Р Е Ш Е Н И Е № 161
гр. Бургас, 30.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - Бургас, Търговско отделение, в открито съдебно заседание на 12.12.2019 г., в състав:
Председател: Павел Ханджиев
Членове: Нели Събева
Илияна Балтова
при секретаря Станка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Ханджиев, в.т.д. № 161/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод въззивната жалба на “Х” АД, ЕИК ****, чрез пълномощника на дружеството адв. М. , против Решение № 21 от 08.02.2018 г., постановено по т.д. № 272/2017 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
Въззивникът “Х” АД сочи в жалбата, че решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В случая липсвал валиден предварителен договор. Параметрите на имотите по предварителния договор не отговаряли на тези на имотите, предмет на окончателния договор. Част от имотите били чужда собственост, част от тях не съществували. Не съответствали площите и границите на имотите. Не била установена идентичност на имотите, а това не можело да става с техническа експертиза в производство по иск на осн. чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Не
били представени по делото валидни данъчни декларации за
Не били налице предпоставките по чл. 264, ал. 4 ДОПК. Прехвърлителят имал публични държавни и общински задължения, поради което не можело да се прехвърля негова собственост, без задълженията да са погасени или без длъжникът да декларира, че е съгласен погасяването на задълженията да стане с продажната цена и приобретателят внесе сумите в съответния бюджет. По аргумент от чл. 364, ал. 2 ГПК преценката по чл. 264, ал. 4 ДОПК следвало да се извършва при постановяване на съдебния акт. Доколкото съдът бил длъжен да извърши проверките, които нотариусът прави, при горните обстоятелства предявеният иск е следвало да бъде отхвърлен.
Неправилно
било отхвърлено възражението за нищожност на предварителния договор на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави.
Мотивите на съда били изградени върху неверни данни. Задълженията на
дружеството не били в размер на 1241928,37 лв, тъй
като след
Неправилно било отхвърлено възражението за недействителност на предварителния договор по чл. 40 ЗЗД. Цитираната от съда практика - ТР 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС - се отнасяла до друга хипотеза. Фактическият състав на недействителността бил предмет на ТР 5/2014 г. на ОСГТК. Съгласно това тълкувателно решение предварителният договор бил сключен във вреда на представлявания и бил недействителен.
Ограничено било правото на защита на ответника. Всички негови искания били отхвърлени. Неизяснена останала пазарната оценка на имотите по предварителния договор и анекса. Оценката, дадена от назначеното от съда вещо лице Х. П. , драстично се разминавала с другите представени по делото оценки - на оценителя М. А. , на М. и на инж. Й. , като съдът отказал назначаване на тройна експертиза за установяване на причините за тези различия в оценките. Неизяснени останали задълженията на “Х” АД към датата на приключване на устните състезания, като съдът отново отказал назначаване на тройна експертиза. Неизяснен останал въпроса за автентичността на подписа, положен от името на Е. Б. , под анекс № 2 към предварителния договор. Извършената експертиза била основана само върху два образеца от подписа на Б. и отново било отказано назначаване на тройна експертиза.
Неправилно съдът игнорирал данните по делото, че предварителният договор не е бил представен в счетоводството на дружеството и по него не е постъпвало плащане. Неправилно съдът приел, че задълженията на дружеството следва да се вземат под внимание при признаване на предварителния договор за окончателен.
Допуснато било съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че съдът не посочил срок, в който следва да се плати остатъкът от цената, и не указал, че при неплащане на остатъка решението ще бъде обезсилено. Наред с това съдът не уважил искането на страната за прилагане на копие от ДП 1527/2017 г. на Първо РУ при СДВР за установяване недобросъвестността на свидетеля З. И. и с оглед доказването по чл. 40 ЗЗД.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на съдебен акт по същество, с който да бъде отхвърлен предявеният иск.
На осн. чл. 266, ал. 3 ГПК е поискано: (1) да се назначи тройна съдебноикономическа експертиза за установяване пазарната оценка на имотите, предмет на делото; (2) да се назначи тройна съдебносчетоводна експертиза, която да установи действителните задължения на дружеството; (3) да се назначи тройна графическа експертиза, която да изследва подписа на Е. Б. и (4) да се изиска копие от ДП № 1527/2017 г. на Първо РУ при СДВР.
Въззиваемият ищец “Д” ЕООД е представил писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва.
Въззивната жалба била недопустима, тъй като въззивникът не изложил аргументи за неправилност на съдебното решение съгласно изискването на чл. 260, т. 3 ГПК. Въззивната инстанция била длъжна да даде указания за допуснатите нередовности, ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК; следователно когато жалбата не отговаря на изисквания по т. 3, тя подлежи на връщане.
По същество жалбата била неоснователна. Оплакванията в жалбата относно липсата на идентичност на имотите били неоснователни. Този въпрос бил изследван в заключението на в.л. Гълъбова, което било прието без оспорване. За действителността на предварителния договор било достатъчно имотите да бъдат описани по начин, който да позволява идентифицирането им, като това може да стане и с помощна на експертиза.
Възражението за липса на предпоставки по чл. 264, ал. 4 ДОПК се повдигало от ответника за пръв път с въззивната жалба и било преклудирано. По същество било неоснователно. При наличие на задължения за данъци и такси за имота последицата е неиздаване на препис от решението.
Неоснователни били възраженията за нищожност на предварителния договор поради накърняване на добрите нрави и за недействителност на предварителния договор и анекса към него на осн. чл. 40. В тази връзка въззиваемата страна е изложила подробни аргументи, в т.ч. и анализ на съдебната практика.
Оспорването на представителната власт на З. И. , подписала предварителния договор от името на въззивника, било неоснователно, тъй като тя била вписана в търговския регистър като представляващ дружеството в периода 31.03.2016 г. - 17.06.2016 г. Непротивопоставимо на въззиваемия било как и при какви обстоятелства И. е избрана за представляващ изпълнителния член на СД на “Х” АД, както и дали са автентични подписите по протокола от заседание на СД на дружеството от 16.03.2016 г. По тази причина неоснователно било искането за изискване на ДП № 1527/2017 г.
Неоснователни били оплаквания за ограничаване правото на защита на ответника в първата инстанция.
Неоснователни били доказателствените искания поради липса на основанията по чл. 266, ал. 3 ГПК и липса на процесуални нарушения от страна съда.
Иска потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид изложените съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с определение от 14.06.2019 г. е допусната до разглеждане по същество. Със същото определение са оставени без уважение доказателствените искания на въззивника.
Окръжен съд - Бургас е бил сезиран с иск на осн. чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от “Д” ЕООД против “Х” АД.
Ищецът “Д” ЕООД заявил с исковата си молба, че на 07.04.2016 г. е сключил с ответника предварителен договор, изменен с анекс № 1 от същата дата - 07.04.2016 г., по силата на който ответникът се задължил да продаде на ищеца следните недвижими имоти:
- имот с идентификатор 67800.54.4.1 с площ от 1445 кв.м., находящ се в гр. С., м. Каваците, представляващ сграда за обществено хранене - ресторант;
- ПИ с идентификатор 67800.54.5 с площ 462 кв.м.;
- ПИ с идентификатор 67800.54.4 с площ 34905 кв.м. заедно с построените върху имота мотел и рецепция с площ от 879 кв.м., 150 броя бунгала, санитарни възли с площ от 363 кв.м. и заведение за бързо хранене “К” с площ от 91 кв.м.;
- ПИ с идентификатор 67800.54.191 с площ 2475 кв.м.;
- ПИ с идентификатор 67800.54.11 с площ 1085 кв.м.;
- имот с идентификатор 67800.54.4.3 с площ 67 кв.м., представляващ сграда с предназначение - складова база и
- имот с идентификатор 67800.54.23.1 с площ 353 кв.м., представляващ сграда за обществено хранене.
Уговорена била продажна цена за всички така описани имоти в размер на 10000 лв (десет хиляди лева), половината от която била платена на ответника в брой при подписването на предварителния договор. Срокът за сключване на окончателния договор - 20.04.2016 г. - бил необходим, за да се снабди продавачът с необходимите документи за изповядване на нотариалната сделка, в т.ч. удостоверения за данъчни оценки и актуални кадастрални скици. След изтичането на срока купувачът на 21.04.2016 г. отправил до продавача покана за сключване на окончателен договор, на която продавачът отговорил, че няма готовност да сключи предварителния договор поради усложнения в процедурата за снабдяване с необходимите за сделката документи. Продавачът изразил съгласие да получи остатъкът от продажната цена след една година, считано от 09.06.2016 г., като в случай че документите за сделката не бъдат предоставени на купувача в едногодишен срок, заявил готовност за обявяване на предварителния договор за окончателен по съдебен ред. Едногодишният срок изтекъл на 09.06.2017 г., но продавачът не се свързал с купувача и не изразил готовност за сключване на окончателния договор.
Ищецът поискал постановяване на решение, с което на осн. чл. 19, ал. 3 ЗЗД да се обяви за окончателен предварителният договор от 07.04.2016 г., допълнен и изменен с анекс № 1 от 07.04.2016 г., сключен между страните.
Ответникът “Х” АД отговорил на исковата молба в законовия срок и повдигнал следните възражения: Ищецът не представял доказателства собствеността на ответника върху имотите. Предварителният договор заедно с анекса към него били “недействителни - нищожни”. Те били антидатирани и съставени за целите на процеса, а ответникът узнал за тях с получаването на исковата молба. Предварителнят договор бил нищожен поради липса на съгласие, защото не било взето решение на съвета на директорите з сделката и не било дадено съгласие за сделката от представляващият дружеството. Подписалата договора З. А. И. не представлявала дружеството. Предварителният договор бил нищожен като противоречащ на добрите нрави поради липса на еквивалентност на насрещните престации, тъй като стойността на имотите неколкократно надвишавала продажната цена по предварителния договор. Освен това, дори да се приеме, че З. А. е представлявала продавача, предварителният договор бил недействителен на осн. чл. 40 ЗЗД като сключен във вреда на представлявания.
С обжалваното решение окръжния съд уважил исковите претенции изцяло.
При служебната проверка на осн. чл. 269 ГПК съдът констатира, че решението е валидно, а в обжалваната част - и допустимо. По същество то е неправилно.
За да се уважи предявен иск на осн. чл. 19, ал. 3 ЗЗД и да се обяви за окончателен един предварителен договор, е необходимо - на първо място - да се констатира, че страните са обвързани от валидно съглашение за сключване на окончателен договор. За целта, освен че дължи служебна проверка за действителността на договора, съдът следва да обсъди и конкретните възражения за нищожност/недействителност, повдигнати от ответника. В случая ответникът не заявява едни и същи факти, които да обуславят различни пороци, водещи до нищожност, поради което съдът следва да се произнесе в поредността на закона, съобразявайки че съществуването на някой от пороците по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ГПК изключва или поглъща следващите го. В конкретния случай това означава, че съдът на първо място следва да се произнесе по възражението, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД), след това по възражението за нищожност поради липса на съгласие (чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД) и накрая по възражението, че предварителният договор е недействителен на осн. чл. 40 ЗЗД.
Процесният предварителен договор е нищожен поради противоречие с добрите нрави. За да стигне до този извод, съдът съобрази:
В представения от ищеца предварителен договор от 07.04.2016 г., изменен с анекс от същата дата, се съдържат изявления, според които страните са се съгласили продавачът “Х” АД да прехвърли на купувача “Д” ЕООД правото на собственост върху описаните по-горе недвижими имоти, находящи се в гр. С., м. Каваци. Ноторно е, че тези имоти представляват части от бившия къмпинг “К”, намират се на първа линия до морето и имат туристическо предназначение. Обещаните за продажба имоти включват: (1) сгради с обща застроена площ 3198 кв.м., в т.ч. ресторант - 1445 кв.м., мотел с рецепция - 879 кв.м., санитарни възли - 363 кв.м., заведение за бързо хранене - 91 кв.м., складова база - 67 кв.м., сграда за обществено хранене - 353 кв.м.; (2) 150 броя бунгала без посочени характеристики и площ и (3) четири поземлени имота с обща площ 38927 кв.м., един от които - с площ от 2475 кв.м. - е признат с решението за собствен на главно встъпилото лице Ж. К. и не е предмет на въззивното производство.говорената обща цена е в размер на 10000 лв.
Няма спор между страните, че част от имотите не са декларирани и нямат данъчни оценки. За установяване на действителната им стойност към датата на сключване на договора е извършена експертиза от в.л. Х. Х. Експертът е компетентен и квалифициран, сертифициран за оценяване на земеделски земи. Представеното заключение е пълно, подробно и обосновано, поради което съдът намира, че следва да бъде възприето. По тези съображения е прието, че не се налага извършването на тройна експертиза за оценка на имотите. В.л. Х. дава заключение, че пазарната стойност на имотите към 07.04.2016 г. е била в общ размер 1485020 (един милион четиристотин осемдесет и пет хиляди и двадесет) лв, което е 148 пъти повече от уговорената продажна цена.
С допълнителната искова молба ищецът-купувач е уточнил, че всички терени представляват земеделска земя, че изградените бунгала са амортизирани временни обекти и че сградите (мотел, ресторант и пр.) са изградени преди повече от 50 години, не са поддържани, не са ремонтирани и са с ниска експлоатационна стойност. Развита е тезата, че “собствеността на Х. АД е отдавна компрометирана”, че са водени и продължават да се водят множество реституционни дела, което създава несигурност за ищеца относно бъдеща евикция. Продавачът имал много задължения към различни кредитори и били вписани множество възбрани върху процесните имоти и, за да не претърпи съдебно отстранение, купувачът щял да бъде принуден да удовлетвори тези кредитори. Всички тези обстоятелства определили цената на имотите от 10000 лв и тя била адекватна с оглед тяхното състояние и статут. Заявените от ищеца обстоятелства относно реституционни претенции към процесните имоти и наличието на задължения на дружеството-продавач не са спорни. Ответникът не оспорва, че има задължения, но твърди, че те са в по-малък размер. Няма спор, че върху процесните имоти са вписани възбрани за вземания на кредитори в размер на 1181992,86 лв и законна ипотека в размер на 580874,60 щ.д. в полза на АПСП.
В предварителния договор от 07.04.2016 г. липсват уговорки или изявления на страните относно начина на определяне на цената и относно конкретни факти и обстоятелства, които са били съобразени от страните при постигане на съгласие за продажна цена, която е 148 пъти по-ниска от пазарната стойност на имотите. В чл. 2 се съдържа единствено уговорка за размера на цената (10000 лв) и сроковете, в които тя ще бъде платена.
В чл. 5, ал. 1 от предварителния договор се съдържат изявления (декларация) от страна на продавача за това, че имотите са негова собственост и че върху тях не са учредявани права в полза на трети лица, вкл. право на собственост, владение, право на ползване, право на строеж, държане или сервитути, наем, заем за послужване, договор за гражданско дружество, аренда, ипотеки; че не са поемани задължения за предоставяне на такива права; че по отношение на продаваните имоти няма вписани искови молби и възбрани и те не са обременени с никакви права по предварителни договори. В чл. 5, ал. 2 от предварителния договор продавачът е декларирал, че към момента на сключване на предварителния договор, т.е. към 20.04.2016 г., няма да има непогасени изискуеми задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и че разпореждането с имотите не засяга права на кредитори, не е недействително спрямо тях и не съставлява основание за водене на отменителни искове от кредитори.
Търсейки действителната обща воля на страните съгласно чл. 20 ЗЗД и тълкувайки отделните уговорки във връзка една с друга, с оглед смисъла и целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, съдът приема, че страните по предварителния договор са постигнали съгласие, че купувачът ще придобие собствеността върху имоти, които не са обременени от тежести и от претенции на трети лица и върху които купувачът ще може да упражнява правомощията си на собственик изцяло и в пълен обем. Само по този начин могат да бъдат обяснени декларациите на продавача, съдържащи се в чл. 5, ал. 1 от договора, и задълженията, поети от него, че ще погаси задълженията си за данъци и осигурителни вноски. При тези изрични декларации и поети задължения от продавача, от една страна, и, от друга страна, при липсващи всякакви уговорки и изявления в смисъл, че купувачът е информиран за задължения на продавача, за претенции на кредитори, за вписани възбрани и искови молби, за вписана законна ипотека, за състоянието на имотите и пр., не може да се приеме тезата на ищеца-купувач, че всички тези обстоятелства са били взети под внимание и именно те са обусловили съгласието за цена, която е 148 пъти по-ниска от пазарната.
Показанията
на разпитаните по делото свидетели З. А. И. и М. Ж. Н. (Г.),
доведени от ищеца-купувач, не водят до различен извод. Тези две свидетелки са
бивши служители на дружеството-продавач. Свид. И. е
бивш изпълнителен директор на “Х” АД и в това качество е подписала процесния предварителен договор. Свид.
Н. (Г.) е работила за
собствениците на дружеството-продавач семейство Б. от
Налага се извод, че в случая страните са постигнали съгласие за сделка, която противоречи на добрите нрави поради драстична липса на еквивалентност на насрещните престации: продавачът се задължава да прехвърли в собственост на продавача вещни права с пазарна стойност 1485020 (един милион четиристотин осемдесет и пет хиляди и двадесет) лв, срещу което купувачът ще заплати продажна цена в размер на 10000 (десет хиляди) лв. Тази нееквивалентност на престациите не може да бъде приета за допустима с оглед прогласената от закона (чл. 9 ЗЗД) свобода на договаряне, защото е в изключителна степен явна и значителна и поставя под съмнение възмездния характер на сделката. В тази връзка следва да се съобрази и обстоятелството, че на 09.05.2016 г., т.е. месец след сключването на предварителния договор, същите страни са сключили договор за наем на същите недвижими имоти за срок от седем години при цена, платима от наемателя “Д” ЕООД, в размер на 30000 (тридесет хиляди) лв годишно или общо 210000 лв. По този начин те са уговорили наемна цена за седем години, която е 21 пъти по-висока от крайната продажна цена. Това е още аргумент в полза на извода, че продажната цена е явно, значително и необичайно ниска и нееквивалентна на продаваните имоти.
Предварителният договор е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, не произвежда правно действие и не може да бъде обявен за окончателен. При това положение е безпредметно да се обсъждат останалите възражения за нищожност и недействителност на сделката, както и предпоставките за обявяването й за окончателна. Поради липса на валиден предварителен договор предявеният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли. Тези крайни изводи не съвпадат с изводите на първоинстанционния съд, което налага решението, с което искът е уважен, да бъде отменено в обжалваната част, след което искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да бъде отхвърлен.
Поради изхода на делото и на осн чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът съобразно с представените доказателства и при липсата на списък по чл. 80 ГПК има право на разноски в размер на 2348 лв за първоинстанционното производство и на 7335,77 лв - за въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 21 от 08.02.2019 г., постановено по т.д. № 272/2018 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, в частта, с която
(1) е уважен предявеният от “Д” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. В. № 8, против “Х“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес и управление: гр. Е., ул. А. № 1* иск на осн. чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като е обявен за окончателен предварителен договор от 07.04.2016 г. и анекс № 1, по отношение на следните недвижими имоти: Сграда с идентификатор № 6* Сграда с идентификатор № 6* Сграда с идентификатор № 6* Поземлен имот с идентификатор 67800.54.246, заедно с построените в поземления имот: мотел на площ от 763 кв.м. и административна сграда към него с площ от 116 кв.м., съгласно нот. акт за собственост на продавача № 1* том III, рег. № 1* дело № 484/2001 г. на нотариус С. Д. , санитарен възел с площ от 77,50 кв.м. и санитарен възел с площ от 38,50 кв.м., 28 броя бунгала с площ от по 11,20 кв.м., 24 броя бунгала с площ от 12,20 кв.м., 6 броя бунгала с площ от по 15 кв.м., 11 броя бунгала с площ по 28,50 кв.м., бистро (заведение за бързо хранене) със застроена площ от 29,40 кв.м. и покрита веранда - 69 кв.м.;
(2) е осъден ищецът “Д” ЕООД да заплати на “Х“ АД на осн. чл. 362, ал. 1 ГПК сумата 5000 лв;
(3) е осъден ищецът “Д” ЕООД да заплати на основание чл. 86, т. 3 вр. чл. 85, ал. 2 ЗННД по сметка на Бургаския окръжен съд нотариална такса в размер на 1974,57 лв; по сметка на Община С. местен данък за придобиване на имотите в размер на 28322,10 лв и по сметка на Агенция по вписвания, Имотен регистър - такса за вписване в размер на 944,70 лв;
(4) е разпоредено да се впише в полза на Окръжен съд - Бургас възбрана върху имотите;
(5) е осъден ответникът “Х“ АД да заплати на ищеца “Д” ЕООД разноски по делото в размер на 16165,71 лв,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на осн. чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от “Д” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. В. № 8, против “Х“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес и управление: гр. Е., ул. А. № 1* за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.04.2016 г. и анекс № 1 към него от 07.04.2016 г., по силата на който продавачът “Х“ АД се задължил да прехвърли на купувача “Д” ЕООД срещу заплащане на продажна цена в общ размер 10000 (десет хиляди) лева правото на собственост върху следните недвижим имоти:
Сграда с идентификатор № 6* по КККР на гр. С., област Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-60/04.10.2007 г., със застроена площ от 1445 кв.м., с адрес: гр. С., м. Каваци, разположена в поземлени имоти с идентификатори №67800.54.23, 67800.54.246, брой етажи - 1, предназначение: сграда за обществено хранене;
Сграда с идентификатор № 6* по КК на гр. С., адрес на сградата: гр. С., м. Каваци, разположена в поземлен имот с идентификатори 67800.54.23, 67800.54.246, със застроена площ 67 кв.м., брой етажи - един, предназначение: складова база, склад;
Сграда с идентификатор № 6* по КК на гр. С., адрес на сграда: гр. С., м. Каваци, разположена в поземлен имот с идентификатор 67800.54.23, със застроена площ 353 кв.м., брой етажи - един, предназначение - сграда за обществено хранене;
Поземлен имот с идентификатор 67800.54.246 по КК на гр. С., с адрес на поземления имот: гр. С., м. Каваци, с площ по кадастрална карта 30092 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: За къмпинг, мотел; при граници: 67800.54.113, 67800.54.45, 67800.54.63, 67800.54.142, 67800.54.47, 67800.54.145, 67800.54.48, 67800.54.121, 67800.54.46, 67800.54.107, 67800.54.66, 67800.54.56, 67800.54.74, 67800.54.50, 67800.54.3, 67800.54.55, 67800.54.51, 67800.54.54, 67800.54.8, 67800.54.9, 67800.54.23, 67800.54.52, 67800.54.143, 67800.54.53, 67800.54.92, 67800.54.112, 67800.54.30, 67800.54.33, 67800.54.289, 67800.54.41, 67800.54.204, който имот е идентичен с имот със стар идентификатор 67800.54.4, заедно с построените в поземления имот: мотел на площ от 763 кв.м. и административна сграда към него с площ от 116 кв.м., съгласно нот.акт за собственост на продавача № 147 том III рег. № 1* дело №484/2001г. на нотариус С. Д. , санитарен възел с площ от 77,50 кв.м. и санитарен възел с площ от 38,50 кв.м., 28 броя бунгала с площ от по 11,20 кв.м., 24 броя бунгала с площ от 12,20 кв.м., 6 броя бунгала с площ от по 15 кв.м., 11 броя бунгала с площ по 28,50 кв.м., бистро (заведение за бързо хранене) със застроена площ от 29,40 кв.м. и покрита веранда - 69 кв.м.
ОСЪЖДА “Д” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. В. № 8, да заплати на “Х“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес и управление: гр. Е., ул. А. № 1* сумата 2348 лв - разноски за първоинстанционното производство и сумата 7335,77 лв - разноски за въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател :
Членове :