РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Пловдив, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Николай Стоилов Божилов (АП-П.)
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600362 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано на основание чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК по
искане на осъдения ЛЮБ. АС. МЛ. и защитника му - адв. Е.К. от АК – П. за
възобновяване на наказателното производство по НОХД № 595/2019 г., по
което е постановена Присъда № 8/23.06.2020 г. на Районен съд – С.,
потвърдена с Решение № 43/29.06.2021 г. по ВНОХД № 1135/2021 г. на
Окръжен съд – П., като последното е окончателно.
С присъдата подс. ЛЮБ. АС. МЛ. е признат за виновен в това, че в
жилището си – апартамент № 32, намиращ се в гр. С., ул. „Е.“ № 10, вх. В, е
държал 131 броя патрони, предназначени за огнестрелни оръжия, от които 75
бр. калибър 7,62х39 мм, за дълго нарезно оръжие, 53 бр. с калибър 12-ти и 3
бр. с калибър 6-ти за ловно гладкоцевно оръжие, всички представляващи
боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ,
поради което и на основание чл. 339, ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е
1
осъден на наказание от 3 месеца лишаване от свобода, което съобразно чл. 57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „Общ“ режим.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение
наложеното на осъдения М. по НОХД № 832/2015 г., по описа на РС – С.
наказание от 8 месеца лишаване от свобода при първоначален „Общ“ режим,
съобразно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
На основание чл. 53, ал. 2, б.“а“ от НК, съдът е отнел в полза на
държавата предмета на престъплението – общо 131 бр. патрони,
предназначени за огнестрелни оръжия, като останалите веществени
доказателства е постановено да се върнат на подсъдимия и са му възложени
направените по делото разноски.
Срещу присъдата е депозиран протест от РП – С. с искане за изменение
на присъдата с увеличаване размера на наложеното наказание и определяне
на първоначален „Строг“ режим, както и въззивна жалба от подсъдимия, с
искане за нейната отмяна и постановяване на нова, оправдателна такава.
С Решение № 168/24.09.2020 г. по ВНОХД № 39/2020 г. е потвърдена
Присъда № 8/23.06.2020 г. по НОХД № 595/2019г. на РС - С..
По подадено искане от осъдения М., чрез защитника му, на основание
чл. 425, ал.1, т.1 от НПК с Решение № 260037/06.11.2020 г. по НД/В/ №
474/2020 г. Апелативен съд – П. е възобновил ВНОХД № 39/2020 г. на
Окръжен съд – С., като е отменил постановеното по него решение и е върнал
делото за ново разглеждане на друг състав от въззивния съд.
На основание чл. 420, ал.3 от НПК ПАС е спрял изпълнението на
наказанието лишаване от свобода.
С Присъда № 3/14.12.2020 г. по ВНОХД № 74/2020 г. на Окръжен съд –
С., подс. М. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 339, ал.
1 от НК, като на основание чл. 53, ал.2, б.“а“ от НК е отнет в полза на
държавата предметът на престъплението – общо 131 бр. патрони,
предназначени за огнестрелни оръжия, а останалите веществени
доказателства е постановено да се върнат на подсъдимия.
2
Срещу присъдата на ОС – С. е депозиран протест на ОП – С. с искане за
нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд за
отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения при
оправдаването на подсъдимия.
С Решение № 60/21.04.2021 г. по н.д. № 156/2021 г. на 3 н.о. на ВКС е
отменена Присъда № 3/14.12.2020 г. по ВНОХД № 74/2020 г. на Окръжен съд
– С. и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав от въззивния съд.
След връщане на делото Окръжният съд С. е констатирал, че не може да
образува въззивен състав, като е изпратил делото на ВКС за определяне на
друг, равен по степен съд за разглеждане на делото.
С Определение № 59/14.05.2021 г. по н.д. № 394/2021 г. ВКС е
определил П. окръжен съд да разгледа делото, като въззивна инстанция.
С Решение № 43/2906.2021 г. по ВНОХД № 1135/2021 г. П. окръжен
съд е потвърдил Присъда № 8/23.06.2020 г. по НОХД № 595/2019 г. на
Районен съд – С., като същото е окончателно.
В шестмесечен срок от влизане на последното в сила е постъпило
искане от осъдения М. и неговия защитник за възобновяване на
наказателното производство като се твърди, че са били допуснати съществени
процесуални нарушения по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, свързани с
водените досъдебно и съдебно производство, като постановените съдебни
актове са в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е
наложено явно несправедливо наказание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1, т.2,
т.3 от НПК.
В него е направен подробен доказателствен анализ на приобщените на
досъдебното и съдебно производство по делото доказателства. Посочва се, че
първоинстанционният и въззивният съд са направили едностранна
доказателствена оценка в нарушение на принципните правила на чл.13, чл.
14, чл. 105, чл. 107 и чл. 314 от НПК, с постановената и потвърдена
осъдителна присъда срещу подс. М..
В тази връзка се иска при условията на алтернативност да се възобнови
3
производството по делото, като на основание чл.425, ал.1, т.2, вр. чл.24, ал.1,
т.1 от НПК да се отмени присъдата и осъденият М. бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение в рамките на приетите от инстанциите
фактически положения; да се отмени присъдата и да се признае осъденият за
невинен на основание чл. 9, ал. 2 от НК или на основание чл. 425, ал. 3, пр. 2
от НПК да се отмени присъдата и се изпрати делото на административен
орган за налагане на административно наказание.
Осъденият Л.М. се явява лично и с упълномощения му защитник – адв.
К. от АК – П., като поддържат направеното искане по изложените в него
съображения.
Представителят на АП - П., намира искането за частично основателно,
тъй като при постановяването на съдебните актове от първоинстанционния и
въззивния съд е нарушен материалният закон с отказа да се приложи
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. В този смисъл са налице основанията за
възобновяване на наказателното производство по делото, като следва
осъденото лице да бъде оправдано по така повдигнатото обвинение, тъй като
се касае за формално извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, но се
касае за маловажен случай.
П. апелативен съд, след като взе предвид изложените в искането
доводи, съобрази становищата на страните и извърши проверка за
правилността на постановената и влязла в законна сила присъда,
намира за установено следното:
Искането на осъдения Л.М. е неоснователно.
На първо място, липсват допуснати съществени процесуални
нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3 от НПК при проведените
досъдебно, първоинстанционно и въззивно производства, както и в
постановените съдебни актове, ограничили правото на защита на
обвиняемия/респ. подсъдимия.
Посочените неотстраними процесуални нарушения от досъдебното
производство са почти идентични като отправените възражения от защитата и
е взето отношение от ВКС при отмяна на произнесената в предходното
4
въззивно производство оправдателна присъда.
Безспорно е изяснено, че е образувано БП № 481/2017 г. по чл. 356,
ал.3, вр. чл.212, ал.2 от НПК на 10.11.2017 г. за престъпление по чл. 234, ал.1
от НК със съставения протокол за първото действие по разследване, с разпит
като свидетел на полицейския служител – АЛ. Б. от РУ на МВР – С. с данни
за извършено престъпление по чл. 234, ал.1 от НК и възпрепятстване от
страна на Л.М. отварянето на гаража, където се предполага, че държи акцизни
стоки без бандерол.
Няма пречка, въпреки че първоначалните данни са били за държане на
акцизни стоки без бандерол в гаражното помещение, въз основа на
направеното предложение от разследващия орган, да се отправи, на
основание чл. 161, ал.1 от НПК, мотивирано искане от прокурора и да се
получи разрешение от съда с Определение № 769/11.11.2017 г. по ЧНД №
733/2017 г. на РС – С. за претърсване и изземване, не само на това място, но и
в жилището, прилежащите таван и изба на обв. М.[1].
Не отговаря на действителността и твърдението, че след като в искането
на прокурора е посочено, че БП е образувано на 10.11.2016 г., даденото
впоследствие разрешение за претърсване за изземване е по образувано преди
1 година наказателно производство извън процесуалните срокове. В искането
очевидно, поради допусната техническа грешка в началото на текста е
посочено, че бързото производство е образувано на 10.11.2016 г., но
впоследствие е уточнено, че се касае за БП № 481/2017 г.
За поправената дата в протоколите за претърсване и изземване от
10.10.2017 г. на 11.11.2017 г., видно от хронологията на процесуалните
събития е ясно, че същите са били подготвени в бланкетен вид с изготвяне на
предложението до прокурора, като след получаване на разрешението от съда
са били оформени, защото реквизитите на последното с дата 11.11.2017 г.
изрично са вписани в обстоятелствената им част при извършването им[2].
Вярно е, че би следвало тази поправка да се документира, според
нормата на чл. 130 от НПК с подписите на участниците в това действие по
разследване, но когато това не е сторено, не води автоматично като основание
за изключване на резултатите му от доказателствената съвкупност по делото
5
и отпадане на съпричастността към инкриминираната престъпна дейност по
смисъла на чл. 105, ал.2 от НПК. Още повече, че не е имало възражение на
присъствалите лица, не се отрича и в обясненията на самия обвиняем,
впоследствие и подсъдим, и другите гласни доказателства[3].
Изрични са разясненията на ВКС в отменителното решение, че след
като е дадено предварително разрешение от надлежния съд по чл. 161, ал.1 от
НПК и са проведени процесуално-следствените действия по претърсване и
изземване, не е необходимо да се поиска последващото им одобрение по ал. 2
от същия текст. По-важно е да се спази процесуалният регламент за
провеждането му по чл. 162 - чл.163 от НПК, който в настоящия случай е
налице. Няма пречка, въпреки че искането е мотивирано за намиране и
изземване на предмети, свързани с престъпление по чл. 234, ал.1 от НК, по
време на провеждането му да бъдат открити, иззети и инкорпорирани към
разследването вещи, за които има основание да се счете, че са свързани с
друго престъпление /в случая по чл. 339, ал.1 от НК/, както и това да стане с
изготвянето на два отделни протокола, въпреки че разрешението е едно за
вписаните общо обекти[4].
По отношение твърдението за липса на конкретно посочване в
постановлението за преобразуване на започналото бързо производство при
условията на чл. 212, ал.2 от НПК в досъдебно такова от 16.11.2017 г.[5] В
случая от наблюдаващия прокурор е спазена разпоредбата на чл. 357, ал.2 от
НПК, която е изрична, че когато случаят представлява фактическа и правна
сложност, същият постановява разследването да се извърши по общия ред, а
извън особените правила в Част пета от НПК, това може да стане единствено
по реда на досъдебното производство.
Не е налице допуснато нарушение, тъй като впоследствие в
постановленията на наблюдаващия прокурор е посочено, че ДП е било
образувано срещу подс. М. за престъпления по чл. 234, ал.1 от НК и по чл.
339, ал.1 от НК, без да е налице привличането му като обвиняем по последния
текст. Напротив, спрямо него е налице повдигнато обвинение на 14.01.2019 г.
точно по тази разпоредба, макар и да не е изпълнено точно по отношение на
посочената инкриминирана дата в даденото изрично предварително указание
с постановление от наблюдаващия прокурор, без да е необходимо
6
допълнително съгласуване или подпис в графата за докладване по чл. 219,
ал.1 от НПК[6]. Или няма пречка, впоследствие образуваното, с оглед на
престъпление по чл. 234, ал.1 от НК досъдебно производство да се счита
водено и за престъпление по чл. 339, ал.1 от НК. Още повече и да налага
прекратяване на наказателното производство, първоначално образувано за
престъпление по чл. 234, ал.1 от НК, на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл.24,
ал.1 от НПК, без спрямо М. да е било повдигано подобно обвинение и поради
това, че иззетия домашен алкохол му е бил върнат. В тази връзка и според
ВКС е безпредметно образуването и воденото на отделно, паралелно
наказателно производство по чл. 339, ал.1 от НК, определяне чрез системата
на случаен избор на нов наблюдаващ прокурор и разследващ орган. Този
въпрос се решава от същия прокурор, пред когото съгласно чл. 216, ал.2 от
НПК е предоставена възможност за преценка, дали да отдели материалите за
някои от разкритите престъпления на това лице в отделно дело или не.
Проблем би възникнал, само когато на досъдебното производство има
повдигнато обвинение и за друго престъпление, за което не е прекратено
наказателното производство и същото би останало висящо, което в
настоящия случай не е така[7].
Няма допуснато съществено и неотстранимо процесуално нарушение,
поради това, че в кориците на делото при многократните удължавания на
сроковете за разследване се намира само едно мотивирано писмено искане от
наблюдаващия прокурор, поради което и съгласно чл. 234, ал.7 от НПК
действията по разследването по настоящото дело да не могат да послужат при
постановяване на присъдата от първоинстанционния съд. Липсата на
приложени по делото мотивирани искания от наблюдаващия прокурор,
съгласно нормата на чл. 234, ал.4 от НПК може да се дължи на най-различни
причини от административен характер, като има дисциплиниращ характер
спрямо воденото досъдебно производство и препятства бездействието на тези
органи, с което се гарантира правото на защита на страните и спазването на
принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок по чл. 22, ал.2
от НПК. По-важното е, че от наблюдаващия прокурор и административния
ръководител/респ. оправомощен прокурор от РП – С., са изпълнявани
задълженията по чл. 234, ал.3 от НПК, като с приложените по делото
постановления, позовавайки се на направените искания, са продължавани
7
сроковете за разследване и няма установени действия по разследване извън
тях, които не биха могли да породят правни последици по смисъла на ал.7[8].
Това е проследимо при запознаване с материалите по делото, като след
образуването на БП на 10.11.2017 г. и преобразуването му с постановление от
прокурора на 16.11.2017 г. в ДП е определен 2-месечен срок за довършване,
междувременно с постановление на ОП-С. от 11.01.2018 г. е възложено
разследването на следовател от ОСлС, а впоследствие, с постановления на РП
– С., е удължаван срокът за разследване, считано от 10.01.2018 г. с 2 м.; от
10.03.2018 г. с 2 м.; от 10.05.2018 г. с 1 м.; от 10.06.2018 г. с 2 м.; от 10.08.2018
г. с 2 м.; от 10.10.2018 г. с 2 м.; от 10.12.2018 г. с 2 м.; от 10.02.2019 г. с 2 м.;
от 10.04.2019 г. с 2 м.; от 10.06.2019 г. с 2 м. и за последно от 10.08.2019 г. с 2
м., като е приключило в този срок с предявяване на разследването на
10.10.2019 г. Следват в 1-м. срок от получаване на делото, действията на
прокурора след завършване на разследването и преценката да извърши
допълнителни процесуално-следствени действия, сред които попада и
повторното привличане в тези рамки - на 04.11.2019 г., на Л.М., като
обвиняем за престъпление по чл. 339, ал.1 от НК и неговия разпит, съгласно
разпоредбите на чл. 242, ал.4, вр. ал.3 от НПК. По това конкретизирано
обвинение е и внесения в съда обвинителен акт, по който е проведено и
съдебното производство с произнесената присъда.
Не се установява и нарушение в съдопроизводствените действия от
районния съд, като в разпоредително съдебно заседание с участието на
страните от тях не са посочени, а и не са установени служебно допуснати на
досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения.
В рамките на проведеното съдебно следствие съдът е уважил доказателствени
искания от защитата.
В мотивите към присъдата, фактическата обстановка е възприета за
установена от първоинстанционния съд от показанията на разпитаните
свидетели, частично от обясненията на подсъдимия и на св. Н., заключението
на съдебно-балистична експертиза, протокола за претърсване и изземване,
издаденото разрешение от съда за провеждането му. Обсъдени са и
приложените писмени и веществени доказателства, като противно на
изложените съображения в искането, с основание не са кредитирани
8
обясненията на М., показанията на Н. и изготвения приемо-предавателен
протокол между двамата с дата 15.11.2015 г. за дарение на част от процесните
боеприпаси, след което последният ги бил забравил в дома на подсъдимия.
Вярно е, че за съставянето на този протокол не се изисква нотариална заверка,
но няма пречка при съпоставянето му с останалите гласни и писмени
доказателства по делото, да се преценява неговата достоверност. По този
повод районният съд се е позовал на собственоръчните обяснения на подс. М.
в протокола за претърсване и изземване, че намерените боеприпаси са негови.
Приета е за житейски нелогична представената защитна версия, позволяваща
подобно последващо придобиване на законно основание по ЗОБВВППИ,
защото в протокола между М. и Н. са посочени 118 патрона и то без
съответните индивидуализиращи белези, вместо установените и иззети 131
броя, годни да произведат изстрел с огнестрелно оръжие, Свидетелят живее в
друго населено място и не е притежавал ключ за достъп до апартамента и
металната каса на подсъдимия, където са намерени на различни места
боеприпасите и т.н. В този смисъл, очевидно св. Н., макар и да е имал
нужното разрешително да придобива и държи огнестрелни оръжия и
боеприпаси с идентични характеристики, не е могъл и да упражнява
фактическа власт върху инкриминираните вещи, които през цялото време са
били държани в жилището на подсъдимия, на когото е било отнето даденото
разрешително още през м. ноември 2015 г., т. е. към датата на откриването и
изземването им на 11.11.2017 г., последният не е имал правото да ги държи на
законно основание.
Първата инстанция е преценила като неоснователно и възражението, че
подс. М. живеел приоритетно в гр. С., а не в гр. С. и поради това не
упражнявал фактическа власт върху инкриминираните боеприпаси,
съобразявайки извършения анализ на наличните гласни и писмени
доказателства, които ги опровергават, тъй като често се е връщал и
пребивавал в същия апартамент.
Непълноценното изпълнение от страна на служителя на КОС на
задълженията му във връзка с решението на РПУ – С. от 2.11.2015 г. за
отнемане на разрешенията за носене, употреба и съхранение на огнестрелни
оръжия и боеприпаси, както и за тяхното изземване спрямо прилежащите
боеприпаси, няма отношение към последвалите след близо 2 години събития,
9
тъй като подсъдимият е могъл, макар и със закъснение да ги предаде на
изземващия орган, респ. в съответния срок да прехвърли собствеността върху
тях на лице с нужното разрешително, но за целта е следвало предварително да
уведомят съответните контролни органи, съгласно чл. 213, ал. 1 -7 от
ЗОБВВПИ.
Не отговаря на действителността и твърдението, че П. окръжен съд е
разгледал делото, без да проведе съдебно следствие, след като ВКС е отменил
оправдателната присъда и е върнал делото за ново разглеждане, като се е
позовал по недопустим начин на събраните доказателства при предходните
разглеждания на делото. При запознаване с протокола от съдебно заседание се
установява, че съдебно следствие е проведено като само подсъдимият е дал
обяснения. Преценката на съда да не призове за разпит едно от поемните
лица, участвало в претърсването и изземването и да се позове в решението си
на останалите, събрани от първостепенния съд гласни, писмени и веществени
доказателства, не съставлява процесуално нарушение.
В тази връзка, решението на въззивния съд е съобразено с изискванията
на чл. 339 от НПК, защото в него е обсъдено инкриминираното деяние, като
са обсъдени събраните от районния съд гласни и писмени доказателства,
даден е отговор на основните доводи във въззивната жалба, както и защо не
се възприемат.
На второ място, не е налице нарушение на материалния закон по чл.
348, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НПК.
В настоящия случай, законосъобразно в мотивите към постановената
присъда и решението на въззивната инстанция е прието за установено от
събраните по делото доказателства, извършването на престъплението по чл.
339, ал.1 от НК от подс. Л.М..
Безспорно е изяснено от обективна страна, че на инкриминираната дата
подс. М. е държал в жилището си, без да притежава нужното разрешение 131
бр. патрони със съответния калибър, предназначени за огнестрелни оръжия,
представляващи боеприпаси по чл. 7, ал.1 от ЗОБВВПИ. Обстоятелството, че
осъденото лице е работело в гр. С., не променя установените по делото факти,
че същият регулярно се е прибирал в дома си в гр. С., като е упражнявал
10
фактическа власт върху намиращите в дома му инкриминирани вещи.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието под формата
на пряк умисъл, съзнавайки обществено-опасния характер на деянието си, с
предвиждане на обществено-опасните му последици и е искал тяхното
настъпване. Той е бил наясно, че в продължение на почти две години от
отнемане на издаденото му разрешително с решение на началника на РУ на
МВР – С., вече не притежава разрешение за съхранение на останалите в дома
му боеприпаси за огнестрелни оръжия, въпреки което е държал в дома си
общо 131 бр. патрони, напълно пригодни с тях да се произведе изстрел.
Правилно е преценено, че не се касае за деяние по смисъла на чл. 9, ал. 2
от НК, което поради своята малозначителност не представлява обществена
опасност или самата му обществена опасност е явно незначителна.
Неслучайно, винаги съдебната практика поставя на челно място преценката за
конкретната обществена опасност на самото деяние, като изисква за всеки
конкретен случай да се съобразяват - характера на засегнатите обществени
отношения, степента на отрицателно въздействие върху него и начина на
неговото извършване.
Безспорно, осъденият М. е трудово ангажиран, с добро семейство и
положителни характеристични данни. Същевременно с това, обаче
извършеното от него престъпно деяние, правилно е преценено, че е с висока
степен на обществена опасност, предвид на сериозното количество
боеприпаси – 131 бр. патрони, за различни огнестрелни оръжия, държани на
различни места в дома му, вкл. и извън металната каса за съхранение. В
случая, както стана реч по-нагоре, начинът на изпълнение на заповедта от
завеждащия служба КОС в РУ на МВР – С. спрямо боеприпасите, останали в
дома на осъденото лице, няма пряко отношение спрямо установеното след
години неправомерно държане, с предвидените възможности за
освобождаване от тях по чл. 213 от ЗОБВВППИ. Окръжният съд по този
повод напълно резонно е съобразил и обстоятелството, че деянието е
извършено от лице, което е притежавало в предходен период разрешително за
притежание на оръжие и боеприпаси, т. е. е отлично запознат с нормативните
изисквания. Същият, изрично е бил поканен от служителя на КОС да предаде
намиращите се в дома му оръжия и боеприпаси след отнемане на
11
разрешителното, но е предал само оръжията, без боеприпасите. И това му
поведение, не сочи за малозначителност или явна незначителност на
обществената опасност на престъпното деяние.
Не може да бъде споделено и твърдението на защитата, че се касае за
административно нарушение по смисъла на чл. 212 от ЗОБВВПИ, тъй като
деянието съставлява престъпление, за което не е предвидено наказване по
административен ред в предвидените в особената част на НК случаи, а и не е
административно нарушение, предвидено в този закон.
На трето място, по отношение на наложеното явно несправедливо
наказание по смисъла на чл. 348, ал.1, т.3 от НПК, искането неоснователно.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия за
престъплението по чл. 339, ал.1 НК, въпреки високата му степен на
обществена опасност, правилно са преценени като смекчаващи отговорността
обстоятелства наличните добри характеристични данни, неговата трудова
ангажираност, възраст, липсата на изградени трайни престъпни навици и
твърде продължителното провеждане на наказателното производство, за
което той няма вина. В този ред на мисли, с наложеното при условията на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК минимално по размер ефективно наказание лишаване от
свобода от 3 месеца, при първоначален „Общ“ режим, биха се постигнали
напълно успешно целите предвидени в чл. 36, ал. 1 от НК.
Не се оспорва, че в случая са налице и условията за приложението на
чл. 68, ал. 1 от НК, като е приведено в изпълнение наложеното наказание от 8
месеца „Лишаване от свобода“ по НОХД № 832/2015 г. на РС – С., тъй като
настоящото деяние е било извършено в изпитателния му срок. И с основание е
преценено, че не следва същото да се изтърпява при първоначален „Строг“
режим, а при „Общ“, предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“в“ от
ЗИНЗС.
Затова не би могла да бъде възприета тезата на осъдения М. за
допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложен
материален закон и наложено явно несправедливо наказание в постановените
съдебни актове по горепосочените дела на Районен съд – С. и на Окръжен съд
– П..
12
В тази връзка искането на осъдения е неоснователно и не следва да се
възобновява наказателното производство като се отменят присъдата на
районния съд и решението на въззивния съд в наказателно-осъдителната им
част, като осъденият бъде признат за невинен и оправдан в рамките на
фактическите положения по влязлата в сила присъда или да му се наложи
административно наказание, съобразно чл. 425, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т.1
или ал. 3, пр. 2 от НПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 424, ал.1, вр. чл.
422, ал.1, т.5 от НПК П.ския апелативен съд,
[1] Вж. л. 7 - 12 от т. 1 на ДП.
[2] Вж. л. 13 и л. 20 от т. 1 на ДП.
[3] Вж. цитираните Р № 494/2008 г., на 1 н.о.; Р № 262/2017 г. на 2 н.о.; Р № 16/2019 г. на 1 н.о. и Р № 162/2010 г.
по н.д. № 7/2010 г. на 1 н.о. на ВКС.
[4] Вж. отново Р № 60/21.04.2021 г. по н.д. № 156/2021 г. на 3 н.о. на ВКС.
[5] Вж. л. 2 от т. 1 на ДП.
[6] Вж. л. 19 – 22 от т. 2 на ДП.
[7] Вж. т. 2, абзац последен от ТР № 2/2002 г. по т.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.
[8] Вж. Р № 376/29.01.2010 г. по н.д. № 694/2009 г. на 3 н.о.; Р № 268/2011 г. на 2 н.о.; Р № 376/02.02.2010 г. по
н.д. № 132/2009 г. на 3 н.о. на ВКС.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения ЛЮБ. АС. МЛ. за
възобновяване на НОХД № 595/2019 г. на Районен съд – С. и ВНОХД №
1135/2021 г. на Окръжен съд – П..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14