Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 13.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXVс.
в публично съдебно заседание на първи юли две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 16784 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от Г.В.Н.
срещу Ж.Г.К. с правно основание чл.79,ал.1 вр.чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 10 000 лева,
дължима по Договор за заем от 11.***. с падеж 11.***., както и законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска -16.***. до окончателно изплащане на главницата.
В исковата молба се твърди, че на 11.***.
в кантората на нотариус №***-П. П. ищцата и ответницата сключили Договор за
заем, който бил нотариално заверен с рег.№6307/ 11.***. и рег.№6308/11.***. и
съгласно който ищцата дала на ответницата в заем сума от 10 000 лева в
брой. Съгласно пункт 2 от договора
ответницата се задължила да върне дадената й в заем сума в срок до 11.***. До
настоящия момент сумата не била върната от ответницата и всякакви опити на
ищцата да стигнат до някакво решение завършили с неуспех.
В
срока по чл.131 ГПК назначеният
особен представител на ответницата е
депозирал отговор, с който оспорва иска по основание и размер.
Счита договора за манипулиран. Сочи, че
договорът е заверен от помощник-нотариус по заместване П. П. на 11.***. единствено и само за
положените пред нотариуса подписи, както заверката е поставена на гърба на листа и не обвързва съдържанието
на договора. Излага, че с втория печат е направена нова заверка на същата дата
за удостоверяване верността на препис, снет от оригинала на частен документ,
представен от Г.Н.. Следователно първата страница с текста на договора оставала открита за манипулация и липсата на
представен оригинал била в някаква степен индикация за това. Г.Н. била
представила оригинала за заверка и
следователно оригиналът бил в нея и следвало да го представи пред съда. Ответницата практически не знаела за заверката на верността на препис от договора
и не присъствала в канцеларията на нотариуса. Ответницата не знаела и за
заведения иск и претенцията към нея и не можела да направи възражение по
същество за плащане на дълга, ако изобщо имала такъв към ищцата. Причината,
поради която ищцата не била представяла
договора в оригинал можела да бъде, че договорът е изпълнен и тя е върнала
оригинала на ответницата като изправен длъжник. Можело и да има друга причина –
оригиналът да е унищожен след направено плащане. За възможна причина да не се представи
договора в оригинал се сочи и евентуално подправено съдържание, подправени
подписи на първата страница или отбелязано плащане. Оспорва се за вярност договора за заем и се
счита, че има извършена манипулация, която ощетява ответницата. Изписването
„Вярно с оригинала!“ с ръкописни букви
на приложеното по делото копие било видно, че не е направено от Г.Н.,
макар че била подписана за заверката. Стоял въпроса дали положените подписи в
исковата молба и завереното за вярност копие са нейни. Отправя се искане за
задължаване на ищцата да представи оригинала на договора за заем. Оспорва се сумата от 10000 лева да е
предоставена от ищцата и да е получена от ответницата. Излага се, че съгласно
Закона за ограничаване на плащанията в брой плащането на сума от 10 000
лева на територията на страната се извършвало задължително по банков път.
Ограниченията предвидени в този закон се отнасяли за всички плащания между
физически лица и юридически лица,
намиращи се на територията на Р.България. Липсата на платежно нареждане за
превод по банков път и доказателство, че парите са предадени по сметка на
ответницата, било основание да се счита, че тази сума не е дадена на
ответницата. Това усещане се подкрепяло и от липсата на оригинален договор. В
конкретния случай за посочената сума 10 000 лева договорът не можел да има
силата на разписка за получена сума. В исковата
молба се твърдяло, но нямало доказателства, че ищцата е настоявала пред
ответницата да плати или да е била поканена да плати по някакъв начин с писмо
или нотариална покана да върне парите, а тя да е отказала. Отправя се искане
иска да бъде оставен без уважение.
В
о.с.з. особеният представител заявява, че не поддържа възражението си относно
автентичността на договора.
Съдът
след като съобрази събраните по делото
доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
Съгласно
представения по делото в оригинал
Договор за заем от 11.***., заверен нотариално с рег.№6307/11.***. и
рег.№6308/11.***. от помощник нотариус по заместване – П. П.
при нот.№***-П. П. Г.В.Н. е дала на Ж.Г.К.
сумата от 10000 лева в брой, за което е посочено, че договорът има силата на
разписка. Съгласно чл.3 от договора Ж.К. се е задължила да върне сумата в срок
до 11.***.
Представени
са две нотариални покани до Ж.К. от Г.Н. от 15.***. и 23.***.,
без данни същите да са били надлежно връчени, съобразно текста на които Г.Н. е
поканила Ж.К. да й възстанови/заплати в брой срещу разписка/ сумата от 3644.64
лева, представляваща част от дадената й в заем сума от 10000 лева по договор за
заем, като същата е поканена да се яви в кантората на нотариус Л. Г. по
първата покана.
Съставен
е Констативен протокол от 23.***.
от нот.№**-Л. Г., в който е отразено, че
на посочената дата в кантората й са се явили Г.В.Н. с адв.В.В. като свидетел,
като Ж.Г.К., която също е следвало да се яви не се е явила до края 16.30 часа.
С
Постановление от 18.**. на постановен отказ за образуване на наказателно
производство преписка №15099/**. по описа на ВРП,
образувана по повод даден на 11.***. от Г.В.Н. заем в размер на 10000 лева на Ж.К..
От
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Договорът за заем е реален, неформален договор, като
същият се счита за сключен с предаването на сумата от заемодателя на заематели
без да е необходимо спазването на някаква форма.
Приложеното
писмено доказателство нотариално заверен договор за заем установява наличието на договорни
правоотношения между страните по предоставен на 11.***. паричен заем в размер
на 10000 лева от ищцата на ответницата и поето задължение за връщане на сумата с
посочване на падеж 11.***. Подписаният от отвтеницата документ е частен свидетелстващ такъв и се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила по отношение на удостоверените с него факти – получаване на сумата от
10 000 лева и поемане на задължение за връщането й до 11.***. и същият
установява наличието на валидно възникнало и изискуемо вземане в ползва на ищеца вземане
в сочения от него размер.
Ирелевантни
са възраженията на особения представител на ответницата, че имало друга
договорка сумата да се върне месечно изплащане, което се установявало от
Постановлението на ВРП, предвид че крайният срок за връщане на цялата сума е настъпил. Без
правно значение и е възражението, че сумата следвало да се предаде по банков
път, а не в брой. Неизпълнението на изискванията за предаване/получаване в брой
на суми над определена стойност не влияе върху валидността на възникналото заемно
правоотношение.
На изложените съображения съдът намира исковата претенция
за доказана и основателна, поради и което следва да бъде уважена.
По
разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят
реализираните от същия разноски в производството по делото, за които са налице
доказателства да са извършени, както следва : 300 лева за внесено адвокатско възнаграждение;
държавна такса в размер на 400 лева; 500 лева за внесен депозит за особен
представител; 12 лева за платени такси за преписи за снабдяване с документи. Извършените разноски от ищеца
следва да се възложат в тежест на ответника, на основание чл.78,ал.1 ГПК. По
искането на ищеца не са налице доказателства да е заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 500 лева, тъй като видно от приложения договор за правна защита е
договорено възнаграждение в размер на 200 лева и е внесено в размер на 300
лева; не са налице и доказателства да е била връчвана някоя от нотариалните
покани, приложени по делото и
приложената на л.72 сметка/фактура не може да бъде отнесена към тях.
На горните съображения съдът :
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Ж.Г.К.,ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на Г.В.Н., ЕГН:********** с адрес ***
сумата от 10000 /десет хиляди/лева,
представляваща дължима главница по Договор за заем от 11.***. с падеж 11.***.,
заверен нотариално с рег.№6307/11.***. и рег.№6308/11.***. от помощник нотариус
по заместване – П. П. при нот.№***-П. П.,
както и законната лихва, считано от датата на предявяване на иска -16.***.
до окончателно изплащане на главницата, на основание чл.79,ал.1 вр.чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД .
ОСЪЖДА Ж.Г.К.,ЕГН: ********** с адрес ***
да заплати на Г.В.Н., ЕГН:**********
с адрес *** сумата
от 1212/хиляда двеста и дванадесет/ лева, представляваща разноски по делото,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от
получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: