Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен,
12.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 05.07.2017 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като
разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №1616 по описа на съда за 2017г.,
за да се произнесе съобрази следното :
Производството
е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена
искова молба от
“ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В., чрез юрк. Ц.В., съдебен адрес:***,
***против И.К.С., ЕГН **********, адрес:
***, в която се твърди следното: ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу ответницата, като за
сумите 7295,62лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от 01.12.2011г. до 30.11.2016г. и 1973,65лв. лихва за
забава от 02.02.2012г. - 04.01.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението и разноски , е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.дело №135/2017г. по описа на ПлРС. В срока по
чл.414 от ГПК длъжникът /сега ответник/ е депозирал възражение срещу заповедта,
инициирало настоящото исково производство.
Предявен
е иск за установяване съществуване на
вземане на ищеца спрямо ответника за консумирана и незаплатена топлинна енергия
за собствен имот, находящ се на адрес: ***, с аб.№ ***.
Вземането се обосновава със следното:
като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен,
ответникът е клиент на топлинка енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на
чл.153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл.150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г.)
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник ..Нощен
труд” от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях
се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от
2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ
/в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането ма последния
ден от месеца ответникът е изпадал в забава за гази сума, като на основание
чл.31 ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия през периода от 01.12.2011г. до 30.11.2016г. и не
е погасил задължението си. Сградата-етажна собственост на адрес: ***, в която
се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника, е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма “Т.С.” ЕООД. Сумите за ТЕ за периода от 01.12.2011г. до
30.11.2016г. за процесния имот са начислявани от „Топлофикация - Плевен” ЕАД по
изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата “Т.С.” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение ответницата, че дължи на
„Топлофикация - Плевен” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер
на 5231,37лв., от които: 4451,41лв. - главница представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода 01.12.2013г. - 30.11.2016г. и 779,96лв.
лихва за забава от 04.02.2014г. - 04.01.2017г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.дело №135/2017 г. по описа на ПлРС до окончателното
изплащане на сумите.
Претендират
се и направените по делото разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300лв. на основание чл. 78 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата
не е депозирала писмен отговор.
В о.с.з.
ищцовото дружество се представлява от юркс.В., който поддържа иска и навежда
доводи в о.с.з. Противопоставя се на искането на ответната страна за
разсрочване на плащането на дължимото
вземане, поради липса на представени доказателства в тази връзка.
В о.с.з. ответницата, редовно
призована, се явява и прави признание на иска. Заявява ,че ползва парно отопление в жилището си, в две от
стаите.
В о.с.з. конституираното трето лице
помагач, редовно призовано , не се представлява.Представени са изисканите писмени
доказателства.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото,
доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното :
Предявеният иск е допустим, а по същество – основателен и
доказан и следва да бъде уважен при отчитане направеното признание на иска от ответникът
– прилагайки чл.237 вр. чл.175 от ГПК. В случая не е налице никоя от хипотезите
на чл.237 ал.3 от ГПК и съдът следва да съобрази направеното признание на иска.
От приложеното ч.гр.д. №135/2017год. по описа
на ПлРС се установява, че на 11.01.2017год. ищцовото дружество е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника,
като е издадена заповед за изпълнение за сумите, както следва: 7295.62лв. –
главница, за периода от 01.12.2011 г. до 30.11.2016 г.,1973.65лв. – лихва върху
главницата за периода от 02.02.2012г. до 04.01.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
11.01.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени
деловодни разноски в размер на 185.38лв. държавна такса и 180.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. В заповедта
е отразено , че вземането на заявителя
произтича от ползвана и незаплатена топлинна енергия от И.К.С., с ЕГН**********,
за периода 01.12.2011г. до 30.11.2016 г., доставена от дружеството заявител.
Възражението от длъжника е подадено в срок, а искът на основание чл.422
от ГПК на свой ред е предявен своевременно.
В настоящото исково производство ищцовото дружество
претендира по-малко по размер вземане, което се признава от ответната страна и
в този смисъл предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По отношение разноските по делото: разноските, направени в исковото
производство следва да се присъдят в пълен размер, като размерът на
юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в размер 100лв. Юрисконсултското
възнаграждение за един юрисконсулт съдът определя с оглед разпоредбата на чл.78
ал.8 от ГПК. /Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017г./, която гласи следното: в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В
случая и предвид разпоредбите на Наредба
за заплащането на правната помощ и макар ищецът да претендира юрисконсултско възнаграждение в размер 300лв.,
същото следва да бъде определено от съда на 100лв., което в случая е
минималният размер, регламентиран от посочения нормативен акт. Делото не е с
фактическа и правна сложност, проведено е само едно съдебно заседание, което
именно мотивира съда да определи размера на дължимото юрисконсултско
възнаграждение съобразно изложеното по-горе. Общата дължима /за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/ сума на
разноските е 303,06лв.
По отношение разноските в заповедното производство: т.к. при наличие
на образуван процес по реда на чл.422 от ГПК се преценява и претенцията за разноски
на ищеца в проведеното преди това заповедно производство, с оглед размера
на установеното по-малко по размер вземане, същите следва да бъдат редуцирани/намалени/,
поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски,
направени в производството по ч.гр.д. №135/2017год. по описа на ПлРС в размер 206,21лв.
Що се отнася до искането на ответната
страна за разсрочване на изпълнението на основание чл.241 от ГПК, следва да се
посочи, че същото е неоснователно с оглед липсата на представени от ответната
страна доказателства. Нормата е диспозитивна
дори и при налични доказателства, е предоставена преценка на съда във вр. с такова искане. В о.с.з. ответницата не представя доказателства за имотното си състояние, за доходите си и т.н.,
обстоятелства, попадащи в обхвата на преценката, която съдът следва да
направи във вр. с искане за разсрочване
или отсрочване на изпълнението. Видно от депозираното в хода на заповедното
производство възражение от ответната страна е, че в същото е вписано, че сумите, за които е издадена заповедта за
изпълнение не се дължат. В хода на
делото се прави признание на иска. Дори
и да се приеме, че ответницата е била в невъзможност поради обективни
причини да подаде писмен отговор пред съда/каквито твърдения
е изложила в о.с.з./, то същата е могла впоследствие да направи изявление пред съда,
вкл. с искане за разсрочване на изпълнението. Такова искане е могло да бъде
направено и непосредствено след приключване на заповедното производство и
евентуално постигане на извънсъдебно споразумение със заявителя. Предвид
липсата на представени във вр. с искането на основание чл.241 ал.1 от ГПК доказателства, както и предвид практиката на ОС-Плевен, същото не следва да се уважава.
Независимо от това,
за ответницата остава открита
възможността да постигне
извънсъдебно споразумение с
ищеца, по силата на което може да договори
разсрочване или отсрочване на изпълнението.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 от ГПК, че И.К.С., ЕГН **********, адрес: ***
ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, съдебен адрес:***, ***сумите, както следва: 4451,41лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия за периода 01.12.2013г. - 30.11.2016г. и 779,96лв. лихва за забава от
04.02.2014г. - 04.01.2017г., ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на сумите,
считано от датата на депозиране
на заявление пред
съда – 11.01.2017год., за които суми е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №135/2017 г. по описа на
ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК
И.К.С., ЕГН **********,
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***, ***направените разноски
по делото в производството по чл.422 от ГПК в общ размер 303,06лв., както и направени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. №135/2017год. по
описа на Плевенски районен съд в общ размер 206,21лв.
Решението е постановено при участие
на трето лице - помагач на ищеца-„Т.С.“ ЕООД-София, ***.
решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд
пред плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен
съдия: