№ 11830
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110127551 по описа за 2023 година
„Т.С.”ЕАД е предявила против „И.”ЕООД искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 52.30
лева-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.12.2017 до м.04.2019, с което ответникът се е обогатил
неоснователно, както и 11.68 лева-представляваща дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от м.07.2018 до м.04.2019, ведно със законната
лихва от 29.07.2020 до окончателно изплащане на сумите.
Ищецът поддържа, че продажбата на топлинна етергия за стопански
нужди се осъществява на основата на писмени договори при общи
условия.Твърди, че с ответника не е подписан договор за продажба на
топлинна енергия, въпреки отправена покана до него, поради което същият
се е обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество и дължи да му
върне онова, с което се е обогатило неоснователно до размера на
обедняването.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „И.”ЕООД оспорва предявените
искове. Твърди, че е заплатил претендираните суми.
1
Ищецът с писмена молба потвърждава, че има извършено плащане от
ответника на сумата от 138.98 лева, с която са погасени задълженията, като
остава дължима сума в размер от 13.13 лева – законна лихва, 50 лева за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
В съдебно заседание ищецът потвърждава, че е платена сума в размер
на 138.98 лева, като остава дължима сума в размер на 13.13 лева – законна
лихва, 50 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение н
заповедното и в исковото производство.
Размерът на претендираната главница по делото е 63.98 лева, от която
52.30 лева-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.12.2017 до м.04.2019 и 11.68 лева-представляваща
дялово разпределение.
Видно от платежното нареждане от 25.08.2023 в него изрично е
посочено, че се погасява главницата по делото.С оглед на което съдът приема,
че ответникът е погасил главницата по делото, т.е. сумата от 63.98 лева.
Ищецът потвърждава, че е платена от ответника сума в размер на
138.98 лева, с оглед на което е налице платен остатък от 75 лева.
Законната лихва, изчислена върху сумата от 63.98 лева от подаване на
заявлението на 29.07.2020 до плащането на 25.08.2023 възлиза в размер на
20.73 лева.С оглед на което съдът приема, че законната лихва е погасена чрез
плащане.Поради това е и неоснователно възражението на ищеца, че е
останала дължима сума за законна лихва в размер от 13.13 лева.Законната
лихва не е самостоятелна претенция, а е законна последица от
основателността на претенцията за главница.
С оглед на изложеното съдът приема, че главницата в размер на 63.98
лева, както и законната лихва от подаване на заявлението до окончателното
плащане са погасени чрез плащане.
Съгласно чл.235, ал.3 от ГПК съдът взема впредвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
На основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът е длъжен да зачете
извършеното плащане в хода на производството.
С оглед на което съдът намира, че предявените искове следва да бъдат
2
отхвърлени поради плащане.
По разноските
Доколкото плащането е в хода на производството, съдът намира, че
ответникът е станал повод за образуване на делото.Поради това разноски
следва да бъдат присъдени в полза на ищеца.Ищецът е реализирал разноски в
исковото производство в размер от 25 лева – държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът е реализирал разноски в заповедното производство в размер от
25 лева – държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.”ЕАД, ЕИК*******, със седалище и
адрес на управление:гр.С.........., против „И.”ЕООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:гр.С.........., искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че „И.”ЕООД дължи на „Т.С.”ЕАД сумата от
52.30 лева-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.12.2017 до м.04.2019, с което ответникът се е
обогатил неоснователно, както и 11.68 лева-представляваща дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от м.07.2018 до м.04.2019,
поради плащане.
ОСЪЖДА „И.”ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:гр.С.........., да заплати на „Т.С.”ЕАД, ЕИК*******, със седалище и
адрес на управление:гр.С.........., сумата от 75 лева – разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА „И.”ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:гр.С.........., да заплати на „Т.С.”ЕАД, ЕИК*******, със седалище и
адрес на управление:гр.С.........., сумата от 75 лева – разноски в заповедното
производство.
3
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца- „Т.”ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4