Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……………….2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
Председател:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
Членове: ЕЛЕНА РАДЕВА
ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като разгледа докладваното от съдия Бенина ч. гр.д. № 288
по описа за 2021 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435,
ал. 1, т. 3 от ГПК.
Образувано е по жалба „Ш.2.“
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *******, представлявано от
управителя А.Х.Х., ЕГН ********** – взискател по изпълнително дело №
20198630401250 по описа на частен съдебен изпълнител С.Х., рег. № 863 на КЧСИ срещу
Постановление от 13.11.2020г. за прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Съобразно изложените в жалбата
оплаквания, няма годно правно основание за прекратяване на изпълнителното дело
от страна на ЧСИ, тъй като според взискателя няма депозирано от него нарочно
искане за прекратяване на изпълнителното производство. Твърди, че е депозирал
молба с искане да му бъде върнат изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 20198630401250 по описа на частен съдебен
изпълнител С.Х., но изложеното в молбата искане не съответства на реалното му
желание. Жалбоподателят сочи, че е искал делото да бъде преместено при друг
частен съдебен изпълнител, но напредналата му възраст му е попречила да посочи
изчерпателно и коректно искането си.
Иска от съда да отмени
обжалваното постановление за прекратяване на изпълнителното дело.
Претендира разноски в настоящото
производство.
На длъжника по изпълнителното
дело „Б.Г.“ ООД, ЕИК ******* е изпратен препис от жалбата. В законоустановения
срок длъжникът е депозирал писмени възражения срещу нея.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител излага становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид становището на страните и представените по делото
доказателства, намира следното:
Производството по изпълнително
дело № 20198630401250 по описа на частен съдебен изпълнител С.Х., рег. № 863 на
КЧСИ, е образувано на 06.06.2019 г. по молба на взискателя „Ш.2.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК *******, представлявано от управителя А.Х.Х.,
ЕГН **********, за събиране на сумата от 21 300 лева – подлежащ на връщане
аванс по договор за производство, доставка и монтаж на обзавеждане от
01.01.2018г. и сумата от 12 800 лева – подлежащ на връщане аванс по
неформален договор за производство, доставка и монтаж на обзавеждане за зала в
гр. Враца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
28.09.2018г. до окончателното изплащане, представляващи вземане по изпълнителен
лист от 20.05.2019 г., издаден по гр.д. № 63543/2018 г. по описа на СРС, 79
с-в.
На 14.06.2019г., видно от разписката
на гърба на поканата за доброволно изпълнение, длъжникът не е открит на адреса,
уведомлението е залепено на апартамент № 21 и пощенска кутия № 21, като в него
коректно е упоменато, че при неявяване на длъжника в канцеларията на ЧСИ Х. в
14 дневен срок, където да получи поканата за доброволно изпълнение, документите
ще бъдат приложени към делото и ще се считат за връчени. В поканата за
доброволно изпълнение е посочено, че към 07.06.2019г. задължението по
изпълнителното дело възлиза на 42 569,70 лева, от които 21 300,00
лева, със законна лихва в размер на 1 573,83 лева за периода 28.09.2018г.
– 21.06.2019г.; главница в размер на 12 800,00 лева със законна лихва в
размер на 945,78 лева за периода 28.09.2018г. – 21.06.2019г., 2 704 лева
присъдени разноски, 3 246,09 лева такси по тарифата към ЗЧСИ, дължими към
21.06.2019г.
Видно от кориците на
изпълнителното дело, на 15.07.2020г. с Вх. № 18982/15.07.2020г. в кантората на
ЧСИ Х. е постъпило искане от управителя на „Ш.2.“ ЕООД, г-жа А.Х.Х., да й бъде
върнат изпълнителният лист в оригинал. В искането е посочен номерът на
изпълнително дело № 20198630401250 по описа на частен съдебен изпълнител С.Х..
Въз основа на така отправеното искане, съдебният изпълнител с постановление от
13.11.2020г. е прекратил изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.
С последващи действия извършени
от съдебния изпълнител е било разпоредено вдигането на наложените запори по
сметки на длъжника в „У.К.Б.“ АД и на МПС, собственост на длъжника.
При установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
В разпоредбата на чл. 435, ал. 1,
т. 3 ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване прекратяването на
изпълнителното дело.
В случая, съдът е сезиран с жалба
против Постановление от 13.11.2020г. за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в
срока, от надлежна страна и срещу акт подлежащ на инстанционен контрол, с оглед
разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което съдът намира, че същата
е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По основателността на жалбата:
В кориците на
изпълнителното дело /л.56/ е приложено искане от взискателя по изпълнителното
дело, в което е обективирал в писмена форма волеизявлението си да му бъде
върнат изпълнителния лист, в оригинал, като е посочил номера на изпълнителното
дело, а именно 1250/19г. /изпълнително дело № 20198630401250 по описа на частен
съдебен изпълнител С.Х., рег. № 863 на КЧСИ/.
Изпълнителното
производство се образува по инициатива на кредитора разполагащ с изпълнителен
титул, съдържащ подлежащо на принудително изпълнение право и което е изрично
регламентирано в нормата на чл. 426, ал. 1 ГПК.
В разпоредбата на
чл. 427, ал. 5 ГПК е предвидена възможността по искане на взискателя
принудителното изпълнение да продължи от друг съдебен изпълнител в същия район
на действие, като в този случай извършените до момента изпълнителни действия
запазват силата си. За да бъде сезиран другият съдебен изпълнител, е необходимо
искането за това да бъде отправено чрез съдебния изпълнител, пред който към
момента е висящо изпълнителното производство, доколкото същият дължи действията
по администриране за изпращане на преписката, като в тази връзка му се следват
и разноски съгласно нормата на чл. 427, ал. 5 ГПК. Необходимо е волеизявлението
да съдържа искане в този смисъл. При тази хипотеза изпълнителното производство
би запазило висящността си, като първоначално сезираният съдебен изпълнител не
дължи прекратяване на производството пред себе си, а изпращането на делото за
продължаването му от друг съдебен изпълнител. В този случай постановеното
прекратяване на производството по принудителното изпълнение би било
незаконосъобразно.
Видно от приложеното
в препис изпълнително дело, по което е постъпила частната жалба предмет на
разглеждане в настоящото производство, в кориците на същото не се съдържа
волеизявление от страна на взискателя за продължаване на изпълнителното
производство пред друг ЧСИ, като такова е заявено едва в частната й жалба,
което съдът намира, че не засяга правилността на атакувания акт. Безспорно е
отправеното от взискателя в хода на изпълнителното производство волеизявление
за връщане на изпълнителния лист, който е бил приложен към молбата за
образуване на делото и е послужил като основание за това. Заявеното в този
смисъл искане има характер на десезиране на съдебния изпълнител, доколкото
същият вече не разполага с изпълнителния титул, послужил като основание за
образуване на производството пред него, при което поради десезирането му съдебния изпълнител е
длъжен да прекрати образуваното пред него изпълнително дело и в приложение
процесуалната норма на чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Като последица от
прекратяване на производство, на основание чл. 433, ал. 3 ГПК се дължи служебно
вдигане на наложените възбрани и запори, доколкото е отпаднала необходимостта
от обезпечаване на изпълнението.
В допълнение следва
да се има предвид, че изпълнителният лист (титул) е процесулната ценна книга, в
чиито осъдителен диспозитив се съдържа и една своеобразна заповед към съдебния
изпълнител да образува принудително изпълнение спрямо имуществото на посочения
в листа длъжник, след представянето му от съответния кредитор. Съгласно нормата
на чл. 426, ал. 1 ГПК, съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба
на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг
акт, подлежащ на изпълнение. Поради това
изпълнителният лист (титул) е предпоставка за образуване на изпълнителния
процес, без която същият е недопустим. В това се изразява и зависимостта на
изпълнителния процес от изпълнителния титул.
Със заявеното от
страна на взискателя искане за връщането на представения с молбата по чл. 426 ГПК изпълнителен лист, на практика е било осъществено десезиране на органа на
принудителното изпълнение, поради което са възникнали процесуалните
предпоставки за прекратяване на производството.
С оглед изложеното,
настоящият съдебен състав счита жалбата за неоснователна, а действията на ЧСИ
са законосъобразни.
По разноските в настоящото производство:
При този изход на
делото разноски не се дължат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Ш.2.“ ЕООД, , ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.Х.Х.,
ЕГН ********** – взискател по изпълнително дело № 20198630401250 по описа на
частен съдебен изпълнител С.Х., рег. № 863 на КЧСИ, срещу Постановление от
13.11.2020г. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.
433, ал. 1, т. 2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.