Р Е Ш Е Н И Е
№ 61 18.02.2020 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета
година,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар:
Таня Кемерова
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д. № 1628 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството се води по реда на чл.258
от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по
въззивна жалба на П.Д.И. ***, чрез адв.М.З., против решение №
86/19.07.2019 г., постановено по гр.д. № 44/2019 г. по описа на Гълъбовски районен
съд.
Твърди се, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и в
противоречие със съдебната практика.
Изложени са оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е приел за установено, че майката е
проявила непостоянство, безотговорност и недостатъчна загриженост към
отглеждането и възпитанието на децата, т.к. било установено, че именно тя е
полагала изцяло грижите за децата от момента на раждането им до връщането им в Р.
Б. по силата на съдебен акт.
Твърди се, че съдът неправилно е приел в
мотивите си, че ответницата все още не е категорична къде смята да живее,
работи и отглежда децата си, т.к. по безспорен начин било установено по делото,
че въззивницата се е установила в къщата на своите родители в гр.Ч., започнала
е работа по трудов договор като рекламен агент, която била без нормирано
работно време и й осигурявала възможност да има време да бъде с децата си.
Посочва се като необоснован и неподкрепен с
доказателства и извода, че се доказало по делото намерение на ответницата да
остане с децата сама в К.И., като обвини ищеца в осъществяване на домашно
насилие. Не било обърнато внимание и на факта, че той и в други случаи бил
осъществявал домашно насилие.
Твърди се, че
първоинстанционният съд не бил съобразил, че децата са на много ниска
възраст и отделянето им от майката на толкова ниска възраст щяло да застраши
развитието им като личности.
Претендира се отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което на
въззивницата П.И. да бъдат предоставени родителските права по отношение на
двете деца, да бъде определено местоживеенето им при нея, да се определи режим
на лични отношения на бащата с децата и да бъде определена издръжка, която той
да заплаща ежемесечно. Претендират се разноски
за двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор
от Ж.Г.Д. ***, чрез адв.С.Р., с който се взема
подробно становище по направените във
въззивната жалба оплаквания.
Претендира се потвърждаване на първоинстанционното
решение като валидно и правилно, постановено при съответствие със съдо-производствените
правила, както и присъждането на направените пред въззивната
инстанция разноски.
В откритото съдебно заседание въззивницата
се явява лично и се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа
жалбата и пледира за уважаването й, както и за присъждането на разноски.
Въззиваемият се явява лично и се
представлява от пълномощники-адвокати, чрез които оспорва и се пледира за
потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждането на направените
пред въззивната инстанция разноски.
След
запознаване със становищата на страните и въз основа на събраните
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
предявен от Ж.Г.Д. *** против П.Д.И. *** иск по чл.127, ал.2 от СК за
разрешаване на спор между родители относно упражняването на родителските права
по отношение на малолетните деца Г. И.Д., роден на *** г. и К. И.Д., роден на ***
г.
Ищецът е изложил твърдения, че с
ответницата са живели във фактическо съпружеско съжителство, от което имат
родени две деца - Г. И.Д., роден на *** г. и К. И.Д., роден на *** г.
Твърди, че отношенията помежду им били
добри, а семейството първоначално живеело във В., където ищецът имал успешен
бизнес.
След раждането на втория си син решили
да се приберат в Б., за да отглеждат децата си в гр.Ч..
Прибрали се в Б. на 01.11.2017 г. и
заживели в гр.Ч. в дома на родителите на Ж.Г.Д., а Г. И.Д. бил записан на
детска ясла, а в последствие – на детска градина.
Ищецът твърди, че през месец юни 2018 г.
по повод рождения му ден ответницата организирала екскурзия до И..
През време на престоя им в И. П.Д.И. му
заявила, че желае да остане да живее с децата там и след като ищецът и обяснил,
че е по-добре да се приберат в Б. и да се разберат, Ж.Г.Д. бил задържан от
служители на полицията, т.к. бил обвинен в извършването на домашно насилие над
ответницата.
След двудневно задържане ищецът бил
освободен и се прибрал в Б., където инициирал чрез Министерство на правосъдието
съдебно производство за връщане на децата.
По обвинението за извършване на домашно
насилие над ответницата Ж.Г.Д. бил оправдан, а с решение от 07.12.2018 г. П.Д.И.
била задължена в 15 - дневен срок да върне децата в Р. Б..
Ищецът посочва, че е изключително
привързан към децата, а условията му за отглеждането им са много добри, т.к.
има самостоятелен етаж от къща с три спални, дневна, кухня и бокс.
Заявява, че е отговорен родител и
съзнава отговорността, която носи за отглеждането и възпитанието на децата,
като за това разчита на помощта на своите родители, които са пенсионери и с
удоволствие му помагат при отглеждането на внуците си.
Твърди, че има успешен бизнес в Б. и В.
и има добри доходи; има имоти в гр.П. и в гр.С., В..
От своя страна ответницата не
притежавала собствено жилище, а жилището, в което живеела в гр.Ч., не било
пригодено изцяло за отглеждането на двете деца.
Освен това П.И. нямала постоянни доходи;
нямало кой да и помага при отглеждането на децата, а с поведението и действията
си им влияела лошо, т.к. се опитвала да ги отчуждава от ищеца.
Претендира упражняването на родителските
права по отношение на двете деца да бъде предоставено нему, а на майката да
бъде определен режим на лични отношения, който да се осъществява в присъствието
на бащата, както и П.Д.И. да бъде осъдена да заплаща в полза на всяко от децата
месечна издръжка в размер от 140,00 лв.
В срока за отговор на исковата молба
ответницата е депозирала такъв, с който е оспорила иска като неоснователен,
като е оспорила всички твърдения на ищеца, касаещи по-добрите му родителски
качества.
Изложени са твърдения, че осъщественото
от ищеца насилствено отделяне на децата от тяхната майка се отразява
изключително негативно на психиката им.
Това егоистично поведение на бащата било
индиция за нисък родителски капацитет и лош морален облик на Ж.Д..
Сочи се, че на 17.02.2019 г. при
осъществена случайна среща в гр.Ч. между майката и ищеца и по-голямото дете,
бащата е препятствал опита на П.И. да разговаря със сина си и е извършил спрямо
нея пред детето акт на насилие чрез нанасяне на удари и блъскане.
П.Д.И. е заявила, че е по-пригодния и
отговорен родител, като е посочила, че от раждането на всяко от децата до
прибирането им в Б. през месец януари 2019 г. тя е полагала грижите по
отглеждането им и възпитанието им, а когато били под нейните грижи, децата били
спокойни и щастливи, обгрижени с голяма любов и внимание.
Сочи, че по време на престоя им в И.
децата са имали личен лекар, редовно са им били правени медицински прегледи, а
от месец юни 2018 г. са посещавали детски център.
П.И. сочи, че разполага с наследствено
жилище в гр.Ч., което, след извършен му основен ремонт, е напълно пригодено за
отглеждането на децата, а при тяхното отглеждане може да разчита на семейството
на своя брат, както и че реализира постоянни доходи от трудово правоотношение.
Предявено е насрещно искане упражняването
на родителските права по отношение на двете деца да й бъде предоставено, а на
бащата да бъде определен режим на лични отношения, който да се осъществява в
присъствието на майката, както и Ж.Г.Д. да бъде осъден да заплаща в полза на
всяко от децата месечна издръжка в размер от 140,00 лв.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че Ж.Г.Д. е по-пригодният родител, който да упражнява родителските
права по отношение на децата, т.к. е счел, че бащата е бил по-постоянен в
желанието си и в полаганите фактически грижи за децата.
По отношение на майката е приел, че е
проявила непостоянство, безотговорност до известна степен, недостатъчна
загриженост към отглеждането и възпитанието на децата, а освен това не била
категорична къде смята да живее, работи и отглежда децата.
Предоставил е упражняването на
родителските права по отношение на децата на ищеца Ж.Г.Д., а на майката П.Д.И.
е определил режим на лични отношения три пъти в месеца – всеки първи, трети и
четвърти петък от 18:00 ч. на петъчния ден с преспиване до 18:00 ч. на неделния
ден, както и по всяко време по взаимно съгласие на родителите, както и един месец непрекъснато през лятото, което да
не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; осъдил е П.Д.И. да заплаща на
всяко от децата месечна издръжка в размер на 140,00 лв., считано от влизане на
решението в сила до настъпването на правопроменящи или правопрекратяващи
обстоятелства, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане.
От събраните в първоинстанционното
производство доказателства установява, че Ж.Г.Д. и П.Д.И. са живели на
съпружески начала и от съжителството си имат родени две малолетни деца – Г. И.Д.,
роден на *** г. и К. И.Д., роден на *** г.
Страните са живели заедно и са
отглеждали децата съвместно до м.юни 2018 г., при което Ж.Г.Д. е работел и е
осигурявал издръжката на семейството, а П.Д.И. се е грижила за децата – първо
за Г. И.Д., а след раждането на К. И.Д. - и за двамата.
На
няколко пъти в отношенията между Ж.Г.Д. и П.Д.И. настъпвали раздори, при които
той упражнявал физическо насилие над нея, в следствие на което двамата се
разделяли, но в последствие отново се събирали.
Единият
от случаите бил непосредствено преди забременяването на П.Д.И. с Г. И.Д., а другият – малко след
раждането на К. И.Д., когато за няколко месеца тя напуснала Ж.Г.Д. и заедно с
децата живяла в дома на своите родители в гр.Ч..
Освен
това докато страните живеели заедно в А. / в периода 2015 – края на 2017
година/ П.Д.И. на два пъти напускала семейния дом за по няколко дни, като при
втория случай заедно със сина си Г. отишла при сестра си в И..
В края
на 2017 г. след раждането на К. И.Д. страните се прибрали в Б., в гр.Ч., където
техните роднини да им помагат при отглеждането на децата, а П.И. – да може да
полага грижи за болния си баща.
Страните
живели заедно в дома на родителите на Ж.Г.Д. *** 2018 г. и съвместно отглеждали
двете деца, като Г. бил записан и посещавал детска градина.
Ж.Г.Д.
се занимавал със собствен бизнес с Интернет-търговия, а П.Д.И. не работела и се
занимавала с домакинството и децата.
През
месец юни 2018 г. семейството отишло на екскурзия в И., където Ж.Г.Д. бил
задържан от полицията по обвинение за извършено спрямо П.Д.И. домашно насилие.
След
освобождаването му от полицията той се прибрал в Б., а П.И. останала с двете
деца в И., където наела квартира и започнала работа, а двете деца били записани
на детска занималня и личен лекар, които посещавали редовно.
Съдебното
производство за домашно насилие срещу Ж.Г.Д. било прекратено поради липса на
доказателства, а след прибирането си в Б. той инициирал съдебно производство за
връщане на децата по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца.
По
решение на испански съд, считано от 17.01.2019 г. децата били върнати в Б.,
като оттогава и понастоящем те живеели със своя баща, от когото били отглеждани
и възпитавани.
От
събраните във въззивното производство доказателства се установява, че от края
на месец октомври 2019 г. П.Д.И. се е прибрала в Б. и се е установила да живее
в гр.Ч..
Работи
по трудово правоотношение, с основно месечно възнаграждение от 1 000,00
лв.
Въпреки
представените от насрещната страна писмени доказателства – извлечения от ТР,
установяващи, че физическото лице, което е собственик на търговското дружество
– работодател на П.Д.И., е едноличен собственик или съдружник, и управител в
редица други търговски дружества, съдът намира, че същите не доказват
непременно фиктивност на трудовото правоотношение на П.Д.И..
От
събраните по делото доказателства и от изготвените социални доклади се
установява, че фактическите грижи по отглеждането и възпитанието на децата Г. и
К. се осъществяват от Ж.Г.Д., който се грижи много добре за децата и задоволява
адекватно основните им жизнени потребности от дом, храна, дрехи подходящи за
пола и сезона.
Живеел
заедно с децата в собствена двуетажна къща в гр.Ч., където на първия етаж
живеели родителите му, а на втория етаж живеел той, заедно с двете деца.
На
етажа имало две спални, детска стая, кухня и бокс, обзаведени според
предназначението си с всичко необходимо за едно домакинство. На етажа имало
санитарни помещения-баня и тоалетна, а за отглеждането на децата били осигурени
много добри хигиенно-битови условия.
Жилището
на П.Д.И. *** било наследствена собственост и представлявало двуетажна къща.На
първия етаж имало всекидневна стая, кухненски бокс, баня и тоалетна, а на
втория етаж имало спалня, детска стая и санитарни помещения – баня и тоалетна.
Стаите били обзаведени според предназначението си с вещи, необходими за едно
домакинство, а майката била предприела ремонтни дейности в къщата.
Ж.Д.
реализирал доходи от собствен бизнес – Интернет търговия, от дивиденти и от
наеми от притежаваните в него недвижими имоти в Б. и В., в размер от около
5 000,00 лв. месечно. Работел от дома, което му давало възможност да
разполага с достатъчно време, за да се грижи за децата.
П.И.
работела в „Коронд“ ЕООД – гр.София като преводач от испански език, на
ненормирано работно време, което й осигурявало възможност на прекарва
достатъчно време с децата.
Двете деца Г. и К. контактували с родителите
си и техните близки; осъществявали срещи с майка си съобразно определеното в
привременните мерки. Поради ниската си възраст контактували с децата на своята
възраст и все още нямали изградени приятелски кръгове.
Детето Г.
посещавало ДГ „Калина Малина“ – гр.Ч., а детето К. посещавало яслена група към
ЦДГ „Здравец“ – гр.Ч..И двете деца се били адаптирали много добре в групите,
включвали се с желание в провежданите занимания. Външният им вид бил чист и спретнат, дрехите им съобразени с пола и
сезона. Бащата Ж.Д. водел и вземал децата от детските заведения, като проявявал
голяма заинтересованост към тяхното развитие и възпитание.
Между
двете деца Г. и К. е техните родители била налице емоционална връзка. Чувствали
се сигурни и спокойни; поддържали контакти с майка си, които бащата не
възпрепятствал. С цел превенция на синдрома на родителско отчуждение детето Г.
било насочено към ЦОП Ч., където с него е работил психолог. На 27.08.2019 г.
бил получен заключителен доклад, от който било видно, че работата с детето се
прекратява, т.к. били постигнати целите в плана за действие на психолога.
Според специалистите от ЦОП детето било осъзнало раздялата на родителите си, но
към момента психо-емоционалното му състояние било стабилно.
Родителите
оказвали сътрудничество на служителите на ОЗД Ч., отзовавали се своевременно на
срещи и разговори.
Въз
основа на проведените срещи, разговори и наблюдение социалните работници са
заключили, че към момента грижите за отглеждането и възпитанието на децата Г. и
К. се осъществяват от бащата, а майката имала определен режим на контакти.
Ж.Д.
посрещал по подходящ за възрастта на децата начин потребностите им.
Определеният
режим на контакти между майката и децата се спазвал от родителите с малки
изключения, назад във времето имало проблеми, които били преодолени от двамата
родители.
Когато
децата били при майка си тя задоволявала по адекватен начин потребностите им;
децата общували с членовете на разширеното семейство по бащина и майчина линия.
За
нормалното емоционално, психическо и личностно развитие на двете деца било
необходимо да общуват с двамата си родители, както и с близките си по майчина и
бащина линия.
Двамата
родители имали претенции за упражняването на родителските права върху родените
от съжителството им деца Г. И.Д. и К. И.Д..
Въз
основа на така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е редовна, т.к.
отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения и е допустима;
подадена е от процесуално легитимирано лице с правен интерес от въззивно
обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в
закона срок за обжалване.
В рамките на правомощията си при извършената въззивна проверка на
обжалваното решение, съдът намира същото за валидно и допустимо, а по същество за
неправилно, по следните съображения:
В производството по спорна съдебна администрация по чл.127, ал.2 от СК
следва да бъдат уредени въпросите относно местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права, личните отношения с децата и издръжката
им, когато двамата родители не живеят заедно и не са постигнали споразумение
относно тези въпроси.
В това производство съдът е
призван да защитава служебно интересите на децата и когато не е постигнато
между родителите и утвърдено от съда споразумение за съвместно упражняване на
родителските права, то с решението си съдът следва да предостави упражняването
на родителските права само на единия родител, при когото следва да определи и
местоживеенето на децата, като определи режим на лични отношения с другия
родител и осъди последния да заплаща припадащата му се част от издръжката на
децата, т.к. той не полага непосредствени грижи за тях и не ги издържа
непосредствено.
При липсата на споразумение между
родителите съдът е длъжен служебно да се произнесе по всички тези въпроси като
не е обвързан от това с кой от тях е бил сезиран и какво е било отправеното от
сезиралия го родител искане.
Ръководният за съда критерий при
разрешаването на тези въпроси е най-висшият интерес на детето/децата/, който с оглед указанията по приложението на закона,
дадени с ППВС № 1/1974 г. по тълк.д.№ 3/1974 г. на ОСГК следва да бъде преценен
конкретно с оглед и на следните обстоятелства: - родителски качества; -
полагане грижи и умения за възпитание; - подпомагане подготовката за
придобиване знания, трудови навици и др.; - морални качества на родителя; -
социално обкръжение и битови условия; - възраст и пол на децата; - привързаност
между деца и родители и между децата; - помощ на трети лица и други.
При извършената съпоставка между Ж.Г.Д. и П.Д.И. въззивният съд
констатира, че и двамата родители разполагат с необходимия родителски
капацитет, притежават необходимите родителски качества и морален облик за
правилното отглеждане и възпитание на децата.
С оглед на събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства
за случаи на упражнено от Ж.Д. спрямо П.И. физическо насилие и писмени
доказателства за наличен у детето Г. И.Д. за определен период от време синдром
на родителско отчуждение към неговата майка, то съдът намира, че въззивницата
притежава по-добрите възпитателски качества от двамата родители.
Всеки от Ж.Г.Д. и П.Д.И. изразява желанието си за бъдещото отглеждане
на децата и всеки от тях е участвал до настоящия момент в отглеждането им.
В действителност към момента на разглеждане на делото от
първоинстанционния съд по сключена между страните спогодба по привременните
мерки П.Д.И. се е съгласила упражняването на родителските права да бъде
предоставено на бащата Ж.Г.Д..
Това обстоятелство обаче не следва да бъде тълкувано в неин ущърб и в
смисъл, че не е била категорична в желанието си да отглежда децата, т.к. към
онзи момент тя все още е била установена да живее и работи в И. и спогодбата, с
която се е съгласила, напълно е отговаряла на интересите на децата.
Това е така, т.к. много скоро преди това двете деца са сменили
местоживеенето, семейната си и социалната си среда от И. в Б. и са били в
период на адаптиране към новата си среда.
От своя страна П.Д.И. е имала съществуващи трудово и наемни
правоотношения, както и висящи съдебни производства в И., които е следвало да
уреди в съответствие с местните ред и законодателство преди да се прибере в Б..
Желанието си да отглежда децата тя е демонстрирала по несъмнен начин
след като от края на миналата година трайно се е завърнала в Б., където се е
установила в град Ч., започнала е работа и е предприела ремонт в наследствената
си къща, именно с намерението да създаде подходящите условия за отглеждането на
децата.
По отношение на полаганите до момента грижи следва да се има предвид,
че считано от 17.01.2019 г. бащата полага грижите за децата по силата на
одобрената спогодба за привременни мерки, а от м.юни 2018 г. до 17.01.2019 г. П.И.
единствена е полагала грижите за двамата си сина, докато те са живеели с нея в И..
И в двата случая обаче неполагането на грижи за децата от другия
родител не се дължи на липсата на желание за това от негова страна и не може да
бъде отчетено в негов ущърб.
Тъй като от раждането на всяко от децата до фактическата раздяла на
страните те са отглеждали и са се грижили за децата заедно, всеки според
възможностите си, а след фактическата си раздяла всеки от тях се е грижил самостоятелно
за децата през времето, когато те са били при него, то съдът приема, че по този
критерий нито един от родителите не превъзхожда другия.
Установено е също така по делото, че всеки от двамата родители
разполага с подходящи битови условия за отглеждане на децата, както и със
средства за тяхната издръжка.
При направената съпоставка може да се обоснове извод, че доходите и
битовите условия, с които разполага Ж.Д. превъзхождат тези на П.И., но сами по
себе си те не създават основание да бъде предпочетен именно той.
Двете деца са еднакво привързани и към двамата си родители, между всеки
от тях и децата има изградена емоционална връзка, а предвид полът на Г. и К. и
двамата родители са еднакво пригодни да ги отглеждат.
Всеки от Ж.Г.Д. и П.Д.И. може да разчита на свои роднини при
отглеждането на децата – бащата - на своите родители, а майката - на
семейството на своя брат, като децата поддържат и имат изградени добри
отношения с роднините от разширеното си семейство по бащина и по майчина линия.
Двете деца обаче са в изключително ниска възраст – Г. няма навършени
пет години, а К. е почти на две години и половина.
При тази ниска възраст на децата, при която те все още се нуждаят от
непосредствена майчина грижа, съдът намира, че майката П.И. е по-пригодният да
ги отглежда родител.
С оглед на това въззивният съд приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е необосновано, поради което следва да бъде отменено, а вместо него следва
да бъде постановено ново, с което упражняването на родителските права по
отношение на малолетните Г. И.Д. и К. И.Д. следва да бъде предоставено на
тяхната майка П.Д.И., при която следва да бъде определено и местоживеенето на
двете деца в гр.Ч., ***.
На бащата Ж.Г.Д.
следва да бъде определен режим на лични контакти с децата, както следва : всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00 ч. на
петъчния ден до 18:00 ч. в неделния ден, с право на преспиване на децата у
родителя; един месец непрекъснато през лятото, който да не съвпада с платения
годишен отпуск на майката; всяка четна година - дните, които са официални
празници във връзка с Коледа, включително тези, обявени от правителството за
почивни съгласно чл.
154, ал. 2 КТ, от 10:00 часа в първия ден до 18:00 часа в последния; всяка
нечетна година - дните, които са официални празници във връзка с Нова година и Великден,
включително тези, обявени от правителството за почивни съгласно чл.
154, ал. 2 КТ, от 10:00 часа в първия ден до 18:00 часа в последния.
В тежест на бащата Ж.Г.Д. следва да
бъде възложено заплащането на месечна издръжка за всяко от децата.
Предвид обстоятелството, че преките
грижи по отглеждането и възпитанието на децата ще се полагат от тяхната майка и
отчитайки конкретните нужди на всяко от тях от издръжка, с оглед на ниската им
възраст и необходимостта единствено от покриване на типичните нужди от храна,
облекло, осигуряване на битовите условия и социални потребности и предвид, че
бащата реализира значително по-високи доходи от майката, то Ж.Г.Д. следва да
бъде осъден да заплаща в полза на сина си Г. И.Д., чрез неговата майка и
законен представител П.Д.И. месечна издръжка в размер на 180,00 лв., считано от влизане на решението в сила до
настъпването на основания за нейното изменение, прекратяване или погасяване,
ведно със законната лихва върху всяко просрочено месечно плащане от датата на
забавата до окончателното му изплащане, а в полза на сина си К. И.Д. месечна издръжка в размер на 170,00 лв., считано
от влизане на решението в сила до настъпването на основания за нейното
изменение, прекратяване или погасяване, ведно със законната лихва върху всяко
просрочено месечно плащане от датата на забавата до окончателното му изплащане.
Относно разноските и държавните такси:
При този изход на делото в полза на въззивницата следва да бъдат
присъдени направените от нея разноски пред въззивната инстанция, а направените
в първоинстанционното производство разноски следва да останат за страните така,
както са направени. /опр.№ 475/20.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 4327/2018 г. на ВКС,
ІІІ – то г.о./
С оглед на представените доказателства за платена държавна такса в общ
размер от 214,10 лв. и платено адвокатско възнаграждение от 400,00 лв., в полза
на П.Д.И. следва да се присъдят разноски в размер на 614,10 лв.
Ж.Г.Д. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметката на Старозагорски окръжен съд държавна такса върху сбора от
присъдените издръжки в размер на 504,00
лв.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.ІІ – ро
от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 86/19.07.2019 г., постановено по гр.д. № 44/2019 г. по описа
на Гълъбовски районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на децата Г. И.Д., ЕГН – ********** и К. И.Д., ЕГН – ********** на
майката П.Д.И., ЕГН – **********, при която определя и местоживеенето на децата
на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Ж.Г.Д.,
ЕГН – ********** с децата Г. И.Д., ЕГН – ********** и К. И.Д., ЕГН – **********
както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00 ч. на петъчния ден
до 18:00 ч. в неделния ден, с право на преспиване на децата у родителя; един
месец непрекъснато през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск
на майката; всяка четна година - дните,
които са официални празници във връзка с Коледа, включително тези, обявени от
Министерския съвет за почивни съгласно чл. 154,
ал. 2 КТ, от 10:00 часа в първия ден до 18:00 часа в последния; всяка
нечетна година - дните, които са официални празници във връзка с Нова година и с
Великден, включително тези, обявени от Министерския съвет за почивни съгласно чл.
154, ал. 2 КТ, от 10:00 часа в първия ден до 18:00 часа в последния.
ОСЪЖДА Ж.Г.Д., ЕГН – **********, с адрес: *** да
заплаща на детето Г. И.Д., ЕГН – **********, чрез неговата майка и законен
представител П.Д.И., ЕГН – **********, с адрес: *** месечна издръжка в размер
на 180,00 лв. / сто и осемдесет лева/,
считано от влизане на решението в сила до настъпването на основания за нейното
изменение, прекратяване или погасяване, ведно със законната лихва върху всяко
просрочено месечно плащане от датата на забавата до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА Ж.Г.Д., ЕГН – **********, с адрес: *** да
заплаща на детето К. И.Д., ЕГН – **********, чрез неговата майка и законен
представител П.Д.И., ЕГН – **********, с адрес: *** месечна издръжка в размер
на 170,00 лв. / сто и седемдесет
лева/, считано от влизане на решението в сила до настъпването на основания за
нейното изменение, прекратяване или погасяване, ведно със законната лихва върху
всяко просрочено месечно плащане от датата на забавата до окончателното му
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ж.Г.Д.,
ЕГН – **********, с адрес: *** да
заплати на П.Д.И., ЕГН – **********, с адрес: *** сумата от 614,10 лв. /шестстотин и четиринадесет лева и десет стотинки/ - съдебно-деловодни
разноски пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Ж.Г.Д.,
ЕГН – **********, с адрес: *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Старозагорски
окръжен съд сумата от 504,00 лв. /
петстотин и четири лева/ - държавна такса върху присъдените издръжки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.