р е ш
е н и е
№
гр. Плевен,
13.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,VІІ – ми наказателен състав, в публичното
заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА
и при
секретаря ДАНИЕЛА ТОДОРОВА и в присъствието на
Прокурора
като разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА НАХдело № 432 по описа за 2019 година, и за да се произнесе
съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 08-00-413 от 05.02.2019 година на Заместник министъра на
културата, с което на основание чл. 197 ал. 1 от Закона за културното
наследство на*** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 3 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 71
ал. 1 т. 1 от Закона за културното наследство.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован не се явява в съдебно заседание.
Представлява се от ***. Последната подържа изцяло така депозираната по реда на
чл. 59 ЗАНН жалба като се позова на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на наказателното
постановление, поради което моли съда да постанови решение, с което да го
отмени изцяло.Алтернативно пледира за изменението му като твърди, че наложената санкция е в завишен размер.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован не се
представлява в съдебно заседание. В писмо изх. № 08-00-413/21.02.2019 година
изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без
уважение като потвърди изцяло издаденото наказателно постановление.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено
следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган.
Жилищно-търговската сграда, находяща се на *** е собственост на ***И.И., ***,
*** и *** ***. Сградата е декларирана с
писмо № 5675 от 15.12.1989 г. и фигурира под № 30 в актуализирания списък на
архитектурните паметници на културата в гр. Плевен, одобрен от архитектурната
комисия при експертния съвет на НИПК с Протокол № 26/12.09.1989 г., като
архитектурно-строителен паметник на културата с предварителна категория
"за сведение" и попада в обхвата на територия с културно-историческо
наследство със статут на групов паметник на културата – ***, деклариран със
същото декларационно писмо като архитектурно-художествен паметник на културата,
с предварителна категория "местно значение". Този статут на сградата
не е променян.
Съгласно преходната разпоредба на §10 от Закона за културното наследство
(ДВ-бр.19/2009 г.) заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на
културата запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на
този закон. В чл. 50, ал.1, т.5 от ЗКН също е предвидена категория "за
сведение" за недвижими културни ценности, съобразно тяхната културна и
научна стойност и обществена значимост. В тази категория се включват
самостоятелни обекти с ниска индивидуална стойност - носители на информация за
научната и културната област, към която се отнасят. С преходната
разпоредба на §12 от ПЗР на Закона за културното наследство (ДВ-бр.19/2009 г.)
е предвидено, че заварените декларирани по досегашния ред недвижими паметници
на културата запазват своя статут като декларирани обекти по този закон. В
същото време е предвидено в 3-годишен срок от влизането на закона в сила
директорът на НИНКН да предлага по реда на чл. 64 за регистриране или за
отписване на заварените декларирани недвижими паметници на културата. Съгласно
чл. 59, ал.4 ЗКН декларираните недвижими обекти имат статут на недвижими
културни ценности до установяването им като такива по реда на този закон. А според
ал.3 временният режим за опазване на недвижимите обекти е задължителен за
всички физически и юридически лица. след
приемането на ЗКН (2009 г.). Ето защо процесната сграда запазва декларираната
по стария ред предварителна категория "за сведение" от 1989 г. и има
статут на недвижима културна ценност до установяването й като такава по реда на
новия закон - ЗКН.
Относно установяването на състоянието на сгради - недвижими културни
ценности и последващите мерки и процедури разпоредбата на чл. 196, ал.8 от
Закона за устройство на територията препраща към Закона за културното
наследство. Последният предвижда задължение за собствениците на недвижими културни ценности да
полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро
състояние при спазване разпоредбите на този закон и актовете по прилагането му,
да уведомяват незабавно НИНКН, регионалните инспекторати по опазване на
културното наследство и общинските органи за настъпили увреждания по тях или за
действия спрямо тях в нарушение на ЗКН, а при унищожаване на недвижима културна
ценност, поради неизпълнение на тези задължения, да я възстановят в същия вид –
с оригиналните обемно-пространствени параметри и архитектурни и художествени
характеристики.
В изпълнение на Заповед № РД – 09-319/11.05.2018
година на Министъра на културата, на 08.06.2018 година, инспектори в същото
Министерство извършили проверка на обект жилищно-търговската сграда, находяща
се на ***. Проверката била инициирана във връзка с издадена Заповед № Рд – 12
-145/04.05.2017 година на ***, съдържаща нарочни предписания към собствениците
на същата сграда във връзка с опазването и подържането и като част от
културното наследство.
В хода на проверката двамата инспектори установили, че сградата е в още по
– тежко аварийно състояние от това, което било установено при предишни проверки в годините, датиращи от
2015 година.Установили, че покривът липсва напълно, били изцяло разрушени североизточна кула и части от надзида; стените по фасадите били
обрушени с пукнатини от паднала мазилка, което довело от своя страна до ерозия
на тухлената зидария; гредоредът от втория етаж бил прогнил и пропаднал, около
и в сградата имало израснали много храсти и дървета с различна големина.
За така констатираните обстоятелства бил изготвен нарочен констативен
протокол, било направено и фотозаснемане на обекта.
На 09.08.2018 година до управителят *** - *** била изпратена нарочна покана да се яви
в сградата н.М.н.к. *** на 27.08.2018 година за запознаване с констатациите от
проверката, съставянето и връчването на акт за установяване на административно
нарушение за извършено такова по чл. 71 ал. 1 т. 1 ЗКН.
На 30.08.2018 година, в М.н.к. се явил нарочно оправомощен представител на *** - ***. В негово присъствие бил съставен и
връчен акт за извършено на 08.06.2018 година нарушение по чл. 71 ал. 1 т. 1 ЗКН
от страна на ***.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което
санкционира *** на основание чл. 197 ал. 1 от Закона за културното с имуществена
санкция в размер на 3 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 71
ал. 1 т. 1 от Закона за културното наследство.
Горната фактическа обстановка се установява от представените и приети към
доказателствата по делото писмени такива, а именно: заверено копие от констативен протокол с входящ №
08-00-423 от 26.06.2018 година; заверено копие от сигнал в МК с входящ №
08-00-413 от 09.05.2018 година от ***; заверено копие от констативен протокол №
3 от 10.02.2012 година и констативен протокол от 02.04.2012 година на комисия,
свикана съгласно чл. 73 ал. І от ЗКН; заверено копие от уведомление-молба от
23.04.2015 година с входящ № ТСУ и С-04Т-218-1 от 23.04.2015 година в Община
Плевен от ***И.И. и ***, собственици на сградата; заверено копие от Заповед №
РД-12-334 от 17.06.2015 година на ***; заверено копие от констативен протокол №
1 от 25.06.2015 година на комисия, свикана по чл. 73 ал. І от ЗКН; заверено
копие от писмо на *** - Директор на НИНКН с изходящ № 0800-194 от 16.11.2015
година до ***и *** с копия до ГД ИОКН и главен архитект на Община Плевен;
заверено копие от Заповед № РД-12-232 от 25.04.2016 година на ***, издадена на
основание чл. 73 ал. ІІІ от ЗКН; заверено копие от Решение № 411 от 28.09.2016
година Административен съд - Плевен, издадено по производство, образувано по
жалба на ***И.И. и ***против Заповед № РД-12-232 от 25.04.2016 година на ***;
заверено копие от писмо на *** - Директор на НИНКН с изходящ № 0800-194 от
15.02.2017 година до главен Директор на ГД ИОКН с копия до ***И. ***; заверено
копие от Определение № 3771 от 28.03.2017 година на ВАС, издадено по
производство, образувано по жалба на ***И.И. и ***от град Плевен срещу Решение
№ 411 от 28.09.2016 година Административен съд - Плевен; заверено копие от
Заповед № РД-12-145 от 04.05.2017 година на ***, издадена на основание чл. 73
ал. ІІІ от ЗКН и на Решение № 411 от 28.09.2016 година Административен съд -
Плевен, влязло в законна сила, считано от 18.04.2017 година; заверено копие от
Решение № 489 от 26.10.2017 година Административен съд - Плевен по АД № 394 от
2017 година по описа на същия съд; заверено копие от доклад *** - юрисконсулт в
Отдел „Правно и нормативно обслужване“ при Община Плевен относно Заповед №
РД-12-145 от 04.05.2017 година на ***; 11 броя снимки; заверено копие от писмо
с изходящ № 08-00-413 от 09.08.2018 година до *** с покана за явяване за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение; заверено копие
от Заповед № РД 09-319 от 11.05.2018 година и РД 09-323 от 11.05.2018 година на
Министъра на културата; заверено копие от Заповед № РД 09-267 от 19.05.2017
година на Министъра на културата; декларационната
карта на паметник на културата, както и декларационно писмо № 5675 от
15.12.1989 година, съдържащо обяснителна записка относно списъка на
архитектурните паметници в град Плевен и в табличен вид списък, в който под №
30 фигурира жилищно-търговска сграда на ***.
Същата фактическа обстановка установяват
и показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели П.И., П.Г. и М. ***.
При така приетото от фактическа страна съдът намери за установено следното:
Предмет
на преценка в настоящото въззивно производство е както материалната
законосъобразност на издаденото наказателно постановление, така и
съответствието му с процесуалният закон. Съдът намери, че при издаването на
акта за установяване на административно нарушение, впоследствие и на
наказателното постановление са допуснати съществени нарушения, които налагат
пълната отмяна на крайният санкционен акт.
Разпоредбите
на ЗАНН визират подробна процедура по констатирането, установяването на
съответното административно нарушение, отделните етапи в действията на
административно наказващият орган, които в своята последователност и при
наличието на осъществен състав на административно нарушение имат за своя последица реализирането на
административно наказателна отговорност за съответният субект.
Правилата
на ЗАНН, приложим в административно наказателното производство са строго
формални и спазването им е своеобразна гаранция за спазване правото на защита
на всеки субект на административно наказателна отговорност. Наличието на
задължителни реквизити по чл. 57, ал.1, т.1-10 от ЗАНН е гаранция за
законосъобразност на наказателното постановление от формална страна. Липсата,
неточността, неправилността, непълнотата по отношение на задължителните
реквизити е основание за отмяната на наказателното постановление като
незаконосъобразно с оглед на строго формалния му характер.
Съгласно
разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН задължителен реквизит от съдържанието на
наказателното постановление е датата на извършване на конкретното нарушение,
която има съществено значение за изчисляване на сроковете регламентирани в
чл.34 , ал.1 от ЗАНН с оглед преценката дали от момента на установяване на
нарушението или откриване на нарушителя не са изтекли срокове, изключващи
реализирането на административно наказателна отговорност.
Видно от съдържанието на приложените
към доказателствата по делото акт за установяване на административно нарушение и
наказателно постановление е, че не съдържат дата на извършване на конкретното,
вменено на жалбоподателя нарушение по чл. 71 ал. 1 т. 1 ЗКН. Декларативно е
посочено, че бездействието за предприемане на мерки по опазването и подържането
на индивидуализираната подробно по горе
сграда е продължило в дългогодишен период от време. Съдът намира, че е допуснат порок по чл. 42,
т.3 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5, пр.2, алт.1 от ЗАНН, визиращ датата на
нарушението. Нито контролният, нито наказващият орган, не са посочили
инкриминирана дата или инкриминиран период на вмененото на жалбоподателя
деяние. Използваният израз "продължило в дългогодишен период от време
" без каквато й да е допълнителна индивидуализация, не е изпълнение на
законовото изискване за задължителен реквизит на обжалваното наказателно
постановление. Датата/периодът на извършване на деянието е съществен елемент от
обективната му страна, без който деянието е несъставомерно.
Откриването/установяването на нарушението на 08.06.2018 г. е от значение за
преценка на евентуалното приложение на чл. 34 от ЗАНН или за осъществяване на
административнонаказателната репресия спрямо нарушителя, а не финализира
обективирано неправомерно поведение. Дори да се приеме, което би било
неправилно, че 08.06.2018 г. е крайната дата на съставомерното бездействие, то
липсва негова начална дата, при все че в преписката по делото са приложени
множество писмени доказателства, установяващи дългогодишна кореспонденция между
жалбоподателя като съсобственик на процесната сграда и отделните институции
досежно нейното състояние/ в това число и М.н.к. *** Плевен/. Недопустимо е
императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен
път, в хода на съдебното оспорване на законосъобразността на наказателното
постановление. Изискването за посочване на дата не е самоцел, а е предвидено
във връзка с правото на защита на нарушителя и по-конкретно, за да му се
осигури възможност да разбере в какво точно се изразява вмененото му нарушение.
Същото има отношение и при извършване на съдебния контрол за законосъобразност
тъй като само в случай, че е посочена дата на извършване на нарушението може да
се прецени приложимостта на чл. 34 от ЗАНН. От описанието на нарушението в приложените
към преписката и приети към
доказателствата по делото акт за установяване на административно нарушение и
наказателно постановление не може да се определи кога е началният и кога крайният
момент на извършване на деянието, квалифицирано като административно нарушение
по чл. 71 ал. 1 ЗКН. Този порок е съществен, не може да бъде саниран с други,
било то писмени и или гласни доказателства и представлява самостоятелно
основание за отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Представените по делото писмени
доказателства установяват по безспорен начин, че жилищно-търговската сграда,
находяща се на *** е собственост на ***И.И., ***, *** и ***. В хода на
въззивното производство са представени и приети към доказателствата по делото заверено
копие от наказателно постановление №
08-00-413 от 05.02.2019 година на Заместник министър на културата със
санкционирано лице ***за извършено нарушение по чл. 71 ал. 1 т. 1 от ЗКН и
заверено копие от наказателно постановление № 08-00-413 от 05.02.2019 година на Заместник министър на културата
със санкционирано лице *** със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***И.И. за извършено нарушение по чл. 71 ал. 1 т. 1 от ЗКН и заверено копие от наказателно постановление № 08-00-413 от 05.02.2019 година на
Заместник министър на културата със санкционирано лице ***И. *** по отношение на същата жилищно –
търговска сграда в същия град. Установените в хода на проверката към дата
08.06.2018 година увреди на процесната сграда, съобразно данните за
съсобственост не е установено в хода на проведеното административнонаказателно
производство дали са изключителна
собственост на някое от посочените по
горе лица и дали попадат в обхвата на чл. 38, ал.1 от ЗС. Налице е непълно и
общо описание на фактическата обстановка като е следвало да се посочат
дължимите действия, които всеки от собствениците на недвижимата културна
ценност, съобразно изискванията на чл.
71, ал.1, т.1 от ЗКН, е следвало да осъществи, за да "полага необходимите
грижи за нейното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние."
Посочената разпоредба определено визира административно нарушение, което се
осъществява чрез бездействие, което задължава актосъставителят и наказващият
орган не само да посочат дефекти и проблеми в сградата, но и начина, по който е
следвало да се отстранят, за да се прецени съставомерността на чл. 71, ал.1, т.1 от ЗКН.
Вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е неясно, тъй като съдържа декларативно цитиране на законовата
разпоредба на чр. 71 ал. 1 т. 1 ЗКН и едновременно с това и неизпълнение на
Заповед на *** № ЗД -12-145/04.05.2017 година, а с наказателното постановление
жалбоподателят *** *** е санкциониран за едно нарушение, което е в разрез с
разпоредбата на чл. 18 ЗАНН. Съдът намира, че и този порок на наказателното
постановление нарушава в значителна степен правото на защита на жалбоподателя ***
***, който следва да узнае в какво точно нарушение е обвинен.
Не на последно място следва да се
посочи, че издаването на три еднакви и с
еднакъв номер наказателни постановления, за едно и също нарушение, но от три
различни субекта внася допълнителна неяснота по въпроса кой всъщност е наказан
и представлява своебразно нарушение по чл. 52 ал. 4 ЗАНН .
При
така изложените правни и фактически съображения съдът намери, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано, тъй като е
издадено в разрез с установените процесуални правила и следва да бъде отменено
изцяло.Налице е изначална порочност в действията на наказващият орган, довела
до нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН, наличието на тези нарушения
обуславя отмяна на атакуваното постановление. Поради това не следва да се
обсъждат и доводите по същество на страните, тъй като въпросите има ли
извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, следва да бъдат
разгледани само при законосъобразно протекъл процес на административно
наказание, но не и когато самото производство е водено и завършено порочно.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 08-00-413 от 05.02.2019 година на Заместник министъра на
културата, с което на основание чл. 197 ал. 1 от Закона за културното
наследство на*** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** ЕИК ***е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 3 500 лева за извършено
административно нарушение по чл. 71 ал. 1 т. 1 от Закона за културното
наследство.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :