№ 101
гр. Пловдив, 16.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600106 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХII НПК.
Образувано е по жалба на А.К.С. срещу определението №
260025/25.02.22 г. по н.о.х.д. № 1917/20 г. по описа на ПОС, с което е осъден
да заплати по сметка на НБПП гр. С. разноски в размер на 1950 лева за
предоставена от страна на служебния му защитник адв. А.А. правна помощ в
хода на наказателното производство по посоченото наказателно дело.
Жалбоподателят формулира претенция да бъде освободен от заплащане
на тези разноски с аргумент, че не е в състояние да работи, поради което не
може да набави доходи, с които да погаси парично задължение. Освен това
счита, че изплатената на адв. А. сума, която е осъден да възстанови по сметка
на НБПП, не е съразмерна на качеството на предоставената му служебна
защита.
Пловдивският апелативен съд, като съобрази възражението на
жалбоподателя и провери изцяло обосноваността и законосъобразността на
обжалвания акт, прие, че жалбата не е основателна:
За да постанови обжалваното определение, окръжният съд е приел, че
оспорваното възнаграждение е определено за осъществяване на правна
помощ от страна на адв. А. при съдебното разглеждане на делото, а преди
това в хода на досъдебното производство, където той е бил назначен на
1
основание чл. 94, т. 9 НПК – тъй като г-н С. не е имал средства за
упълномощаване на защитник, желаел е да има такъв и интересите на
правосъдието са изисквали да му бъде предоставена правна помощ.
С присъда № 260022 от 06.11.2020 г. по н.о.х.д. № 1917/20 г. по описа
на ПОС е осъден по повдигнатото му обвинение за престъпления по чл. 123,
ал.1 и чл. 134, ал. 1 НК, като му е било определено общо наказание две
години лишаване от свобода, с приложение на чл. 66 НК. С последващи
решения на въззивната и касационната инстанции осъдителният диспозитив е
бил потвърждаван.
С Решение № ПВ-3742-25213/2021 от 10.12.2021 г. на НБПП гр. С. на
адв. А. е присъдено възнаграждение в размер на 1950 лв. за ползваната на ДП,
както и пред всяка от трите съдебни инстанции правна помощ. Фиксирано е
коректното правно основание от Наредбата за заплащане на правна помощ.
С атакуваното определение посочената сума е възложена за заплащане
на осъдения. Подходът на окръжния съд е обоснован и отговаря на
изискването по чл.189, ал. 3 НПК. След като получилият правна помощ е бил
признат за виновен по обвинението, първата инстанция не е разполагала с
друга възможност, освен да постанови разноските, направени от НБПП гр. С.
за служебен защитник, да бъдат заплатени от него.
Оспорването на приложения подход от страна на жалбоподателя с
довода, че не разполага с доходи, няма законово основание. Именно защото г-
н С. не е имал финансова възможност да заплати възнаграждение на
договорен защитник, е била осъществена служебна защита, която също
подлежи на заплащане макар и по-късно, и в доста по-нисък размер в
сравнение с размера, който би бил уговорен със защитник по
упълномощаване. Този размер следва да бъде поставен в тежест на признатия
за виновен жалбоподател, в какъвто смисъл е приложената норма на чл. 189,
ал. 3 НПК.
Не е коректно и виждането за лошо качество на предоставената правна
помощ. Не се констатира неоправдано бездействие на адв. А. да отстоява
правата и законните интереси на осъдения. Впрочем жалбоподателят е
започнал да лансира разискваното мнение едва след като е узнал за
възложените му разноски. Нито при първоначалното запитване (от страна на
разследващия полицай) дали е съгласен да бъде представляван от
2
определения му за служебен защитник адв. А., нито в хода на проведените
процесуални фази той е излагал възражения за качеството на служебната
защита. Не е и искал замяна на адв. А. с друг адвокат, напротив – видно от
протоколите за процесуално-следствените действия по делото доверител и
довереник са действали в пълно съгласие и единомислие.
Ето защо първоинстанционното определение е законосъобразно и
подлежи на потвърждаване.
С оглед гореизложеното Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2600025/25.02.2022 г. по н.о.х.д.
1917/20 г. по описа на Окръжен съд гр. Пловдив.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3