Решение по дело №2017/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1561
Дата: 21 октомври 2021 г.
Съдия: Чавдар Димитров Димитров
Дело: 20217040702017
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

       1561                                 21.10.2021г.                                       гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на тридесети септември, две хиляди двадесет и първа година, в закрито заседание в следния състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ:1. ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                                     2. ЯНА КОЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Ч. Димитров  КАНД дело № 2017 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, чрез областен отдел гр. Бургас, срещу решение № 260878 от 01.07.2021г., постановено по НАХД № 685/2021г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № 22-0000061/04.02.2021г., издадено от началник ОО „АА“ гр.Бургас. С наказателното постановление, за нарушение на чл.44, ал.1, т.3, б. „а“ от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС, вр. с Приложение 5, част II, раздел I, т.2, б. „б“ от същата наредба, на основание чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1500 лв.

В касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и потвърждаване на наказателното постановление. Излагат се доводи, че санкционираното нарушение е доказано на база предвидените по закон видеозаписи, на които се установява санкционираното бездействие, като обстоятелството, извършени ли са допълнителни действия извън времето и обсега на камерите, са ирелевантни. Поискано е присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация –  К.Г.К., редовно и своевременно призован се представлява от адв. В., която оспорва касационната жалба.

Представителят на прокуратурата изразява становище за незаконосъобразност на решението на въззивната инстанция, като счита, че то следва да бъде отменено, а оспореното НП следва да бъде потвърдено.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити. Депозираната касационна жалба е от областния отдел на ИА „Автомобилна администрация“. Съдебният намира жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е отменил Наказателно постановление № 22-0000061/04.02.2021г., издадено от началник ОО „АА“ гр.Бургас, с което за нарушение на чл.44, ал.1, т.3, б. „а“ от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС, на основание чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДвП на К.Г.К. е наложена глоба в размер на 1500 лв.

За да постанови решението, въз основа на доказателствата по делото, съдът е приел за установена описаната в Наказателното постановление фактическа обстановка. Преценил е, че от формална страна Актът за установяване на административно нарушение е редовен, а Наказателното постановление съответства на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН. На следващо място е изяснил, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Въпреки това, въззивната инстанция е достигнала до извод за неправилно приложение на материалния закон.

Според настоящият съдебен състав това заключение е неправилно.

Мотивите за това са следните:

От една страна въззивната инстанция правилно и точно е установила фактическата обстановка, според която тежкотоварен автомобил МАН с рег.№ А 61 81 НВ, категория N3, собственост на Трансойъл1 ЕООД,  участвал в пътнотранспортно произшествие. Във връзка с това от ИА „Автомобилна администрация“ било изпратено писмо за извършване на комплексна проверка на контролно-технически пункт, за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС/КТП/ с Разрешение № 853 на "Авто тест 2000"ООД и по-конкретно- на техническия преглед на горепосочения автомобил от 30.04.2020 г. Записът от прегледа бил изгледан от актосъставителя, който преценил, че  техническият специалист К., участвал в комисията при извършване на периодичен преглед на гореописаното МПС, не е извършил проверка на състоянието на кормилния механизъм на поставеното над канал превозно средство, така, че колелата да не докосват повърхността и не е проверил регулировката на хоризонталната насоченост на всеки фар, за къса светлина на МПС, съгласно методиката по чл.31, ал.1, приложение 5, част I, точка 2, позиции 2.1.1. и 4.1.2 от Наредба Н-32 на МТИТС.

Съдът е посочил правните норми, които вменяват задължение на техническият специалист от състава на комисията да извършва периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство при спазване на изискванията за извършване на периодичен преглед на пътно превозно средство, определени в тази наредба; Приел е, че правната норма на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. “а” от Наредбата възлага задължение на техническия специалист да извършва периодичния преглед на техническата изправност при спазване на изискванията, определени в цитираната наредба.

 

Въз основа на съдържанието на горната норма е достигнал до извод, че се касае за хипотеза по смисъла на разпоредбата на чл.44, ал.1, т.3, б“а“. от Наредба Н-32, която е останала недоказана, доколкото санкционираното нарушение по естеството си представлява бездействие, а от видеозаписите се установявало това, че след приключване на прегледа автомобилът оставал все още намясто, което разколебавало категоричния извод на АНО, че налице било пълно бездействие.

С тези мотиви съдът е отменил Наказателното постановление.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Безспорно по делото е установено, че на 29.01.2021г. в гр.Бургас, ул. „Одрин“ №53, в пункт за периодични технически прегледи, е била извършена комплексна проверка и справка в информационната система на ИА „АА“. При проверката било установено, че на 30.04.2020г. в същия пункт за технически прегледи от 14.32 часа е започнала проверка на техническото състояние на посочения по-горе товарен автомобил, като К.К. в качеството на технически специалист не е извършил проверка на състоянието на кормилния механизъм на поставеното над-канал МПС, така че колелата да не докосват повърхността регулировката на хоризонталната насоченост на всеки фар.

Проверяващите преценили, че прегледът е извършен в нарушение на Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС, тъй като не било заснето извършването на подобно действие.

 За установеното нарушение на К., в качеството му на технически специалист при комисия за извършване на периодични технически прегледи на МПС, бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 273648/29.01.2021г., в който като нарушени са посочени разпоредбите на чл.44, ал.1, т.3, б. „а“ от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС.

Въз основа на съставения акт за нарушение е издадено наказателното постановление, с което на основание чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДвП на К.К. е наложена глоба в размер на 1500 лева.

В настоящия случай първоинстанционният съд е анализирал подробно доказателственото значение на релевантните за спора факти и правилно е определил фактическата обстановка. Правилно е преценил, че Наказателното постановление от формална страна е издадено в съответствие с разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, като съдържа всички изискуеми обстоятелства, обуславящи съставомерните признаци на деянието, а именно датата, мястото на нарушението и др. съществени обстоятелства.

Изводите на въззивната инстанция за недоказаност на нарушението, обаче са неправилни и необосновани. Видно е от приложения запис, че в рамките на извършената проверка визираните в НП нейни елементи са пропуснати, с което бездействие е допуснато спорното административно нарушение.

Административнонаказателната отговорност на К. е ангажирана на основание чл.178а, ал.7, т.3, според който се наказва с глоба 1500 лв. или технически специалист, който не провери изправността на оборудването, частите, агрегатите, уредбите, механизмите, елементите и характеристиките на пътните превозни средства, които подлежат на преглед за проверка на техническата изправност, по методите, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1; В конкретния случай се твърди, че е била пропусната проверката на две от уредбите - кормилна и светлинна.

Според настоящия съдебен състав изискванията към техническия специалист са посочени най-общо в разпоредбата на чл. 44, ал.1, т.3, б. „а“ от Наредбата. Тази норма е отпращаща, като конкретика същата въвежда чрез позоваване на цитираното по-горе приложение №5. Конкретните изсквания за извършване на периодичните прегледи, вкл. препоръчаните методи за проверка  са установени с така цитираната Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, представляваща приложение №5 към визираната в санкционната норма Наредба.

С оглед цитираните правни норми, в процесния случай, за да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на техническия специалист от комисията, която извършва периодичен технически преглед, наказващият орган следва да установи елементите от фактическия състав на нарушението, а именно неизпълнение на някое от вменените задължения във връзка с установяване изправността на оборудването, частите, агрегатите, уредбите, механизмите, елементите и характеристиките на ППС, което подлежи на преглед. Това обстоятелство е сторено подробно в описателната част както на АУАН, така и на НП. За разлика от точното описание на фактите, съдът установява, че липсва пълна правна квалификация на нарушението. Като нарушена е посочена единствено отпращащата разпоредба на чл.44, ал.1, т.3, б. „а“ от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС без нарочната й привръзка към конкретна диспозиция на норма от приложение 5 към Наредбата. Този пропуск представлява съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на нарушителя, като спестява пълната правна квалификация на нарушението, възпрепятствайки го да разбере кое конкретно правило за поведение е пропуснал за спази той. Изложеното обосновава извод, че решението е правилно и НП законосъобразно е било отменено от въззивната инстанция макар за това касационната инстанция да излага различни мотиви.

Предвид горното, настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на РС - Бургас е правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде оставено в сила

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260878 от 01.07.2021г., постановено по НАХД № 685/2021 по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № 22-0000061/04.02.2021г., издадено от началник ОО „АА“ гр.Бургас.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                             

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

          

                                                                           2.