№ 2983
гр. София, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря П.Д.Ш.
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20211110217027 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на “ФИРМА“ ЕООД чрез упълномощения им
процесуален представител – адв. Т. против наказателно постановление № РД- 05-
0199/17.08.2021г. на директора на СРЗИ , с което за нарушение на т. I, т. 11 от Заповед №
РД- 01-52/26.01.2021г. на Министъра на здравеопазването във вр. с чл. 63, ал.1 и ал. 4 от ЗЗ
на основание чл. 209а, ал.4 и чл. 209а, ал. 2 от Закона за здравето е наложено
административно наказание „имуществена санкция „ в размер на 500,00 лева.
Жалбоподателят намира атакуваното постановление за неправилно и незаконосъобразно и
като такова иска неговата отмяна. Твърди, че нарушението не е извършено от обективна
страна, тъй като дружеството не разполага с външни маси за консумация на място. На
самостоятелно основание излага пространствени съображения за допуснати в хода на
административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила, които
са самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт на формално основание. Посочва,
че и в АУАН и в НП липсва ясна и конкретно описание на нарушението, както и точно
посочване на нарушената правна норма. Намира, че посочените като нарушени разпоредби
не могат да ангажират отговорността на дружеството, тъй като цитираната заповед не е
нормативен акт, а общ административен акт, а разпоредбата на чл. 63 от ЗЗдр предвижда
правомощията на министъра на здравеопазването и не предписва правила за поведение.
Релевира доводи, че посочването на съответната санкционна норма не може да преодолее
посочения порок, тъй като и в АУАН и в НП ясно са посочени нарушените разпоредби. От
1
своя страна при посочване на санкционната норма е направена привръзка само между ал. 4 и
ал. 2 на цитираната разпоредба на чл. 209а о ЗЗдр, но не и към ал. 1 от същата.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от упълномощения
си процесуален представител – адв. Т., което поддържа жалбата и пледира за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Намира за доказано твърдението на жалбоподателя,
че същият не е извършил вмененото му нарушение, с оглед изисканите и постъпили по
делото писмени доказателства от общинската администрация. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – СРЗИ, редовно призовани, не се представляват. Вземат становище по
същество в придружителното писмо, с което преписката е изпратена в съда.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
С Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание, съгласно чл. 84, т. 12 от
Конституцията, в Република България било обявено извънредно положение, свързано с
епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите.
В съответствие с обявеното извънредно положение и в изпълнение на установеното
законово задължение на министърът на здравеопазването, на основание чл. 63, ал. 4 и 11 и
чл. 63в от Закона за здравето, чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с
Решение № 855 на Министерския съвет от 25 ноември 2020г. за удължаване срока на
обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020г. извънредна
епидемична обстановка, удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни
2020г., Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020г., Решение № 482 на
Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет от 30 юли
2020г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август 2020г. и Решение № 673 на
Министерския съвет от 25 септември 2020г. и предложение от Главния държавен здравен
инспектор, е издал Заповед № РД-01-677 от 25.11.2020г., изменена и допълнена със Заповед
№ РД-01-718 от 18.12.2020г. и Заповед № РД-01-52/26.01.2021г. в сила считано от 1.02.2021
г. до 30.04.2021 г., с която е удължен срокът на въведените с гореописания общ
административен акт временни противоепидемични мерки на територията на Република
България. В т. 11, Раздел I от гореописания изменен и допълнен административен акт е
разпоредено: „Преустановяват се посещенията във всички заведения за хранене и
развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма. Допускат се само доставки или
взимане на храна за дома и офиса.“
В посочената Заповед № РД-01-52/26.01.2021г. на министъра на здравеопазването, в т. 6,
Раздел I се установява изменение на т. 11, Раздел I от Заповед № РД- 01-677 от 25.11.2020г.,
като същото се изразява в следното: „До 28.02.2021г. се преустановяват посещенията във
2
всички заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма, като
се допускат доставки или взимане на храна за дома и офиса. Изключение от забраната се
допуска само по отношение на ресторантите на територията на местата за настаняване,
които могат да работят само за гости на съответното място за настаняване, при използване
на 50% от капацитета им и при ограничено работно време в границите между 6.00 и 22.00
часа.“
На 24.02.2021г. по повод получен в СРЗИ сигнал от граждани св. М.Д., на длъжност
инспектор при СРЗИ извършила проверка на заведения за бързо хранене находящи се в жк.
Студентски град, ул. Георги Брадиславов № 3 измежду които и стопанисваното от
дружеството – въззивник. Същата констатирала, че заведението работи с консумация на
място в нарушение на Заповед № РД-01-52/26.01.2021г., на Министъра на здравеопазването.
За резултатите от извършената проверка бил съставен констативен протокол от същата дата,
в който била отправена и покана до упълномощен представител на дружеството да се яви в
СРЗИ за съставяне на АУАН, без да бъде посочена конкретна дата за явяване.
На 04.03.2021г. св. Д., в отсъствието на нарушителя съставила против „ ФИРМА“ ЕООД
АУАН № 00254/04.03.2021г. , в което направените от нея констатации били квалифицирани
като нарушение на т. 11 от Заповед № РД-01-52/26.01.2021г. за изменение на Заповед № РД-
01-677/25.11.2020г. изменена и допълнена със Заповед № РД- 01-718/18.12.2020г. и Заповед
№ РД 01-20/15.01.2020г. на Министъра на здравеопазването във връзка с чл. 63 от Закона за
здравето.
Препис от АУАН бил връчен на нарушителя чрез органите на общинската администрация.
В законоустановения срок не постъпили възражения.
Въз основа на така съставения АУАН и в кръга на своите правомощия на 17.08.2021г.
директора на СРЗИ издал атакуваното наказателно постановление № РД- 05-
0199/17.08.2021г. на директора на СРЗИ , с което за нарушение на т. I, т. 11 от Заповед №
РД- 01-52/26.01.2021г. на Министъра на здравеопазването във вр. с чл. 63, ал.1 и ал. 4 от ЗЗ
на основание чл. 209а, ал.4 и чл. 209а, ал. 2 от Закона за здравето е наложено
административно наказание „имуществена санкция„ в размер на 500,00 лева.
Описаната фактическа обстановка се извежда и потвърждава от приобщените по делото
писмени доказателства приети от съда на осн. чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН.
Съдът не кредитира дадените от св. Д. показания, доколкото същите са в противоречие с
приетите по делото писмени доказателства и изцяло се оборват от тях. Същата твърди, че
стопанисвания от дружеството – жалбоподател търговски обект е разполагал и с външни
маси, на които към момента на проверката е извършвана консумация на храна. В тази ѝ част
показанията ѝ изцяло се опровергават от представената от общинската администрация
справка видно от която въззивникът не разполага с такива.
Извършената от контролните органи проверка на място е била съвсем формална и преди
съставянето на АУАН същите не са събрали всички относими доказателства по отношение
на нарушението и нарушителя, които да обосноват тезата им. Св. Д. се е позовала
3
единствено на субективните си възприятия, че на мястото има лица извършващи
консумация на храна, без обаче да извърши съответната проверка дали именно дружеството
– въззивник стопанисва същите и позволявал консумация на място в нарушение на
въведените към онзи момент противоепидемични мерки.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приетите като
доказателство в тази насока заповеди.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че в хода на проведеното
административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които са самостоятелно основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
И в АУАН и в НП като нарушени са посочени разпоредбите на т. I, т. 11 от Заповед № РД-
01-52/26.01.2021г. на Министъра на здравеопазването във вр. с чл. 63, ал.1 и ал. 4 от ЗЗ .
Посочената заповед, както вече обсъдено в настоящия съдебен акт въвежда забрана „До
28.02.2021г. се преустановяват посещенията във всички заведения за хранене и развлечения
по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма, като се допускат доставки или взимане на храна
за дома и офиса. Изключение от забраната се допуска само по отношение на ресторантите на
територията на местата за настаняване, които могат да работят само за гости на съответното
място за настаняване, при използване на 50% от капацитета им и при ограничено работно
време в границите между 6.00 и 22.00 часа.“
Същата, обаче е общ административен акт и доколкото съобразно ЗНА не представлява
нормативен акт, поради което посочените в нея точки не представляват законови
разпоредби, с нарушаването на които да бъде осъществен състав на административно
нарушение. От своя страна разпоредбите на чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗДр. не съдържат
4
конкретни правила за поведение към конкретни адресати, а дават правомощия на Министъра
на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки, поради което отново не могат
да послужат за основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството.
В конкретния случай не е доказано, че „ФИРМА“ ЕООД отговаря на изискването да бъде
субект на административното нарушение. Наказващият орган носи задължението да събере
убедителни доказателства относно нарушителя, за да пристъпи към ангажиране на неговата
отговорност именно като извършител на конкретното деяние. Тезата на наказващия орган в
случая е изградена единствено върху наблюденията на актосъставителя, че на място лица са
консумирали храни и напитки закупени от находящите се в периметъра заведения. Не са
събрани обаче доказателства кой субект стопанисва посочените външни маси и по –
специално, че те са стопанисвани от дружеството – въззивник. Проверяващите
необосновано не са предприели задълбочена проверка, за да изяснят това обстоятелство.
Изложеното дотук указва повърхностен подход в процеса по събиране на относим
доказателствен материал, проявен от администратинонаказващия орган, което е
предпоставило и недостатъчна обоснованост на неговата обвинителна теза. В случая
изследване на обстоятелството относно лицето - търговец, което стопанисва външните маси
и допуска консумация на тях не е било сторено, поради което и АНО не е изпълнил
задължението си да изследва всички факти и обстоятелства, което от своя страна е довело до
издаване на необоснован и порочен акт.
Предвид изложеното по- горе съдът приема, че възприетите от административните органи
фактически положения относно извършителя на нарушението са останали недоказани ,
поради което този съдебен състав намира, че отговорността на въззивника е ангажирана
неправилно и в разрез със закона, имайки предвид, че в настоящото производство носител
на тежестта на доказване е съответният наказващ орган
С оглед изхода на делото съдът дължи произнасяне и по въпроса за възлагане на разноските,
сторени от страните в производството. Разпоредбата препраща към реда, установен в чл.143
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В конкретния случай на тази съдебна
инстанция спорът е разрешен благоприятно за „ФИРМА“ ЕООД , доколкото се отменя
издаденото наказателно постановление, като се уважава претенцията на жалбоподателя.
Въззивникът е представляван от упълномощен адвокат в производството, поради което и с
оглед определяне дължимия размер на разноските следва да намери приложение
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143, ал.1 от АПК, съобразно
която при отмяна на издадения акт подателя на жалбата има право да получи разноските,
сторени във връзка със заплащане на адвокатско възнаграждение, които следва да се
възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт. Видно от представените в
съдебното заседание документи (договор за правна помощ и списък с разноски) - на
адвоката, представлявал въззивника, е изплатена сумата от 360,00 лева за процесуално
представителство в настоящото производство. Така посочената сума от 360,00 лева следва
да бъде заплатена от бюджета на Столична регионална здравна инспекция по сметка на
5
жалбоподателя „ФИРМА“ ЕООД
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 134-ти
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление наказателно постановление № РД- 05-
0199/17.08.2021г. на директора на СРЗИ , с което за нарушение на т. I, т. 11 от Заповед №
РД- 01-52/26.01.2021г. на Министъра на здравеопазването във вр. с чл. 63, ал.1 и ал. 4 от ЗЗ
на основание чл. 209а, ал.4 и чл. 209а, ал. 2 от Закона за здравето е наложено
административно наказание „имуществена санкция „ в размер на 500,00 лева.
ОСЪЖДА СРЗИ да заплати по сметка на „ ФИРМА „ ЕООД с ЕИК: НОМЕР, разноски в
размер на 360,00 (триста и шестдесет) лева, представляващи възнаграждение за
представлявалия го в производството адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- София град,
на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6