№ 138
гр. Радомир, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В.М.К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20211730101064 по описа за 2021 година
Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК,
вр. чл.92 ЗЗД.
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ., представлявано от Ю.Б.Ц, чрез адв.В. Г. от САК, със
съдебен адрес: гр.София, бул.“Б. № ., вх. ., ет. ., е предявил иск срещу ответника С. Н. С.,
ЕГН:**********, с адрес: с.Р., община К., област Перник, с който моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата в размер на 67.47 лв., представляваща неустойка по договор, сключен между
ответника и „БТК“ ЕАД, с клиентски номер ., съгласно издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 ГПК, която сума е прехвърлена с договори за
прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г. от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД и от 01.10.2019
г. от „С.Г.Груп“ ООД на „ЮБЦ“ ЕООД. Моли да бъде осъден ответника да заплати
направените от ищеца разноски, както и да бъдат присъдени в полза на ищеца 180 лв. –
адвокатско възнаграждение, 25 лв. държавна такса и 180 лв. възнаграждение за адвокат по
ч.гр.д. № . г. по описа на РС-Радомир.
Ответникът не е намерен на постоянния и настоящ адрес, като съдът е постановил
същият да бъде призован по реда на чл. 47 ГПК.
Ответникът не се е отзовал на оставените съобщения, поради което й е била назначена за
особен представител- адв.С. И. определена от АС към АК-Перник, която не е подала писмен
отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК. В съдебно заседание е изразила становище, че исковата
претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
1
Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районен съд- Радомир, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на
чл.12 и чл.235 ГПК , приема за установено и доказано следното:
От фактическа страна.
От приложеното към настоящето, ч. гр. дело № . г. по описа на РдРС е видно, че въз
основа на молба по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството- ищец е била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумата от 67.47 лв., която е предмет на
настоящото производство, като, предвид това, че у установено, че длъжникът не пребивав
на извастните адреси и, че същият не се е отзовал на съобщенията по чл.47 ГПК, съдът е дал
указания за предявяване на иск в едномесечен срок.
Така предявеният иск е за установяване на спорното правоотношение, а не за осъждане
на ответника да заплати сумите. Това следва от разпоредбата на чл.415, ал.2 от ГПК, която
предвижда, че заповедта за изпълнение продължава да съществува и след предявяване на
иска, а обезсилването й е допустимо само в случаите, когато иска не бъде предявен в
едномесечния срок или бъде предявен иск само за част от вземането.
Ищцовото дружество основава исковата си претенция срещу С. Н. С. въз основа на
договори за цесия от 16.10.2018 г., с който е прехвърлено вземането от „БТК“ ЕАД на
„С.Г.Груп“ ООД и от 01.10.2019 г., с който е прехвърлено вземането от „С.Г.Груп“ ООД на
„ЮБЦ“ ЕООД, спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1
от договора, извадка от която е приложена като доказателство.
Твърди се, че ищецът „ЮБЦ“ ЕООД е встъпил в правата си на кредитор въз основа на
валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в
настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът- кредитор е придобил
права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения,
с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите
лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на
абоната № ..
Ищецът се позовава на чл.29 от Общите условия на мобилния оператор „ 29.(изм.
26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.), според който предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане
е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му
дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на
сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера.
Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване
на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при
обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка.
Твърди се също, че въз основа на неплащане на три броя фактури за месеците април,
2
май и юни 2018 г., мобилният оператор е прекратил договора. Въз основа на това се
претендира неустойка в размер на 67.47 лв. за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски номер . от дата 09.10.2018 г., сключен между ответника и мобилния оператор
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК:., представляващо сбор от
трикратния размер на месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор,
за което е издадена фактура № . г., за периода от 22.08.2018 г., до 21.09.2018 г.
От правна страна.
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415
ал.1, вр. чл. 124 ал.1 ГПК е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес
да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за които е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника - длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявеният иск е за вземане, произтичащо от договори за цесия от
16.10.2018 г., с който е прехвърлено вземането от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД и от
01.10.2019 г., с който е прехвърлено вземането от „С.Г.Груп“ ООД на „ЮБЦ“ ЕООД.
Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка
от която е приложена като доказателство. С втория договор ищецът е встъпил в правата на
първоначалния кредитор ,посредством прехвърляне от „С.Г.Груп“ ООД.
Между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на
които операторът е предоставил на абоната телефонен номер, при съответна месечна такса и
условия и срок на действие на договора, срещу задължението за заплащане на уговорената
цена на услугата - абонаментни такси и цени на услуги извън включените в съответния
тарифен план. В договора се съдържа описание на тарифният план, ценовите условия, като
са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с
начисляване на неустойки. Договорът по своето съдържание отговаря на законовите
изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите
реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да
бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с
положения подпис на абоната в самият договор, който не е оспорен и по този начин лицето е
декларирало, че е запознато с тях.
Съдът намира, че не се претендират суми, основани на неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
В случая ищцовото дружество претендира вземане в размер на 67.47 лв. лв.,
3
представляващо неустойка за прекратяването на договора за телекомуникационни услуги, с
клиентски номер на абоната № . от дата 09.10.2018 г., сключен между ответника и „БТК“
ЕАД-София (VIVACOM), което вземане е прехвърлено въз основа на договор за цесия от
дата 16.10.2018 г., с който е прехвърлено вземането от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД и от
01.10.2019 г., с който е прехвърлено вземането от „С.Г.Груп“ ООД на „ЮБЦ“ ЕООД.
Ответната страна не е оспорила представените с исковата молба писмени доказателства.
В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че вземането на ищеца „ЮБЦ” ЕООД
за претендираната неустойка е установено, както по основание, така и по размер. Предвид
на горното, съдът намира, че искът е основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен.
По разноските.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената част
на исковата претенция. Ищецът е направил разноски в размер на 345 лв.- по настоящото
производство, от които: 25 лв.- държавна такса и 300 лв.- внесен депозит за особен
представител, както и 205 лв.- по заповедното производство, от които: 25 лв.- държавна
такса и 180 лв.- адвокатско възнаграждение. Относно искането за направени разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 180 лв. съдът намира, че
по делото не са представени доказателства за изплатени такива от страна на ищеца и
искането за същите следва да бъде оставено без уважение.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.
чл.415, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД, от ищеца ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК .,
представлявано от Ю.Б.Ц, чрез адв.В. Г. от САК, със съдебен адрес: гр.София, бул.“Б. № .,
вх. ., ет. ., срещу ответника С. Н. С., ЕГН:**********, с адрес: с.Р., община К., област
Перник, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 67.47 лв. /шестдесет и седем лева
и четиридесет и седем стотинки/, представляваща неустойка по договор, сключен между
ответника и „БТК“ ЕАД, с клиентски номер ., съгласно издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 ГПК, която сума е прехвърлена с договори за
прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г. от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД и от 01.10.2019
г. от „С.Г.Груп“ ООД на „ЮБЦ“ ЕООД.
ОСЪЖДА С. Н. С., ЕГН:**********, с адрес: с.Р., община К., област Перник, да заплати
на ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ., представлявано от Ю.Б.Ц, чрез адв.В. Г. от САК, със съдебен адрес:
гр.София, бул.“Б. № ., вх. ., ет. ., сумата от 345 лв. /триста четиридесет и пет лева/-
направени разноски по настоящото производство и сумата от 205 лв. /двеста и пет лева/-
направени разноски по заповедното производство /ч.гр.д. № . г. на РС- Радомир/.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5