Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07.03.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, II-д гражданско отделение, в публичното заседание на осми декември през
2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
мл.с. АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ
при секретаря И.Коцева, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 3477 по описа за 2017 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от
06.01.17 г. СРС, 27 с-в, по гр.д.№ 33710/15 г. е отхвърлил предявения от С.Д.И. против Н.Л.Н., действал и като ЕТ „Н. Н. - Н.Н.“, и „Т.-Т.К.”
АД иск по чл. 440 ГПК за признаване за установено спрямо ответниците “, че
вещта, върху която е насочено изпълнението по изпълнително дело № 00232/2010 г.
по описа на ЧСИ И.М.-К., per. № 839 КЧСИ, по което „Т.-Т.К.”
АД е взискател, а Н.Л.Н. - длъжН. по изпълнението, а именно - Ателие В7 със застроена площ от 72,36 кв. м., състоящо се от работно помещение с
кухненски бокс, работно помещение, работно помещение, баня с тоалетна, две
тераси и входно антре с коридор, при съседи: от север - улица, от запад -
калкан, от изток - стълбище, коридор и Ателие Б7, от юг - Ателие Б7 и двор,
заедно с 0,289 % идеални части от общите части на сградата, представляващи
11,56 кв. м., находящо се на седми етаж в масивна жилищна сграда с
идентификатор 68134.514.45.1 с офиси, ателиета и подземни гаражи и надземни
паркоместа, изградена в груб строеж в УПИ III-5 в кв. 54 по плана на гр. София, р-н „Сердика”, м. „ГГЦ Зона В-15“, при
граници на УПИ - ул. „В. Г.“, УПИ IV-6, УПИ XI-14, УПИ II-4, не е собственост на длъжН.а по изпълнението и ответН. по настоящото дело Н.Л.Н..
Срещу
решението от 02.07.12 г. е постъпила въззивна жалба от ищеца С.Д.И. с оплаквания, че същото е постановено при нарушение на материалния
закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Твърди,
че съдът е дал прекалено дълъг срок на ответН.а-длъжН. да представи
доказателства по чл.433, т.8 ГПК.Излага оплаквания за непълнота на
удостоверения, представени от ответН.а „Т.т.к.“ АД, както и на наличие на
противоречия в съдържанието им, и че съдът неправилно е приел, че наложените
възбрани върху правото на строеж са валидни и са породили правни последици.Излага
доводи, че не са описани възбрани върху вещното право на строеж на конкретните
самостоятелни обекти, собственост на длъжН.а, които могат да се продават,
поради което са нарушени изискванията на чл.24 и чл.6, ал.1, б. „в“ от ПравилН.а
за вписванията.Твърди, че в молбата за възбрана не са посочени дата на изпълнителния
лист и от кой съд е издаден, процесното ателие не е описано с
индивидуализиращите му признаци към момента на възбраната, и че не са били
налице предпоставките за присъединяване на двете изпълнителни дела, тъй като
липсват предпоставките на чл.459, ал.1 ГПК.Не са налице и основания за
автоматично преминаване на възбраненото право на строеж върху правото на
собственост на отделните самостоятелни обекти след завършване на сградата в
груб строеж, липсват доказателства за приключила процедура по идентификация в
Агенцията по кадастър напроцесното
ателие В7 до 08.12.09 г.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи
иска.Претендира разноски.
ОтветН.ът
по въззивната жалба- „Т.-Т.К.” АД оспорва същата.Твърди, че по делото не е
спорно, че длъжН.ът Н.Л.Н. не е собствеН. на процесното ателие.Излага доводи,
че от събраните доказателства е установено, че ищецът е придобил процесния имот
след вписване на възбрани, че изпълнителното производство не е прекратено на
основание чл.433, т.8 ГПК, че жалбоподателят е във владение на имота.Твърди, че
правото на строеж се е трансформирало в право на собственост след налагане на
възбраните и при трансформацията
възбраната, тежаща върху суперфицията, се е трансформирала върху
построения конкретен обект като част от новопостроената сграда.Поддържа
становище, че съгласно разпоредбата на чл.453, т.1 ГПК на взискателя не могат
да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са
били вписани преди възбраната-в случая-договорът за прехвърляне на търговско
предприятие и нотариалните актове за закупуване на ателието и за поправка на
грешка в нотариален акт.Твърди, че за ищеца липсва правен интерес от
предявяване на иска по чл.440 ГПК, тъй като дори и да има права върху предмета
на изпълнението, ако те са непротивопоставими на взискателя, изпълнителното
производство продължава.Моли съда да остави без уважение въззивната жалба.Претендира
разноски.
ОтветН.ът
по въззивната жалба-Н.Л.Н. изразява становище за основателност на въззивната
жалба.Излага подробни доводи, че възбраната върху правото на строеж имат за
последица невъзможност ЧСИ да се разпорежда с възбранените имоти, както, че
възбраните са били вписани в нарушение на чл.6, ал.1, б. „в“ от ПВ, и че
правото на строеж е действало до момента на реализиране на суперфицията на
11.02.08 г., след което няма искане от „Т.т.к.“ АД за насочване на изпълнение
върху правото на собственост на процесното ателие.Твърди, че към момента на придобиване на процесния
недвижим имот върху него не е имало възбрана върху правото на собственост,
която да прави сделката недействителна спрямо взискателя.Излага доводи за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, т.8 ГПК.Моли
съда да уважи въззивната жалба.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.440, ал.1 ГПК.Ищецът-С.Д.И. твърди, че ответН.ът
„Т.т.к.“ АД е взискател, а ответН.ът Н.Л.Н., действал и като ЕТ „Н. Н.-Н.Н.“ е
длъжН. по изпълнително дело № 20108390400232 по описа на ЧСИ К., образувано по
изпълнителен лист от 30.04.10 г. на СГС, VI-3 с-в по т.д.№ 1057/10 г. на основание решение на АС при
БТПП от 01.03.10 г.по вад 227/07 г. за парично вземане.Твърди, че по същото
изпълнително дело е изнесен на публична продан имот, лично имущество на трето
лице, представляващ ателие В 7, находящо се на 7 ет. в масивна жилищна сграда с
идентификатор 68134.514,45.1, със застроена площ от 72,36 кв.м., състоящо се от
входно антре, работно помещение, тераса, работно помещение, тоалетна с баня,
работно помещение и тераса, при граници: фасада, стълбища, общ коридор на
етажа, ателие Б7, фасада, калкан, заедно с припадащите се идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж, изграден в груб строеж.Твърди, че
е закупил посоченото ателие с договор за покупко-продажба, оформен с нотариален
акт № 179, н.д.№ 349/09 г. и нотариален акт за поправка на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 14, н.д.№ 13/13 г., и че втората публична
продан е наложена върху имот, който не е във фактическата власт на третото лице,
тъй като сградата не е въведена в експлоатация.Ищецът твърди, че са му известни
посочените в протокол за опис на недвижим имот от 09.01.14 г. по изп.д.№ 232/10
г. на ЧСИ К. за ателие В7 възбрани върху правото на строеж върху сграда,
строяща се в УПИ III-5, кв.54, м.
„ГГЦ Зона В 15“ по плана на гр.София, с площ от 477 кв.м., вписана в Службата
по вписванията под № 188,т.4/07 г. на ЧСИ Д.и под № 29, т.5/07 г. на ЧСИ М., но
поддържа, че тези възбрани не са породили последици към 08.12.09 г., когато
имотът е отчужден от „Н.Н.-Н.Н.“ ЕООД, на което ЕТ „Н. Н.-Н.Н.“ е прехвърлило
предприятието с нотариален акт 118/09 г.
, тъй като към момента на сключване на договора негов предмет са били обекти в
сграда, завършена в груб строеж, т.е. правото на строеж вече е било
реализирано.При условията на евентуалност прави възражение, че в акта за
възбрана от 2007 г. процесното ателие не е било надлежно индивидуализирано
съгласно изискванията на чл.6, ал.1, б. „в“ , чл.24 и чл.26 от ПравилН.а за
вписванията /ПВ/, което я прави недопустима.Излага твърдения, че към момента на
образуване на изпълнителното дело процесният имот не е бил в патримониума на
длъжН.а, и че изпълнителното дело е образувано неправилно, тъй като длъжН. като
ЕТ „Н. Н.-Н.Н.“ не съществува в правния мир.Процесният имот не е във владение
на ищеца, поради което за него се поражда правен интерес от предявяване на иск,
че имотът не принадлежи на длъжН.а Н.Л.Н..
С
нотариален акт № 164 по н.д.№ 2259/06 г. Т.А.Л.,В.П.М.,
Ц.И.С., Б.Л.С.Л.С..Л., Д.П.Л., Е.М.М., С.А.Л.а, Б.Б.С., К.Б.С., Т.А.М., В.М.М.и
Б.Д.Б., като съсобственици на УПИ с площ от 477 кв. м., представляващ парцел III-5
от кв. 54 по плана на гр. София, местност „ГГЦ
Зона В -15”, при съседи съгласно скица - ул. “В. Г.”, УПИ IV-6, УПИ XI-4 и УПИ II-4, са си запазили
и взаимно и безвъзмездно са си учредили вещно
право на строеж върху изброени обекти от предвидената за построяване върху описания УПИ
масивна жилищна сграда, като процесният имот не е сред тях.Срещу така
прехвърленото право на строеж и са учредили право на строеж на Н.Л.Н., действащ
като ЕТ „Н. Н.-Н.Н.“ да построи в обекта масивна жилищна сграда, като стане
собствеН. на онези обекти, които са
извън посочените в р-л I, т.1-8 от договора.
Представено е писмо от ЧСИ Г.Д.по изп.д.№ 20077810400550 за вписване на
възбрана върху правото на строеж, собственост на Н.Н. върху масивна жилищна
сграда в парцел III-5, кв.54 по
плана на гр.София, м. „ГГЦ-зона В-15“ с изключение на изрично посочени обекти,
сред които не е процесния имот, като вписването е извършено на 27.06.07 г. с
вх.№ 188/2007 г., том IV.На основание чл.343, ал.2 ГПК /отм./ ЧСИ Л.М. е наложил възбрана върху
описаното право на строеж, като възбраната е вписана на 13.07 г. с вх.№ 29, т.V.
Видно от решение от 08.11.07 г- по ф.д.№ 10752/90 г. в търговския регистър
е вписано прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ „Н. Н.-Н.Н.“ като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения на „Н.Н.-Н.Н.“ ЕООД.С
решението е вписано прекратяване на ЕТ „Н. Н.-Н.Н.“ и заличаването му в
търговския регистър.
Представен е акт № 14/11.02.08 г. за приемане на конструкцията на
строеж-жилищна сграда с офиси, ателиета и подземни гаражи в УПИ III-5, кв.54 по плана на гр.София, м. „ГГЦ-зона В-15“.
Видно от нотариален акт № 179 по н.д.№ 349/09 г. „Н.Н.-НН“ ЕООД е продал на
С.Д.И. недвижим имот, изграден в груб строеж в УПИ в гр.София, ул. „*****а
именно: ателие В 7, находящо се на 7 ет. в масивна жилищна сграда с
идентификатор 68134.514,45.1, със застроена площ от 72,36 кв.м., състоящо се от
работно помещение с кухненски бокс, работно помещение, работно помещение, баня
с тоалетна, две тераси и входно антре с коридор.В т.3 от нотариалния акт е
посочено, че купувачът е заявил, че му е известно обстоятелството, че описаният
в пункт първи от настоящия нотариален акт недвижим имот е възбранен, и се
съгласява да придобие имота с вписаната върху него възбрана.
С нотариален акт № 14 по н.д.№ 13/13 г. е поправена допусната явна
фактическа грешка в номера на БУЛСТАТ на продавача.
С молба от 01.06.10 г. на „Т.т.к.“ АД е образувано
изпълнително дело срещу Н.Л.Н. на основание изпълнителен лист от 30.04.10 г. на
СГС, VI-3 с-в, по т.д.№ 1057/10 г. за
сумата 19 363 лв.-неустойка и 39 117 лв.-неустойка.
Видно от съобщение по изп.д.№ 20108390400232 на ЧСИ И.М.-К. върху
процесното ателие е насочено принудително изпълнение.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Настоящият съдебен състав счита, че предявеният
отрицателен установителен иск е
недопустим.Съгласно разпоредбата на чл.440 ГПК всяко трето лице, чието право е
засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото,
върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжН.а.Правата
на третото лице върху вещта не са предмет на иска, а само обуславят правния
интерес за предявяването му.С предявяването на този иск ищецът цели да осуети
принудителното изпълнение върху имота, върху който е придобил право на
собственост.За предявяването му е необходимо наличие на правен интерес.В случая
за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иска, тъй като същият
твърди да е придобил имота след извършени разпоредителни действия от праводателя
на длъжН.а в негова полза, което не представлява отричане на правата на длъжН.а,
а произтичат от тях.В случая засягането на правата на ищеца произтича от
правните последици от вписването на възбрана в хода на изпълнителния процес,
въз основа на което взискателят и
присъединените кредитори могат да продължат изпълнението върху възбранения
имот.
При противопоставимост на възбраната на правата върху имота, придобити от
ищеца, се изключва правото на последния по иск с правно основание чл.440, ал.1 ГПК, тъй като интересът от водене на настоящия иск е обусловен само от целта му
да осуети принудителното изпълнение.Решението по това дело не би имало целения
от ищеца ефект, тъй като съгласно разпоредбата на чл.453 ГПК на взискателя и
присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят прехвърлянето или
учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната.Налице е
трайна съдебна практика, съгласно която искът по чл.440, ал.1 ГПК е допустим
само при преодоляване на изискването на чл.453,ал.1 ГПК, какъвто не е
процесният случай, тъй като ищецът е придобил имота след вписване на възбрана
върху процесния имот, което води до недопустимост на иска /Р № 65/01.08.17 г.,
гр.д.№ 4046/16 г. на ВКС, II ГО; Опр. № 676/21.10.15 г. по ч.гр.д.№ 4726/15 г. на ВКС,
IV ГО; Опр. № 237/16.06.16 г. по ч.гр.д.№ 950/16 г., III ГО на ВКС; Опр. № 692/17 г., ч.т.д.№ 389/12 г., ВКС, III ГО/.
Поради изложените съображения обжалваното решение следва
да се обезсили като недопустимо, а производството по делото да се прекрати.
Разноски
на въззиваемата страна „Тип-Топ Куриер“ АД за настоящата инстанция не следва да
се присъждат, тъй като по делото липсват доказателства за плащането им по
банков път с оглед уговореното в договора за правна защита и съдействие.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решението от 06.01.17 г. на СРС, 27 с-в, по гр.д.№ 33710/15 г. и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото като недопустимо.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.