О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 260139
Гр. Пловдив,08.12.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД,в закрито заседание на осми декември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Кр. Ванчева възз. ч.т.дело №671 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по чл. 274, ал.1 от ГПК .
Образувано е
по частна жалба на З.К.Ч.,подадена чрез пълномощниците й адв.М.З. и адв. К.Г.,против
частта на определение №260052 от 28.08.2020 г.,постановено по т.д.№716/2019 г.
по описа на Окръжен съд-Пловдив,с която е прекратено производството по
предявения иск по чл.422 от ГПК и е обезсилена издадената срещу
жалбоподателката заповед №386/12.06.2013 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК по отношение на следните суми:за разликата
над 2 436,19 лв. до 52 402,17 лв. главница и за разликата над 5 052,71 лв. до 6
124,46 лв.-договорна лихва за периода 25.06.2012 г.-05.06.2013 г.
В частната
жалба се поддържа,че определението в обжалваната му част е недопустимо и
неправилно.В тази връзка са изложени доводи,че съдът,разглеждащ установителен
иск по чл.422 от ГПК,не е компетентен да обезсилва заповед за изпълнение на
парично задължение,а с такава компетентност разполага или заповедния съд в
хипотезите на чл.411,ал.2,т.3 и т.4 от ГПК,или въззивния съд на основание
чл.423,ал.3 от ГПК в съответствие с разясненията,дадени в ТР №4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.Наред с това е изложен и аргумента,че съдът е приел за оттеглен
установителния иск по чл.422 от ГПК по отношение на горните суми,без да има има изрично изявление на ищеца за това,а само
въз основа на обстоятелството,че за същите суми ищецът е заявил изменение на
иска от установителен в осъдителен.Освен това,неясно било и кога ищецът е
оттеглил иска,като се има предвид,че след първото съдебно заседание оттеглянето
може да стане само със съгласието на ответника.Развити са и доводи,че според
съдебната практика е недопустимо да се предявява осъдителен иск,както и да се
изменя установителния иск в осъдителен тогава,когато заповедта за изпълнение на
парично задължение не е обезсилена.
Въз основа
на поддържаните в частната жалба аргументи е поискано да бъде обезсилено като
недопустимо или да бъде отменено като неправилно определение №260052 от
28.08.2020 г.,постановено по т.д.№716/2019 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,в
частта,с която е прекратено производството по предявения иск по чл.422 от ГПК и
е обезсилена издадената срещу З.Ч. заповед №386/12.06.2013 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по отношение на
следните суми:за разликата над 2 436,19 лв. до 52 402,17 лв. главница и за
разликата над 5 052,71 лв. до 6 124,46 лв.-договорна лихва за периода
25.06.2012 г.-05.06.2013 г.
Препис от
частната жалба е връчен редовно на насрещната страна-“П.и.б.“АД-гр.С.,но в
законния едноседмичен срок банката не е подала отговор и не е взела становище
по частната жалба.
Пловдивският
апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и допустимостта и законосъобразността
на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателката,прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Частната
жалба е редовна,подадена е в срок от процесуално легитимирана страна,имаща
правен интерес да обжалва конкретното определение,а и самото определение в
обжалваната му част е акт на съда,подлежащ на инстанционен контрол.С оглед на
това частната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана
по същество частната жалба е основателна по следните съображения:
С
определение №260052 от 28.08.2020
г.,постановено по т.д.№716/2019 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,е прекратено
производството по предявения иск по чл.422 от ГПК и е обезсилена издадената
срещу З.К.Ч. заповед №386/12.06.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по отношение на следните суми:за разликата
над 2 436,19 лв. до 52 402,17 лв. главница и за разликата над 5 052,71 лв. до 6
124,46 лв.-договорна лихва за периода 25.06.2012 г.-05.06.2013 г.Наред с това е
допуснато изменение на предявения от “П.и.б.“АД-гр.С. против З. К. Ч.
установителен иск по чл.422 от ГПК
съобразно заявеното искане на ищеца,съдържащо се в допълнителната искова молба
и в уточняваща молба с вх.№406/07.01.2020 г.,като установителната претенция се
запазва за част от исковите суми,а за друга част от тях се преминава от
установителен в осъдителен иск.
За да
постанови горния резултат,съдът е констатирал,че с допълнителната искова
молба,уточнена с молба вх.№406 от 07.01.2020 г.,банката-ищец е изменила
предявения от нея установителен иск по чл.422 от ГПК,като е променила размера
на установителната претенция,а за оставащите суми е формулирала осъдителна
претенция по чл.430 от ТЗ.Съдът е описал в мотивната част на определението до
какъв размер и за кои суми,представляващи непогасени падежирали вземания по
процесния договор за банков кредит,ищецът поддържа установителния си иск по
чл.422 от ГПК и съответно-за кои суми,представляващи падежирали и непадежирали
вземания за главница и договорни лихви по този договор изменя претенцията си в
осъдителна.Вследствие на тези констатации, първоинстанционният
съд е приел,че банката-ищец по същество е оттеглила предявения установителен
иск по чл.422 от ГПК за разликата над
2436,19 лв. до 52 402,17 лв.-главница и за разликата над 5 052,71 лв. до
6 124,46 лв.-договорна лихва,начислена за периода 25.06.2012 г.-05.06.2013
г.Това всъщност е разликата между променения размер на установителната
претенция за главница и договорни лихви и първоначално претендирания размер на
главницата и лихвите.Вследствие на така приетото,съдът е счел,че за оттеглената
част от специалния установителен иск по чл.422 от ГПК съдът следва да обезсили
издадената заповед за изпълнение и да прекрати производството по делото в тази
част,както и да допусне исканото от банката изменение на иска в осъдителен такъв за сумата от 37 306,36
лв.,състояща се от съответно посочените от банката пера.
Срещу частта
на определението от 28.08.2020 г.,с която
е допуснато изменение на иска,не е подадена частна жалба и затова съдът
в настоящото производство няма да подлага на преценка
допустимостта,законосъобразността и правилността на съдебния акт в тази му
част.В този контекст не подлежат на преценка по същество и поддържаните в
частната жалба доводи за недопустимостта да се изменя специалния установителен
иск по чл.422 от ГПК в осъдителен такъв,когато заповедта за изпълнение на
парично задължение не е обезсилена.С оглед предмета на процесната частна
жалба,въззивният съд следва да прецени допустимостта и законосъобразността на
определението в частта,с която производството по установителния иск е
прекратено и е обезсилена заповедта за изпълнение относно посочените по-горе
суми.Както се посочи по-горе,производството по част от предявения установителен
иск е прекратено,като е прието от съда,че в тази част иска е оттеглен.По делото
обаче,включително и в допълнителната искова молба,липсва изрично изявление на
банката-ищец за оттегляне на установителния иск в каквато и да било част.При
липса на такова изявление,извършеното прекратяване се явява недопустимо,тъй
като приложеното основание за прекратяването фактически не се е реализирало.В
тази връзка е недопустимо волята на ищеца за частично оттегляне на
установителния иск да се извлича косвено от заявеното изменение на иска.По тези
съображения следва да бъде обезсилено като недопустимо определението,с което е
прекратено частично производството по предявения установителен иск.
А предвид
обезсилване на определението в горната му част,следва същото да се обезсили и в
частта,с която първоинстанционният съд е
обезсилил издадената заповед за изпълнение относно горните суми.В тази част
определението също се явява недопустимо поради липса на основание за
обезсилване на заповедта.Поддържаният в частната жалба аргумент,че поначало
съдът,разглеждащ установителен иск по чл.422 от ГПК,не разполага с
компетентност да обезсилва заповед за изпълнение на парично задължение,е неоснователен.Съгласно
задължителните указания,дадени в т.13 от
Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело №4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС,компетентен да обезсили заповедта
за изпълнение, издадена по чл.410, съответно по чл.417 ГПК, и да обезсили
изпълнителния лист по чл.418 ГПК при прекратяване на производството по иска,
предявен по реда на чл.415, ал.1, съответно чл.422 ГПК, е съдът в исковото
производство, който е постановил определението за прекратяване.При съобразяване
на изложеното,първоинстанционният съд в случая е бил компетентен да обезсили
издадената заповед за незабавно изпълнение за сумите,по отношение на които
производството по иска е прекратено,но понастоящем предвид обезсилване на
атакуваното определение в прекратителната му част,постановеното от съда
обезсилване на заповедта вече се явява лишено от основание и от тази гледна
точка е недопустимо.Ето защо атакуваното определение ще се обезсили като
недопустимо и в частта,с която се обезсилва издадената заповед за изпълнение
относно посочените по-горе суми.
Мотивиран от
горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо определение №260052 от 28.08.2020
г.,постановено по т.д.№716/2019 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,в частта,с
която е прекратено производството по предявения иск по чл.422 от ГПК и е
обезсилена издадената срещу З.К.Ч. заповед №386/12.06.2013 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по отношение на
следните суми:за разликата над 2 436,19 лв. до 52 402,17 лв. главница и за
разликата над 5 052,71 лв. до 6 124,46 лв.-договорна лихва за периода
25.06.2012 г.-05.06.2013 г.
Настоящото
определение подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.