Определение по дело №1351/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 244
Дата: 22 януари 2020 г.
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20193101001351
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 19 август 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./….01.2020 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 22.01.2020 г., в състав:

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ  

 

като разгледа докладваното от съдия Митева

въззивно търговско дело № 1351 по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 248  ГПК.

Разглеждането на спора е приключено с определение № 3945/04.11.2019г., като след като е прекратил делото по оттеглена въззивна жалба, съдът е  възложил на въззивника разноските, направени от насрещна страна.

Постъпила е молба вх. № 36450/06.12.19г (депозирана в изпълнение на указания с разпореждане №11761/19г за реда на защита срещу неправилно определени разноски), с която въззвиникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е поискал изменение на това определяне на разноски. Пълномощникът на молителя сочи, че съдът неправилно е преценил хонорара на адвоката на въззиваемата като направени по делото разноски, тъй като сумата е била договорена едва след като тази страна вече е била уведомена за отпадането на интереса от водения спор. След възлагането на адвокатската услуга, от името на въззиваемата длъжница е била депозирано само съгласие за прекратяване на делото и претенцията за разноски, като нужда от процесуални действия по защита повече не е възниквала. Счита, че след оттегляна на жалбата договарянето на адвокатската услуга е без предмет. Евентуално сочи, че ако все пак въпреки договарянето след убеждение за отпадане на нуждата от защита, разноските следва да се определят, то размерът на възнаграждението е прекомерен и следва да бъде ограничен до минимума.

Насрещната страна М.Д.Р., чрез адв. Х. възразява за неоснователност на молбата, като сочи, че услугата е възложена още при подаване на отговора по жалбата, с който е осъществена защита по съществото на делото, а разписката за плащане на хонорара е съставена преди узнаване на оттеглянето на жалбата и прекратяването на делото.

 Молбата е допустима, подадена е в срока  по чл.248, ал.1 ГПК от заинтересована страна, доколкото искането е направено още в частна жалба, депозирана с пощенска пратка от 19.11.19г в рамките на едноседмичен срок от връчване на определението. Отстраняването на нередовности по реда на чл. 101 ал. 2 ГПК се зачита с обратна сила. Доколкото молителят не претендира присъждане на разноски в своя полза, наличието на списък по чл. 80 ГПК няма значение за разглеждане на искането.

При извършената проверка на произнасянето си по разноските съдът намира молбата за неоснователна.

Както изрично е указал в самия осъдителен диспозитив по разгледаната претенция за разноски, направени от въззиваема страна, съдът е отчел, че въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски още при упражняване на защитата си в хода на размяна на книжата по жалбата и само размера на претенцията е бил конкретизиран след оттеглянето. Това уточнение е своевременно, тъй като по обща правило, стланите могат да представят списъци с разходи до приключване на устни състезания. Като е оттеглил жалбата си, въззивникът е осуетил изобщо заседанията пред въззивния съд и затова, представяне на списъка веднага след уведомяване за това действие е на практика най-ранния възможен момент за това.

Вярно е, че към молбата от 28.10.19г.,  с която е уточнен размер на претенция е представен договора за правна помощ, датиран на 24.10.19г, но адвокатът, получил възнаграждението още на 12.08.19г. е изготвил и представил отговор по въззивна жалба, в който са изложени подробни съображения по жалбата, включително и с доводи по съществото на спора. Права да действа от името на страната по делото адв. Х. е придобила още с упълномощаването й от 29.01.2019г с общо пълномощно за всички инстанции, поради което с упражняване на така делегираните й права е възникнал неформален мандатен договор, който поради адвокатското качество на довереника винаги е възмезден (чл. 36 ЗА). Затова и документирането на  възлагането има значение само за доказване на уговорения размер и заплащането на хонорара. В случая разписката за получените 500 лв, заплатени от клиента на адвоката е датирана ( като част от писмения договор за възлагане на услугата) в деня, в който на същия пълномощник са връчени едновременно и определението за подготвителните действия на въззивния съд и молбата за оттегляне на жалбата. В този смисъл, може да се възприемат и доводите на молителя за договаряне на размера при вече налично знание на довереника за отпадане на нуждата от следващи необходими за защитата на доверителя процесуални действия, но не и тезата за липса на предмет на договарянето.  Същевременно, при още неприключило дело договарянето на точен размер за вече получена съществена част от защитата не може да е  злоупотреба с право (каквато би била налице само ако се уговори хонорар за услуга която не само няма да се осъществи в бъдеще, но и не е и по-рано престирана по същото дело).

Възражението за прекомерност на така уговорения хонорар обаче следва да бъде споделено. Такова е било заявено, макар и евентуално при липса на посочен към този момент размер на претенция, още във въззивната жалба, поради което не е преклудирано.

 Предмет на делото е отричане на сборен дълг от 2707.99лв, а при такъв интерес законоустановения минимум за цялостна защита възлиза на 419.56лв, а само за изготвяне на отговор без явяване пред съд на 300лв ( чл. 9 от  НМРАВ). Като съобразява, че след оттегляне на жалбата цялата защита се изчерпва до действията, което вече са били извършени от адвоката, съдът намира че именно минималния размер от 300лв би бил адекватен на дължимия хонорар, независимо дали преди това с клиента е била вече постигната уговорка за цялостна защита по същество.

Като отчита, че нито правната, нито фактическата сложност на дело, ограничено до изследване на въпроса относно погасяване на дълг в хода на принудително изпълнение налага повишен обем на усилията на пълномощника, съдът преценява,  че подлежащите на възлагане на насрещна страна разноски за адвокатско възнаграждение следва да се редуцират до 300лв за въззвиното производство. 

Молбата за изменение на определените над този размер присъдени разходи следва да се уважи.

 

По тези съображения и на осн. чл.248 ал. 3 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ИЗМЕНЯ на осн. чл. 248 ГПК невлязло в сила определение № 3945/04.11.2019г., в частта с която са определени разноските, КАТО ВМЕСТО сумата от 500лв, присъдената сума се чете като само 300лв (триста лева), адвокатки хонорар, намален по реда на чл. 78 ал. 5 ГПК.

 

Оставя без уважение молбата на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за изменение в останалата й част, с която се иска пълно отменяне на присъдените разноски.

 

Определението  подлежи на обжалване, на осн. чл. 248 ал.3 ГПК, с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването на препис от него на страните,  чрез пълномощниците им със съобщение образец № 9 от Наредба №.7 на МП.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

 

2.