РЕШЕНИЕ
№ 1172
гр. Пловдив, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501708 по описа за 2022 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по жалба на адв. С.А., като пълномощник на Ж. П. от
гр.Пловдив против Решение № 81/ 10.01.2022г. , постановено по гр.д.№
16728/2020г. по описа на ПРС – I гр.с., с което е признато за установено за
установено в отношенията между страните : „Медицински изделия и Ко“
ЕООД и Ж. П., че „Медицински изделия и Ко“ ЕООД не дължи на Ж. П.,
сумата от 473,35 лв труд. възнаграждение за м. юли 2020г., както и сумата от
473, 35 лева труд. възнаграждение за м. август 2020г. , поради липса на
сключен трудов договор между страните, както и е отхвърлен предявеният от
Ж. П. против „Медицински изделия и Ко“ ЕООД, иск по чл.128, т.2 КТ за
заплащане на сумата от 473,35 лева, претендирано ТВ за м. юли 2020г., както
и сумата от 473,35 лева, претендирано ТВ за м. август 2020г., ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от деня на подаване на НИМ
3.02.2021г. до окончателното им изплащане, като в тежест на ответника са
поставени направените от ищеца разноски по делото в размер на 700 лева. С
жалбата ищецът по насрещния иск е предявил с въззивната жалба е посочил,
1
че претендираната обща сума за ТВ в размер от 956,70 лева, формирана от
претендирани ТВ за два месеца от по 473,35 лева, единият от който е за м.
юли 2020г., но не е бил предявил иск за м. август 2020г. Поради наличие на
това оплакване, представляващ довод за недопустимост на решението в
частта на решението по НИМ за м. август 2020г. , съдът с протоколно
определение от 07.04.2022г. по делото е прекратил производството по делото
и върнал на ПРС за произнасяне за евентуално наличие на допусната
очевидна фактическа грешка. В резултат с Решение № 1354/ 21.04.2022г. е
допусната поправка на ЯФГ в постановеното решение № 81 от 10.01.2022г.
постановено по гр. д. № 16728 по описа за 2020г. на I гр. с., като в
диспозитива му на ред 8, отдолу нагоре, вместо „сумата 473,35 лв
дължимо трудово възнаграждение за м. август 2020г.“ се чете вярното
„сумата от 473,35 лева, представляващо дължимо трудово възнаграждение
за м. юни 2020г.“.
С обжалваното решение предявеният от работодателя на жалбоподателя
установителен иск е уважен въз основа неустановеното от събраните по
делото доказателства, че между страните е възникнало ТПО, тъй като между
тях не е сключен трудов договор в писмена форма съобразно императивните
изисквания на чл.62, ал.1 КТ. Съответно предявеният от ответника насрещен
иск за заплащане на ТВ на основание сключен между страните ТД като
неоснователен е отхвърлен с оглед недоказване на правопораждащият
юридически факт – сключен в писмена форма трудов договор, вкл. с оглед
изявлението на ответника в ОИМ за липсата на подписан трудов договор.
С въззивната жалба освен довода за непредявен с ИМ иск за ТВ за м.август
2020г., като не е налице произнасяне по предявения иск за м.юни 2020г.,
районният съд с последващото Решение № 1354/ 21.04.2022г.н а основание
чл.247 ГПК е дал отговор на въпроса чрез допусната поправка в диспозитива
на решението по предявения от ищеца иск по чл.128 КТ за м. юни
2020г.относно неговото отхвърляне.
На второ място жалбоподателят в подкрепа на поддържания иск по чл.128 КТ
за претендирано ТВ за м.юни и м.юли 2020г. по НИМ сочи довод, основан на
обстоятелството, че от представена справка от НОИ видно, че има
регистриран ТД в НОИ от 09.03.2020г. и прекратен на 20.10.2020г. , както и е
било констатирано наличието на изготвен писмен договор от приетата по
2
делото ССЕ, наличието на сключен писмен договор било констатирано и от
Инспекцията по труда и не било констатирано недействителност на сключен
ТД, не бил предявен иск по чл.74 КТ за обявяване недействителност на ТД,
поради което неправилно е прието от районния съд липсата на сключен
трудов договор.
Принципно доводът е неоснователен. Трудовият договор е вид двустранен
договор, при който за учредяване на правоотношението между страните е
необходимо освен наличието на две съвпадащи се волеизявления, за неговото
сключване е уредена от Закона / Кодекса на труда/ форма за действителност с
изричната разпоредба на чл.62, ал.1 КТ. По делото жалбоподателят с ОИМ е
заявил липсата на подписан от същия трудов договор въпреки посочената
констатация на същия след справка в НОИ, че такъв е регистриран с фирмата
„Медицински изделия и ко“ ЕООД. Това изявление се подкрепя от събраните
по делото доказателства: С обстоятелствената част на депозираното
заключение по ССчЕ след проверка на счетоводната документация на
дружеството „Медицински изделия и Ко“ ЕООД е констатирано наличието на
подадена молба от 09.03.2020г. от Ж. П. – неподписана, както и оформен ТД
№ 004/ 09.03.2020г - без подпис на лицето. Видно от представеното по делото
писмо изх.№ 20082051 / 14.12.2020г. са били дадени указания до дружеството
„Медицински изделия и ко“ ЕООД за изплащане на трудови възнаграждения
за периоди на 2019г и м. юли - август 2020г., установяване на
административно нарушение за неизпълнение на указания, но без данни от
една страна проверката да касае ответника Ж. П. от една страна, както и от
друга проверката да е имала за предмет действителността на ТД на ответника,
с оглед задължението на административния орган по чл.74, ал.3 КТ. За
наличието на имуществен спор от гражданскоправен характер принципно е
препратено от административният орган за разрешаването му по съдебен ред.
Следователно правния спор между страните за дължимост на възнаграждение
спрямо ответника и ищец по насрещния иск, произтичащо от надлежно
учредено трудово правоотношение по действителен трудов договор е
разрешен правилно в частта, в която е призната неговата недължимост за
м.юли и м.август 2020г. по установителната претенция на дружеството
„Медицински изделия и КО“ ЕООД, както и в частта за неоснователност на
предявената осъдителна претенция за заплащане на такова възнаграждение за
3
м.юни и юли 2020г. С оглед на това следва обжалваното решение да се
потвърди като правилно и обосновано.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 пл.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 81/ 10.01.2022г. , постановено по гр. д. №
16728/2020г. и Решение № 1354/ 21.04.2022г. на основание чл.247 ГПК, и
двете по описа на Пловдивски районен съд – I гр. с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4