№ 169
гр. В.П., 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Гражданско дело №
20213610100148 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.559, ал.3 вр. с ал.2 вр. ал.1, т.1 вр. с чл.558, ал.7
вр. с чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ и чл.45 от ЗЗД, по който ищеца Г.Ф. гр. С., БУЛСТАТ ....... ,
представляван по закон от М.К. и С.С. – изпълнителни директори, чрез пълномощник, моли да
бъде осъден ответника А. А. А. ЕГН ********** с адрес гр.В.П., обл.Ш., ул.“Й.О.“№3, да му
заплати сумата 3604.91 лв., представляваща регресно вземане за изплатени имуществени вреди-
възстановени от ищеца на Националното бюро на автомобилистите на Белгия, чрез Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи за застрахователно обезщетение за
имуществени вреди по щета ГФ№120168/13.04.2016 г., заедно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 08.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски.
Ищецът, счита че от събраните по делото доказатества, включително и чрез съдебната
поръчка по безспорен начин се доказва вината на ответника за причиняване на ПТП, последния е
подписал двустранен констативен протокол с изрична схема на ПТП и обстоятелства относно
извършването на ПТП, който протокол от ПТП не бил оспорен. Счита че безспорно е доказан и
размера на щетата, на материалната щета тъй като в материалите по делото, приложени от
Белгийския застраховател, в частност експертна оценка, която подробно описва стойността и
естеството на материалните щети: подменени части по предна дясна броня, лайсната по тази
броня, комплект за закрепване на лайсната, подмяна на десен фар и на предния калник, като част
от удара който отговаря на схемата приложена в двустранния протокол. Приложена била и
справка за необходимите стойности и размери за труд и на боя. Цената която е формирана с
включено ДДС и е приета от увреденото лице за такава и то се е съгласило за изплащането и,
което и е дало основание на Белгийския застраховател на 09.02.2015 г. да преведе сумата на
1
увреденото лице в размер на 1512,50 евро. Белгийското бюро е искало от НББАЗ и сумата от
231,38 евро за обработката на щетата, което Кодекса за застраховане и Международно частно
право задължава страните да включат и да изплатят и съответно НББАЗ изплаща на 23.03.2016 г.
исканата сума на Белгийското бюро за което има приложени изрични доказателства, с платежно
нареждане и дневно извлечение от банковата сметка на НББАЗ. Едва след това НББАЗ предявило
в законовия срок претенцията към Г.Ф., който от своя страна на 26.04.2016 г. е изплатил левовата
равностойност на исканата сума в размер на 3604.91 лева на НББАЗ. Според ищецът именно от
тази дата 26.04.2016 г. за Г.Ф. възникна правото на обезщетение от третото лице на заплатената
вместо него сума, т.е. изискуемостта на вземането, което се претендира с иска възниква на
26.04.2016 г., а исковата молба е заведена в Районен съд- В.Преслав на 08.03.2021 г., с което счита
че същия е предявен пред изтичане на преклузивния 5-годишен срок, поради което счита
възражението на особения представител на ответника в този смисъл за неоснователно. В
настоящото производство бил налице и международен елемент по отношения на определяне
стойността на материалната щета, а в практиката си ВКС недвусмислено защитавал тезата, че
когато при ПТП е налице международен елемент то щетата се изчислява и заплаща съответно и
компенсира по валутата на страната в която се обезщетяват съответните вреди, поради което
считам, че и размера на вредата е доказан. Предвид изложеното моли съдът да моля да уважи
исковата претенция ведно със сторените разноски, като осъди ответника А. А. А. да заплати на
Г.Ф. сумата от 3604,91 лева, представляваща материални щети от непозволено увреждане,
вследствие на предизвикано от него на 09.02.2015 г. ПТП, ведно с държавната такса – 144.20 лева
за завеждане на иска и 482,34 лева – заплатена сума за възнаграждение на особен представител.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения особен представител е депозирал
отговор на исковата молба, в който счита иска за неоснователен, недоказан и погасен по давност.
В съдебно заседание ответникът не се явява представлява се от назначения особен
представител. Поддържа становището, че искът е предявен след изтичане на 5-годишната давност
съгласно действащия Кодекс на застраховането, а и съгласно съдебната практика преди това
действащия Кодекс на застраховането. Счита, че давността започва да тече както е посочено в чл.
378, ал. 6 от КЗ от деня, когато застрахователя е заплатил обезщетение на увреденото лице, в
случая на 01.02.2016 г. Последващите встъпвания на други лица в правата на застрахователя
според особения представител не водят до започването на нова давност, поради което иска е
предявен в началото на м. март 2021 г., т.е. след изтичане на давностния срок- 5 годишен. Освен
това се поддържа изложеното в отговора за липса на активна процесуална легитимащия на ищеца,
който не бил „увредено лице“ по смисъла на закона, поради което и на това основание иска бил
недопустим. Особеният представил счита иска и за неоснователен и недоказан, поради липса както
на посочване, така и на доказателства за причинените на увреденото МПС щети. Предвид
изложеното моли съдът да се произнесе с отхвърлително решение по предявения иск.
След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото от представените двустранен констативен протокол за ПТП от 09.02.2015 г.;
декларация за ПТП от 09.01.2015 г.; Уведомление; Претенция на НББАЗ; Нареждане за
преизгр.превод и дневно извлечение; фактура **********/24.03.2016 г.; Искане – 3 бр.;
Споразумение; Формуляр; Експертиза; писмо; Доклад по щета №120168/13.04.2016 г.; Преводно
нареждане; Справка ИЦГФ, се установява изплатено обезщетение от ищеца по щета
2
ГФ№120168/13.04.2016 г. за имуществени вреди в размер на 3604.91 лв., представляваща регресно
вземане за изплатени имуществени вреди-възстановени от ищеца на Националното бюро на
автомобилистите на Белгия, чрез Националното бюро на българските автомобилни застрахователи
за застрахователно обезщетение за имуществени вреди на увредения – Кристиан Бодил, като
собственик на лек автомобил, марка „Пежо 206” с рег. № НХ1 811, на който са причинени вреди
при ПТП на 09.02.2015 г.на територията на Белгия, тъй като виновният водач-ответника А. А. А. е
нямал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за управляваното от него
МПС лек автомобил марка „Ауди А3” с рег. №Н2271ВМ, с което е предизвикал ПТП. Сумата е
изплатена на 26.04.2016 г. С изплащането на имуществените вреди причинени от ответника,
който е виновния водач при настъпване на ПТП и е управлявал МПС без сключена застраховка
“Гражданска отговорност”, за ищеца е възникнало регресното право чл.558, ал.7 вр. с чл.557, ал.1,
т.2, б.“а“ от КЗ. Безспорно е установено от събраните по делото писмени доказателства, причинено
ПТП, виновния водач за настъпването му, вида и размера на вредите, липсата на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, управляван от виновното лице, както и
изплащане от ищеца на вредите на увредения.
До ответникът е изпратена регресна покана за заплащане на претенцията, чрез обратна
разписка получена лично от него на 18.11.2020 г. Чрез която ответникът е поканен от ищеца да
възстанови изплатеното обезщетение, но същият не го е направил.
Не са оспорени и от събраните по делото доказателства, според ищеца се доказва
настъпилото ПТП, причинната връзка между ПТП и поведението на ответника, както и причинно-
следствената връзка между причинените вреди и настъпилото ПТП. Доказано било по несъмнен
начин, че автомобила, управляван от ответника към датата на ПТП няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, както и че ищеца е заплатил на увреденото лице,
причинените вреди в размер на 3604.91 лв., съгласно заведена щета ГФ№120168/13.04.2016 г.
Размерът на щетите, причинени с ПТП на увреденото лице е установен по безспорен начин
от представените от ищеца писмени доказателства- протокол от експертиза от 03.03.2015 г.,
споразумение, което окончателно урежда щетите.
Установи се от писмените доказателства, получени чрез съдебна поръчка, че на увреденото
лица е изплатено обезщетение от Белгийската служба на автомобилните застрахователи на
01.02.2016 г. в размер на 1512,50 евро с платежно нареждане от Бюро на Белгия с № ВВА2
3990161399748/09.02.2015 г. Поради което съдът приема за недоказано оспорването на
истинността на документа в производство по чл.193 от ГПК, който е частен документ и не носи
подпис на страната, която го оспорва, т.к ищецът чрез приетите писмени доказателства, получени
чрез съдебна поръчка, установи истинността на изложените в документа обстоятелства.
Основанието за регресните искове възниква от фактически състав, който включва
изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от закона
право на регрес, поради което началният момент на погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД е
датата на плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия и за този иск тече
погасителна давност, различна от тази за задължението по чл. 45 и 49 от ЗЗД, което е изискуемо от
момента на причиняване на вредите, от който момент длъжникът изпада в забава. В този смисъл
Решение № 2/02.02.2011 г., постановено по т. дело № 206/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено при
условията на чл. 290 ГПК. В случая ищецът е заплатил обезщетение за причинените от ответника
вреди на 26.04.2016 г., от която дата започва да тече и погасителната давност на вземането на
3
кредитора. Към момента на предявяване на исковата молба в съда 08.03.2021 г., пет годишния
давностен срок не е изтекъл. Ответникът, като задължено лице, причинило ПТП при управление
на МПС без задължителната за автомобилистите застраховка "Гражданска отговорност",
вследствие на което са причинени имуществени вреди на трето лице, дължи стойността на
заплатеното от ищеца обезщетение в полза на увреденото лице. Г.Ф. е възстановил сумите на
Националното бюро на автомобилистите на Белгия, чрез Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи за застрахователно обезщетение, за щети, причинени от водач на
незастраховано към момента на настъпилото ПТП на територията на държава-членка-Белгия МПС,
обичайно пребиваващо в РБългария/притежаващо българска регистрация и управлявано от лице с
постоянен и настоящ адрес в РБ/, ведно с разходите, направени от обработващото бюро и от
самото НББАЗ. На компенсация подлежат както изплатената сума на увредената страна за
имуществени и неимуществени вреди, така и изплатените суми за външни услуги, като хонорари
на вещи лица, такси за правни консултации, и други, а също и сумите на всички разходи,
направени от участващите в компенсацията страни/Клауза 4 от Споразумението между
Компенсационните органи и и Гаранционните фондове-СКОГФ.
Предвид изложеното предявения иск се явява основателен и следва да се уважи, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба и
направените по делото разноски.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. А. А. ЕГН ********** с адрес гр.В.П., обл.Ш., ул.“Й.О.“№3 да заплати на
Г.Ф. гр. С., БУЛСТАТ ....... , представляван по закон от М.К. и С.С. – изпълнителни директори,
сумата 3604.91 лв. (три хиляди шестстотин и четири лева и деветдесет и една стотики),
представляваща регресно вземане за изплатени имуществени вреди-възстановени от ищеца на
Националното бюро на автомобилистите на Белгия, чрез Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи за застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета
ГФ№120168/13.04.2016 г., заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
08.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, по иск с правно основание чл.559, ал.3 вр.
с ал.2 вр. ал.1, т.1 вр. с чл.558, ал.7 вр. с чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ и чл.45 от ЗЗД.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл. 194, ал.3 вр.с ал.1 вр.с чл. 193 от ГПК
направеното от ответника А. А. А. чрез особения представител, оспорване на истинността на
следните писмени документи - книга за имущества и др. 1996г., звено Основни оспорване
истинността на представения документ- платежно нареждане от Бюро на Белгия с № ВВА2
3990161399748/09.02.2015 г.
ОСЪЖДА А. А. А. ЕГН ********** с адрес гр.В.П., обл.Ш., ул.“Й.О.“№3 да заплати на
Г.Ф. гр. С., БУЛСТАТ ....... , представляван по закон от М.К. и С.С. – изпълнителни директори
сумата 626.54 лв. (шестстотин двадесет и шест лева и 54 стотинки), представляваща направените
деловодни разноски.
4
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
5