РЕШЕНИЕ
№ 708
гр. Плевен , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря ВЕРОНИКА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20214430102876 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от ***,
представлявано от *** чрез адв. В.Г., ***, със съдебен адрес: *** против СТ.
В. С., ЕГН **********, в която се твърди, че по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. *** г. по описа
на ***, по което има издадена заповед за изпълнение, като на кредитора са
били дадени указания за предявяване на установителен иск за съществуване
на вземането.
Твърди се, че вземането произтича от правоотношение между
ответника и *** по сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер *** от дата ***., с който абонатът добавил за
ползване мобилен номер ***, по избран тарифен план ***, с месечна
абонаментна такса в размер на 23,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Въз
1
основа на сключения договор били издадени фактури, обективиращи вида и
размера на незаплатената услуга, а именно: ***
Сочи се, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги на стойност 164.02 лв.
обусловило правото на *** /чл. 50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът
има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги / да прекрати едностранно индивидуалния договор с
абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия
или в случай, че било налице неизпълнение на някое от другите задължения
на потребителя, *** имало право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя
или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното
прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор
издал по клиентски номер №*** крайна фактура №***. г., платима в срок до
***, с начислена обща сума за плащане.
Сочи се, че в издадената крайна фактура била начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, която не е
предмет на иска, а била фактурирана цената, дължима за потребените
мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на 164.02 лв.
Излага се, че датата на деактивация на процесния абонамент е
30.07.2018г., като същата се генерирала автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието
на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент.
Излага се също, че главницата била формирана, като за периода от
месец 03/2018 г. до месец 07/2018 г. ответникът не платил месечните
абонаменти такси за всяка една от посочените по-горе услуги. Претенцията в
размер на 164.02 лв. съставлявала неплатените месечни абонаменти за
посочения период, като не била включена неустойка или обезщетение.
Навеждат се доводи, че била дължима и мораторна лихва върху главницата в
размер на 39.22 лв. за периода от 24.07.2018 г. до 30.11.2020 г., начислена във
2
фактура № ***.
Твърди се, че горното вземане било цедирано на ищеца по силата на
*** с прехвърлител ***, което от своя страна било цесионер и собственик на
вземания по договор за цесия от ***, с прехвърлител на вземания ***
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено съществуването на вземанията,
за които е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д.***г. по
описа на *** – главница в размер на 164.02лв. и мораторна лихва в размер на
39.22лв. за периода от 24.07.2018г. до 30.11.2020г. Претендират се и
направените деловодни разноски.
Ответникът С.С. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК, но се явява лично в съдебно заседание, ангажирайки становище, според
което не оспорва исковете.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна :
От приложеното ч.гр.д. ***г. по описа на *** се установява, че исковете
са предявени след успешно проведено заповедно производство по реда на
чл.410 от ГПК за процесните вземания и в законоустановения срок от
връчване на указанията на заповедния съд, поради което се явяват допустими
и следва да се разгледат по същество.
Между страните не е налице спор и се установява от представения
препис на ***, сключен между „***” АД, в качеството на доставчик и
ответника СТ. В. С., в качеството на абонат, че по силата на това писмено
съглашение абонатът добавил за ползване мобилен номер ***, по избран
тарифен план ***, с месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лв. с ДДС за
срок от 24 месеца. При това ответника е приел приложимите Общи условия,
заявявайки го с изрична декларация.
Не се спори също така и се установява от приложените преписи на
фактури ***, ***., че за периода от м. март 2018 г. до м. юли 2018 г.
3
Ответника е ползвал предоставяни по процесния договор от „***“ АД
далекосъобщителни услуги на обща стойност 164,02лв.
Видно е от приложените Общи условия, за които абоната е декларирал,
че приема, че в чл.29 е бил регламентиран срок за плащане цената на
предоставяните услуги 15 дни от издаване на съответната фактура, като ***
определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от
29-то число. Предвидено е в чл.41 от ОУ, че оспорване на дължимите по
фактура суми пред *** следва да бъде извършено в срок до 6 месеца от датата
на издаване на фактурата. Според предвиденото в чл.35.1 от ОУ
неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава абоната от
задължението за плащане в определения срок.
Не се твърди от ответника плащане на начислените суми или
оспорването им в посочения в чл.41 от ОУ срок.
От представените преписи на Договор за прехвърляне на вземания от
16.10.2018г., сключен между „***” ЕАД, в качеството на цедент и ***, в
качеството на цесионер, ***, сключен между ***, в качеството на цедент и
***, в качеството на цесионер и извлечение от *** към втория договор се
установява, че вземанията на „***” ЕАД, произтичащи от сключения с
ответника договор за далекосъобщителни услуги са били прехвърлени
първоначално в полза на ***, а след това в полза на ищеца.
От представения препис на пълномощно, изходящо от „***” ЕАД, чрез
представляващия го изпълнителен директор се установява, че дружеството е
упълномощило *** да уведоми по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД от името на
цедента лицата, чиито задължения са били прехвърлени по силата на
сключения договор за цесия от 16.10.2018г.
По делото не са представени доказателства за съобщаване на цесиите на
длъжника по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, но е приложено уведомление до
длъжника СТ. В. С. за извършените цесии, изходящо от цедента по договора
от 16.10.2018г., чрез пълномощника му и от цедента по договора от
01.10.2019г., което е връчено на ответника като приложение към исковата
молба.
4
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Установи се безспорно в производството по делото валидно
възникнало облигационно правоотношение между ответника, в качеството на
абонат и „***” АД по сключени между тях договор за далекосъобщителни
услуги от 07.03.2018г.
Установи се също така, че за периода от м. март 2018 г. до м. юли 2018
г. е била начислена уговорената стойност на предоставените по процесното
съглашение далекосъобщителни услуги общо за целия период в размер на
164,02лв. Тези начисления са били извършени в срока на действие на
договора, съобразно избрания от абоната план за съответните услуги.
Ответникът не ангажира доказателства за извършени плащания на тези
услуги на уговорените дати на падеж, както и не излага такива твърдения.
Процесните фактури са били издадени за уговорените услуги и в
уговорените размери, като не се установи ответника да е възразил пред
доставчика на услугите в срока на действие на договорите за неизпълнение на
задължението за предоставянето им. Не е оспорил и в срока по чл.41 от ОУ
фактурираните суми пред ***.
Поради това съдът приема, че услугите са били предоставени през
процесния период от време, според уговореното и плащане е дължимо в
размера на регламентираните в правоотношението между страните по
процесното съглашение суми.
Поради неизпълнение на задължението за плащане на главниците на
уговорените дати на падеж, съдът приема, че ответника е изпаднал в забава и
дължи обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД за претендирания период от време –
24.07.2018г. (падежът на плащане на задължението по последната издадена
фактура) до 30.11.2020г. Между страните не е налице спор относно размера
на законната лихва върху главницата от 164,02лв. за този период от време, а
именно 39,22лв.
От обсъдените договори за цесия се установи, че вземанията,
5
произтичащи от процесните договори са били прехвърлени на 16.10.2018г. от
страна на „***” ЕАД в полза на ***, а последното ги е прехвърлило на ищеца
*** на 01.10.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД цесията има действие
спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор.
Безспорно е, че правно релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а
не и такова от цесионера.
Както приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор
да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити
срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска
доказателства за представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е
Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК,
постановено по реда на чл.290 от ГПК).
В случая се установи от доказателствата по делото, че *** е изготвило
уведомление до длъжника за цесиите, извършени с двата сочени по-горе
договора, в качеството на пълномощник на цедента по договора от
16.10.2018, съгласно изрично пълномощно за това действие и в качеството на
цедент по договора от 01.10.2019г. Не се установи уведомлението да е
достигнало до длъжника преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.
Въпреки това обаче уведомителното писмо е връчено на ответника в хода на
настоящото производство и този факт следва да бъде съобразен в
съответствие с нормата на чл.235, ал.3 от ГПК.
С оглед горното, съдът намира, че следва да се приеме за установено в
отношенията между страните, че ищеца дължи на ответника претендираните
суми, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК в
производството по ч.гр.д.***г. по описа на ***.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да
се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са
6
били сторени разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 180лв. или общо разноски в размер на
205лв. В исковото производство ищеца също е направил разноски за
държавна такса в размер на 25лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на
180лв. С оглед изхода на спора направените в заповедното и исковото
производство разноски са изцяло дължими.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
СТ. В. С. с ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 164,02лв., представляваща главница и сумата от
39,22лв., представляваща лихва за забава за периода от 24.07.2018г. до
30.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.01.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
12.01.2021г. по ч.гр.д.***г. по описа на ***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК СТ. В. С. с ЕГН
**********, от *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на
управление ***, следните суми: сумата от 205лв., представляваща разноски
за заповедното производство по ч.гр.д.***г. по описа на *** и сумата от
205лв., представляваща разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7