показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели: З. Я.В.,
А. Н. Ч., Т. Д. З.,А. Д. Т., Г. Н. К., З. Х. Т., И. Й. М., Б. С. Р., К. Е. Н., Г.
Р. С., които са непротиворечиви в преобладаващата си част / с изключение на сочената
от подсъдимия и св. Н. последваща помощ
от подсъдимия на пострадалия, за което ще бъдат изложени съображения при
обсъждане приложимостта на чл. 343 а от НК/V Те са взаимно
допълващи се, съдържат описание на подлежащите на доказване факти по делото и
съдът ги кредитира. Съдът изключва от доказателствената съвкупност, въз основа
на която гради вътрешното си убеждение показанията на разпитания по делото
свидетел И.А.И. - брат на подсъдимия Д.И., погрешно посочен в приложението към
обв. акт като „ А. И. ***“. Лице с посочените имена по делото не е разпитвано.
Адресът съответства на адреса, заявен при разпитите от подсъдимия и брат му-
св. И. А.И.. При разпита на И. И. като свидетел в хода на досъдебното
производство- 29.09.2016 г. / л. 46 от
дос. произв. / и 12.09.2017 г. /л. 53 от
дос. произв/ не е имало привлечено обвиняемо лице. Наказателното производство към онзи момент е
водено срещу “Неизвестен извършител“. В използваните бланки за разпит на свидетел
се съдържа разяснение на правата по чл.
119 и чл. 121 от НПК. С оглед липсата на обвиняем към датите на разпитите,
свид. И. А.И. не е изразил становище дали желае да се възползва от правото си
по чл.119 от НПК. След привличането на Д.И.
в качеството на обвиняем на 21.09.2018 г. / л. 38 дос. произв./ не е извършван
разпит на брат му. Заявеното от свид. И. И., брат на подсъдимия по делото, в
предходните разпити, не следва да се цени. Правата по чл. 119 и чл. 121 от НПК
защитават отношения, основани на близка родственост. Те са установени не само в
полза на свидетеля, но и на другата страна в тези отношения- конкретното
обвинено лице. Липсата на изявление на брата на подсъдимия, че желае да
свидетелства срещу обвинения негов брат водят да извод за процесуална
непригодност на показанията му. Но,
както бе вече изразено- налице са множество изводими от различни
доказателствени източници показания на
свидетели относно всички съществени факти по делото, включени в предмета на
доказване. В съвкупност свидетелските
показания и заключенията на изготвените по делото експертизи, подкрепят
направеното от подсъдимия признание на фактите, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Фактическата установеност на извършеното се
установява и от приложените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло, с изключение на рисунката, приложена непосредствено след
огледния протокол на л. 33 от дос. произв.
Тя не е подписана от никого, вкл. от
лицата, осъществили или присъствали на посоченото процесуално-
следствено действие, няма характер на „скица“
към огледния протокол. Самият протокол в съответстващата с изискванията
на НПК част съдържа в достатъчна степен детайлно описание на мястото на
произшествието, каквато информация има и в приложения към него фотоалбум.
При възприетата фактическа установеност на извършеното, Пловдивският окръжен съд намира за доказано по непораждащ съмнения начин, че подс . Д.А.И. е реализирал от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.343 ал.З б.“б“ вр.с ал.1 б.“в“ вр.с чл.342 ал.1 от НК. На 28.09.2016 г. в с.Ч. обл.Пловдив, при управление и като водач на моторно превозно средство - мотоциклет „Пиаджо Х8“ с № на рама …, без регистрация, подс. И. е нарушил правилата за движение - чл. 102 от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) „На водача на моторно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на водач, който е под въздействие на алкохол или на неправоспособен водач “ - като е предоставил моторното превозно средство – описания по-горе мотоциклет „Пиаджо Х8“ на неправоспособния водач А. В. Г., който е бил и под въздействието на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта от 0,57 на хиляда и по непредпазливост е причинил смъртта на А. В. Г., починал на *** г., като деецът е управлявал без да има необходимата правоспособност.
Към момента на извършване на престъплението подс. Д.И. е бил годен субект на посоченото престъпление. Субектите на престъпленията по транспорта са всички наказателноотговорни лица, притежаващи или непритежаващи свидетелство за управление, които при управление визираните в чл. 342 ал. 1 от НК обекти, вкл. моторно превозно средство, допуснат нарушение на правилата за движение и с това виновно причинят съставомерни последици. Подс. Д.И. на инкриминираната дата е бил е не само собственик, но и „водач“ на МПС- той е управлявал мотоциклета до мястото, където го е предоставил на пострадалия, лично е разрешил на пострадалия да го “ покара“, предоставил му е ключ за привеждане в движение. Последното действие сочи на реализиран от него обективен признак на престъплението „ при управляване“ на МПС. В т. 2 б. а от Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г. на ПВС е указано, че в понятието "управление" се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. Подс. И. не е бил правоспособен водач и това обосновава правната квалификация на деянието по чл. 343 ал. 3 от НК- с оглед липсата на негова лична правоспособност като деец. В качеството му на водач на МПС, въпреки липсващата правоспособност, той е бил длъжен да спазва правилата за движение по пътищата, вкл. и установената в чл. 102 от ЗДвП забрана „да предоставя моторното превозно средство на водач, който е под въздействие на алкохол… или на неправоспособен водач“. Тук е мястото да се обсъди приложимия текст на допълващата бланкетната норма на престъплението норма на чл. 102 от ЗДвП. В обвинителния акт е изрично посочено, че се визира правната норма в редакцията й към момента на инкриминираното деяние- съобр. изм. с ДВ, бр. 51 от 2007 г. След инкриминираното деяние, до постановяване на присъдата, са налице още 4 изменения на същия текст. Забраната за предоставяне управлението на МПС на неправоспособен водач е смислово неизменна. / Няма разлика между преждеупотребявания от законодателя израз „ неправоспособен водач“ / до изм. с ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г., действаща към момента на постановяване на присъдата/ и „лице, което не е правоспособен водач“ – употребеният израз в действащата към момента на постановяване на присъдата норма. Несъотносимо към предмета на делото и ненужно е да се разсъждава върху установеното в съдебната практика за взаимовръзка между понятията „ правоспособен водач“ и водач, притежаващ съответно СУМПС. /
Забраната за предоставяне управлението на МПС на лице, което е алкохолно повлияно, е намерила различно законодателно разрешение. В редакцията към инкриминираната дата, относно лицето, на което се предоставя МПС за управление, тя е „ под въздействие на алкохол“. С последните две изменения на нормата- ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. и ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г., забраната в тази част включва „на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда“. Законодателят е предпочел да въведе обективен критерий по отношение на алкохолната повлияност на лицето, възприемайки критерия на съдебната практика за пияно състояние. Тъй като установената концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия е била над 0,5 промила на хиляда, а именно- 0,57 на хиляда, следва да се приеме за несъмнено установено, че подсъдимият е предоставил мотоциклета за управление на пострадалия, който е бил „ под въздействието на алкохол“.
Нарушението на императива на чл. 102 от ЗДвП в редакцията му към момента на инкриминираното деяние, е несъмнено установено. За да спази тази забрана, предоставящият трябва да е убеден без всякакво съмнение, че лицето, на което предоставя управлението, е правоспособен водач на МПС и не е употребил алкохол. Законът не е посочил как предоставящият моторното превозно средство да се убеди, че няма да я наруши. В т. 4 б. г на Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., ПВС, , по задължителен начин е указано, че при преотстъпване на моторно превозно средство на лице, което няма свидетелство за управление или е употребило алкохол, преотстъпващият носи отговорност за извършено престъпление по транспорта. Преотстъпващият превозното средство е длъжен да се убеди, че лицето, на което го преотстъпва, притежава свидетелство за управление и не е употребило алкохол. На подс. И., с оглед дългогодишното им приятелство и близост с пострадалия, е било добре известно / това се установява и от самопризнанието му, и от свидетелските показания/, че приятелят му- постр. А. Г., също не е правоспособен водач изцяло, в частност- и на мотоциклет. Той не е предприел и никакви действия, от които да се убеди, че пострадалият не е употребил алкохол. По надлежния ред е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалия е била над 0,5 промила на хиляда- 0,57 промила. Наведените от защитата възражения, че подсъдимият не е имал субективната представа за това състояние на пострадалия и не следва да се ангажира наказателната му отговорност по тази част от обвинението, е в противоречие със задължителната практика на ВС, цитирана по- горе.
Несъмнено е установено, че
ПТП, при което пострадалият А. Г. е получил несъвместими със живота увреждания,
е настъпило поради несъобразяване от негова страна на начина на управление на
мотоциклета с конкретните особености на пътната обстановка- навлизане в участък Т-образно кръстовище,
предприемане на десен завой с несъобразена с радиуса на завоя скорост от 70
км/ч, надвишаваща значително критичната такава от 24 км/ч за успешна извършване
на маневрата. Като е предоставил на пострадалия Г. за
управление мотоциклета си „Пиаджо
Х8“ с № на рама ***, без регистрация, подс. И. е
поставил началото на причинно-следствената връзка между собственото си поведение,
последващото, несъобразено с конкретните
характеристики на пътя управление на мотоциклета от пострадалия Г., настъпилото
ПТП, при което са били причинени несъвместимите със живота увреждания на Г. Макар смъртта да е настъпила в един по- късен
момент, след продължителен период на лечение в болнично заведение, то тя се
дължи именно на получените на инкриминираната дата телесни увреждания на
пострадалия.
Подс. И. е извършил престъплението по
непредпазливост, при хипотезата на
небрежност. Той не е целял настъпването на вредоносния резултат, но е могъл и е
бил длъжен да го предвиди.
Не са налице основания за приложение на привилегирования състав на престъплението, тъй като не се установява подс. Д.И. след деянието да е „ направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия“. Подсъдимият, както и преобладаващата част от свидетелите, след като чули шума от падането, отишли на мястото на катастрофата. Пострадалият е бил жив, но в безсъзнание, с течаща от главата му кръв. Падналият върху него мотор е бил махнат от неустановено по делото лице/ лица, без участието на подсъдимия. Той сочи, че не помни кой е махнал мотора. Такива негови действия не описват и свидетелите. На националния телефон112 било подадено съобщение, без да е установено, че това е сторил пръв самият подсъдим. Свидетелите употребяват израза „ обадихме се“- св. Т. З., св. Г. К. Св. И. М. подкрепя твърдението на К., като сочи, че тя се е обадила на тел. 112. За такова обаждане, реализирано от подсъдимия, сочи св. К.Н., както и самият подсъдим в обясненията си. Св. Н., приятел на подсъдимия, описва и че „ Д. изкара от една кола одеало и покри А.“. В тази част показанията му противоречат на показанията на св. А. Т., живущ в къщата, в която пострадалият се е ударил и пръв излязъл на местопроизшествието. Той заявява „ подложихме една черга под главата на момчето, без да го местим“. За най- достоверни, поради липса на приятелски отношения с подсъдимия, съдът намира показанията на този именно свидетел и приема, че подсъдимият не е извършвал действия по покриване на пострадалия с одеало. След пристигането на медицинския екип подсъдимият, намирайки се на местопроизшествието, се е въздържал от активни действия. Никой не сочи той да е съдействал за качването на Г. в линейката. Самият подсъдим в обясненията си сочи „ качиха го на линейката..“ . При качването на пострадалия в линейката съдействие на лекаря е оказал само св. И. М.- л. 56 гръб от досъдебното производство. С оглед на така възприетите по делото факти, Пловдивският окръжен съд намира, че поведението на подсъдимия И. непосредствено след настъпилото ПТП не изпълва признаците на обективния критерий „ всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия“ и не следва да се приложи привилегированата норма на чл. 343 а от НК.
По вида и размера на наказанието:
Предвиденото наказание за престъплението по чл. чл.343 ал.3 б.“б“ вр.с ал.1 б“в“ вр.с чл.342 ал.1 от НК е от три до десет години лишаване от свобода. Смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства са: чисто съдебно минало,младежка възраст, критичното отношение, добрите характеристични данни- ползващ се с добро име, трудово ангажиран. Като такова обстоятелство съдът възприема и направеното самопризнание. То е необходимо условие за протичане на съдебното производство по реда, пожелан от подсъдимия- на глава ХХVІІ- ма от НПК, при хипотезата на направено при условията на чл. 371 т. 2 от НПК признание на фактите и е обуславящо привилегията на чл. 373 ал. 2 от НПК вр. с чл. 58а ал. 1 от НК. Възможността това самопризнание да бъде повторно премирано и като смекчаващо отговорността обстоятелство, съобр. т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК, е ограничена до случаите, в които то е изначално процесуално поведение в хода на наказателното производство, форма на съдействие от страна на обвиняемото лице при установяване на обективната истина. Направеното самопризнание от подс. И. е изначално негово процесуално поведение, насочено към разкриване на обективната истина и следва да се цени и като смекчаващо отговорността му. Като смекчаващо отговорността му обстоятелство следва да се има предвид и формата на непредпазливост- небрежност. В т. 5 на Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК е указано, че „при диференцирането на непредпазливостта и наказването на деяния извършителите на деяние при условията на съзнавана непредпазливост подлежат на определяне на по-тежко наказание в рамките на предвидените в закона санкции, при равни други условия“. В случая е налице небрежност- несъзнавана непредпазливост.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът приема описаните в обвинителния акт, но невключени в обективните и субективни признаци на престъплението действия на подсъдимия като нарушител на ЗДвП. Той, макар и неправоспособен, придвижвайки се в рамките на населеното място до паркинга пред гарата на Ч., е управлявал на инкриминираната дата мотоциклета, с който е настъпило ПТП. Този факт е описан в обстоятелствената част на обв. акт и е признат от подсъдимия. Съдът намира, че това управление е извън инкриминираното по делото деяние. Последното би било реализирано и при липса на предхождащо деянието управление на мотоциклета от подсъдимия И.. Включен в предмета на доказване, изчерпващ обективния признак на престъплението „ управляване“ и подлежащ на санкциониране като част от обективната и субективна съставомерност на извършеното е фактът на предаване на ключа на мотоциклета на пострадалия, с цел последният да го управлява. Именно това предаване на ключа и разрешението за привеждане на мотоциклета в движение е „ управляване“ по смисъла на чл. 342 от НК. Отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство е и липсата на регистрация на мотоциклета, на който той е станал собственик още на 25.06.2016 г. / л. 114-118 дос. произв./ . Управляваното на инкриминираната дата и от подсъдимия, и от пострадалия МПС е било нерегистрирано. Съобр. чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, в редакцията му към инкриминираната дата(Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) „ По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“ . Последващите деянието изменения на този текст не отменят изискването за регистрация и табели с регистрационен номер при управление на конкретното превозно средство- мотоциклет с обем на двигателя 198 куб. см. И двете нарушения на ЗДвП са тежки и сочат на упоритост от страна на подсъдимия за несъобразяване с правилата за движение по пътищата. Управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, е и криминализирано в чл. 345 ал. 2 от НК. Ето защо Пловдивският окръжен съд намира, че това противоправно поведение на подсъдимия, невключено в обхвата на престъплението, за което е предаден на съд, е отегчаващо в значителна степен отговорността му обстоятелство. Твърденията на страните за липса на отегчаващи отговорността обстоятелства се оборват от доказателствата по делото, вкл. и фактите в обвинителния акт, изводими от тях и признати от подсъдимия.
След
отчитане на индивидуализиращите
отговорността на подсъдимия Д.И. обстоятелства, съдът намира, че наказанието
следва да бъде определено при значителен превес на смекчаващите такива. Удовлетворяващо изискването на чл. 35 ал. 3 от НК, съответно на установеното за
обществената опасност на деянието и дееца и годно да постигне целите, визирани
в чл. 36 от НК, е наказанието от четири години лишаване от свобода. Развитието на
съдебното следствие по реда на глава
двадесет и седма от НПК, при императива на чл. 373 ал. 2 от НПК,
задължава съда да определи наказанието по реда на чл. 58 а ал. 1 от НК. Наказанието от четири години
лишаване от свобода следва да бъде намалено с една трета. На подсъдимия Д.И. следва да бъде наложено наказание от две
години и осем месеца лишаване от свобода.
Смекчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства, макар и значителни по брой и
относителна тежест, не се явяват толкова многобройни, никое от тях няма
характеристика на изключително и не обуславят извод, че и най- лекото
предвидено за престъплението наказание е прекомерно тежко. Не следва да намери
приложение чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК. Налагане на наказание в най- ниския размер
/ според искането на защитата/, или при условията на чл. 55 от НК / с каквото
искане съдът не е сезиран, но е длъжен да обсъди/, не би довело до целения
поправително- превъзпитателен и предупредително- възпиращ ефект. Не може да се направи извод, че наказание, в
размер, по- малък от приетия от съда / четири години лишаване от свобода/ , би
постигнало целите, визирани в чл. 36 от НК.
Съдът намира, че са налице формалните основания на чл. 66
от НК- подсъдимият И. не е осъждан, наложеното наказание е в размер на две
години и осем месеца лишаване от свобода. Налице е и специалното изискване на
закона- данните за личността на подсъдимия налагат извод, че и специалната, и
генералната цел на наказанието могат да бъдат постигнати и без изолирането му от обществото и откъсването от обичайната
социална и семейна среда. За постигане на целите на наказанието, изпълнението
му следва да се отложи с изпитателен срок от четири години, считано от влизане
на присъдата в сила.
Искането на прокурора за налагане на кумулативно задължителното съобразно нормата
на чл. 343 г от НК наказание „ лишаване от право да управлява МПС“, не следва да се удовлетвори, поради липса на
материалноправни основания за това. Подсъдимият И. към момента на постановяване
на присъдата притежава правно признато качество на правоспособен водач на МПС.
В случая, относима към възможността да бъде лишен временно от това право, е
липсата му на правоспособност към инкриминираната дата. Наказанието
лишаване от право да се управлява МПС може да бъде наложено само, ако
подсъдимият притежава съответната правоспособност към момента на извършване на
деянието. / Решение № 83
от 25.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 14/2010 г., III н. о., НК „Ако към датата на извършване на
престъплението деецът не е имал право да управлява моторно превозно средство,
спрямо него не може да се приложи чл. 343г НК“. Решение № 320 от 9.07.1998 г. на ВКС по н. д.
№ 165/98 г., III н. о., „
Съдът не може да наложи наказание
лишаване от правото да се управлява МПС, ако към момента на извършване на
деянието деецът не е имал това право. Последващото му придобиване е ирелевантен
факт за приложимостта на това наказание.“
С
оглед на постановената осъдителна присъда, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
в тежест на подсъдимия Д.А.И. следва да
бъдат възложени направените разноски на
досъдебното производство в размер на 456,56лв. , които да заплати по сметка на
ОД на МВР- Пловдив.
Причини за извършване на
престъплението- незачитане на правилата за движение по пътищата, установени за
водачи на МПС.
Воден от горното, съдът постанови
присъдата си.
Председател: