РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Перник, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500008 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределителни мрежи Запад“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско
шосе № 159, Бенч Марк Бизнес Център против Решение № 1061/27.10.2023 г. по гражданско
дело № 2107/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е признато за установено, че
Й. Е. М., ЕГН ********** от *** не дължи на дружеството сумата от 2199.90 лв.,
представляваща цена на преизчислено количество електрическа енергия, начислена въз
основа на констативен протокол № *** по фактура № *** за имот с абонатен № ***,
находящ се на адрес: *** за периода от 23.11.2922 г. до 22.02.2023 г. и дружеството е
осъдено да заплати на ищеца сумата от 609.95 лв. – направени съдебни разноски.
Наведени са доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради
необоснованост и нарушение на материалния закон. Поддържа се, че са налице условията на
чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ за служебно преизчисляване на количеството електрическа
енергия, като твърди, че правилата не изискват констатираното неизмерване на
електрическата енергия или неправилното, или неточното и измерване да са по вина на
потребителя.
Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да реши спора по
1
същество, като отхвърли предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на направените
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по въззивната жалба е подал писмен
отговор, с който я е оспорил, като неоснователна. Изложил е подробни съображения за
правилност на обжалваното решение. Искането към въззивния съд е да го потвърди и да
присъди направените разноски.
В съдебно заседание въззивникът, с писмена молба е заявил, че поддържа жалбата.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск.
Претендира присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение, в случай, че те са в по-висок размер от минималния.
В съдебно заседание въззиваемият, с писмена молба е заявил, че оспорва въззивната
жалба. Счита обжалваното решение за правилно и моли въззивния съд да го потвърди.
Претендира присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
Окръжен съд Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на
правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:
Според чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от първонистанционен съд, в законен състав, в
изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно. Съдът се е произнесъл
при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на
иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от
страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки и отделни клаузи
от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко
от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС/.
Във въззивната жалба не са наведени оплаквания за извършени от
първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Предмет на
проверка е неговата правилност с оглед правилното приложение на материалния закон и
обосноваността му.
Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за
установено следното:
Видно от лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г. на ДКЕВР и Решение № И2-Л-
135/09.12.2013 г. на ДКЕВР въззивният жалбоподател - „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България/ е лицензиран
оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на чл. 88 от ЗЕ и § 1, т. 34б, б. „а“ от
ДР на ЗЕ за цялата територия на град Перник.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***-ти, рег. №
***, дело № 392 от 2021 г. и заявление № *** се установява, че на 13.10.2021 г. Й. Е. М. е
2
придобил в собственост УПИ, с административен адрес ***, ведно с построената в него
масивна вилна сграда и е подал заявление до ЧЕЗ Електро България АД за продажба на
електрическа енергия за битови нужди за същия обект.
От приетите констативен протокол № ***, констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване № ***, писма изх. № ***, изх. № ***, изх. № ***, ведно
с разписки за връчването им, фактура № ***, справка за преизчислени количества
електрическа енергия от 28.04.2023 г. и показанията на свидетелите И.А.И., И.Н.И. и Д. В.
Д., дадени пред първоинстанционния съд, се установява, че на 22.02.2023 г. служители на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД са извършили техническа проверка на
средството за търговско измерване /СТИ/ на доставяната електрическа енергия в недвижим
имот, с административен адрес: ***, с абонатен № *** по партида, разкрита на името на Й.
Е. М.. Констатирано е, че липсва пломба на щита на електрическото табло и че СТИ е с
нулеви стойности на ток и напрежение на дисплея. При реален товар от 9.91А, диодът за
натоварване не мига. СТЕ е демонтирано и изпратено за експертиза на Български институт
по метрология.
Експертизата е установила отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите на
клемния блок на електромера, наличие на необходимите обозначения на табелката му,
допълнителна метрологична маркировка и идентификационен номер на нотифициран орган,
наличие на пломби против неправомерен достъп до вътрешната конструкция. Констатирано
е, че при включване на електромера, на показващото устройство липсва индикация за L1, че
при задаване на товар на изхода за проверка не се регистрират импулси и не могат да се
изследват метрологичните му характеристики, че чрез бутона за визуализация на менюто на
електромера се установява, че при задаване на товар, токът и напрежението на показващото
устройство са с нулеви стойности, че при задаване на количество енергия тя не се натрупва
на показващото устройство. Констатирано е, че при оглед на вътрешността на СТИ не
установяват видими промени в конструкцията му. Направен е извод, че СТИ не съответства
на метрологичните и техническите характеристики.
С писмо, получено от Й. Е. на 12.05.2023 г. той е уведомен, че ще се извърши
преизчисление на количеството електрическа енергия съгласно ПИКЕЕ и му е връчен
констативен протокол № *** на БИМ. Изпратени са му и справка за преизчисление по реда
на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ, от която е видно, че количеството преизчислена
електрическа енергия е 3386 kWh и фактура за дължима сума в размер на 2199.90 лв. на
основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ въз основа на констативен протокол за
преизчислено количество електрическа енергия от 3386 kWh.
Районният съд е приел съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице
И.К.К.. От нея и от изслушването на експерта в съдебно заседание се установява, че
процесното СТИ е технически неизправно и не отчита преминаващата през него и потребена
електрическа енергия. Преизчислението на количеството електрическа енергия по реда на
чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ е математически правилно и при съобразяване с действащите
към този момент цени. Предходна проверка на СТИ или негова смяна не е извършвана за
период от три месеца, преди 22.02.2023 г. Отчитането на СТИ се извършва дистанционно,
чрез автоматизирана система за разпределение и отчет в реално време, като въпреки това не
е установен моментът, в който то е спряло да измерва. Не може да се установи точната
причина за дефектирането му, като това могат да са случайни фактори, мълнии, статично
електричество, свръх високо напрежение, дефектни елементи или целенасочено
въздействие. Предходният периодичен отчет е извършен на 06.02.2023 г. за отчетен период
от 06.01.2023 г. до 06.02.2023 г., като не е установено потребление на електричество. През
аналогичния отчетен период – 06.01.2022 г. – 06.02.2022 г. е отчетено потребено количество
електроенергия от 2 kWh – дневна тарифа и 1 kWh – нощна тарифа. Средно аритметичното
количество от електрическа енергия от предхождащия проверката отчетен период и от
3
аналогичен отчетен период от предходната година е 1 kWh – дневна тарифа и 0.5 kWh –
нощна тарифа. Средно аритметичната електроенергия за денонощие е 0.033333 kWh –
дневна тарифа и 0.016667 kWh – нощна тарифа. Стойността , изчислена по реда на чл. 52,
ал. 1, т. 2 от ПИКЕЕ е 0.32 лв.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Въззивникът е битов клиент на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ и чл. 3.1 от Общите условия за договорите за ползване на електропреносната мрежа на
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД, сега - „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД,
който купува електрическа енергия за битови нужди за собствен имот, с административен
адрес: ***, с абонатен № ***.
Спорен е въпросът налице ли са условията, предвидени в раздел IX на ПИКЕЕ за
преизчисляване на потребеното количество електрическа енергия за процесния обект. В
раздел IX на ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./ е предвидена възможност за оператора
на електроразпределителна мрежа да извърши преизчисление на потребеното количество
електрическа енергия за крайните клиенти, за които е установено, че средството за
търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата. В зависимост от
вида на техническата причина, довела до неизмерването или до неправилното измерване на
потребената електрическа енергия, са предвидени различни правила за преизчисляването
и/чл. 50 – чл. 55 от ПИКЕЕ/. Съгласно чл. 56, ал. 1 – ал. 3 от ПИКЕЕ определеното по
посочените правила количество електрическа енергия се фактурира по действащата за
периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена за покриване на технологичните
разходи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране на съответния мрежови
оператор и се заплаща от ползвателя на мрежата на оператора. Следователно процесното
вземане представлява стойността/цената/ на потребената/закупената/ и незаплатена
електрическа енергия. Същата е дължима на основание чл. 183 от ЗЗД, според който
купувачът по договор за продажба заплаща на продавача цената на вещта, чиято собственост
му е прехвърлена.
Тъй като количеството на потребената електрическа енергия не е измерено или
измерването му е невярно, то се определя по реда на някое от правилата на чл. 50 – чл. 55 от
ПИКЕЕ. От съдържанието на разпоредбите на чл. 50, ал. 1, б. „б“ и чл. 52 от ПИКЕЕ следва,
че реда по чл. 50, ал. 1, б. „б“ е приложим при установено външно въздействие върху СТИ, а
този по чл. 52 - при техническа неизправност. В случая операторът на
електроразпределителната мрежа е определил количеството на ползваната електрическа
енергия по правилото на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ, при положение, че е налице
техническа неизправност на СТИ, без да е установена външна намеса. Съдът счита, че
доколкото по делото е доказано, че количеството на използваната електрическа енергия не е
измерено, поради техническа неизправност на СТИ, която не е причинена от външна намеса,
то за преизчислението е приложимо правилото на чл. 52, ал. 1, т. 2 от ПИКЕЕ. При
определянето и по този ред, дължимата за нея цена е в размер на 0.32 лв., а не 2199.90 лв.
С оглед изложеното настоящият състав приема, че за процесния електроснабден обект
е било налице основание за преизчисление на ползваната, но неизмерена електрическа
енергия, като дължимата стойност на същата е 0.32 лв.
Предвид изложеното, обжалваното решение за сумата от 0.32 лв. следва да са отмени и
искът да се отхвърли като неоснователен. В останалата част – за разликата над 0.32 лв. до
пълния предявен размер от 2199.90 лв. искът е основателен, а решението, с което е уважен –
правилно, поради което следва да се потвърди.
С оглед изхода от спора, обжалваното решение следва да се отмени частично и частта
за разноските, а именно за сумата от 0.09 лв.
В първоинстанционното производство ответникът е на правил разноски в размер на
4
общо 500 лв. и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК му се дължи юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от ЗПП, като съразмерно с отхвърлената част
от иска, следва да му се присъдят общо 0.08 лв.
С оглед изхода на спора във въззивното производство и на основание чл. 78, ал. 1, ал. 3
и ал. 8 от ГПК, в полза на въззивния жалбоподател следва да се присъди сумата от общо 0.02
лв., а на ответника сумата от 514.80 лв. Неоснователно е възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, тъй като същото е определено и заплатено в минималния
размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.
По изложените мотиви, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1061/27.10.2023 г. по гражданско дело № 2107/2023 г. по описа на
Районен съд – Перник, в ЧАСТТА, с която е признато за установено на основание чл. 124, ал.
1 от ГПК, че Й. Е. М., ЕГН ********** от *** не дължи на „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Цариградско шосе № 159, Бенч Марк Бизнес Център сумата от 0.32 лв., представляваща цена
на преизчислено количество електрическа енергия, начислена въз основа на констативен протокол
№ *** по фактура № *** за имот, с административен адрес: *** за периода от 23.11.2922 г. до
22.02.2023 г., както и в частта за присъдените разноски за разликата над 609.86 лв. до пълния
присъден размер от 609.95 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, в частта за признаване
за установено, че Й. Е. М., ЕГН ********** от *** не дължи на „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Цариградско шосе № 159, Бенч Марк Бизнес Център сумата от 0.32 лв., представляваща цена
на преизчислено количество електрическа енергия, начислена въз основа на констативен протокол
№ *** по фактура № *** за имот, с административен адрес: *** за периода от 23.11.2922 г. до
22.02.2023 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1061/27.10.2023 г. по гражданско дело № 2107/2023 г. по
описа на Районен съд – Перник в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Й. Е. М., ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Цариградско шосе № 159, Бенч Марк Бизнес Център сумата от общо 0.10 лв.,
представляваща разноски, направени в двете съдебни инстанции, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 159, Бенч Марк
Бизнес Център ДА ЗАПЛАТИ на Й. Е. М., ЕГН ********** от *** сумата от 514.18,
представляваща разноски за въззивното производство съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6