О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е №889
гр. Пловдив, 18.06.2020г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - VII граждански
състав, в закрито съдебно заседание на16.06.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михва
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Христо
Иванов
като разгледа въззивно частно гражданско дело №1030 по описа за 2020г., докладвано от съдия Илиев,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 423 от ГПК.
Подадено
е възражение от Р. С. В. ***,
ЕГН **********, чрез пълномощника й адв.
К. К., против Заповед №9677 от 07.11.2019г.
за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417
от ГПК, издадена по ч. гр. д. №18029 по описа за 2019г. на Пловдивски районен
съд, XVII гр. състав. Твърди
се, че
молителката е била лишена
от възможността да
оспори вземането по издадената заповед
за изпълнение, тъй като
същата не й
е била връчена надлежно.
Иска се приемане
на възражението.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор на възражението от
заявителя „Кредит респект“ ООД, със
седалище и адрес
на управление гр. София, бул.
„Панчо Владигеров“ №21, ет.4,
ап.14, ЕИК *********.
Пловдивският
окръжен съд, при извършената служебна проверка за допустимостта на производството, намира, че възражението е подадено от
процесуално легитимиран субект, пред надлежния за разглеждането му съд, и е насочено
срещу акт, който подлежи на атакуване по
този ред. Същото следва
да се приеме
за подадено в едномесечен срок от узнаване за атакуваната
заповед за изпълнение по следните съображения:
По
първоинстанционното дело по
подадено от „Кредит
респект“ ООД заявление
срещу молителката по ч. гр. д. №18029 по описа за 2019г. на
Пловдивски районен съд, XVII гр.
състав, е била издадена Заповед
№9677 от 07.11.2019г.
за незабавно изпълнение
въз основа на документ по чл.417
от ГПК. Видно
от изпратеното по
заповедното производство уведомително
писмо от съдебния
изпълнител, заповедта за изпълнение е
била връчена на длъжника
чрез работодателя му на 08.01.2020г. На
29.01.2020г. същата е подала
възражение срещу нея
по утвърдения образец за
възражение по чл.414
от ГПК, в което
е посочила, че същото
е подадено в
срока по чл.414, ал.1
от ГПК, тъй като е
узнала за издаването на заповедта
на 17.01.2020г. при посещение в банка, където
е установила, че има наложен запор
на банковите й сметки. Независимо
че длъжникът е подал
възражение по утвърдения образец
за такова по чл.414
от ГПК, то
видно от съдържанието
му, същият е обосновал
твърдението си за спазване
на срока по чл.414, ал.1
от ГПК с
доводи, че заповедта за
изпълнение не му
е била връчена надлежно. С
оглед на така изложените доводи
следва да се
приеме, че същото
съставлява възражение по чл.423
от ГПК, по
допустимостта и основателността на
което компетентен да
се произнесе е
въззивният съд. При
това положение първоинстанционният съд
не е следвало
да извършва преценка за
спазване на срока по
чл.414, ал.1 от ГПК
и да се произнася
с нарочен акт
по този въпрос,
а да администрира
подаденото възражение като
такова по чл.423
от ГПК и да го
изпрати на въззивния съд. Действително
съгласно задължителните указания,
дадени в т.5а
от Тълкувателно решение
№4/2013г. на ОСГТК
на ВКС в хипотезата
на издадена заповед за
незабавно изпълнение първоинстанционният съд следва
да постанови нарочен
акт, обективиращ преценката
му за спазване
на срока за
подаване на възражението по
чл.414, ал.1 от ГПК,
но в случая
независимо, че формално
е налице такова
възражение, то с
оглед изложените от длъжника
твърдения за нередовност на
връчването същото следва
да се счита
за такова по чл.423
от ГПК. Заповедният
съд има правомощие да се
произнесе по приемане на
възражение по чл.414, ал.1
от ГПК само
в хипотезата, когато връчването на
заповедта за изпълнение е редовно и
не се оспорва, а следва да
се извърши преценка
единствено дали е
изтекъл срокът по
чл.414, ал.1 от ГПК.
По така изложените съображения
настоящият състав на съда намира, че
възражението по чл.423
от ГПК следва да се приеме
за подадено в рамките на
предвидения в разпоредбата
едномесечен срок от
узнаване за заповедта за изпълнение.
Разгледано по
същество, възражението е
основателно. Видно от приложеното по делото заверено копие от
изпратената до длъжника покана
за доброволно изпълнение,
същата е изпратена
чрез куриер на адреса
на работодателя му- „Алкалоид“
ЕООД, като на обратната
разписка е отразено,
че е връчена на 08.01.2020г., без
да са посочени
имената и качеството на
лицето, което я
е приело. При тези данни връчването
следва да се приеме
за нередовно. Действително
съгласно разпоредбата
на чл.46, ал.2 от ГПК съобщението
може да бъде
връчена и на работодател
на адресата, но
съгласно изречение второ
от същата разпоредба
лицето, чрез което става връчването,
се подписва в
разписката със задължение да предаде призовката на
адресата. В случая по делото
не се установява
кое е лицето,
приело куриерската пратка,
адресирана до „Алкалоид“ ЕООД, в която
са били приложени
поканата за доброволно изпълнение
и заповедта за
изпълнение, нито същото
да е поемало
задължение да я
предаде на длъжника
и да е
декларирало това обстоятелство
в разписката. При
това положение не може
да се приеме,
че е било
осъществено редовно връчване
чрез друго лице на заповедта за изпълнение,
поради което са налице предпоставките по
чл.423, ал.1, т.1 от ГПК за
приемане на подаденото от длъжника
Р. С.
В. възражение, тъй
като заповедта за изпълнение
не й е
била връчена надлежно, в резултат на което
тя е била лишена от възможността да
оспори вземането.
Предвид
горното съдът намира, че възражението следва
да бъде прието,за да се осигури възможност на длъжника да упражни
правата си в спорно исково производство по реда на чл. 415, ал. 4 във връзка с
чл. 422 от ГПК.
Искането на
процесуалния представител на молителя
за определяне в
настоящото производство на адвокатско
възнаграждение по реда
на чл.38, ал.2 от ЗА
за оказаната безплатна правна помощ следва
да се остави
без уважение. С приемане
на подаденото възражение
се възобновява висящността
на заповедното производство и
дължимостта на направените
разноски е в зависимост
от крайния изход
на същото- влизане
в сила или обезсилване
на издадената заповед
за изпълнение. Ето
защо претенциите за
направените в настоящото
производство разноски, вкл.
за определяне на адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 от ЗА, следва
да бъдат заявени в
производството по иска за установяване на
вземането, ако такъв
бъде предявен, или
при обезсилване на
заповедта за изпълнение
на основание чл.415, ал.2
от ГПК.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА възражението по чл.423
от ГПК на Р. С. В. ***, ЕГН **********, против Заповед №9677 от 07.11.2019г. за
изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417
от ГПК, издадена по ч. гр. д. №18029 по описа за 2019г. на Пловдивски районен
съд, XVII гр. състав.
СПИРА изпълнението на
Заповед №9677 от 07.11.2019г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.
гр. д. №18029 по описа за 2019г. на Пловдивски районен съд, XVII гр. състав.
ВРЪЩА
делото на първоинстанционния съд за
даване на указания до заявителя по чл.
415, ал. 1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането
на адв. К. К. за определяне
и присъждане в
настоящото производство на
адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 от ЗА.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: