Р Е Ш Е Н И Е
№ 234
гр.Русе, 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на осми
септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Мирослав Маринов, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 186 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе против решение № 148/29.04.2021 г.,
постановено по АНД № 200/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено
наказателно постановление № 20-1085-002258/08.07.2020 г., издадено от началника
на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе. С наказателното постановление,
за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание същата разпоредба, на
ответника по касация Д.А.Й. ***, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2000 лева. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални
нарушения във връзка със събирането и оценката на доказателствата и неправилно
приложение на материалния закон. Касаторът твърди, че от саморъчните обяснения
на наказаното лице се установявал факта, че самоделното превозно средство било
оборудвано с двигател с вътрешно горене, поради което същото представлявало
именно МПС. Това било прието и в наказателно постановление №
20-1085-002446/17.07.2020 г., издадено за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП,
което не било обжалвано от Й. и влязло в законна сила на 22.01.2021 г. Поддържа,
че доказателства, поставящи под съмнение вменяемостта на наказаното лице, не са
били събрани в хода на проведените две административнонаказателни производства,
по които било установено, че при настъпилото ПТП последният получил само
охлузни рани и натъртвания в областта на лява лакътна става и гърба. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени въззивното решение и да постанови
друго, с което да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение.
Ответникът по
касационната жалба – Д.А.Й.,
чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната
неоснователност. Поддържа становище, че процесното превозно средство не
представлява МПС. Твърди, че не била доказана и субективната страна на
нарушението, тъй като в резултат на ПТП той претърпял черепно-мозъчна травма, получил
фрактура на черепа, довели до временно разстройство на съзнанието, изключващо
вменяемостта. Моли съда да остави в сила въззивното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава мотивирано заключение за
основателност на касационната жалба. Счита, че във въззивното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно събирането и
оценката на доказателствата, което обстоятелство обуславя отмяната на
обжалвания съдебен акт и връщане на делото на Районен съд – Русе за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена
е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С обжалваното пред въззивната инстанция наказателно
постановление Д.А.Й. е наказан за това, че на 16.06.2020 г., около 20:45 часа,
в гр.Русе, на ул.“Никола Петков“, срещу Млечна кухня, в посока бул.“Липник“,
при управление на МПС без установена марка, модел, рама и регистрационен номер,
наподобяващо самоделно сглобен двигател, рама и шаси, отказал проверка с
техническо средство „Алкотест Дрегер“ с фабр.№ ARBB-0099, за установяване употребата на
алкохол чрез издишания въздух и отказал да получи издадения талон за изследване
№ 0038632, като не изпълнил така даденото му предписание за изследване с
доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химично лабораторно изследване за установяване употребата на алкохол.
От събраните във въззивното производство гласни
доказателства, както и от представения пред касационната инстанция констативен
протокол за ПТП с пострадали № 413/94 от 16.06.2020 г. и саморъчни обяснения от
наказаното лице от 08.07.2020 г., се установява, че при управлението на
горепосоченото превозно средство ответникът по касация претърпял ПТП, настъпило
в резултат на счупване на заварката на кормилото и последвалата загуба на контрол
върху превозното средство. Същото било сглобено от самия Й. от различни
компоненти като в саморъчните си обяснения последният сочи: „Моторът е от косачка, не знам каква марка,
модел и мощност“. В представената пред касационната инстанция докладна
записка с рег.№ 1085р-5870/03.07.2020 г. до началника на сектор „Пътна полиция“
е записано следното:“Беше извършен оглед
на визираното ПС, от който се установи, че същото представлява метална рамка с
монтирани 2 бр. гуми, дървена платформа, без седалка и ДВГ с неизяснен
произход, марка, модел и мощност“. В своите показания пред въззивната
инстанция св.Ибрахимов заявява: „Мисля че
ППС-то имаше двигател и беше на гориво“. От своя страна св.Ахмедов
оприличава същото на „тротинетка“, чиято конструкция е от дъска и кормило,
гумите са една зад друга, а двигателят е отстрани. Подобно описание дават и останалите
свидетели. Св.Андреев твърди: „Това ППС
наподобява детска тротинетка с монтиран двигател“, св.Мъглов, визирайки Й.,
заявява:“Единият караше тротинетка с
мотор“, а св.Великова (майка на последния) оприличава превозното средство
на скейтборд с кормило.
Субект на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП може да
бъде само „водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина“. Легална дефиниция на понятието
„моторно превозно средство“ се съдържа в § 6, т.11 от ДР на ЗДвП. Според нея "моторно
превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за
придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните
електрически превозни средства. Определението е допълнено по силата на § 58,
т.20, б.“а“ от ПЗР на ЗИДЗАвПр (обн., ДВ, бр.60 от 7.07.2020 г., в сила от
7.07.2020 г.) като сред изключенията от него, наред с релсовите превозни
средства, са добавени и индивидуалните електрически превозни средства. Със
същия ЗИДЗАвПр са създадени и легалните дефиниции на понятията "индивидуално
електрическо превозно средство" и "самобалансиращо се превозно
средство", съответно по т.18б и т.18в на § 6 от ДР на ЗДвП (нови, ДВ, бр.60
от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.). Според § 6, т.18б от ДР на ЗДвП "индивидуално
електрическо превозно средство" е пътно превозно средство, оборудвано с
електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h,
без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене),
ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела
или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с
три или повече колела, със собствена маса до 50 kg. Не са индивидуални
електрически превозни средства инвалидните колички, обслужващи лица с
увреждания. От своя страна § 6, т.18в от ДР на ЗДвП предвижда, че „самобалансиращо
се превозно средство" е превозно средство с едно колело или с две
успоредно разположени колела, задвижвано от двигател, чиято максимална
конструктивна скорост не надвишава 25 km/h, за което е характерно присъщо
нестабилно равновесие и което се нуждае от спомагателна контролна система, за
да се поддържа в равновесие.
Към датата на извършване на нарушението – 16.06.2020
г., посоченото законодателно стесняване на понятието МПС чрез изключване от
неговия обхват на индивидуалните електрически превозни средства, а оттам и
ограничаване на кръга лица, които биха могли да бъдат субект на нарушението по
чл.174, ал.3 от ЗДвП, все още не е било факт (посоченото допълнение на закона е
в сила, както беше посочено, от 07.07.2020 г.). Въпреки това обаче, доколкото
то съставлява по-благоприятен за дееца закон, на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН,
то следва да бъде приложено, ако бъде установено, че процесното ППС попада сред
посочените изключения.
Тук следва да се отбележи, че отговорността за осигуряване разкриването на обективната истина в съдебната
фаза на административнонаказателното производство се носи от съда – чл.13 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН. По тази причина чл.107, ал.2 от НПК предвижда, че
събирането на доказателствата става не само по инициатива на страните, но
задължава инстанцията по същество да събира доказателства и по свой почин,
когато това е необходимо за разкриване на обективната истина. Такава
необходимост ще е налице винаги, когато за изясняване на релевантните към
състава на нарушението обстоятелства са необходими специални знания от областта
на науката или техниката, т.е. когато се налага назначаването на експертиза
съгласно чл.144, ал.1 от НПК.
В тази връзка
произволен се явява направеният от въззивната инстанция извод, според който
характеристиките на процесното ППС го определят като индивидуално електрическо превозно
средство или самобалансиращо се превозно средство, които не представляват МПС,
тъй като по делото не било установено дали то се задвижва с електрически
двигател или с двигател с вътрешно горене.
Касационната
инстанция намира, че за решаването на този въпрос е необходимо назначаването на
съдебна автотехническа експертиза (съгл. т.5.2 от Приложение № 1 към чл.4 на Наредба
№ 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите
лица), както и провеждането на допълнителен подробен разпит в качеството на
свидетели на лицата, възприели технически характеристики на процесното ППС.
Следва да бъдат приобщени и изготвените фотоснимки на същото (за наличието на
такива показания дава св.Андреев). Дори и ППС да се окаже отчуждено, както сочи
процесуалният представител на наказаното лице, то експертизата може да бъде
изготвена въз основа на събраните гласни и писмени доказателства и приобщените
фотоснимки.
По сходен начин стои
и въпросът относно преценката на вменяемостта на наказаното лице, както и този
за способността му да участва в административнонаказателното производство.
От показанията на
св.Мъглов се установява, че при преминаване през изкуствена неравност на
пътното платно Й. паднал по гръб и не помръднал в продължение на минути. От
представената във въззивното производство епикриза е видно, че същият постъпил
в отделение „Неврохирургия“ на „УМБАЛ Канев“ АД на 17.06.2020 г. с диагноза
„Контузио церебри. Фрактура крании“ и бил изписан на 22.06.2020 г., т.е. при
процесното ПТП ответникът по касация е получил контузия на мозъка и счупване на
тилната част на черепа. Св.Великова твърди, че вечерта след инцидента нейният
син „не бил на себе си“, бил мълчалив и неадекватен, а през нощта започнал да
повръща кръв.
Само въз основа на
тези гласни и писмени доказателства въззивният съд е достигнал до извод за
недоказаност на нарушението от субективна страна като отново е пренебрегнал
служебното си задължение да назначи експертиза, произтичащо както от чл.107,
ал.2 от НПК, но така и от цитираната от контролираната инстанция разпоредба на
чл.144, ал.2, т.3 от НПК.
За целта е било необходимо
от лечебното заведение – „УМБАЛ Канев“ АД да се изискат всички
документи, съдържащи се в историята на заболяването (ИЗ) № 11620 и да се
назначи съдебно-психиатрична експертиза с оглед проверката на вменяемостта на
наказаното лице както по време на извършване на нарушението, в двете форми на
изпълнителното деяние, т.е. към момента на отказа да бъде изпробван с
техническо средство, респ. до изтичане на срока за изпълнение на даденото с
талона за изследване предписание, но така и след нарушението – с оглед
преценката за изпадане в краткотрайно разстройство на съзнанието, изключващо вменяемостта,
което разстройство би осуетило възможността на нарушителя да участва във
воденото срещу него административнонаказателно производство. Посочената
експертиза би могла да даде заключение на тези въпроси и въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства, независимо от изминалия от инцидента
период от време.
Като е постановил своя съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка
районният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, което
обуславя отмяната на обжалваното решение като неправилно и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
При новото разглеждане на делото следва да бъде изяснено дали процесното
пътно превозно средство представлява МПС по смисъла на § 6, т.11 от ДР на ЗДвП
чрез назначаването на съдебна автотехническа експертиза, която да извърши оглед
на превозното средство, ако неговото местонахождение е известно; следва да бъде
проведен допълнителен подробен разпит в качеството на свидетели на лицата,
възприели техническите му характеристики и да бъдат приобщени по делото изготвените
от служителите в сектор „Пътна полиция“ фотоснимки. Следва да бъде проверена и
вменяемостта на наказаното лице към момента на осъществяване на нарушението в
предвидените в чл.174, ал.3 от ЗДвП две негови форми, както и дали същото е
изпаднало в краткотрайно разстройство на съзнанието, изключващо вменяемостта
след извършване на нарушението, с оглед преценката за възможността да участва
надлежно във воденото срещу него административнонаказателно производство. Вярно
е, че ЗАНН не урежда основание за спиране на производството, подобно на това по
чл.25, ал.1, т.1 от НПК, но провеждането на същото срещу лице, което не е
способно да разбира естеството на извършваните спрямо него процесуални действия
и съответно да направлява постъпките си, би довело до извод за процесуална
незаконосъобразност на актовете в това производство. За изясняването на горните
обстоятелства следва да бъдат изискани от „УМБАЛ Канев“ АД, отделение
„Неврохирургия“ и приобщени по делото всички медицински документи, съдържащи се
в историята на заболяването (ИЗ) № 11620, като трябва да бъде назначена и съдебно-психиатрична
експертиза, която да даде заключение по тези въпроси.
При новото разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе, с
оглед изхода на спора, и по отговорността за разноските, включително по
възражението на касатора за прекомерност на заплатеното от другата страна
адвокатско възнаграждение в касационното производство – чл.226, ал.3 от АПК
вр.чл.63, ал.3 от ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, изр.1,
пр.2 и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 148/29.04.2021 г., постановено по АНД № 200
по описа за 2021 г. на Районен съд - Русе.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на Районен съд - Русе.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: