Мотиви по НОХД № 217/2012г. по описа на
Пловдивския окръжен съд, наказателно
отделение
Срещу подсъдимия Р.Г.Г. *** е
повдигнала обвинение за престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК за това, че на 19.09.2011г. гр.П., при
условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди
движими вещи - пари на стойност 129,87 лева от владението на Т.В.П., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
заплашване.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Пловдив поддържа изцяло
така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Г.. Счита, че на същия следва да се
наложи наказание лишаване от свобода при смекчаващи отговорността обстоятелства,
което при условията на чл.58а, ал.1 от НК да се редуцира с една трета. Да се изтърпи
при първоначален „строг” режим, като се зачете предварителното задържане.
Предлага гражданският иск да се уважи по справедливост.
За съвместно разглеждане в
наказателното производство е приет предявения граждански иск от пострадалата Т.В.П.
в размер на 5 000 лева, представляващи обезщетение за причинени от
деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва. Същата е конституирана
като граждански ищец и частен обвинител по делото. Лично и чрез повереника си изразява
становище, че подсъдимият следва да се признае за виновен по обвинението, за което е предаден на съд, като
му се наложи максимално възможното по размер наказание. Пледират гражданските
искове като основателни и доказани да се уважат в пълния предявен размер.
Защитникът на подсъдимия Г. не
оспорва правната квалификация на деянието и неговото авторство. Излага доводи
за наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и намира, че
след като се определи наказание при условията на чл.55 от НК то следва да се
редуцира с една трета. Сочи, че гражданският иск е неоснователен. Алтернативно
предлага да се уважи в минимален размер.
Подсъдимият Г. се възползва от
процедурата по глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие. Признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи
да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за стореното и
моли за по-леко наказание.
Съдът, въз основа на събраните и
приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира и приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:
Подсъдимият Р.Г.Г. е роден на ***г***.
Живее в същия град. Той е българин, български гражданин. С основно образование.
Не е женен. Работи в автосервиз. Осъждан е девет пъти.
Първите четири осъждания, за
престъпления по чл.256, чл.195, чл.196 от НК, не се отразяват върху правната
квалификация на престъпната му деятелност, за разлика от останалите пет.
С определение № 186/21.05.2004г.,
постановено по НОХД № 910/2004г. по описа на ПРС, влязло в сила на 21.05.2004г., е признат за виновен за
престъпления по чл.325, ал.4 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК, чл.144,
ал.3 вр. ал.1 от НК и е осъден общо на две години лишаване от свобода.
С определение № 184/28.06.2004г.,
постановено по НОХД № 127/2004г. по описа на ПРС, влязло в сила на 28.06.2004г.,
за престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК му е наложено
наказание една година и два месеца лишаване от свобода.
С определение № 291/24.06.2005г.,
постановено по НОХД № 2599/2004г. по описа на ПРС, влязло в сила на 24.06.2005г.,
е признат за виновен за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК и е осъден на една година и два месеца лишаване
от свобода.
С присъда № 226/08.05.2006г.,
постановена по НОХД № 246/2005г. по описа на ПРС, влязла в сила на 25.05.2006г.,
за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и
„б” вр. чл.26, ал.1 от НК му е наложено наказание две години и шест месеца
лишаване от свобода.
С определение от 23.08.2006г.,
постановено по ЧНД № 680/2006г. по описа на ПРС, влязло в сила на 08.09.2006г.,
са кумулирани наказанията, наложени по НОХД № 910/2004г., НОХД № 127/2004г.,
НОХД № 2599/2004г. и НОХД № 246/2005г., всички по описа на ПРС, като му е наложено
едно общо наказание в размер на три години лишаване от свобода, изтърпяно на
17.07.2008г. /л.29 от досъдебното производство, л.41 от съд.дело/.
С определение № 401/26.04.2011г.,
постановено по НОХД № 1417/2011г. по описа на ПРС, влязло в сила на 26.04.2011г.,
е признат за виновен за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК и е осъден на три месеца лишаване от свобода. Наказанието
е изтърпяно на 05.08.2011г. /л.30 от досъдебното производство, л.41 от
съд.дело/.
На 19.09.2011г. около 21,30 часа подсъдимият
Г. посетил заведение „***”, находящо се в гр.П., бул. „***” № **. Поръчал си бира
и започнал разговор с барманката на заведението, свидетелката Т.П.. Към 22,00
часа пострадалата прибрала оборота от деня в шкаф до бара, където обикновено го
съхранявала, след което се обадила на работодателя си, свидетеля В.Б., че ще
затваря.
През това време подсъдимият
влезнал в тоалетната на заведението. Счупил бутилката бира и излизайки, опрял
част от нея в корема на свидетелката П., която се изплашила и започнала да
вика. Подсъдимият Г. я избутал в тоалетната. Натиснал счупената част от
бутилката към гърлото й и се заканил, че ще я убие, ако не млъкне. Заплашил я
да не излиза от тоалетната, след което взел парите от оборота в размер на
129,87лв. и избягал.
Частната обвинителка малко след
това се обадила на свидетеля Б. и го уведомила за случилото се. Последният сигнализирал СОТ за извършения грабеж.
Установено било, че са отнети пари на стойност 129,87 лв.
В хода на разследването гражданският
ищец е разпознала подсъдимия Г. като извършител на деянието /протокол на л.52
от досъдебното производство/.
При извършения оглед на местопроизшествие
/протокол на л.46-47 от досъдебното производство/ са иззети 2 бр. угарки от
цигари, 1 бр. гърло от бирена бутилка, 1 бр. ножица, одорологичен материал.
Според протокола за изследване на
следи от миризми /л.67 от досъдебното производство/ е установено сходство на
иззетия мирисов материал от подсъдимия Г. с мирисовите следи, иззети от
местопроизшествието.
С протокол /л.55 от досъдебното
производство/ подсъдимият е предал доброволно сумата от 107 лв. и бял суитшърт.
Срещу разписка /л.88 от досъдебното производство/ парите са върнати на
свидетеля Б..
От заключението на
съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 78/2011г. /л.62-65
от досъдебното производство/ се установява, че кръвната група на подсъдимия Г.
е А. По угарките се доказва наличие на слюнка, а по гърлото на бутилката – не. Наличната
слюнка е от лице несекретор на разтворими аглутиногени „А” и „В” по системата
АВ0 и може да произхожда от подсъдимия Г., който е несекретор на разтворими аглутиногени
по системата АВ0.
Според заключението на
съдебномедицинска експертиза на веществени
доказателства № 83/2011г. /л.71-74 от досъдебното производство/ кръвната група
на Т.П. е В. По белия суитшърт от ватиран трикотажен плат, с червенокафяви петна
по него, има човешка кръв, която е В и може да произхожда от Т.П., както и от
всяко друго лице с тази кръвна група.
Видно от заключението на съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 18/2012г. /л.80 от досъдебното производство/ на
пострадалата Т.П. е било причинено порезни рани и драскотина на лицето, драскотини
на гърдите и на дясната ръка, охлузване и кръвонасядане в областта на хълбока,
вдясно. Описаните порезни рани са в резултат на действие на предмет с режещ ръб,
каквото е счупено стъкло, а драскотините - от допирателно действие на остър
ръб, какъвто е ръбът на счупено стъкло, охлузването и кръвонасядането – на удар
с или върху твърд тъп предмет. Всички отговарят по време и начин да са
причинени както се съобщава. Довели са до разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Описаната фактическа обстановка
се установява по безспорен и категоричен начин от самопризнанията на подсъдимия Г., от показанията на
свидетелите П., Б., Д. М., от заключенията на съдебномедицински експертизи на
веществени доказателства, съдебномедицинска експертиза, от протокола за оглед
на местопроизшествие, за разпознаване на лица, за доброволно предаване, за
вземане на образци за сравнително изследване /л.56-59 от дп/, фотоалбуми
/л.53-54 от дп, л.45-51 от сд/, от приложените по делото писмени доказателства
– справка за съдимост /л.15-28 от дп, л.16-36 от сд/, справки от Затвора гр.Пловдив /л.29,30 от дп/, характеристична
справка /л.31 от дп/, разписка, протоколи за изследване на следи от миризми, за
изземване на одорологически следи /л.67,69,70 от дп/, справка от МПГДИН /л.41
от сд/, от приложените веществени доказателства - 1 бр. ножица, 2 бр. угарки от
цигари, 1 бр. гърло от бирена бутилка, 1 бр. сиутшърт.
Съдът кредитира изцяло
показанията на горните свидетели, тъй като са обективни, логични и
последователни. Не са противоречиви по между си и с останалите доказателства по
делото.
Съдът приема заключенията на вещите
лица, защото са изготвено компетентно, професионално, с необходимите познания и
опит в съответната област.
Следва да се даде вяра на самопризнанията на подсъдимия, тъй като се подкрепят от
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства.
При така установената по делото
безспорна фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимият Г. е осъществил от обективна страна състава на престъпление по
чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК за
това, че на 19.09.2011г. гр.Пловдив, при условията на опасен рецидив, след като
е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като
е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи - пари на стойност 129,87 лева от
владението на Т.В.П., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила и заплашване.
Подсъдимият е отнел горната сума,
която е била във владение на пострадалата, като е използвал принуда под формата
на сила и заплашване. Въздействал е физически върху личността на П., нанасяйки
й множество наранявания, довели до причиняване на лека телесна повреда. Упражнил
е и психическа принуда спрямо нея, заплашвайки я с думи и действия, че ще я
убие. В резултат на това съпротивата на частната обвинителка е била сломена и
тя не е попречила на подсъдимия Г. да установи фактическа власт върху предмета
на деянието.
То е извършено при по-тежко
квалифициращо обстоятелство - опасен рецидив по чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК. Тази квалификация се обуславя от осъжданията му по НОХД № 910/2004г., НОХД
№ 127/2004г., НОХД № 2599/2004г. и НОХД № 246/2005г., всички по описа на ПРС, за
които е определено едно общо наказание, както и по НОХД № 1417/2011г. по описа
на ПРС. Касае се за тежки умишлени престъпления от общ характер. Наложените за
тях наказания са лишаване от свобода. Изтърпени са реално. Не се изтекли пет
години от изтърпяването им.
Съобразно постоянната практика на
ВКС групираните наказания се разглеждат като едно. Следователно в случая
осъжданията от значение за правната квалификация на деянието на подсъдимия са
само две – това, за което е определено едно общо наказание и последното. Поради
това се признава за невиновен и се оправдава да е бил осъждан повече от два
пъти на лишаване от свобода.
Първите четири осъждания не
влияят върху правната квалификация на извършеното по аргумент от разпоредбите
на чл.29, ал.2 от НК и чл.30, ал.1 от НК, тъй като са за престъпления, извършени от дееца като непълнолетен, за
които от изтърпяване на наказанията са изтекли повече от пет години.
От
субективна страна подсъдимият Г. е извършил престъплението при пряк умисъл, с
целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
При
определяне на наказанието задължително следва да се приложи разпоредбата на
чл.58а, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият се ползва от процедурата на съкратено
съдебно следствие. Призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за
тези факти.
При
така установената правна квалификация на извършеното, както и като се съобрази с неговата обществена опасност и
тази на дееца, съдът счита, че за постигане целите на наказанието, на подсъдимия
Г. следва да се наложи наказание лишаване от свобода, определено при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива съдът взема предвид съжалението
за стореното, трудовата ангажираност, възстановяване на част от вредите. Отегчаващо
такова е предишните осъждания, който не обуславят квалификацията по чл.29 от НК.
При
така отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира,
че най-справедливо е на подсъдимия Г. да се определи наказание лишаване от
свобода в размер на шест години. Съгласно чл.58а, ал.1 от НК така определено, то
следва да се намали с една трета, т.е. с две години. Или наказанието, което се
налага на подсъдимия е в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На
основание чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС така наложеното наказание в
размер на четири години лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален
„СТРОГ” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На
основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК при изпълнението му се приспада
времето, през което е бил задържан, считано от 19.09.2011г. до влизане на присъдата в сила.
Съдът
не споделя виждането на защитата на подсъдимия, че в случая са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства и при индивидуализация на наказанието
следва да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК. Деянието не се характеризира със значително по-ниска степен на обществена
опасност от характерните за този вид престъпления, за да се приеме, че и най-лекото, предвидено в закона наказание,
се оказва несъразмерно тежко. Не се спори, че предметът на престъплението не се
отличава с голяма стойност. В същото време упражнената принуда е със значителен
интензитет. Осъществена е от деец с
висока степен на обществена опасност.
Незаконосъобразен
е доводът на защитата, че едновременно трябва да се приложат нормите на чл.55 и
чл.58а, ал.1 от НК. Законодателят в чл.58а, ал.4 от НК е категоричен, че в тези
случаи се прилага само чл.55 от НК, ако е по-благоприятен за дееца.
Пострадалата
Т.В.П. е
конституирана като граждански ищец по делото.
Гражданските искове са доказани
по основание. От събраните по делото
доказателства може да се направи извод, че е изпълнен фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД, а именно: противоправно действие, вина под формата на умисъл,
вреди и причинна връзка между деянието на подсъдимия и причинените на
гражданския ищец вреди.
Налице
е противоправно действие от страна на подсъдимия Г., изразило се в отнемане на
вещи с употребата на физическа и психична принуда спрямо П. като владелец на движимите
вещи, предмет на престъплението. Тези действия той е извършил виновно под
формата на пряк умисъл. В резултат на неговото виновно деяние е настъпил
вредоносен резултат, изразил се в причиняване на болки, страдания на
гражданския ищец. Установена е причинна връзка между деянието на
подсъдимия и настъпилия вредоносен
резултат.
Съдът счита, че определяйки
размера на обезщетението по справедливост, най-справедливо е подсъдимият Г. да се
осъди да заплати на гражданския ищец П. сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.199, ал.1,
т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК, ведно със законната лихва, считано от
10.04.2012 г. до окончателното й изплащане, като предявеният граждански иск за
разликата до 5 000 лв. се отхвърля като недоказан.
Съдът
намира, че присъдените суми, като обезщетение за неимуществени вреди,
справедливо ще репарират претърпените болки и страдания от гражданския ищец. Относно началния момент
на дължимата лихва, съдът се е произнесъл съобразно претендираното.
На П. са
били причинени порезни рани, драскотини, охлузване и кръвонасядане, довели до
разстройство на здравето. Освен физическата болка, случилото се повлияло и на
психиката й. Била е заплашена с убийство. Изпитала е страх за живота си, за
телесната и половата си неприкосновеност. Преживяла е стрес, който се отразил
на начина й на живот. Според показанията на свидетеля М. била в шок, много
разстроена, изплашена. Трудно общувала с приятелите, известно време не напускала
дома си. Понастоящем се страхувала да излиза нощно време сама. Всичко това повлияло
и на сценичния й живот като музикант. Нараняванията по лицето се отразили на самочувствието
й на жена и артист. Травмирана от случилото се, се възстановявала трудно.
Веществените доказателства – 1
бр. ножица, 2 бр. угарки от цигари, 1 бр. гърло от бирена бутилка, 1 бр.
сиутшърт, да се унищожат като вещи без стойност, след влизане на присъдата в
сила.
Подсъдимият
Г. следва да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от 215 лв.,
направени разноски по делото, както и 32 лв.,
държавна такса върху уважения граждански иск.
Причини за извършване на
престъплението от подсъдимия са ниска правна култура, незачитане на частната
собственост, на телесната неприкосновеност, стремеж за облагодетелстване по
неправомерен начин.
Мотивиран от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: