Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 17.07.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светлана Атанасова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 14698 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 10.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 27861/ 2017 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 169 състав, по предявени от „Т.С.” ЕАД установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ е признато
за установено, че А.Т.Н. /ЕГН **********/
дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 1 114.54 лева, представляваща
цена на потребена в имот: апартамент № 62, находящ се в гр. София, жк „*******,
през периода от 1.05.2014 г. до 30.04.2016 г. топлинна енергия, ведно със
законната лихва от 8.12.2016 г. до окончателното плащане, и сумата 21.19 лева- такса за дялово
разпределение за периода от 1.05.2014 г. до 30.04.2016 г., и че Г.Й.В. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата 1 114.54 лева, представляваща
цена на потребена в имот: апартамент № 62, находящ се в гр. София, жк „*******,
през периода от 1.05.2014 г. до 30.04.2016 г. топлинна енергия, ведно със
законната лихва от 8.12.2016 г. до окончателното плащане, и сумата 21.19 лева- такса за дялово
разпределение за периода от 1.05.2014 г. до 30.04.2016 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 72073/ 2016 г.
по описа на СРС, 46 състав. Със същото решение са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД искове
по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за признаване дължимостта на суми от по 75.16 лв., претендирани от всеки от
ответниците като обезщетения за забава върху главницата за периода 15.09.2015
г.- 6.10.2016 г., и за суми от по 3.54 лв.-
обезщетения за забава върху таксата за дялово разпределение за периода
15.09.2015 г.- 6.10.2016 г.На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците А.Н. и Г.В.
са осъдени да заплатят на ищеца „Т.С.“ ЕАД общо сумата 1 052.10 лв.-
разноски за исковото и заповедното производства.
Постъпила
е въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД- *** /ищец по делото/, в
която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното
от СРС решение в частта му, в която
са отхвърлени исковете на дружеството по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, и в
частта относно разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде
постановено решение за признаване дължимостта на претендираните лихви за забава
/в размер на 157.40 лв. общо/, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемите
страни А.Т.Н. и Г.Й.В. /ответници
по делото/ не изразяват становище по повод подадената от ищеца въззивна жалба.
Третото
лице- помагач- „Т.С.“ ЕООД- *** не изразява становище по жалбата на ищеца.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД /предмет на
въззивното производство/.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
отхвърляне на предявените от „Т.С.” ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД за сумата 157.40 лв. общо, претендирана като мораторни лихви при
плащане на главницата, дължими за периода 15.09.2015 г.- 6.10.2016 г., като
неоснователни и недоказани- чл.272 ГПК.
В случая с първоинстанционното решение е
призната дължимостта на главнични вземания на ищеца- топлопреносно предприятие срещу
двамата ответници в размер на 2 229.08 лева общо /1 114.54 лв. + 1 114.54 лв./,
представляващи
стойност на доставена в имот с абонатен № 276738 през периода м.05.2014 г.-
м.04.2016 г. топлинна енергия.
Правилно
е прието от първоинстанционния съд, че не може да бъде призната дължимостта на вземания
на ищеца за лихви за забава за периода 15.09.2015 г.- 6.10.2016 г., тъй като не
се установява от доказателствата по делото, поради непровеждане на дължимото от
ищеца пълно главно доказване на производящите спорното материално право факти и
обстоятелства, същият да притежава такива ликвидни и изискуеми вземания срещу
ответниците.
Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Задълженията на ответниците за заплащане стойността
на
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 14698/
2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
доставената в процесния имот топлинна енергия
са възникнали като срочни- съобразно приложимите в отношенията между страните
общи условия на договора за доставка на топлинна енергия. В забава за
изпълнение, обаче, длъжникът може да изпадне в случай, че вземането е ликвидно,
т.е. установено по основание и по размер. В случая прогнозно начислените за
имота на ответниците суми са в по- голям размер от реалното потребление.
Ликвидността на произтичащите от реалното потребление /по- малко от
прогнозното/ вземания е установена едва с
изравнителните сметки, за чието стабилизиране и въвеждане в системата на
ищеца /чл.33 ОУ/ доказателства по делото, при доказателствена тежест,
принадлежаща на ищеца, не са представени.
Съгласно
чл.33, ал.1 от действащите при ищеца от м.03.2014 г. Общи условия, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в
30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет- страницата на
продавача, като според ал.4 на чл.33 ОУ продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по фактурите за
потребление след изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в
срока по ал.2. Следователно при действието на цитираните Общи условия лихва за
забава се дължи само върху сумата по общата фактура, издадена след
изравняването, и за периода след нейното публикуване. В случая, въпреки
дадените му с доклада по чл.140 ГПК указания в тази насока, ищецът не е
представил доказателства за публикуване на общите фактури, следващи
изравняването, на интернет- страницата му, съответно- за датите, на които е
станало това, поради което и поради непроведено пълно доказване на наличието на
забава и периода на тази забава исковете му по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
сумата 157.40 лв. общо, претендирана от двамата ответници, подлежат на отхвърляне
като недоказани и неоснователни.
При
тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
основателността на исковете по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 157.40
лв.- лихви за забава, решението на СРС отхвърлителната му част като правилно
следва да бъде потвърдено.
Искания
за присъждането на разноски за въззивното производство от въззиваемите страни
не са заявени, поради което и такива с настоящото решение не следва да им бъдат
присъдени.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
10.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 27861/ 2017 г. на Софийски районен съд, І
ГО, 169 състав, в обжалваната част,
в която са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК *****/ срещу
А.Т.Н. /ЕГН **********/ и Г.Й.В. /ЕГН
**********/ установителни
искове по чл.422
ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 157.40 лв. общо /по
78.70 лв. от всеки/, претендирана като лихви за забава при плащане на
главниците /общо 2 271.46 лв./, дължими за периода 15.09.2015 г.- 6.10.2016
г.
Решението
по гр.д.№ 27861/ 2017 г. на СРС, І ГО, 169 състав, е влязло в сила като необжалвано в останалата част.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД- ***- като трето лице- помагач на
ищеца в производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.