Р
Е Ш Е Н И Е № 1005
/ 24.7.2020г.
гр.
Перник, 24.07.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Роза Ризова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5241 по описа на ПРС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Д.Г.С. срещу „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, гр. П.за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 452,68 лв., представляваща стойност на
доставена питейна вода и отведени и пречистени отпадни води за периода от
24.03.2011 г. до 26.10.2012 г., законната лихва върху главницата, считано от
11.12.2012 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 33,58 лв., представляваща законна лихва
за забава за периода от 12.06.2011 г. до 07.11.2012 г., както и сума в размер
от 25 лв., представляваща сторени
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по гр. дело № 9117/2012 г.
по описа на Районен съд – Перник, поради новонастъпило обстоятелство –
погасяване на вземанията по давност.
Ищцата твърди, че въз основа на
изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 9117/2012 г. по описа на РС П.и по
молба на кредитора „Водоснабдяване и канализация“ ООД от 10.06.2014 г. срещу
нея е образувано изп.д. № ****г. по описа на ЧСИ С.Б.за събиране на
удостоверените в същия вземания, въведени като предмет на исковите претенции.
Изяснява, че поради бездействието на взискателя, изразяващо се в отсъствието на
поискани изпълнителни действия в продължение на 2 години, и на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело следва да се счита за прекратено по силата
на закона. Счита, че процесните суми не са дължими от нея поради погасяването
им по давност, като намира за приложим към вземанията тригодишния давностен
срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с оглед характера им на задължения за периодично
плащане. С тези съображения ищецът отправя искане за уважаване на исковите
претенции. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД оспорва исковете с
твърдението, че същите са допустими, но неоснователни. Посочва, че
производството по изпълнителното дело е прекратено по силата на закона.
Вземанията продължават да съществуват, но само като естествени такива, тъй като
дружеството е лишено от възможността за принудителното им събиране. Посочва се,
че ответникът не е дал повод за образуване на делото с действия, насочени към
предприемане на допълнителни способи за принудително изпълнение. На ищцата се
следва само едно договорно възнаграждение в минимален размер – в случай на
присъждане на такова, тъй като се касае за вземания, удостоверени в един
изпълнителен лист. С горните мотиви в съдебно заседание обосновава и липсата на
правен интерес от ищцата от водене на отрицателните установителни искове.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
От приобщеното копие от изп. д. № ****г.
по описа на ЧСИ С.Б., рег. № ***на КЧСИ и район на действие ОС Перник, се
установява че за процесните суми (452,68
лв. главница, 33,58 лв. законна лихва и 25 лв. разноски) ответното
дружество се е снабдило срещу ищцата с изпълнителен лист от 24.01.2013 г.,
издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № 7143/11.12.2012 г.,
издадена по ч.гр.д. № 9117/2012 г. по реда на чл. 410 ГПК.
Въз основа на посочения изпълнителен
лист по молба, вх. № 7506/10.06.2014 г. на ВиК ООД – гр. Перник, е образувано и
изпълнителното дело при ЧСИ С.Б., с искане за принудителното събиране на вземанията
по изпълнителния лист. В молбата за образуване е посочено, че се търсят 257,93
лв. главница и 10,56 лв. законна лихва върху нея, поради извършено от длъжника
на 04.03.2013 г. частично плащане преди образуване на изпълнителното дело. В
молбата е инкорпорирано и искане за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение или пенсията на длъжника.
Със съобщение, изх. № 10909/10.07.2014
г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на
длъжницата, получавано от „Салекс“ ООД – гр. Б., като на 10.07.2014 г. е
наложен запор и върху притежаван от длъжницата л.а. „***“, с рег. № ***. Няма
данни кога двете запорни съобщения са били връчени на третите задължени лица,
но се установява, че същите са получени от адресатите си, тъй като във връзка с
тях по делото са постъпили отговори и потвърждение за получаване съответно от
работодателя по електронна поща на 22.08.2014 г. /л. 22/ и от ОДМВР К./л. 21/.
Видно от съобщение, изх. №
20838/10.12.2015 г., е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
в „Балканфарма Дупница“ АД, но запорното съобщение се е върнало с отбелязване
върху същото от В.В., специалист заплащане /л. 34 от ИД/, че лицето всъщност не
работи в „Балканфарма – Дупница“ АД.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
Предявени са обективно кумулативно
съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1,
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на суми, предмет на производство по индивидуално
принудително изпълнение. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на
длъжника чрез отрицателен установителен иск да оспори съществуването на
изпълняемото право въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на
пресъдено нещо. В процесния случай ищцата цели установяване несъществуването на
изпълняемото право в
полза на кредитора, поради погасяването по давност на вземането.
По
допустимостта:
Допустимостта на иска се свързва с
правен интерес, а такъв е налице, когато с поведението си ответникът е
демонстрирал, че в негова полза съществува отричаното от ищеца вземане. Преценката
на съда относно правния интерес зависи от степента на засягането, което
състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца. Ищецът-длъжник има
интерес да установи погасяването на вземането по давност, след като кредиторът
разполага с изпълнителен титул, даващ му възможност да осъществи принудително
изпълнение (в
този смисъл и практиката на ВКС, обективирана в Определение № 549/29.11.2018 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., Определение № 513/24.11.2016 г.
по ч. т. д. № 1660/2016 г. на ВКС).
Така предявеният иск обаче е допустим само за част от посочените в исковата
молба суми.
Част от задълженията по изпълнителния
лист са били погасени доброволно още преди иницииране на изпълнителното
производство, поради което за ищеца липсва интерес от установяване, че същите
са погасени по давност. Предмет на производството пред ЧСИ С.Б. не са всички
суми по издадения изпълнителен лист, както са посочени и в исковата молба, а
само част от тях – главница в размер на 257,93 лв. и лихва в размер на 10,56
лева, доколкото в молбата за образуване взискателят сам е признал, че част от
вземането по изпълнителния лист е било доброволно погасено, отбелязване за
което е направено и върху изпълнителния лист. Отрицателният установителен иск
би бил допустим, когато с решението ще се постигне целеният резултат, без да се
налага предявяването на друг иск за постигане на търсения резултат. След като
взискателят е направил извънсъдебно признание, че е бил частично удовлетворен и
не е търсил цялата сума по изпълнителния лист, простото отричане на
изпълняемото право със сила на пресъдено нещо не се явява адекватна защита и
интересът от самостоятелно предявяване на установителния иск отпада.
По
основателността:
Постановлението за прекратяване при
условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК има единствено декларативен, а не
конститутивен характер, прекратителното основание на изпълнителното дело в тази
хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС). При бездействие на кредитора в период от две години
производството се прекратява поради т.нар. „перемпция“, като това се
осъществява по силата на закона, без да е необходим допълнителен юридически
факт, а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира
осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в
продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия.
Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие (ТР №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), т.е. извършено преди да са били налице
предпоставките по чл. 433, т. 8 ГПК.
В настоящия случай последното валидно
изпълнително действие възложено на съдебния изпълнител предприето на 10.12.2015
г., когато е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Съгласно
разясненията в т. 10 на ТР № 2/2015 г. налагането на запор е действие, което
прекъсва давността, като от този момент започва да тече нова давност за
вземането. След 10.12.2015 г. не са предприемани каквито и да е действия в
рамките на производството пред ЧСИ С.Б., като при съобразяване правилото на чл.
60, ал. 2 ГПК и задължителните тълкувателни разяснения на ВКС, изпълнителното
дело е перемирано към 11.12.2017 г., въпреки липсата на изричен акт на съдебния
изпълнител.
За приложимия давностен срок съдът следи
служебно при направено позоваване на изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2
от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн.
ДВ, бр. 275 от 1950 г. е предвиждала
същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия.
При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950 г. действащ е бил Законът за гражданското
съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично е
предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда
действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде оставена
без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл. 156г ЗГС).
При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на
процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по
чл. 237 ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки основания за издаване
на изпълнителен лист.
Понастоящем в заповедното производство
издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен
акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и
която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични
на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и
преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства
или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал
или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Друг аргумент в таз насока съдът извлича
от разпоредбата на чл. 254 ГПК (отм.), съгласно който ако длъжникът не направи
възражения в седемдневния срок по чл. 250 или искането му за спиране не бъде
уважено, той може да предяви възраженията си по исков ред. В сега действащата
редакция на ГПК, установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване,
освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по
чл. 290 ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е
издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не
било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал
на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
Същевременно вземането за периодични
плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след
подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с
общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с
кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено
възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от
процесуалното поведение на длъжника.
Наред с изложеното, в постановеното по
реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено: „Влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните
сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по
смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС
(Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г.
о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г.,
II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).
По изложените съображения този съд
намира, че погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност по
арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
В настоящия случай за прекъсването на
давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното
валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет
години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително
изпълнение е погасено поради давност. При така установената фактология съдът
намира, че последното действие, годно да прекъсне давността, е налагането на
запорите от 10.07.2014 г., като петгодишният давностен срок е изтекъл на
10.07.2019 г., поради което отрицателният установителен иск се явява
основателен.
За пълнота, е необходимо да се добави и
следното. Към този момент е било в сила ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което
давност не тече по време на висящо изпълнително производство, като с т. 10 от
ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно
разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с
всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да
тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено
цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице противоречива практика и висящо
тълкувателно дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на
ППВС № 3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по
изпълнително дело, което е образувано преди приемането му. До постановяването
на решение по новообразуваното т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият
съдебен състав следва да се с разрешението, застъпено в Решение №
170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че отмяната
на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма
започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия
тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г.
При така даденото тълкуване следва, че
нова петгодишна давност за процесните вземания е започнала да тече на
26.06.2015 г., като същата отново е изтекла към момента на приключване на
съдебното дирене (арг.
чл. 235, ал. 3 ГПК),
което по същество би довело до същия правен резултат.
По
разноските:
Основателно се явява своевременно
заявеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в размер на 600 лв., заплатено от ищцата, предвид материалния
интерес по делото и липсата на фактическа и правна сложност. Ето защо съдът
намира, че същото следва да бъде редуцирано до минимума от 300 лв., предвиден в
действащата към датата на сключване на договора за правна услуга редакция на
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.
При този изход от спора, в тежест на
ответника на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК е да заплати сторените от ищцата разноски в
настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение, но
съразмерно на уважената част от претенциите, а именно – 165.65 лева.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответното
дружество има право на разноски, но такива не са искани, поради което не следва
да бъдат присъждани.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1, вр. чл.
124, ал. 1 ГПК, че Д.Г.С., ЕГН **********,***,
НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, сумата от 257,93 лева, представляваща стойност на
доставена питейна вода и отведени и пречистени отпадни води за периода от
24.03.2011 г. до 26.10.2012 г., законната лихва върху главницата, считано от
11.12.2012 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 10,56 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 12.06.2011 г. до 07.11.2012 г., за които суми по
гр. дело № 9117/2012 г. по описа на Районен съд – П.е издаден изпълнителен
лист, поради погасяване на вземанията по
давност.
ПРЕКРАТЯВА
като недопустимо производството в частта, с която се иска признаване на
установено, че Д.Г.С. не дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. П.главница
за разликата над 257,93 лв. до пълния предявен размер на главницата от
452,68 лв., законна лихва върху главницата за разликата над 10,56 лв. до
пълния предявен размер от 33,58 лева – законна лихва върху главницата, както и
за сумата от 25,00 лева – разноски, за които е издаден изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 9117/2012 г. по описа на РС Перник, поради липса на правен
интерес.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Водоснабдяване
и канализация“ ООД – гр. Перник,
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.С., ЕГН ********** сумата от 165.65
лева – разноски пред Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд Перник, а в частта, с която производството е прекратено, имаща характер на
определение – в едноседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд Перник.
СЪДИЯ________________________